РЕШЕНИЕ
№ 19774
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.ОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110167620 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от (фирма) против С. Н. Ж. с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
1999,15 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № *****, за период от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 18.01.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 353,57 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 31.12.2020 г., сумата в
размер на 36,31 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
18.01.2021 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 8,29 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2018 г. до
31.12.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 25.01.2021 г. по ч. гр. д. №
2583/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
1
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет
страницата на дружеството. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да
заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител
адвокат М., оспорва изложените в исковата молба твърдения за наличие на валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за продажба на топлинна енергия, тъй
като ответникът не е собственик или ползвател на топлоснабдения имот. С подадения
отговор е оспорено качеството и количеството доставена топлинна енергия до имота,
нейното правилно отчитане, годността на общия топломер монтиран в абонатната станция,
съществуването на договор за предоставяне на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, изготвянето на изравнителни сметки на база реален отчет в съответствие с
изискванията на Наредба № 16-344/06.04.2007 г. и надлежното съставяне на счетоводни
документи за начислените суми.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, тъй като са били публикувани. Съответно според нормата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора са представени разделителен протокол по гр.д. № 2184/1988 г. по описа на Софийски
районен съд, 11 състав, по силата на който в дял на Л. П. Ж е поставен апартамент № 6,
находящ се в гр. (АДРЕС). Съгласно Решение № III-13-53/24.06.2008 г. по гр. д. № 48/2008 г.
по описа на Софийски районен съд, 85 състав, описаният в разделителния протокол
2
недвижим имот е придобит по време на брака на Л. П. Ж и Николай С.ов Ж., след
прекратяването на който имотът е предоставен в дял на съпругата. Видно от удостоверение
за наследници с изх. № 3499/04.08.2017 г., издадено от Столична община, Район Л., Л. П. Н
е починала на 16.07.2008 г., като след смъртта си е оставила за наследник ответника по
делото С. Н. Ж.. Като писмено доказателство по делото е прието отправено от ответника до
ищцовото дружество заявление за разсрочване на дължими суми, в което страната изрично е
индивидуализирала абонатните номера на обектите в процесната сграда, по отношение на
които се явява потребител на топлинна енергия, а именно апартамент с аб. № ***** и таван с
аб. № 203563. Видно от приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 05.10.2021 г., обективиран в нот. акт № 69, том II, нот. дело № 216/2021 г. по описа на
нотариус С.Д ответникът е прехвърлил правото на собственост върху процесния апартамент
№ 6 заедно с таванско помещение № 5 на трети за спора лица. Предвид изложеното съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
съществуването на валидно облигационно правоотношение в процесния период между
ищцовото дружество и ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот.
Действително е налице разминаване в данните от третото лице-помагач и документите за
собственост касателно номера на процесния апартамент, но доколкото ответникът е подал
до ищцовото дружество заявление за разсрочване на натрупали се задължения именно по
сочения от (фирма) абонатен номер – *****, съдът намира, че между ответникът в исковия
период е притежавал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за
апартамент № 6, находящ се в гр. (АДРЕС) с абонатен номер ***** и прилежащото таванско
помещение.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
3
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път, като от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднатите технологичните разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното предприятие, а разликата се разпределя между всички потребители за
отопление и битово горещо водоснабдяване. Експертът разяснява, че за процесния период в
имота е имало 3 броя радиатори с монтирани ИРРО, щранг-лира в банята без техническа
възможност за монтаж на измервателен уред и един брой водомер за топла вода. От
заключението се установява, че за отоплителен сезон 2017 г.-2018 г. не е осигурен достъп до
имота, за което обстоятелство са съставени констативни протоколи от 31.05.2018 г. и
09.06.2018 г. Вещото лице разяснява, че за периода без осигурен достъп е начислена
топлинна енергия за отопление на база инсталирана мощност, а за битово горещо
водоснабдяване на база прогнозни стойности спрямо консумация в предходен период
вместо на база брой потребители. От заключението се установява, че начисленото и
претендирано в настоящото производство количество топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване е в размер на 45 куб.м., като същото изчислено в съответствие с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. на база един потребител възлиза на 48,30 куб.м. Вещото лице сочи, че за
втория отоплителен сезон е осигурен достъп за отчитане на уредите и начисленото
количество отговаря на снетите данни. От приетото заключение се установява, че стойността
на потребената енергия възлиза на 1999,11 лева, като същата при съобразяване на
изискванията на Наредбата касателно неосигурения достъп за отчитане на водомера в имота
би възлизала на 2019,83 лева.
Във връзка с начислената сума за битово горещо водоснабдяване следва да бъде
отбелязано, че съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба 16-334 за топлоснабдяването при
неосигуряване на достъп за отчитане на показанията на водомер за топла вода разходваното
количество се изчислява при норма на разход на потребление на гореща вода от 140 л на
обитател за едно денонощите. Сочената разпоредба въвежда санкция за потребителя в
случай, че не изпълни задължителнието си да осигури достъп до имота на лицата,
извършващи услуга по дялово разпределение с оглед неоходимостта от извършване на
изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период. Като писмено доказателство
по делото са приети съставени от третото лице-помагач протоколи, видно от които
служители на дружеството са посетили сградата, в която се намира процесния недвижим
имот за отчитане на уредите за дялово разпределение за отоплителен сезон 2017 г. – 2018 г.,
съгласно които достъп до имота на ответника не е осигурен. В Наредбата за
топлоснабдяването и Общите условия, към които последната препраща (чл. 70, ал. 3), не се
съдържа специфична процедура, която да се спазва при установяване на неосигурен достъп,
като при липсата на проведено насрещно доказване от ответника, че такъв е бил осигурен,
приетите писмени доказателства установяват пълно и главно неизпълнението на
задължението на потребителя да предостави достъп до жилището за отчитане на уредите,
което се явява основание за начисляване на стойността на потребена топлинна енергия на
база по гореописаните подзаконови разпоредби – арг. чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването. В разглеждания случай макар да не са спазени изискванията за
изчисление на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване на база брой
4
потребители за имота, а на база прогнозна консумация, изчислението на енергията е в полза
на абоната, тъй като определеното количество е по-малко от нормативно определеното.
Предвид изложеното предявеният иск за главница за топлинна енергия се явява
доказан по основание и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (ФИРМА)Д и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от третото лице-помагач документи – отчети и
изравнителни сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба
имот е бил топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. За процесния период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума
в общ размер на 36,31 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер
на възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на
извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
10211/2021 г. по описа на СГС.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на (фирма). Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
5
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Направените от дружеството разноски
възлизат на сумата общо в размер на 97,95 лева, от които сумата в размер на 47,95 лева
внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати сумата в размер на 83,16
лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 947,95лева, от които сумата в размер на 47,95 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, 300 лева депозит за особен представител, 500 лева
депозит по допуснати експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по
съразмерност на уважената част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде
възложено да заплати сумата в размер на 804,86 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от (фирма), ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление в гр. (АДРЕС) срещу С. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр.
(АДРЕС), установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер
на 1999,15 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № *****, за период от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 18.01.2021 г. до
изплащане на вземането и сумата в размер на 36,31 лева, представляваща незаплатена цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законна лихва от 18.01.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение от 25.01.2021 г. по ч. гр. д. № 2583/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове установителни искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 353,57 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
31.12.2020 г. и за сумата в размер на 8,29 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 31.01.2018 г. до 31.12.2020 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), ап. 6, да заплати на
(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 83,16 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА С. Н. Ж., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул.(АДРЕС)да заплати на
6
(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 804,86 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС)в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 2583/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7