Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 03.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на
шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 13786 по описа за 2018г. на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
159/20.09.2017г. по гр.д. № 9412 по описа за 2014г. на Софийски районен
съд, 30-ти състав П.на Р.Б.с адрес:
гр.София, бул. „******е осъдена да заплати на А.К.А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. П. *** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и ч. 86 от ЗЗД сумата от 20 000лв.,ведно със законната
лихва от 21.02.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно дело №
1297/2005г. по описа на СРС, 18-ти състав; сумата от 6161,71лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 21.02.2011г. до 20.02.2014г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 15лв.
съдебни разноски, като неоснователен е
отхвърлен иска за обезщетение за забава за горница над 6161,71лв. до
предявен размер от 10447,88лв. и за периода от 16.03.2009г. до 20.02.2011г.
Срещу така постановено решение e депозирана въззивна жалба вх.№ 5144843/04.10.2017г. от ответника
по исковете - П.на Р.Б.в частта, в
която исковете са уважени. Изложило
е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило
е, че по делото не е установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди, обезщетение
на които да съответства на сумата, за която иск е уважен. Не било установено
ищецът да е преживял постоянен стрес, безпокойство, влошаване на здравословно
състояние , пречки да изпълнява задълженията си като търговски директор поради
забрана за пътуване, опетняване на името му. Показанията на свидетелите К.и Д.били
схематични и не следвало да се кредитират, не били от естество да установят
хипертонична болест, не било установено прекратяване на трудово правоотношение
поради повдигнато обвинение. Взетите мерки за неотклонение били „ подписка“ и „парична гаранция“ е не
били от естество да създадат твърдените неудобства. Не било установено близки и познати, клиенти да са променили отношението си към ищеца,
поради което и доброто му име не било опетнено.
Размер на обезщетението не бил
справедлив с оглед продължителността на производството, период, в който е
продължило то. Не следвало да се присъжда лихва в определен размер, а само в
определяем такъв. Ищецът станал повод за започване на производството срещу него
с неправомерното си поведение, представляващо неуреждане на облигационни
отношения, неправомерно изнасяне на стока. Оспорил е поради прекомерност
претенцията на въззиваемия за разноски.
Въззиваемият-ищец А.К.А., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Изложил е съображения, че решението на районния
съд в тази част е правилно. Посочил е, че по делото били установени
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника и претърпените от нея
вреди. Здравословното състояние на ищеца
и влошаването му, влошаването на семейните отношения, негативното отношение на
клиентите на фирмата се установявало от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както се установявало и че
забраната да пътува извън България и негативното отношение на клиенти бил
освободен от заеманата длъжност в „Б.З.“ЕАД. Не бил станал причина за
наказателното дело, присъден размер на обезщетението бил справедлив.
Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2655/21.02.2014г. на А.К.А., ЕГН ********** със съ9дебен адрес: адв.
П. *** срещу П.на Р.Б.с адрес:
гр.София, бул. „******, с която е поискал от съда да осъди ответника да й
заплати на основание на чл. 2,
ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД
сумата от 20 000лв., ведно със
законната лихва от 21.02.2014г. до
изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 210,
ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 от НК, за което
е оправдан с влязло в сила Присъда № 3/01.10.2008г. по ВНОХД № 1043/2008г. на
СГС, 11-ти въззивен състав, потвърдена с Решение №
97/16.03.2009г. по н.д. № 37/2009г. на ВКС; сумата от 10447,88лв., представляващи обезщетение за забава за плащането на
главницата за периода от 16.03.2009г. до 20.02.2014, както и разноски по
делото. Навел е твърдения, че на 18.02.2004г. бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 от НК за това че от 01.09.2003г. до
25.11.2003г. като управител на „Х.И.95“ЕООД с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил и поддържал у управителя на „А.Т.“ ЕООД заблуждение, че ще му
достави 11940кг. замразени малини и с това му нанесъл вреда в размер на
23650лв., наложена му била забрана да напуска предели на РБългария,
обвинителни акт бил за престъпление по чл. 195, ал.2 вр.
с ал.1,т. 4 пр.1 вр. с чл. 194, ал.1 от НК за това че отнел 11940кг. замразени малини от
склад на Р.П.“ от владението на управителя на „А.Т.“ ЕООД без нейно знание и
съгласие с намерение да ги присвои противозаконно, образувано било НОХД
1297/2005г. с Присъда от 15.01.2007г. бил признат за виновен, потвърдена от СГС
, като наказание било три години лишаване от свобода отложено изтърпяване с
изпитателен срок от 5 години, едва на 12.06.2007г.
била отменена мярката забрана за напускане на РБ. Посочил е, че производството
по ВНОХД 918/2007г. било възобновено по негово искане с Решение № 96 по НД №
55/2008г. на ВКС и с присъда от 01.10.2008г. по ВНОХД 1043/2008г. на СГС, 11 въззивен състав, потвърдена с решение от 16.03.2009г.
на ВКС по НД № 37/2009г. бил оправдан. Посочил е, че ответникът поискал
възобновяване на наказателното дело но с Решение от 05.06.2009г. по НД №
220/2009г. на ВКС искането било оставено без разглеждане. Посочил е, че в следствие на така повдигнато и поддържано обвинение
в продължение на повече от 5 години претърпял неимуществени вреди, справедливо
обезщетение на които било в размер на 20 000лв. Посочил е, че през цялото време
била под постоянно напрежение и стрес,здравословното му състояние се влошило,
като заболял от хипертония и му се наложило да посещавали лекари, ежедневна
употреба на медикаменти за успокоение и регулиране на кръвното налягане и
сърдечната дейност. Обвинението препятствало пътуванията му извън страната от 2004г. до 2007г., а основните му служебни
задължения като търговски директор на „Б.З.“ ЕАД изисквали такива пътувания,
наложило се колеги да го заместват при тези пътувания и забраната за напускане
на страната не останала скрита за тях. Опетнено било доброто му име на честен и
лоялен човек, накърнило самооценката и обществената оценка за него, засегнало
доверието на близки и познати, на търговски партньори. Колегите и търговските
партньори се държали дистанцирано с
ищеца. Претендирал е разноски.
Ответникът – П.на
Република Българя, в предоставения срок за отговор е оспорила исковете.
Навела е твърдения, че ищецът не е
претърпял вреди, за които е предявил иска, те не били причинени от поведението
на ответника, а и размер на претенции
бил прекомерен. Посочил е, че не бил разпространявал
информация за наказателно дело и не отговаря за отзвука на същото сред
обществото, не били търпени вреди от забрана за пътувания, защото при нужда и
искане за същото такива пътувания били разрешавани. Посочил е, че взети мерки
за неотклонение не променили съществено
обичайния начин на живот на ищеца, причина за наказателно дело било
поведение на ищеца – неправомерно неуредени облигационни отношения;
неправомерно изнасяне на стока. Не се дължала лихва след постановяване на
оправдателна присъда. Иск за лихва бил погасена по давност за периода до
16.03.2012г.
По делото е приложено НОХД № 129/2005г. по описа на
Софийски районен съд, 18-ти състав, съгласно което на
10.02.2004г. А.К.А. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление
по чл. 210, ал.1, т. 3 и т. 5 вр. с чл. 209, ал.1 от НК за това, че от 01.09.2003г. до 25.11.2003г. като управител на „Х.И.**“ЕООД с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у управителя на „А.Т.“
ЕООД заблуждение, че ще му достави 11940кг. замразени малини и с това му
нанесъл вреда в размер на 23650лв., взета е мярка за неотклонение „подписка“, на 18.02.2004г. му е забранено от П.да
напуска предели на Република България, разпитан е по досъдебно дело на
10.02.2004г. и на 18.02.2004г., на 08.03.2004г. са проведени 3 очни ставка с
негово участие , като му е предявено и предварителното производство, след
връщане за доразследване на 08.10.2004г. ищецът е привлечен за обвиняем в престъпление по чл. 195, ал.2 вр. с чл. 194, ал.1 от НК
за това, че отнел 11940кг. замразени малини от склад на Р.П.“ от
владението на управителя на „А.Т.“ ЕООД без нейно знание и съгласие с намерение
да ги присвои противозаконно, като е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ , разпитан е на
08.10.2004г. , на 18.10.2004г. му е наложена забрана да напуска предели на РБ ,
на 20.12.204г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал.2 вр. с ал.1,т. 4 пр.1 вр. с чл.
194, ал.1 от НК - извършено с камион и в големи размери, бил е разпитан ,
по внесения обвинителен акт е бил образувано било НОХД 1297/2005г. с Присъда от
15.01.2007г. бил признат за виновен в това, че на 11.09.2003г. отнел 9460кг. замразени малини
от склад на Р.П.“ от владението на управителя на „А.Т.“ ЕООД без нейно знание и
съгласие с намерение да ги присвои противозаконно като кражба е в големи размери извършена с хладилен камион- престъпление по
чл. 195, ал1 т. 4 пр. 1 вр. с чл. 194, ал.1 от НК , оправдан
е по това обвинение за 2480кг. замразени малини, като е наложено наказание три
години лишаване от свобода с отложено изтърпяване с изпитателен срок от 5
години. В хода на същото са проведени 7 съдебни
заседания с участието на ищеца, на 07.12.2006г. по негово искане му е разрешено
да напусне предели на Р.Б.за 15 дни. Присъдата е потвърдена от СГС на 18.06.2007г. по дело № 918/2007г. на СГС, като
по същото е проведено едно съдебно заседание и на 12.06.2007г. е отменена
забраната на А. да напуска предели на страната. Тази присъда на СГС е отменена
от ВКС по реда на възобновяване на наказателни дела и било образувано НОХД
1043/2008г. на СГС, по което са проведени две съдебни заседания с участието на А.А. и с Присъда от 01.10.2008г. е отменена присъдата на СРС като А.А. е признат за невиновен по повдигнато обвинение, че
на 11.09.2003г. отнел 9460кг. замразени
малини от склад на Р.П.“ от владението на управителя на „А.Т.“ ЕООД без нейно
знание и съгласие с намерение да ги присвои противозаконно като кражба е в
големи размери извършена с хладилен
камион- престъпление по чл. 195, ал1 т. 4 пр. 1 вр. с
чл. 194, ал.1 от НК, присъдата е потвърдена с Решение от 16.03.2009г. на ВКС по НД № 37/2009г. , по което е
проведено едно съдебно заседание с участие на А.А..
Искането на П.от 30.03.2009г за възобновяването на делото е оставено без
разглеждане от ВКС с Решение №
229/05.06.2009г. по дело № 220/2009г. на ВКС, по което е проведено едно
публично съдебно заседание с участието на А.А..
По делото е приета карта за профилактичен преглед,
ехография, съгласно които при преглед на 05.05.2009г. от кардиолог е установена хипертония, а при
изследване на 05.06.2009г. е установено лекостепенна левокамерна хипертония.
Приета е декларация от ищеца от 17.06.2009г., с която
е заявил, че е запознат с изследванията и в случай на инцидент по време на
участие в играта „Survivor“ няма за има претенции към организатор, продуценти,
екип за настъпили вреди.
Приета е декларация за участие в играта „Survivor“ подписана
от ищеца на 09.06.2007г., Приложение
А, Б към нея, последното за здравословно състояние на ищеца, с което той е
декларирал, че няма здравословни оплаквания
, няма симптоми на влошено здравословно състояние, не изпитва болки, нито
главоболие.
Прието е писмо
от БТВ М.Г.“ЕАД, съгласно която ищецът е участвал в сезон на реалити шоу Survivor“-2-ри сезон като е отпътувал за
Доминиканската република на 25.06.2007г. , а шоуто е проведено от 26.06.2007г.
до 17.08.2007г.
Приета е справка от НОИ, съгласно която за А.А. е имало
осигурител по КСО както следва: Х.****“ за периода от декември 2003г. до
април 2005г. като ищецът е бил
управляващ и контролиращ търговското дружество, а от октомври 2006г. е бил самоосигуряващ се, от юли 2007г. отново е започнал да бъде
осигуряват като управляващ и контролиращ съдружник това дружество до края на 2009г. и след това;
от „Б.Е.И.“ за периода от май 2006г. до септември
2006г. като самоосигуряващ се; от „Б.З.“ за периода
от април 2005г. до юни 2005г. като служител, а като самоосигуряващ
се в периода през 2009г. и след това; „Б.К.“ като работник и служител за
периода юни 2005г. до август 2007г.
Приети са решение на СГС по ф.д. № 11102/1996г.,
съгласно които А.А. е бил вписан като управител на „Х.****“
ЕООД от 04.12.2003г. до 06.04.2005г.
Приети са трудов договор , длъжностна характеристика,
съгласно които на 18.04.2005г. А.А. и „Б.З.“ АД са
сключили трудов договор, съгласно който А. е следвало да изпълнява длъжността
„ръководител на малки предприятия“ и е следвало да ръководи и представя
дружеството , решава всички ръководни въпроси от дейността м, , отговаря за
поддържане и подобряване на имиджа на дружеството като партньор пред
външно-търговски контрагенти-включително и при посещения в чужбина
Приети са дневник на сметка на Х.****“ ЕООД.
Приета е рецептурна бланка,
съгласно която на 20.08.2009г. на ищеца са предписани медикаменти „Renitec“, а на
21.10.2011г. „Conor“.
Приета е разпечатка от електронна поща, сочеща че
д-р Ж.П.е посочил че ищецът има
хипертония.
Разпитан по делото св.
С.К.е заявил, че познава ищеца от
1994г., били близки семейни приятели и прекарвали голяма част от свободното си
време заедно, знаел, че повече от 5
години имало наказателно дело срещу него по жалба на фирма „Агрес“ за недоставена
стока, не бил запознат с наказателното дело
, но знаел, че то било приключило с оправдателна присъда. Посочил е, че по
време на наказателното дело А.А. не можел да пътува,
а те често ходели по екскурзии и това
създавало проблеми със семейството му, много трудно успял да пътува в Испания
през 2006г. по покана на брат си. Това дело станало причина постоянно да
отговарят на въпроси на околните за какво е делото и това водело до проблеми
със съпругата му, това довело до проблеми на ищеца с алкохола. Невъзможността
да пътува се отразила недобре и на работата му, защото тя била свързана със
срещи с партньори , вкл. и в чужбина, където да договаря сделки. Здравословното
състояние на ищеца в периода от 2004г. до 2009г. се влошило, развил артериална
хипертония , като лекарите посочили че причина за същата е стрес, защото
физическото състояние било добро. Свидетелят
знаел това, защото дълг о време
работел в кардиологичен център. Работата на ищеца вървяла добре - този с
диворастящи плодове и със строеж на кооперация в „Овча купел“.
Разпитана по делото св. К.Д.е заявила, че познава ищеца от 200г., когато тя започнала
да се занимава с бизнес с диворастящи продукти, в който към този момент ищецът
вече бил утвърден, през 2003г. станала акционер на „Б.З.“АД и работели с
фирмата на ищеца, както и с други фирми. През 2005г. се взело решение да се
търсят клиенти в чужбина и с Б.З.“ сключила договор с А. като „ръководител
търговска дейност“ с цел да представлява „Б.З.“АД в чужбина. В последствие се
оказало, че той не може да пътува в чужбина и договорът бил прекратен бързо.
Ищецът обяснил че срещу него имало наказателно дело и му било забранено да
пътува в чужбина, което довело до прекратяване по взаимно съгласие на договора.
Друга причина за прекратяване на договора били и слуховете, че А. измамил друга
фирма от бранша и за това се водят дела, много от клиентите на „Б.З.“АД се
отдръпнали, например „Тунекс“ заявили, че няма да
купуват от Б.З.“, ако А.А. е в тяхната фирма,
повечето фирми го били направили, защото се носело слух, че А. е крадец, мамел
клиенти. Заявила, че видяла А.А. ядосан от това,
крещял, казвал, че това не е вярно, опитвал се да обясни, че не е истина.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 2,
ал.1, т.3, пр.1 хипотеза първа от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, П.и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да
ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на
престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и
действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, тоест да докаже
обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив размер на обезщетение е
в размер на процесната сума, както и причинна връзка между вредите и
постановяването на акта.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали
са причинени от виновно длъжностно лице, като
съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чийто
актове, действия/бездействия са претърпени вредите.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност
на държавата, която е обективна и не е
обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността
на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя
на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ
определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се
прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на
държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта,
действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че
са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни
или процесуалноправни норми.
Вземането за обезщетение възниква и става изискуемо от
момента, в който е влязло в сила оправдателната присъда, съответно от влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство при иск
по чл. 2, ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ. От този
момент държавните органи изпадат в забава и от този момент започва да тече
погасителната давност за вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР №3/22.04.2005г.
).
Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по
делото писмени доказателства, се установява, че срещу ищеца е било образувано
наказателно производство на 10.02.2004г.
за извършено престъпление първоначално по чл. 210, ал.1, вр. с
чл. 209, ал.1 вр.
с чл. 209 от НК а в последствие за
престъпление по чл. 195, ал1 т. 4 пр. 1 вр. с чл.
194, ал.1 от НК за това, че на
11.09.2003г. отнел 9460кг. замразени малини от склад на Р.П.“ от
владението на управителя на „А.Т.“ ЕООД без нейно знание и съгласие с намерение
да ги присвои противозаконно като кражба е в големи размери извършена с хладилен камион , с влязло в сила на 19.03.2009г. на
Решение по на ВКС по НД № 37/2009г.
е потвърдена Присъда по ВНОХД № 1043/2008г. на СГС, с която ищецът е признат за
невиновна по така повдигнати обвинения.
Съдът приема,
че от събраните по делото доказателства
по делото е установено, че ищецът в следствие на така повдигнато
обвинение е изпитал негативни емоции, поради което и съдът приема,
отговорността на ответника П.на РБ за обезщетяване на тези вреди може да се
ангажира.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по
чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен
наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан , ищецът следва да докаже
и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна
връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само
действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по
т.гр.д.№ 3//2004г. на ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът
на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на
релативния критерий за справедливост – арг. по чл. 52
от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката
на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на
обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за
което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение
и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и
начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му,
продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва
да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за
професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл
Постановления № 4/1964 и № 181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по
гр.д№ 2378/2014г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение
№ 18/20.02.2014г. по гр.д.№ 2721/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 26/04.03.2009г. по гр.д.№ 4724/2007г. на ІІІ-то Г.О. на
ВКС; Решение №23/03.02.2009г. по гр.д.№
816/2008г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І
1199/11.02.2009г. по гр.д.№ 4997/2007г. на І-во Г.О.
на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009г. по гр.д.№ 4424/2007г. на ІV-то Г.О. на ВКС;
Решение № 37/11.02.2009г. по гр.д.№ 5367/2007г. на ВКС, І-во
Г.О. на ВКС; Определение № 54/30.10.2008г. по гр.д.№ 3709/2008г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на ВКС).
В случая по делото е установено, че срещу ищеца на
сравнително млада възраст от 32 години е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от 3 до 15 години и
конфискация на имуществото до ½ , наказателното дело е продължило 5 години и 37
дни, проведени са 12 процесуални действия с участието на ищеца в хода на
досъдебното дело, както и общо 12 публични съдебни заседания в хода на съдебно
дело с участието на ищеца, първоначално мярката за неотклонение на ищеца е била
„подписка“, а от 08.10.2004г. е била „парична гаранция“, за периода от
18.02.2004г. до 12.06.2007г. е имал забрана да напуска пределите на Република България.
При така установеното съдът приема, че по делото е установено, че в причинна
връзка между повдигнато и поддържано обвинение ищецът е претърпял неимуществени
вреди, справедливото обезщетение на които е в размер на 8000лв. Съдът приема,
че този размер е справедлив по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ. За
определяне на същите съдът съобрази сравнително високата продължителност на
производството, както и тежкия характера на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, обичайните притеснения и негативни емоции, които
поражда повдигане на обвинение с такъв характер, обстоятелството, че 2 години и
4 месеца е бил със забрана да напуска пределите на Република България, през
цялото време ищецът е била с взета мярка за неотклонение, но и обстоятелството,
че тази мярка е била сравнително лека и не е довела до съществени промени в
обичайния начин на живот на ищеца, както и че невъзможността да пътува е довела
до скандали в семейството и затруднения в работата му. Последните обстоятелства
се установяват от показанията на разпитания по делото свидетел Котев, които в
тази част съдът кредитира като логични , последователни, резултат от личните
впечатления на свидетеля, натрупвани в постоянен контакт с ищеца и семейството му. При
определяне на размера съдът съобрази и обстоятелството, че забраната за
пътуване извън страната е препятствало осъществяване на трудовите функции на
ищеца по договор с „Б.З.“ЕАД, като тази забрана заедно с характера на
престъплението по воденото наказателно дело е довело до преустановяване на
правоотношенията. Приетите писмени доказателства, свидетелски показания на
св. Д., които в тази част съдът кредитира
като неопровергани от другите събрани по делото доказателства, установяват сключването на договора през
април 2005г. с основна задължение представителство пред партньори и контакти с
тях, включително и в чужбина, както и преустановяване на действието на договора след юни 2005г. Справката от НОИ установява преустановяване
на осигурителното правоотношение между работодател и служител и това за нуждите
на това производство обсъдено в съвкупност с други доказателства по делото е
остатъчно, за да се приеме за установено, че договорът е прекратен. Показанията
на св. Д.установяват, че причините за прекратяване на този договор са невъзможността на ищеца да
пътува в чужбина за сключване на сделки, и отдръпване на партньори поради
воденото наказателно дело срещу А. и накърненото доверие в него като честен
партньор в бизнеса, както и че това ядосвало ищеца и го карало да крещи и да
отрича. При определяне на обезщетението съдът съобрази и обстоятелството, че
обвинението е за престъпление, извършено от ищеца по време на търговската му
дейност, което по правило засяга съществено обичайния начин на живот на
обвиняемите, а и се установи по отношение на ищеца от събраните гласни
доказателства. Същевременно, съдът приема, че по делото не е установено, че ищецът
е заболял от хипертония в следствие на повдигнато обвинение по наказателното
дело. Действително, приетите по делото документи за медицински изследвания и
консултации, рецептурни книжки установяват че на 05.05.2009г. и на 05.06.2009г. на ищеца е поставена диагноза „хипертония“,
като са му предписвани и медикаменти. Тези констатации, обаче, са направени след
приключване на наказателното дело и не установяват от кога са проявени. По
делото не са събрани доказателства за състоянието на ищеца преди 10.02.2004г.,
тоест преди образуване наказателното дело и това препятства извод за причинно-следствена
връзка между обвинението и състоянието на ищеца. Следва да се посочи, че
причините за това заболяване са различни и в тежест на ищеца е било да докаже
по несъмнен начин, че наказателното дело е довело до проява на това заболяване.
Показанията на свидетеля К.не са от естество да обосноват извод за причинно-следствена
връзка между повдигнатото обвинение и заболяването хипертония. Това е така,
защото този свидетел не е установено да разполага със специални знания в
областта. При определянето на размера съдът съобрази и обстоятелство, че средната
интензивност на процесуалните действия, осъществявани в хода на наказателното
производство по отношение на ищеца, както и социално-икономическите отношения в
страната в периода на наказателното дело.
При така възприето съдът приема че справедливо
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е до размера от 8000лв.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за
погасяване на задължението на ответника
към ищеца, то съдът приема, че иск е основателен за сумата от 8000лв. и
за лихва върху нея от 21.02.2011г. , която до подаването на исковата молба
съдът определя на основание на чл. 162 от ГПК на сумата от 2464,68лв. Определянето на
точния размер на лихвата до подаване на исковата молба не е грешка на районния
съд. В случая ищецът е посочил точния размер на сумата, която претендира до
подаване на исковата молба и правилно районния съд се е произнесъл съответно на
заявения петитум. При така възприето решението на СРС
в частта, в която е уважен иска за главница
от 12000лв. и за изтекла мораторна лихва от
3697,03лв. следва да се отмени и исковете за тези суми следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че разноските следа да се
възложат на страните съобразно изхода по делото при съобразяване на чл. 10 от ЗОДОВ..
С оглед изхода на делото решението на СРС в частта в
която ответникът П.на РБ е осъден да заплати на ищеца разноски от 2лв.
за съдебно удостоверение следва да се отмени.
Съдът приема, че следва да осъди ищеца да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 5лв. за дело пред
СГС.
На въззиваемия следва а се
присъди възнаграждение за адвокат в производство пред СГС в размер на 600лв. Същото е определено съобразно
уговорения и платен хонорар от 1500лв. с ДДС и съдът приема, че то не е
прекомерно, доколкото съответства на сложността на делото и не надхвърля
минималния размер на адвокатските възнаграждение по Наредба № 1/2004г.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 159/20.09.2017г. по гр.д. № 9412 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 30-ти състав
в частта, с която П.на Р.Б.с адрес:
гр.София, бул. „******е осъдена да заплати на
А.К.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: адв.
П. *** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и ч. 86 от ЗЗД сумата от 12 000лв., ведно
със законната лихва от 21.02.2014г. до изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано
наказателно дело № 1297/2005г. по описа на СРС, 18-ти състав; сумата от 3697,03лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата за периода от 21.02.2011г. до
20.02.2014г.; на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК сумата от 2лв. съдебни разноски и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
исковете , предявени
с искова молба вх.№ 2655/21.02.2014г. на
А.К.А., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. П. *** срещу П.на Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „******, с която е поискал от съда
да осъди ответника да й заплати на основание на чл. 2, ал.1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ вр. с чл.
86 от ЗЗД сумата от 12 000лв.,
ведно със законната лихва от
21.02.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение за извършване на
престъпление по наказателно дело № 1297/2005г. по описа на СРС, за което е
оправдан с влязло в сила Присъда № 3/01.10.2008г. по ВНОХД № 1043/2008г. на
СГС, 11-ти въззивен състав, потвърдена с Решение №
97/16.03.2009г. по н.д. № 37/2009г. на ВКС; сумата от 3697,03лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 21.02.2011г. до 20.02.2014г.;
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 159/20.09.2017г. по гр.д. № 9412 по описа за 2014г. на Софийски районен
съд, 30-ти състав в частта, с която П.на
Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „******е осъдена да заплати на А.К.А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. П. *** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и ч. 86 от ЗЗД сумата от 8 000лв.,ведно със законната
лихва от 21.02.2014г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно дело №
1297/2005г. по описа на СРС, 18-ти състав; сумата от 2464,68лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 21.02.2011г. до 20.02.2014г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 13лв.
съдебни разноски.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр.София, бул. „******на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК да
заплати на А.К.А., ЕГН **********
със съдебен адрес: адв. П. *** сумата от 600лв. (шестстотин лева), представляващи
разноски за адвокат в производство пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. П. *** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от 5лв. (пет лева),у представляващи държавна такса за производство
пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.