РЕШЕНИЕ
№
***, 25.03.
2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН
СЪД, девети наказателен състав в публично съдебно заседание
на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
При
участието на секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдията
Якимова НАХД №2493, по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
С Решение № 191 от 25.03.2019 г., постановено по НАХД № 2994 по описа за 2018г., Районен съд – *** е отменил
Наказателно постановление № 17-0938-225803 от 24.11.2017 г. на ***, с което на
основание чл. 175А, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП и чл. 185
от ЗДвП на В.Н.Г. е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 20
/двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 1 от ЗДвП и чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП.
С решение №671/2019г.
по КАНД №587/2019г. на Административен съд гр.*** Решението на РС *** е
обезсилено,т.к. предмет на обжалване не било цитираното в Решението НП, а НП №
17-0938-005903 от 24.11.2017 г. , като
делото върнато за ново разглеждане.
Обжалвано е наказателно
постановление № 17-0938-005903 от 24.11.2017 г. на ***, с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл. 175А, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП и
чл. 185 от ЗДвП е наложил на В.Н.Г. административно наказание – глоба в размер
на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; глоба в
размер на 20 лв., за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 1 от ЗДвП и чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата са
наведени доводи, за незаконосъобразност на издаденото НП.
В съдебно
заседание, жалбоподателят В.Г. се явява лично и с адв.
В.М., като молят съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответната
страна ОД на МВР - *** , редовно призована, не се представлява.
Жалбата се явява процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения.
В АУАН и НП е посочено,
че на 11.11.2017 г. около 20:25 часа Път –II-
Участва в
нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване, като се
състезава с лек автомобил ***, с водач Б.Д.Б., с ЕГН: **********. Не е изпълнил
задължението си да заплати в срок наложена му глоба с фиш серия
М№251041/13.02.2017 г. Автомобилът е
спрян от движение.
При така
установените факти и обстоятелства, актосъставителят,а
в последствие и АНО е приел, че е извършено нарушение на чл. 104в, ал. 1 и чл.
190, ал. 3 от ЗДвП.
Актът е връчен
лично на жалбоподателя, като същият е направил възражения в законния срок. Оспорил
нарушенията, посочил свидетел,но АНО не извършил разследване на спорните обстоятелства.
Жалбоподателката оспорва
фактическите обстоятелства изложени в Наказателното постановление навежда
доводи, че НП е незаконосъобразно и твърди, че не е извършил визираните в АУАН
и НП нарушения.
По отношение твърдението за недоказаност
на нарушението по чл.104 б ал.1 от ЗДвП, съдът намира същото за състоятелно. Видно
от показанията на св.Х. /актосъставител/ той не е бил очевидец на нарушението. Отзовал
се е на мястото,където по данни на колегите си установил какво е било
нарушението.
Очевидец е бил свидетелят по акта И.Д. , чиито показания действително,както
твърди адв.М. са объркани, неясни и противоречиви. Хем
не бил видял автомобилите,а само фаровете им, хем видял , че тези същите
автомобили се връщат.
Никой от другите,изслушани по делото свидетели -***и Б. не потвърждава да е
извършено нарушението и да са верни констатациите,отразени в АУАН-а и НП.
Това се отнася и за двете, посочени
в акта и НП нарушения,като за второто нарушение-по чл. 190 ал.3 от ЗДвП свидетелите
Д. и Х. не споменават пред съда.
От представените по делото писмени
доказателства и от свидетелските показания не се установява по несъмнен и
безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение, като
ответникът не ангажира убедителни доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка.
НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка.От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че АУАН е съставен от
неочевидец, а вписания като свидетел по акта свидетел ***е очевидец, но показанията
му нямат необходимата яснота и категоричност ,за да могат да послужат на съда
да изгради изводи за доказаност на административното
обвинение.
Поради изложеното,съдът намира,че
не са могли да бъдат направени категорични изводи за извършено от жалбоподателя
нарушение.
Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение, за
неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче не може
да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични
такива, които да носят достоверна информация за релевантните за спора факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на административното
обвинение, чиято основна функция е да разследва нарушението, да събира
доказателства, да разобличава нарушителя и да създава процесуално условие за
издаване на законосъобразно и обосновано наказателно постановление. От своя
страна, преди да издаде НП, наказващият орган е трябвало да направи
самостоятелна проверка на обстоятелствата по случая и да извърши разследване на
установените спорни обстоятелства. Наказващият орган не е извършил проверка на
обосноваността на акта, преди да се произнесе по преписката в нарушение на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН. Нарушението е съществено и съставлява основание за отмяна на
издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към отговорност и
наказано за нарушение лице, без да е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. НП по
същество се явява необосновано, тъй като
събраните по делото доказателства са противоречиви и от тях не се
установява по безспорен начин, че Г. е
извършил нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.
Фактическите констатации, отразени в АУАН
са били оспорени чрез
допълнително депозирано възражение пред наказващия орган, като
оспорването на фактически установените данни от актосъставителя,
е поддържано и пред настоящата съдебна
инстанция.
Липсата на безспорни доказателства за
деянието не означава само по себе си, че
не е извършено това нарушение, но е основание за повишена процесуална активност
от страна на АНО с цел обективно, всестранно и пълно установяване на
фактическата обстановка. Липсата на първични доказателства, установяващи
извършеното нарушение, прави издаденото НП необосновано, което е основание за
неговата отмяна.
С оглед изложеното по-горе съдът
намира, че жалбата е основателна, а издаденото
НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление наказателно постановление №
17-0938-005903 от 24.11.2017 г. на ***, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл. 175А, ал. 1, предл. 2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е
наложил на В.Н.Г. административно наказание – глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; глоба в размер на 20
лв., за извършено нарушение по чл. 104Б, т. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.*** по реда на от АПК в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: