Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
1614/2.9.2019г. Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и осми
състав
На двадесет и седми август Година две хиляди и
деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 3463 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
НП №163/31.10.2018г. на Началник на ГПУ – Летище Варна при РДГП- Аерогари, ГДГП-МВР, с което на
У.Г./Udi Glickman/ е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 800 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1
от ЗДДС като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 800 лева на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП
№163/31.10.2018г. на Началник на ГПУ – Летище
Варна при РДГП- Аерогари, ГДГП-МВР, издадено на основание чл.53 от ЗАНН.
С жалбата се счита, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон,
поради което следва да се отмени като незаконосъобразно.
В
съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Представител
на въззиваемата страна не се явява и не е изразил становище относно
основателността на жалбата.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На
26.10.2018 год. от служители на ГКПП Аерогара Варна било установено, че лицето У.Г.-
израелски гражданин е влизал с РБългария многократно,
като за период от 30.04.2018г. до 26.10.2018г. /180 дневен период/ е превишил
престоя от 150 дни с 60 дни.
За
констатираното, на 26.102.018г. срещу У.Г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В
съдържанието на акта намерили отражение горните констатации. Екземпляр от акта
за установяване на административно нарушение бил връчен на въззивника. В срок
по административнонаказателната преписка не постъпили
възражения.
Впоследствие, на 31.10.2018г. въз основа на
акта било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващият орган изцяло е възприел описаната фактическата обстановка. На
нарушението била дадена правна квалификация по
чл.34 от ЗЧРБ. За извършеното административно нарушение било наложено
административно наказание над минимално предвидения в чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ
размер.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото доказателства –писмените такива, приложени по АНП и
приобщени към доказателствата по делото, както и показанията на св. Й..
Съдът намира, че НП е правилно и
законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на
акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за
съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в
шестмесечния преклузивен срок за издаването му.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са
събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, след
което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.
Административно наказващият орган правилно е
приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на ЗЧРБ и е издал атакуваното НП, като на база на
събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на
извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.48 ал.1
т.3 от ЗЧРБ, която следва да намери приложение.
Съдът
намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите
на ЗЧРБ наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи
път, поради което санкция в минималния
размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този
смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно
определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона
минимум.
Що
се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът
не споделя същите, предвид на следното:
С
жалбата се счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което следва да се отмени като
незаконосъобразно.
По
така наведените общи възражения съдът намери за нужно единствено да отбележи,
че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати
съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Съдържанието
на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като достатъчно,
за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове
дирене на административнонаказателна отговорност към
момента на издаването му, като е налице правилна правна квалификация на
нарушението. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена фактическа
обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване
на административно наказателната преписка и не е възникнало задължение за
допълнително разследване.
Според
настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото установеното превишение на
максимално разрешения престой е значително – 60 дни. Деянието не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този
вид и правилно лицето е било санкционирано.
След
като констатира, че са налице основания за намаляване размера на наложеното
административно наказание, съдът измени наказателното постановление, като
намали наказанието до предвидения в закона минимален размер .
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: