ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Варна, 23.05.2019
г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание, проведено на двадесет
и трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 18381 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от В.Т.Т., ЕГН **********,
пост. адрес: *** срещу „О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***,
представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева, с която е предявен иск с правно основание чл. 124
във вр.
с чл.
439 от
ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника че ищецът не му
дължи сумите, предмет на
принудително изпълнение по изп.д. №
20167120401861 на ЧСИ №
712 Илиана
Станчева в общ размер на 5
611,06 лв., включващ сбора от
следните суми, посочени в
издадените от PC-Варна Заповед № 7895/29.09.2011г.
и изпълнителен
лист от 29.09.2011 г.: 3 365,64 лв.
/три хиляди триста шестдесет и
пет лева
и 64ст
/, представляваща главница по
Договор за текущо потребление от 28.06.2006г., договорна лихва в размер на 359,31
лв. за
периода 28.01.2011 г. до 17.09.2011г.,
наказателна лихва в размер на 164,72
лв. за
периода от 28.01.2011г до 17.09.2011г,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда
- 17.09.2011
г. до
окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 334,48
лв., на осн. чл.78 ал.1
от ГПК, представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба ищецът излага
следното:
На 17.10.2016г.
му била
връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №
20167120401861 от ЧСИ №
712 Илиана
Станчева. Така разбрал, че по
ч.гр.д. № 13670/2011г PC-Варна е
осъден да заплати олихвяема
сума в размер на 3 365,64 лв.
от 17.09.2011г.
ведно със законната лихва и
неолихвяема
сума в размер на 858, 51
лв, като
общият размер на задължението по изпълнителното дело съгласно
ПДИ възлизало
на 7 012, 68 лв., изчислена от
ЧСИ към
19.09.2016г. Като взискател по делото било посочено
дружеството „О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК *********.
От връчените
му на
17.10.2016г. книжа по изпълнителното дело ищецът установил, че със
Заповед № 7895/20.09.2011г. за изпълнение
на парично
задължение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д.
№13670/2011г. на ВРС е осъден да
плати на „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********
сумата от 3 365, 64
лв. /три
хиляди триста шестдесет и пет лева
и 64ст
/, представляваща
главница по Договор за текущо
потребление от 28.06.2006г., договорна
лихва в размер на 359,31
лв. за
периода 28.01.2011 г. до 17.09.2011г.,
наказателна лихва в размер
на 164,
72 лв.
за периода
от 28.01.2011г.
до 17.09.2011г.
, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението
в съда
- 17.09.2011
г. до
окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 334,48
лв., на осн. чл.78 ал.1
от ГПК,
представляваща разноски по производството
за заплатена
държавна такса и юр.к. възнаграждение.
Въз основа посочената Заповед № 7895/29.09.2011г. бил издаден изпълнителен лист от 29.09.2011г.
Частният съдебен изпълнител
наложил запор върху трудовото му
възнаграждение и от него била събрана
сума в размер на 6 341,22 лв.,
удържани от работодателя му „Поддържане чистотата на морските води“
- гр.
Варна, ЕИК *********, и преведени на
ЧСИ по
изп. дело.
На 04.08.2017г.
получил съобщение по горното изп.д.
за прекратяване
на същото
на основание
чл. 433,
ал.1, т.1 от ГПК
във връзка
с пълното
плащане на дълга по него.
Ищецът твърди, че така събраната по
принудителен ред по изп.д. № 20167120401861 сума в размер на 5 611,06 лв.,
е получена от ответното дружество „О.Ф.Б.“ ЕАД без каквото и да е правно основание, като излага
следните съображения:
1. Процесният
Договор за кредит за текущо
потребление от 28.06.2006г. не е
подписан от представляващо „Банка
ДСК“ ЕАД лице: Положен подпис в
договора има само от страна
на кредитополучателя,
т.е. срещу изписването „Кредитор“ не е отразена воля
чрез полагане на подпис. В частта
на процесния
Договор, идентифицираща страните,
са изписани
две имена
- Добринка
Георгиева Ковчазова
- Мениджър
и Васянина Стоянова Господинова - кредитен
инспектор - същите са посочени като представляващи „Банка ДСК“
ЕАД -
гр. Варна,
но при справка в Търговския
регистър не се установява информация за банката от
процесния период. Най-ранната такава е
за представляващите
я към
28.12.2007 г., т.е. година
и половина
след датата на евентуалния договор за
кредит. От представените документи
не се
установява валидно сключен договор за
кредит, във връзка с който
да се иска плащане на каквито
и да
е суми
на законно
основание.
2. Ищецът не е уведомен
и за
настъпила предсрочна изискуемост на процесния
дълг от кредитора „Банка ДСК“ ЕАД.
3. Между
ищеца и ответното дружество, претендиращо, че е законен
взискател по изпълнителното
дело „О.Ф.Б.“ ЕАД никога не е
съществувало каквото и да е
облигационно отношение.
4. При
условията на евентуалност твърди, че ако
ответното дружество е частен правоприемник
на „Банка
ДСК“ ЕАД, то той не е
получил никакви книжа, включително уведомление по чл. 99
от ЗЗД,
т.е. ответното дружество в
никакъв случай не се явява
кредитор по каквото и да
е правоотношение
спрямо него.
5.Изпълнителното дело
№ 20167120401861
е образувано
на 13.09.2016
г. въз основа на подадено заявление от „О.Ф.Б.“ ЕАД. Същото
е образувано
от нелегитимен
взискател.
6. При
условията на евентуалност твърди, че
размерът на събраната от него сума се различава
от дължимата
такава.
7. При
условията на евентуалност прави възражение
за изтекла
погасителна давност за образуване на изпълнително дело и погасено
право на принудително изпълнение относно процесната сума по
изп. дело, като сочи, че изп. дело е образувано на 13.09.2016г., т.е. изминалият
период от време е над
общия 5-годишен давностен срок
по чл.
110 във
вр. с
чл. 117,
ал. 2
от ЗЗД.,
а давността
е изтека
още на
27.01.2016г.
В
постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът навежда доводи
за недопустимост на така предявения иск, като излага следното:
Право на иск (активна процесуална легитимация)
с правно основание чл. 439 от ГПК има само правен субект, който има качеството
на „длъжник по изпълнението" в рамките на едно висящо, т.е. неприключило
изпълнително производство. Тъй като към датата на предявяване на иска
от В.Т.Т. не съществува висящо изпълнително
производство, обуславящо правото на иск по чл. 439 ГПК, искът се явява
недопустим.
На следващо място твърди, че дори ако искът
бъде квалифициран като такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК (отрицателен установителен
иск по общия ред), то той отново би бил недопустим, т.к. възражението за
изтекла погасителна давност е средство за защита срещу принудителното изпълнение.
Отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК. основаващ се на твърдения за изтекла погасителна
давност е недопустим, тъй като изтеклата давност се релевира
с възражение, не с иск. Сочи, че законът не предвижда изрично възможност за иск за установяване факта
на изтичането на погасителната давност, каквото е изискването на чл. 124, ал.
4, изр. второ от ГПК.
Твърди, че допустимостта на иска
по чл. 439 от ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на
твърдения за съществуването на факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което същата е издадена,
/каквито в исковата молба на ищеца не се твърдят/.
Сочи, че това е така
защото, защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу
него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. Оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението
по чл.414 ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви
установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК.
Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в
сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 или
чл.415, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение.
Излага твърдения, че в настоящия случай, по
и.д. № 1861/2016 г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева, с peг. № 712, с район на действие ОС -Варна, на ищеца В.Т.Т. е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със
заповедта за изпълнение, на 17.10.2016 г., с оглед на което на 31.10.2016 г. е
изтекъл срокът по чл. 414, ал. 1 от ГПК. Длъжникът не е подал възражение по чл.
414 от ГПК и заповедта за изпълнение е влязла в сила спрямо него. Това
обстоятелство не се оспорва от ищеца, поради което се явява безспорно по
делото. С влизане в сила на заповедта за изпълнение се преклудират
всички възражения, с които длъжникът е разполагал до изтичане на срока за
възражение по чл. 414 от ГПК. В настоящия случай, всички направени от ищеца
възражения: за липса на надлежно сключен договор за кредит; за липса на обявена
предсрочна изискуемост; за липса на уведомяване за извършеното прехвърляне на
вземания (цесия) от „Банка ДСК" ЕАД на „О.Ф.Б." ЕАД; за изтекла
погасителна давност за процесното вземане, са преклудирани
с изтичане на срока
за възражение по чл. 414 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение
спрямо ищеца В.Т.Т..
Съдът, като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От изисканото за послужване
ч.гр.д.№ 13670 от 2011 г. на ВРС се установя, че срещу ищеца е издадена Заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. № 7895/20.09.2011 г., с която е разпоредено В. Тунчев Тунчев, ЕГН ********** и
Делян Тунчев
Тунчев,
ЕГН **********, с адрес: ***
да заплатят солидарно
на "Банка
ДСК" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от
Главния изпълнителен директор Виолина Маринова Спасова и Изпълнителни директори Николай Борисов Борисов, Мирослав Станимиров Вичев,
Любомир Митев
Желязков, Доротея Николаева Николова и Диана
Дечева Митева,
чрез пълномощника им юрисконсулт Миряна Кирилова сумите от 3 365.64
(три хиляди триста шестдесет и пет лева и шестдесет и четири ст.) лева, представляваща главница произтичаща от Договор за текущо потребление от 28.06.2006 г., договорна лихва в размер на 359.31 (триста петдесет и девет лева и тридесет и една ст.) лева за периода от 28.01.2011 г. до 17.09.2011г. и наказателна лихва в размер на 164.72 (сто шестдесет и четири лева и седемдесет
и една ст.) лева за периода от 28.01.2011г. до 17.09.2011г., на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.09.2011г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както
и сумата от 334.48 (триста тридесет
и
четири
лева
и
четиридесет
и
осем
ст.)
лева,
представляваща реализирани от заявителя разноски
по делото, изразяващи се в заплатена
по заявлението държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
на основание 78, ал. 1 от ГПК.
Видно от приложената на л. 36 от
делото покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20167120401861 на ЧСИ Илиана
Станчева на длъжника Валдимир Т. на 17.10.2016 г. е
връчена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №13670/2011 г. на ВРС.
По ч.гр.д.№ 13670/2011 г. на ВРС
не е налично подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК, поради което издадената
заповед за изпълнение е влязла в законна сила след изтичане на срока за
подаване на възражение, или на 01.11.2016 г.
На л. 34 от делото е представено
Удостоверение, издадено по изп.д.№ 20167120401861 от ЧСИ Илиана Станчева, от
което е видно, че след събиране на всички дължими суми по изпълнителоното
делото, последното е приключило на 12.07.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 439,
ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Задължителна
предпоставка за допустимостта на този иск е да има налично висящо изпълнително
производство. В настоящия случай изпълнителното производство е прекратено на
12.07.2017 г., т.е. към датата на депозиране на сезиращата искова молба –
04.12.2018 г. не е било налице висящност на
оспорваното изпълнително производство, поради и което искът с правно основание
чл. 439 от ГПК се явява недопустим.
В петитума на исковата си молба
ищецът е отправил искане за приемане за установено, че не дължи на ответника
сумата от 5611,06 лв., предмет на принудително изпълнение по изп.д.№
20167120401861 от ЧСИ Илиана Станчева. Изхождайки от така направената формулировка
съдът намира, че ищецът води именно иск с правно основание чл. 439 от ГПК,
който както се посочи по-горе е недопустим при приключило съдебно изпълнение.
Дори да
се приеме, че иск с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим при вече приключило
изпълнително производство, то с оглед на конкретно наведените основания за недължимост, лежащи единствено на факти, настъпили преди
приключването на производството по издаването на изпълнителното основание, то
съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, искът отново се явява
недопустим. Това е така защото длъжникът в заповедното производство може да се
защити срещу издадената срещу него заповед за изпълнение като подаде възражение
по чл.414, ал.1 от ГПК. Неподаването на възражение създава стабилитет на
издадената заповед за изпълнение. С влизането в сила на заповедта за изпълнение
се преклудират всички факти и възражения на длъжника,
настъпили преди този момент, поради което длъжникът няма право да се позовава
на тях и да оспорва вземането. След влизане в сила на заповедта за изпълнение
следва друг етап на защитата на длъжника по оспорване на изпълнението, в който
той следва да се позове на непреклудирани факти,
настъпили след изтичане на срока за възражение (в този смисъл Определение №956
от 22.12.2010 г. по ч. т. д. №886/2010 г. на ВКС, I ТО,
Определение №214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. №1528/2018 г., на ВКС, IV ГО,
Решение №740 от 12.10.2018 г. по в.т.д. №1235/2018 г. на ВОС). В исковата си
молба, подадена на 04.12.2018 г. ищецът оспорва правото на изпълнение, като
въвежда възражение за погасяване на процесните суми по давност към 19.09.2016
г. Процесната заповед за изпълнение е влязла в сила
по отношение на ищеца на 01.11.2016 г. - преди предяваване
на настоящия иск, тъй като не е подадено възражение по чл.414, ал.1 от ГПК от
негова страна. Оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства,
настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение и относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението
по чл.414, ал.1 от ГПК. Длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иска по
чл.439 от ГПК, но съгласно чл.439, ал.2 от ГПК това оспорване може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене. В
заповедното производство не се провежда съдебно дирене, но разпоредбата на
чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в
сила на заповедта за изпълнение (в този смисъл Определение №831 от 17.10.2013
г. по ч.гр.д. №7393/2013г. на ВКС, IV ГО). В
настоящия случай ищецът не навежда твърдения за факти и обстоятелства,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на 01.11.2016 г.,
което обосновава правният извод, че предявеният от него иск е недопустим.
Съгласно
разпоредбата на чл. 130 от ГПК когато
при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е
недопустим, той връща исковата молба.
На
основание изложеното по-горе съдът намира, че на ищеца В.Т.Т., ЕГН **********
следва да се бъде върната искова молба с вх.№ 80255/04.12.2018 г., на осн. чл.
130 от ГПК, тъй като с нея е предявен недопустим иск, а образуваното въз основа
на нея производство по гр.д.№ 18381 по описа на Районен съд – Варна, следва да
бъде прекратено.
С оглед
изхода на правния спор и направеното от страна на ответника искане за
присъждане на разноски на същия следва да бъдат присъдени направените от него
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ВРЪЩА на В.Т.Т., ЕГН **********, пост. адрес:
***, а 1 искова молба с вх.№
80255/04.12.2018 г., на осн. чл. 130 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВЯ
производството по гр.д.№ 18381 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г.
ОСЪЖДА В.Т.Т., ЕГН
**********, пост.
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева сумата от 100,00 (сто) лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 4, във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал.1 от ЗПП, във
вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
– Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: