РЕШЕНИЕ
Номер 24113.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500404 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от “Топлофикация Перник” АД срещу Решение
№ 668 от 03.04.2020 г., постановено по гр.д. № 3194/2019 г. по описа на Пернишки
районен съд, с което е отхвърлен предявения от “Топлофикация Перник” АД срещу В.
Л. С. (И.) установителен иск по чл.415 от ГПК, с предмет цена на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на
1084.09 лева и лихва за забава в размер на 99.68 лева, като е осъден заплащане на
деловодни разноски и разноски по заповедното производство.
С жалбата моли решението да се отмени, като неправилно, поради неправилни
изводи на ПкРС за липсата на облигационно отношение между страните.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от В. Л. С. (И.) чрез пълномощникът й адв. Е. Г.
е постъпил отговор на въззивната жалба, с който тя се оспорва и се иска
потвърждаване на решението.
Пред въззивният съд не са събирани нови доказателства.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, за да се произнесе,
съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,
която има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по
същество.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд служебно
провери изцяло валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че
1
решението е валидно и допустимо. Във връзка с доводите на жалбоподателя, които
касаят правилността на постановения акт и се обхващат от предмета и обхвата на
въззивното производство, въззивният съд дължи самостоятелна преценка на всички
събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при извършването, на
която прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд,
пред който е предявил установителен иск по реда на чл.422 от ГПК с искане да се
установи в отношенията между него и ответника съществуването на вземане за сума
съставляваща стойността на доставена и потребена топлинна енергия, както и законна
лихва за забавеното й плащане за процесния период, за топлоснабден имот –
апартамент № **, находящ се в ***, за който е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 00618/2019 г. на ПкРС, приложено по делото. Срещу заповедта за изпълнение
е постъпило възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, поради което заявителят в
заповедното производство има правен интерес от водене на положителен
установителен иск, с оглед нормата на чл.415 от ГПК и е предявил същият в
преклузивният едномесечен срок.
В срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата е оспорила иска по
основание и размер, с твърдения, че исковете са насочени срещу лице, което не
притежава процесуална легитимация да отговаря по тях, тъй като ответницата не била
собственик на процесния имот за исковия период, както и не била налице
облигационна връзка с дружеството. В отговора ответницата твърдяла, че радиаторите
в имота били демонтирани, поради което процесните суми били прекалено завишени и
нямала качеството на потребител, поради това, че не била подписвала никакви
документи с ищцовото дружество.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло.
От представените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства от
ищеца по делото се установява, че:
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ищецът е
поискал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. Л. С. (И.) за сумата от
1084.09 лева – главница за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., представляваща
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в *** и законна
лихва за забава в размер на 99.68 лева за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното и изплащане. По повод подаденото заявление пред
ПкРС е образувано ч.гр.д. № 00618/2019 г., по което в полза на жалбоподателя е
издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***
г. Против заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът е подал в срок
възражение по чл.414, ал.1 от ГПК. След получено съобщение за възможността за
предявяване на установителен иск и в указания едномесечен преклузивен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При така релевираните в
исковата молба твърдения, възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
наличието на действително правоотношение по договор за продажба на топлинна
2
енергия, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи, като
заплати уговорената продажна цена, както и продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и “битовият клиент”, който според легалното определение в т.2а от §
1 от ДР на ЗЕ, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ “клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация – Перник” ЕАД от 29.04.2008 г., публикувани във в.
“Съперник” и действали през процесния период. Съгласно чл.1 от Общите условия,
страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – в случая
ищецът “Топлофикация – Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” –
потребител за битови нужди, а съгласно чл.3 от Общите условия, купувач на топлинна
енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване, на имот в топлоснабдена сграда.
Приложено е и писмо от Община Перник – Дирекция “МПТ”, от което се
установява, че за процесния топлоснабден имот е подадена декларация по чл.14 от
ЗМДТ с вх. № *** г., която е приложена към него. От декларацията се установява, че
същата е подписана от ответницата В. Л. И., и същата е единствен собственик от
описания в исковата молба топлоснабден имот, при посочено придобивно основание –
наследство. В декларацията е отбелязано, че в имота и около него има електрификация,
водопровод, канализация, както и топлофикация-ТЕЦ. Декларацията не е оспорена в
хода на производството по делото, поради което и съгласно чл.180 от ГПК се ползва с
доказателствена сила относно факта, че е подписана от ответницата и изявленията,
които съдържа, са направени от нея.
Действително, както е отбелязал и районния съд, декларацията по чл.14 от
ЗМДТ няма правопораждащо действие за придобиването на собствеността, но следва
да се има предвид, че същата съдържа изявления на декларатора като данъчно
задължено лице пред административен орган за определени факти, в т. ч. и такива,
свързани с притежаване правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Декларацията по чл.14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ и
удостоверява неизгодни за издателя факти (правото на собственост върху имота),
поради което този документ има материална доказателствена сила. Посочената
декларация се отнася за процесния имот и същата е подадена и подписана от В. Л. С.
(И.), доколкото последната не е оспорила по реда на чл.193 от ГПК нито авторството
на подписа си, като издател на документа, нито верността на удостовереното от нея в
декларацията. От ответника В. С. (И.) не са представени и доказателства, оборващи
извода, че в периода, за който ищецът претендира цената на доставена топлоенергия,
ответникът продължава да е собственик на този апартамент – напр. доказателства,
установяващи настъпила промяна в собствеността след подаване на декларацията през
*** г.
Това извънсъдебно признание в декларацията по чл.14 от ЗМДТ се преценява от
съда по реда на чл.175 от ГПК и с оглед останалите данни по делото – а именно
данните от Община Перник, че това е единствената подавана за имота декларация,
3
обстоятелството, че адресът на топлоснабдения имот е регистриран от страна на
ответника В. С. (И.), като неин постоянен и настоящ адрес (справка на л.5 от
заповедното дело), както и обстоятелството, че в приетото извлечение от сметка е
видно, че партидата за процесния имот е разкрита на името на ответницата с абонатен
номер № ***. Посочените писмени доказателства съотнесени към разглеждания случай
обосновават извод на съда, че дори да се приеме, че към настоящия момент
ответницата вече не е собственик на имота, последната е негов облигационен
ползвател, който е титуляр на партидата на имота при ищцовото дружество – клиент с
абонатен номер № ***, което се установява от приложеното по делото извлечение от
сметка, и е задължено лице по смисъла на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС. В цитираното ТР се приема, че договорът между това ползващо се
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество. Договорът между това лице и топлопреносното предприятие се презумира с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Без значение е за конкретното дело, че извлечението от сметка е оспорено от ответника
с отговора на исковата молба, тъй като това оспорване не е подкрепено със съответни
доводи и доказателства досежно верността на удостоверяването, че именно ответникът
е клиент на топлопреносното предприятие.
В производството по реда на чл.415, вр. чл.422 от ГПК, качеството на
клиент/потребител на ответника се установява въз основа на всички доказателства по
делото, преценени в тяхната съвкупност. Именно при такава преценка на
доказателствената съвкупност следва извод за съществуващо в полза на ответницата
право на собственост, както и за качеството й на клиент/потребител по сключен с
конклудентни действия договор за продажба на топлоенергия – арг. чл.150, ал.1 от ЗЕ.
Ето защо за задължението за заплащане на цената на доставената и потребена
топлинна енергия за процесния период, отговаря ответницата като собственик на
процесния топлоснабден имот, поради което предявеният установителен иск за
признаване съществуването на вземането е доказан по основание.
Досежно размера на процесните суми и доставката на топлинна енергия, пред
районния съд са изслушани, приети и неоспорени от страните съдебно – икономическа
и съдебно – техническа експертиза, от които се установява, че общият размер на
задължението на ответницата е от 1183.77 лева, от които главница за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер на 1084.09 лева, за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в *** и лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. в размер на
99.68 лева, като в процесния топлоснабден имот е извършено отчитане на показанията
от индивидуалните разпределители на трите използвани и монтирани в имота
отоплителни тела.
Вземането на “Топлофикация Перник” АД за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цената на потребената от ответницата топлинна енергия,
възниква от първия ден след изтичането на 30 дневния срок, след изтичане на периода,
за който се отнасят, или след датата на издаване на дебитно известие (чл.42, ал.2, вр.
чл.34, ал.1 и ал.2 от ОУ). За изтеклия период ответницата е в забава и дължи
обезщетение на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на законната лихва от деня на
забавата (чл.47, ал.1 от ОУ). От приетата по делото пред районния съд съдебно-
икономическа експертиза, се установява, че размерът на лихвата за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. е в размер на 99.68 лева. С оглед
4
на тези факти установителния иск за лихва за забава за процесния период върху
стойността на потребената енергия е основателен и съгласно чл.162 от ГПК е
установен в претендирания размер.
Изложеното налага обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго,
с което искът да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, следва първоинстанционното решение да се отмени и
в частта за разноските, които “Топлофикация Перник” АД е осъдено да заплати на
ответника. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в процеса за
присъждане на направените разноски, такива се следват на ищцовото дружество –
въззивния жалбоподател. От страна на “Топлофикация Перник” АД се доказаха реално
заплатени разноски, като на основание и указанията в т.11 на ТР № 4 на ВКС по тълк.д.
№ 4/2013 г., ОСГТК следва да се присъдят на ищеца разноски в размер на 25.00 лева
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, сторени в заповедното
производство, както и 25.00 лева държавна такса и 240.00 лева депозити за съдебни
експертизи, направени в исковото производство.
На основание чл.78, ал.8, вр. ал.1 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП и чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, на ищеца следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100.00 лева. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата страна ще следва да заплати на
жалбоподателя и направените във въззивното производство разноски в размер на 25.00
лева държавна такса. Тъй като въззивния жалбоподател в хода на въззивното
производство е защитаван от юрисконсулт, то и на основание чл.78, ал.8, вр. ал.1 от
ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
на ищеца следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство в размер на 100.00 лева, каквото искане е направено с въззивната жалба и
в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя. Общо направени от жалбоподателя разноски в заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство са в размер на 565.00 лева, които с
оглед изхода на делото, следва да бъдат възложени върху въззиваемата страна.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 668 от 03.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3194 по описа на
Районен съд – Перник за 2019 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “Топлофикация – Перник”
АД, ЕИК113012360 срещу В. Л. С. (И.), ЕГН ********** искове с правно основание
чл.422, вр. чл.415 от ГПК, съществуването на вземане към В. Л. С. (И.) за сумата от
1183.77 лева, от които главница в размер на 1084.99 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.018 г. вкл., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № **, находящ се в ***, и сумата от 99.68
лева, представляваща законна лихва за забавено плащане за периода от 09.07.2017 г. до
15.01.2019 г. вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.01.2019 г. до окончателното й
5
изплащане, които вземания са предмет на заповед № *** за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от *** г., издадена по ч.гр.д. № 00618/2019 г.
ОСЪЖДА В. Л. С. (И.), ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК113012360 сумата в размер на 565.00 (петстотин шестдесет и пет)
лева, представляваща разноски по заповедното, първоинстанционното и въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6