ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………….
гр.
София, 26.02.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно
заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
С
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа т.д. 5749/2014г. по описа на СГС, намери следното:
Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът на Н.и. ЕООД/ в
несъстоятелност/ е съставил списък на приетите вземания на кредиторите на Н.И. ЕООД,
предявени в срока по 685, ал.1 ТЗ, обявен на 18.12.2018 г., допълнение на същия
списък, обявен на 15.01.2019 г., списък на неприетите вземания, на кредиторите
на Н.И. ЕООД, предявени в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 18.12.2018 г., както и списък
на приетите вземания предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ и списък на
неприетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, обявени в регистъра
на 07.02.2019 г.
Подадени са възражения от кредиторите Х.А.Р.Б.
ЕООД и Дружество за управление на банкови вземания, д.д.,
Словения по отношение на списъците с
предявени вземания в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявени в търговския регистър на
18.12.2018 г., които съдът е разгледал в открито съдебно заседание, като срещу
останалите списъци няма подадени възражения.
І.
По възражението на Х.А.Р.Б. ЕООД с вх.№ 167923/21.12.2018 срещу списъка на неприетите вземания,
предявени в срока по чл.685 ТЗ, обявен на 18.12.2018 г. по партидата на
длъжника
Възражението е само в частта, относно
включването в списъка на неприетите вземания, на такива за „наказателни лихви“ в общ размер на 128503,56
лв.
Кредиторът поддържа, че
задължението, е уговорено в договора за лизинг и общите условия към него, за документирането му не се издава отделен
счетоводен документ на основание чл.84 ППЗСч, като
съгласно уговореното, неустойката се начислява върху всяка просрочена лизингова
вноска, чиито размер и падеж е уговорен в погасителния план към договора.
Длъжникът оспорва възражението без
да излага доводи.
Синдикът В.А. е депозирал становище, с
което счита възражението за неоснователно, като сочи, че представените с
молбата за предявяване на вземания
документи относно дължимостта и размера на
неустойката са едностранно съставени от кредитора, поради което и не
представляват доказателства по смисъла на чл.685, ал.2 ТЗ. Евентуално сочи, че
вземанията не били индивидуализирани по период на забава, размер на забавените
задължения, както и дали същите са част от лизинговите вноски.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е и основателно.
С молбата си за предявяване на вземания
от 21.11.2018 г. кредиторът Х.А.Р.Б. ЕООД, с предходно наименование Х.А.– А.–лизинг
ООД, е предявил вземания, основани на договор за финансов лизинг № ********* от
03.10.2007 г., за лизингови вноски, наказателни лихви и разноски, като
вземанията за неустойка, квалифицирани като „наказателни лихви“ са посочени по
пункт 2-ри от молбата за предявяване, където кредиторът се е позовал на т.3.5.4
от Общите условия, при които е сключен договора за лизинг, като падежът и
размерът на вземанията за „наказателни лихви“ са посочени в таблица в молбата,
която препраща към издадени от него сметки, които сметки са едностранно
съставени, а дори и да не бяха – не съдържат никаква друга информация освен за
размер на задълженията, но не и относно начина и периода на изчислението им.
Дължимостта на неустойката
и начина на изчислението й, обаче, са уговорени от страните в договора за
лизинг, като в т.2 от Договор за лизинг „Условия на лизинга“ е посочен размера
на „наказателна лихва“, а именно „4,5 % месечно“, като в т.3.5.4 от Общите
условия, които са неразделна част от договора, е посочено, че ако лизингополучателя не изпълни задължение за плащане по
договора до 10 дни, той дължи обезщетение за забава за просрочените суми от
датата на падежа, до заверяването на сметката на лизингополучателя.
Следователно неустойката се дължи за забавено плащане на всяко парично
задължение по договора за лизинг, включително, но не само, върху задълженията
за лизингови вноски, включващи както главница, така и възнаградителна
лихва.
Размерът и падежът на месечните
лизингови вноски е посочен в актуалния погасителен план към договора, а именно
1-во число на месеца, като първата лизингова вноска е с падеж 01.11.2007г., а
последната с падеж – 01.10.2010 г. съответно всяка от месечните вноски е в
размер на 7961,66 евро или 15571,65 лв., а размерът на неустойката за забавено
плащане за всеки месец забава е 700,72 лв.
Без правно значение е обстоятелството
издадени ли са или не счетоводни документи за вземанията за неустойка, приети
ли са или не те от длъжника, тъй като неустойката е уговорена в договора за
лизинг като размер и начин на изчисление.
Така неустойката върху неплатените
лизингови вноски с падежи от 01.02.2009 г. до 01.10.2010 г., които вземания са
предявени и приети от синдика и не са оспорени, нито от длъжника, нито от друг
кредитор, за период на забава до 28.10.2011 г., до която дата съдът приема да е
начисляване неустойка, въз основа на изявленията по пункт 2-ри от молбата за
предявяване на вземания в частта относно таблицата, в която кредиторът твърди
да е посочил падежа на задълженията на „наказателни лихви“, значително надвишава претендираната
от кредитора сума. Забавата по отношение на всички лизингови вноски с падежи от
01.03.2009 г. до 01.10.2010 г . за пълните месеци в периода 01.03.2009 г. –
28.10.2011 г. е общо 430 месеца за всичките вноски, съответно дължимата неустойка
301309,60 лв.
Кредиторът е предявил вземанията в
по-малък размер, в който те следва да бъдат приети, като съответно се измени
списъка с приетите и неприетите вземания.
ІІ.
По възражението на „Дружество за управление на банкови вземания“, д.д., Словения
Този кредитор е подал възражение с
вх.№169339/28.12.2018г., с което оспорва изцяло списъка с неприети вземания,
обявен на 18.12.2018 г., както и списъка с приети вземания в частта относно съдържащата
с него „забележка“, както и в частта
относно периода на договорната лихва.
Синдикът поддържа становище за неоснователност
на възражението, с изключение на частта относно периода на договора лихва,
където признава да е допуснал грешка.
Длъжникът оспорва възражението бланкетно и без аргументи.
Възражението в частта относно списъка с
приети вземания е недопустимо, тъй като предмет на възражение могат да бъдат
само фактите относно приемането или неприемането на вземанията,основанието,
размера и наличието на обезпечения на същите, респективно оспорването им следва
да е обосновано от наличие на правен интерес. Не е допустимо по реда на
възражението съдът да изменя други елементи на списъците, а още по-малко
изявления на синдика, които имат пояснителен характер и не влияят върху
съдържанието на задължителните елементи от списъка. В случая всички приети
вземания са посочени като обезпечени с поредност на
удовлетворяване по т.1, като в графата „Обезпечения“ същите са посочени
общо и недвусмислено по отношение на
всички вземания, включително са посочени лични обезпечения, които са ирелевантни относно поредността
на удовлетворяване и нямат място в списъка с приетите вземания. Изявлението на
синдика в графа „Забележка“ уточнява, че
приетите вземания за законни лихви за не
надвишават уговорената от страните неустойка върху главницата по т.1, като
синдикът е посочил и че главницата е установена и призната в анекс и нотариален
акт за ипотека, което изявление касае именно размера на главницата, а не
наличието на обезпечения. Следователно възражението в тази част следва да се остави
без разглеждане.
В останалата част възражението е
основателно, като в списъка с приети вземания следва да се внесе изменение
относно периода, за който е начислено приетото вземане на Дружество за управление на банкови
вземания“, д.д., Словения за договорни лихви в размер
на 775590,08 лв., който период е 14.12.2012г. -04.02.2014 г., тъй като
вземането за предходния период 01.10-14.12.2012 г. е включено в списъка с
неприети вземания.
Във връзка с възражението в останалата
част, съдът констатира, че същото касае вземания на „Дружество за управление на
банкови вземания“, д.д., Словения, включени от синдика в списъка с неприетите вземания,
предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, без предявяването да е извършено в същия
срок.
Производството за несъстоятелност е
открито с решение по чл.632, ал.1 ТЗ, което производство е възобновено с
решение от 22.10.2018 г., обявено в регистъра на същата дата, от която тече и
едномесечния срок по чл.685, ал.1 ТЗ, който е изтекъл на 22.11.2018 г.
В последния ден от този срок кредиторът „Дружество
за управление на банкови вземания“, д.д., Словения е
депозирал молба с вх.№153233/22.11.2018 г., с която предявява вземания за
главница, договорни лихви за периода
08.07.2013г. -04.02.2014 г. и натрупани лихви за забава върху главница по
договор за дългосрочен заем №6841/09.
Следователно с тази молба не са
предявявани вземания за договорни лихви за период 01.10.2012г. – 14.12.2012г.,
нито вземания за натрупани лихви за забава върху такси. За такива вземания
липсват както твърдения, така и заявено искане в срока по чл.685, ал.1 ТЗ. Не
се касае и за нередовност на молбата за предявяване на вземания, в която ясно
са посочени като размер и период вземанията, които кредиторът иска да бъдат
приети, като няма противоречие между исканията и твърденията му. Ако има някакво
несъответствие, то е с представеното от самия кредитор извлечение от сметка, в
което са посочени вземания, които обаче той не предявява с молбата си от
22.11.2018 г.
С молба с вх.№ 162321/10.12.2018 г. ,
наречена „молба – разяснение“, в която е посочено да е подадена във връзка с
„изискана от синдика“ допълнителна документация и информация, кредиторът за
първи път въвежда искане за приемане на вземания за договорна лихва за период,
различен и предхождащ този, посочен в първоначалната молба, както твърдения за дължимост на „лихва за забава“ върху такси за управление.
Такова „разяснение“ съдът приема да не е допустим начин за изменение на
искането за приемане на вземания, тъй като не се касае за никакво уточнение на
неясно изложени факти, а за въвеждане на нови такива в частта относно договорни лихви за различен период и вземане за неустойка, поради което и съдът
приема, че молбата от 10.12.2018 г. по същество представлява предявяване на
нови вземания, което обаче е направено в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, а не както
незаконосъобразно е приел синдика, който е допуснал очевидно и грешка в периода
на начисляване на лихвата.
Тези новопредявени
вземания са включени в списъка с
неприети вземания, като подаденото възражение срещу този списък е в срок и
допустимо, с оглед приетото от съда относно предявяването на вземанията.
Разгледано по същество възражението е
частично основателно.
Съдът намира, че не съществува
непогасено вземане на Дружество за управление на банкови вземания“, д.д., Словения по договора за дългосрочен заем №6841/09 за договорни лихви за периода 01.10.2012 г. –
14.12.2012 г.
С анекс
№ 7, чл.ІІ, б.“а“ от 28.12.2012 г.
страните са постигнали съгласие за изменение на договора за заем по т.1
„Сума по заем“, със следното съдържание:“Страните се договарят, че всички
неуредени искове на Банката от дата 14 декември 2012г. в размер на 1123129,28 евро се капитализират
със сумата по Заем. След това салдото по Заема възлиза на 5904138,22 евро“.
Съдът приема, че с тази клауза страните са установили размера на възникналите и
съществуващи към 14.12.2012 г.
задължения за главница и акцесорни задължения,
последните включващи и задълженията за възнаградителна
лихва до 14.12.2012 г., като са постигнали съгласие за погасяването чрез новация на акцесорните задължения и подновяването им в задължение за главница по
заема.
Неоснователни са доводите на кредитора,
че клаузата не касае задължения за лихва, чиито падеж не е настъпил, каквито са
задълженията за договорна лихва за периода 01.10.2012 г. – 14.12.2012 г., чиито
падеж е 31.12.2012 г. Такъв извод не следва от съдържанието й, което е
формулирано по начин, който сочи на изчерпателност на изброените вземания –
главница и всички останали към конкретна дата, като клаузата не съдържа посочване
на изключения, нито прави разлика между задължения с настъпил и ненастъпил
падеж.
Нещо повече, в предходния анекс № 6,
чл.2, страните са уговорили, че заемополучателят се
задължава да заплати Заема в срок най-късно до 14.12.2012 г., след която дата,
и преди изменението й с анекса от 28.12.2012 г., няма основание да се начислява
договорна лихва, тъй като същата представлява възнаграждение за ползване на
заемната сума, което не се дължи след настъпване падежа на задължението й за
връщане. След тази дата заемателят, който не
изпълнява задължението си да я върне, дължи обезщетение за забава, но не и
договорни възнаградителни лихви, като съгласно т.6 от
първоначалния договор, последният период на отчет на лихва е изключение от
уговорения тримесечен период на отчет с начало първия и последния ден на
календарно тримесечие и изтича на „крайната дата за изплащане на заема“ /в
представеният с молбата за предявяване на вземането превод на договора за заем
е допусната неточност в превода/.
Следователно дори и да се приеме тезата
на кредитора, че анексът третира само задължения с настъпил падеж към датата
14.12.2012 г., то и задължението за възнаградителни
лихви е такова.
Представените от самия кредитор с
молбата за предявяване на вземания от 22.11.2018 г. доказателства не подкрепят тезата му. Така представеното
с молбата за предявяване на вземания от 22.11.2018 г. извлечение от сметка,
съдържа на втората си страница записи за начислени лихви, такси неустойки, всичките с посочен падеж
14.12.2012 г. и следващия запис за лихва е с падеж 08.07.2013 г., като
задължения с падеж 31.12.2012 г. в това извлечение липсват. Представен е и
документ, с посочена дата 20.01.2014 г., озаглавен „уведомление за оттегляне“,
в който се съдържа изявление на кредитора, че „дължимите суми в падеж по
договора за заем“ са в размер на 591709, 06 лв., която сума е посочена по пера,
измежду които няма задължение за лихва с
падеж 31.12.2012 г., каквато теза застъпва подателят на възражението.
По изложените съображения
възражението в тази част следва да се
отхвърли.
Във връзка с останалите неприети от
синдика вземания, възражението е частично основателно.
С молбата от 10.12.2018 г. кредиторът е
предявил вземане за неустойка, независимо от употребения от него неточен израз
„лихва за забава“, в размер на 11345,46
лв. за забавеното плащане на дължими такси за управление по фактури №20454125 и
№22596670 за период на забава 01.02.2016
г. – 07.06.2017 г., когато твърди да са погасени тези такси.
В списъка с неприети вземания, тези
вземания са посочени като „законна лихва“ и с различен период.
С анекс № 7 от 28.12.2012 г. е
уговорено заплащането на такса за управление на заема, като изменение на т.8 от
първоначалния договор, съответно в размер на 0,30 % от салдото на неизплатената
сума по заема в началото на всяко календарно шестмесечие, което започва да тече
от 30.06.2013 г. и с падеж на задължението – 8 дни от датата на издаване на
съответната фактура. Таксата за първите две тримесечия е в размер на 17712,42
евро за всяко, за който период се отнасят представените фактури №20454125 и
№22596670 , като по твърдения на кредитора таксите са погасени на 07.06.2017 г.
чрез индивидуално принудително изпълнение и следователно за периода.
За забавата в плащането длъжникът
дължи уговорената в раздел V, „Наказателна лихва“ неустойка в размер на 12 %
годишно, тъй като клаузата има характер именно на неустоечна,
независимо от неправилно използваните от кредитора и синдика неточни и двусмислени
определения „наказателна“, „договорна“, „ за забава“. Съответно за забавата за периода 01.02.2016 г. – 07.06.2017 г., за
който това вземане е заявено по основание с молбата от 10.12.2018 г. дължимата
неустойка е 6105,88 лв., с който размер вземането следва да се изключи от
списъка с неприетите и да се включи в списъка с приетите вземания.
Следва да се одобрят и останалите
съставени от синдика списъци, срещу които не са постъпили възражения, като на
основание чл.674 ал.2 от ТЗ, следва да се свика събрание на кредиторите с дневен
ред по чл.677 ал.1 т.8 от ТЗ, както с точка относно избор на постоянен синдик,
тъй като такъв не е избиран поради непровеждане на първото събрание на
кредиторите.
Воден
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ИЗМЕНЯ
по възражението на Х.А.Р.Б. ЕООД с вх.№ 167923/21.12.2018 г. и по възражението
на с вх.№169339/28.12.2018г. на Дружество
за управление на банкови вземания“, д.д., Словения списъка на приетите вземания на кредиторите на Н.И. ЕООД,
предявени в срока по 685, ал.1 ТЗ, обявен на 18.12.2018 г., допълнение на същия
списък, обявено на 15.01.2019 г. и
списък на неприетите вземания, на кредиторите на Н.И. ЕООД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 18.12.2018 г., като ВКЛЮЧВА В СПИСЪКА С ПРИЕТИ ВЗЕМАНИЯ, съставен от синдика на Н.и.
ЕООД /н./, ЕИК *******, обявен в търговския регистър на 18.12.2018 г. и изключва от обявения на същата дата списък с неприети вземания: 1. Вземания на кредитора Х.А.Р.Б. ЕООД в общ размер на
128 503,56 лв. за неустойка за
забавено плащане на неплатените лизингови вноски по договор за финансов лизинг
№ ********* от 03.10.2007 г. за период
на забава, считано от падежа на всяка вноска на 1-во число на съответния месец
/първи падеж 01.03.2009 г. и последен падеж 01.10.2010 г./ до 28.10.2011 г. и 2. Вземания на кредитора Дружество за
управление на банкови вземания“, д.д., Словения в общ
размер на 6105, 88 лв., представляващо неустойка за забавеното плащане на
такси за управление по договора за дългосрочен заем 6814/09, начислени за
периода 30.06.2013 г. 30.06.2014 г. за период на забава 01.02.2016 г. –
07.06.2017г.
ИЗМЕНЯ списъка с приети вземания, съставен от
синдика на Н.и. ЕООД /н./, ЕИК *******, обявен в търговския регистър на 18.12.2018 г., относно периода, за който се отнасят приетите вземания за договорни лихви в размер на 775590,08 лв.,
който период да се счита 14.12.2012г. -04.02.2014 г.
ОДОБРЯВА
с посочените изменения списък на приетите
вземания на кредиторите на Н.и. ЕООД /н./, ЕИК *******, предявени в
срока по 685, ал.1 ТЗ, обявен на 18.12.2018 г., допълнение на същия списък,
обявен на 15.01.2019 г., и списък
на неприетите вземания, на кредиторите на
Н.и. ЕООД /н./, ЕИК *******, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ,
обявен в търговския регистър на 18.12.2018 г., КАКТО И БЕЗ ИЗМЕНЕНИЯ списък
на приетите вземания предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ и списък на
неприетите вземания, предявени в срока по чл.688, ал.1 ТЗ, съставени от синдика
и обявени в регистъра на 07.02.2019 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението
с вх.№169339/28.12.2018г. Дружество за управление на банкови вземания“, д.д., Словения в частта, в която се иска изменение на списъка
с приетите вземания на кредиторите на Н.И.
ЕООД, предявени в срока по 685, ал.1 ТЗ, обявен на 18.12.2018 г. в частта
относно изявленията на синдика в графа „Забележка“.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението
на Х.А.Р.Б. ЕООД с вх.№ 167923/21.12.2018 г. и възражението на с
вх.№169339/28.12.2018г. Дружество за управление на банкови вземания“, д.д., Словения в
останалата им част.
СВИКВА,
на
основание чл.669, ал.4 и чл. 674 ал.2 от ТЗ, Събрание на кредиторите Н.и. ЕООД
/н./, ЕИК ******* на 20.03.2019г. от
14.30 часа в гр.София, Съдебна палата, бул. “Витоша” №2, заседателна зала на VІ—21 състав, със следния
дневен ред: избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; определяне реда и начина за осребряване имуществото на
длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и
определяне на възнаграждението им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщението с частна жалба пред Софийския апелативен съд
от кредитора Дружество за управление на
банкови вземания“, д.д., Словения в частта, в която е оставено без разглеждане
негово възражение. В останалата част определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Да
се извърши обявяване в търговския регистър на определението за одобряване
на списъците и поканата за насрочване на събранието на кредиторите на основание
чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати
заверено копие от настоящото определение,
което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.
СЪДИЯ: