Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV а въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН
КИРИМОВ
при
участието на секретар Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Киримов в. гр. дело № 11920 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Българска
академия на науките (БАН), представлявана от председателя акад. Ю.Р., срещу
решение № 380463 от 09.04.2018 г. по гр. дело № 44866/2017 г. на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 32-ри състав, с което по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС е признато за установено,
че БАН дължи на ищеца „Сдружение на собствениците гр. София, бул. *******,
следните суми: 12.00 лева – остатък от неплатена такса за м. 7.2015 г. за
разходи по управление и поддръжка на общите части на сградата; 2000.00 лева –
такси за периода от 01.08.2015 г. – 31.12.2015 г. за разходи за управление и
поддръжка на общите части на сградата – по 400.00 лева на месец, изчислени
съгласно решение на ОС на сдружението от
23.04.2012 г.; 4800.00 лева – такси за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. за
разходи за управление и поддръжка на общите части на сградата – по 400.00 лева
на месец, изчислени съгласно решение на ОС на сдружението от 23.04.2012 г.;
800.00 лева - такси за периода от
01.01.2017 г. до 28.02.2017 г. – разходи за управление и поддръжка на общите
части на сградата – по 400.00 лева на месец, изчислени съгласно решение на ОС
на сдружението от 23.04.2012 г.; 478.47 лева – разходи за ремонт на асансьор,
извършен през 2016 г., както и сумата от 478.47 лева – разходи за ремонт на
асансьор, извършен през 2016 г., а като неоснователни са отхвърлени исковете за
сумата над 478.47 лева до пълния предявен размер от 558.83 лева – разходи за
ремонт на асансьор, както и за сумата от 3762.76 лева – разходи за
строително-монтажни работи по общите части на сградата, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно от 13.03.2017
г. до окончателното плащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът БАН е осъден да заплати на ищеца сумата от 1427.66 лева,
представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 4.04 лева, представляваща направени по делото разноски
съобразно отхвърлената част от исковете.
Според въззивника решението на
първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като исковите претенции са предявени
не от председателя или управителния съвет (управителя) на собствениците в
етажната собственост, както е предвидено в чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС, а от
„Сдружение на собствениците гр. София, бул. *******, което е незаконосъобразно,
още повече, че самото сдружение в случая е следвало да бъде представлявано от
неговия управител. Акцентира се върху това, че възражение за недопустимост на
производството е направено своевременно – още с отговора на исковата молба,
като впоследствие е поддържано от ответната страна, но съдът е пропуснал да се
произнесе по въпроса в крайния съдебен акт.
В случай, че съдът приеме решението
за допустимо, въззивникът счита същото за неправилно. В подкрепа на този довод
за изложени подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Във
връзка с претендираните от ищеца суми, представляващи разходи за ремонт и
обновяване на сградата, вкл. за асансьора, жалбоподателят изтъква липса на
решения на общо събрание, в изпълнение на които строително-ремонтните дейности
да са били извършени. С оглед на това се изразява становище, че ако се приеме
за доказано извършването на самите ремонтни дейности, то надлежни ищци биха
били собствениците, които със свои средства са заплатили тези дейности, както
предвижда чл. 48, ал. 6 от ЗУЕС, а не Сдружението
на етажната собственост.
По същество на претенциите за
заплащане на ежемесечни разходи за консумативи за периода от м. 06. 2015 г. до
м. 02.2017 г., основани на т. 3 от протокол № 3 от 23.04.2012 г. на ОС на
собствениците на самостоятелни обекти в сградата, се твърди, че са
неоснователни, тъй като решението на ОС е в противоречие със закона. По този
въпрос се сочи, че според решението на ОС „фирмите“ са задължени да заплащат по
100.00 лева месечно за самостоятелен обект, който се използва за нежилищни
нужди в случай, че е с площ до 80 кв. м, а ако обектът е над 80 кв. м,
дължимата сума е по 100.00 лева за всеки 80.00 кв. м. На това основание от
страна на ищеца незаконосъобразно се претендирало, ответникът да заплаща
месечно сумата от по 400.00 лева с оглед площта на притежавания имот от 316 кв.
м.
Освен горното, жалбоподателят счита,
че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е приел
представени от ищеца в първото съдебно заседание по делото доказателства относно
твърдените СМР-та, по отношение на които била настъпила процесуалната
преклузия, още повече, че приетото експертно заключение не било изготвено въз
основа на тези доказателства. В допълнение на това се изтъква, че районният съд
е следвало да открие производство по чл. 193 от ГПК с оглед своевременно
направеното от ответника оспорване на протокол № 3 от 23.04.2012 г. на ОС на
ЕС. В обобщение се изразява становище, че от страна на ищеца не е проведено
изискуемото от процесуалния закон доказване на твърдените факти, обуславящи
ангажиране отговорност на ответника.
По изложените съображения се иска
решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено, а при условията на
евентуалност – в случай, че съдът приеме решението за допустимо, същото да бъде
отменено като неправилно, и вместо това да се постанови решение, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направени са
доказателствени искания, които с определение от 30.10.2018 г. са оставени без
уважение.
В законоустановения срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба,
с който същата се оспорва като неоснователна, от Етажна собственост с адрес гр.
София, бул. „*******, представлявана от Сдружение на собствениците гр. София,
бул. „*******, район „Средец“, ЕИК: *******, чрез адв. С.А., за която по делото
е представено пълномощно /л. 35/, валидно за производството пред първата
инстанция, поради което на страната следва да се укаже в едноседмичен срок да
отстрани констатираната нередовност. Направено е искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание
страните, чрез пълномощниците им поддържат направените искания по заявените
съображения.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и направените искания, въз основа на събраните по делото
доказателства и закона, приема за установено от фактическа страна, следното:
По повод искова молба на Етажна
собственост (ЕС) с адрес гр. София, бул. *******, срещу Българска академия на
науките е образувано гр. дело № 44866/2017 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 32-ри състав. Ищецът твърди, че ответникът е собственик
на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС, а именно на апартамент с площ
от 316.93 кв. м, състоящ се от осем стаи, който се състои от осем стаи с
предназначение за научна и проектантска дейност. Твърди се, че този имот се
използва от собственика му заедно с още 11 търговски дружества, които са
регистрирани в домовата книга на ЕС. Изтъква се, че във връзка с дейността, която
БАН и помещаващите се в имота на БАН търговски дружества развиват, в сградата в
режим на ЕС ежедневно има огромен брой посетители. Поддържа се, че като
собственик на апартамент в ЕС БАН дължи заплащане на разходите за поддръжка и
ремонт на общите части. За поддръжка на общите части се твърди, че БАН дължи
ежемесечно сума в размер от по 400.00 лева, определена с решение на ОС от
23.04.2012 г., съгласно което „фирмите, ползващи жилищни апартаменти да
заплащат по 100 лева месечно за самостоятелен обект, който се използва за
нежилищни нужди, в случай че този обект е до 80 кв. м., а в случай, че имотът е
над 80 кв. м, дължимата сума е по 100 лева за всеки 80 кв. м площ от
самостоятелния обект. С оглед на това и като собственик на обект с площ от
316.93 кв. м се претендира БАН да дължи ежемесечна такса в размер от 400 лева,
т. е таксата е за площ четири пъти по 80 кв. м. Твърди се, че последната
заплатена такса за поддръжка на общите части от страна на ответника е за месец
юли 2015 г., както и че част от тази такса е останала незаплатена, а именно
остатък в размер от 12 лева. Считано от този момент ответникът не е заплащал
дължими към ЕС суми, от които дължими за поддръжка на общите части такси, както
и направени разходи за ремонт на асансьора в сградата и във връзка със
строително-ремонтни дейности в сградата. С решение на ОС от 10.03.2016 г. било
взето решение за смяна и ремонт на асансьора в сградата, във връзка с което
било прието всички апартаменти да заплащат по равно 4 пъти по 140 лева за
временния ремонт, от които суми БАН не заплатила никаква част. Редом това се
твърди, че ответникът дължи заплащане на сумата от 3762.76 лева, във връзка с
извършени строително-монтажни работи по общите части на ЕС, вкл. вход,
стълбищна клетка, мазета и др. В обобщение, ищецът претендира да бъде признато
за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 12 лева,
представляваща незаплатена част от такса за м. юли 2015 г.; сумата от 2000
лева, представляваща незаплатени такси за периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015
г.; сумата от 4800 лева, представляваща незаплатени такси за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.; сумата от 800 лева, представляваща незаплатени
такси за периода 01.01.2017 г. до 28.02.2017 г.; сумата от 558.83 лева,
представляваща незаплатена сума за ремонт на асансьор; както и сумата от
3762.76 лева, представляваща незаплатена стойност на строително-ремонтни работи
по общите части на сградата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № 15207/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
32-ри състав. Претендира се и законната лихва върху горепосочените суми,
считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.
В законоустановения срок е подаден
отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорва, както
допустимостта, така и основателността на предявените искове. В подкрепа на
изразеното становище за недопустимост се сочи, че липса на процесуална
легитимация на посоченото като ищец „Сдружение на собствениците”, тъй като същото
не претендира да е носител на права, а и изпълнителен орган на ЕС е
управителният съвет или управителят. В подкрепа на довода за неоснователност на
исковете се изтъква, че максималният размер на дължимите от БАН ежемесечни
такси за поддръжка на общите части не може да надвишава 50 лева, с оглед
правилото на чл. 51, ал. 5 от ЗУЕС и обстоятелството, че с решение на ЕС от
23.04.2012 г. таксите на живущите са определени в размер от по 10 лева на
човек. Изложени са съображения за недействителност на решенията на ОС от
23.04.2012 г. с оглед неспазване на изискуемите от ЗУЕС форма и процедура за
провеждане на ОС и съставяне на протокола от ОС. По отношение претенциите за
заплащане на суми във връзка с ремонтни дейности се твърди, че доказателства за
дължимостта и размера им не са представени от страна на ищеца и се сочи, че с
писмо от 21.04.2016 г. БАН е изразила становището си до ЕС относно това, че
липсва яснота за начина, по който ще се разпределя сумата за ремонт на
асансьор. Що се отнася до претендираната за СМР сума, ответникът сочи, че няма
каквато и да яснота за какви точни СМР-та става дума и няма доказателства за
извършването им.
Между страните по делото не се спори,
а и се установява от неоспореното заверено копие на нотариален акт № 113 от
21.12.2010 г. /л. 16-17/, че Българска академия на науките е собственик на
самостоятелен обект в сграда с адрес гр. София, бул. *******, ет. 1, а именно
апартамент, със застроена площ от 316.93 кв. м, състоящ се от осем стаи с площ
по нотариален акт от 242 кв. м и избено помещение от 10 кв. м, заедно с
припадащите се общи части от сградата и дворното място. От представена от ищеца
и неоспорена от ответника и приета като писмено доказателство по делото книга
на собствениците се установява, че ответникът е вписан като собственик на ап.
1, на ет. 1 на горепосочения адрес, както и че делът в общите части на сградата
на същия се равнява на 14.27 % . От
това писмено доказателства става ясно и че като обитатели на процесния имот са
посочени 13 лица, от които 2 юридически и 11 физически. От протокол № 3 от
23.04.2012 г. /л. 5-11/ се установява, че на 23.04.2012 г. е приведено ОС на
ЕС, на което са взети решения за поставяне на нова домофонна система на
приблизителна стойност от 2000 лева; да се извърши ремонт на покрива, водосточните
тръби, улуците, казанчета при цена 2000 лева, за което ръководството на ЕС да
събере оферти от изпълнители за ремонт на стълбищна клетка и безистен; взето е
решение по т. 3, съгласно което „фирмите да заплащат по 100 лева месечно за
самостоятелен обект, който се използва за нежилищни нужди, в случай че
самостоятелният обект е до 80 кв. м, а в случай, че е над 80 кв. м дължимата
сума е по 100 лева за всеки 80 кв. м от самостоятелния обект, като за обекти до
80 кв. м сумата е 100 лева; прието е решение за това, взетото по т. 3 решение
да се впише в правилника за вътрешния ред на ЕС, като няма доказателства
решението на ОС да е атакувано по реда на чл. 40 от ЗУЕС. От нотариална покана
/л. 12-15/, връчена на ответника на 03.02.2017 г. се установява, че ЕС е
отправила покана за доброволно плащане на сумата от общо 7212 лева като
незаплатени задължения за такса поддръжка на общите части за периода от м. юли
2015 г. до 30.01.2017 г.; сумата от 558.83 лева за ремонт на асансьор; както и
сумата от 3762.76 лева за извършени строително-монтажни работи по общите части
на етажната собственост, вкл. вход, стълбищна клетка, мазета и др. съгласно
опис, приложен към поканата – или общо от ответника са претендирани 11134.76
лева. От протокол от 30.09.2016 г. /л. 18-19/ се установява, че на тази дата е
проведено ОС на управителния съвет на ЕС, на което са взети няколко решения,
сред които и това да се инициира заповедно производство срещу БАН във връзка с
незаплатени задължения към ЕС. От протокол /л. 20/ се установява, че до
съсобствениците в ЕС е отправена покана за свикване на ОС на 11.10.2016 г., а
от протокола от ОС /л. 22-25/ се установява, че са взети решения, свързани с
предявяване на искови претенции на ЕС срещу отделни етажни съсобственици, сред
които и БАН. От регистрационна карта /л. 27-28/ се установява, че на 17.12.2014
г. е регистрирано Сдружение на собствениците с наименование София, бул. *******,
ап. 4, което е с предмет на дейност „Усвояване на средства от фондовете на
Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и
субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на
сгради в режим на ЕС, както и с други дейности, свързани с управлението на ЕС,
което се представлява от П.Р.Р.– председател на управителния съвет и Б.К.Ш.–
член на управителния съвет.
От страна на ответника е представен
договор за наем на недвижим имот № ДН-141 от 03.08.2015 г. /л. 44-48/ и
допълнително споразумение към него от 03.08.2015 г. /л. 49/, от съдържанието на
които се установява, че в качеството си на собственик на самостоятелен обект с
площ от 316 кв. м, находящ се в сграда в гр. София, бул. *******, БАН е
сключила договор за наем, по силата на който е предоставила под наем ползването
на имота на наемателя „Е.Б.С. А. АД, срещу което последният се е задължил да
заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 1250 евро. Съгласно т.
2.4. наемателят се задължава да заплаща всички консумативни разходи, а съгласно
т. 2.6. наемателят се задължава да извършва за своя сметка всички разходи
свързани с ползването на вещта.. Договорът е сключен със срок на действие 2
години, считано от 01.08.2015 г., като с допълнително споразумение на
03.08.2015 г. действието на договора е удължено със срок от 2 години. С писмо
от 2016 г. /л. 50-51/ и с писма от 2017 г. /л. 52-55/ - последните връчени на
20.02.2017 г. и на 18.01.2017 г., от името на БАН е изискана информация от ЕС,
вкл. препис от протокол от проведено на 23.03.2012 г. решение на ОС с оглед начина,
по който се определя размерът на претендираните от ЕС спрямо БАН месечни такси
за поддръжка и управление на ОС.
По инициатива на ответника е допусната и
приета по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) /л. 66-71/, която съдът
кредитира, тъй като намира заключението на вещото лице за резултат от обективно
и професионално проведено експертно изследване, което дава ясен отговор на
поставените въпроси. От това експертно заключение се установява, че описаните в
исковата молба ремонти и поддръжки, а именно ремонт на асансьор в сградата в
режим на ЕС, строително-монтажни работи по общите части на ЕС, вкл. вход, стълбищна клетка, мазета и
др. са действително извършени.
От ищеца са представени протокол опис от
17.04.2014 г. /л. 74-76/, подписан както от председателя и касиера на ЕС, така
и от представляващ изпълнителя „Бигла-ІІІ” ООД, от който се установява, че са
изпълнени строително-монтажни работи в сграда на бул. ******* за ремонт на общи
части, описани в 18 точки, възлизащи на обща стойност 22576.54 лева. Представен е и протокол опис от 25.09.2014 г. /л.
76/, подписан за ЕС и от представител на „Бигла-ІІІ” ООД като изпълнител, от
който се установяват допълнително изпълнени строително-монтажни работи по общи
части, описани в 4 точки, възлизащи на обща стойност 2613.28 лева. Установява се, че на 15.03.2016 г. е сключен договор /л.
78-82/ между ЕС с адрес гр. София, бул. *******, в качеството на възложител, и
„Е.-**– Д.” ООД, в качеството на изпълнител, за абонаментно сервизно обслужване
на асансьорна уредба срещу заплащане на ежемесечна такса от 40 лева. От фактура № 1839 от
23.03.2016 г., издадена от „Е.-**– Д.” ООД /л. 83/ се установява, че същата е
издадена с получател Домсъвет София, Витоша 39 и е във връзка с авансово
плащане в полза на изпълнителя за материали за ремонт на асансьор в размер на
сумата от 2100 лева, а от фактура №
2490 от 23.03.2016 г. /л. 84/ става ясно, че е издадена във връзка с доплащане
за ремонт на асансьора в размер на сумата от 1253 лева. От фактура № 4638 от 29.12.2016 г. /л. 85/ с получател Б.К.Ш.,
в качеството му на пълномощник на ЕС с адрес гр. София, бул. ******* и с
издател /доставчик/ „Бигла-ІІІ” ООД става ясно, че е издадена за сумата от 28583.14 лева за извършени СМР – ремонт
на общи части на ЕС бул. ******От приложена по делото разписка /л. 86/ е видно,
че П.П.като представляващ „Бигла-ІІІ” ООД е получил от касиера на домсъвета П.Р.сумата
от 1242.74 лева за реставриране,
поставяне на звънци и др. Във връзка с извършени СМР-та между „Бигла-ІІІ” ООД
като възложител и „Ш.” ООД като изпълнител е сключен договор за СМР-та на обект
„сграда” в гр. София, бул. „Витоша”, съгласно приемо-предавателен протокол от
23.10.2014 г. /л. 88/ във връзка с изпълнението на който възложителят е
заплатил на изпълнителя сумата от 1567.28
лева. От разписка /л. 89/ става ясно, че на 01.10.2014 г. представител
на „Ш.” ООД е получил от касиера на ЕС сумата от 414.00 лева във връзка с извършено изправяне и изчистване на улуци
и пренареждане на керемиди. От фактура и разписка /л. 90-91/ се установява, че
на 19.12.2015 г. ЕС в гр. София, бул. „*******е заплатила на „Е.Л.” ЕООД сумата
от 192.00 лева за смяна на 4 броя
водачи на кабина. На 05.08.2017 г. е издадена фактура № 2365 /л. 92/, от която
се установява, че на ЕС е начислена сумата то 689.00 лева във връзка с извършена от „Е. Д.” ООД работа, състояща
се в ремонт на асансьорна кабина и изграждане на GSM връзка. От фактура № 5061
от 09.10.2017 г. /л. 93/ и приемо-предавателен протокол, имащ
значението на разписка от 26.05.2017 г. /л. 94/ става ясно, че във
връзка с извършени от „Бигла-ІІІ” ООД СМР-та , свързани със смяна на осветление
на стълбищна клетка е заплатена сумата от 419.76
лева.
При гореизложените факти, изводими от
събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено от
правна страна, следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо - в обжалваната част,
Разгледана по същество въззивната жалба
е частично основателна по следните съображения:
Предявени
са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
38, ал. 2 от ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС и по чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС,
вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.
Основателността на тези искове предполага от страна на ищеца, при условията на пълно и главно оказване, да се установят следните предпоставки: ответникът да е етажен съсобственик, да е налице валидно взето решение от ОС на ЕС по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, с което в тежест на ответника да са възложени конкретни по вид и размер задължения.
За да опровергае основателността на предявените искове, в доказателствена тежест на ответника е да установи изпълнение на вменените му задължения по силата на взетото от ОС на ЕС решение.
От компетентността на ОС е вземане
на решения относно определянето на месечни парични вноски за покриване на
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за други
общи разходи, вкл. за ремонт и обновяване на общите части, както и за
определяне размера на месечни парични вноски за извършване на непредвидени
разходи, свързани с отстраняване на аварии или повреди на общите инсталации,
оборудване, уредби или други общи части на сградата, както и начина на
съхраняване на натрупаните средства /чл. 48, ал.8 от ЗУЕС/.
Съгласно нормата на чл. 51, ал.1 от ЗУЕС, разходите за управление и поддържане /консумативни разноски/
на общите части на сграда в режим на етажна собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите - това са разходите за
осветление, почистване, асансьор и други, необходими за поддържане на общите
части на сградата, каквито са всички претендирани разходи по конкретното дело.
Съобразно правилото на чл. 154, ал.1
от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на
сумите, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
От ответника се признава и съответно не се нуждае от
доказване фактът, че той е собственик на самостоятелен обект с площ от 316 кв.
м в сградата в режим на ЕС, находяща се в гр. София, бул. *******.
Освен това, в случая се установява и
наличието на втората предпоставка за уважаване на исковете, тъй като от
представените протоколи от ОС на ЕС, в частност този, който касае проведено на
23.04.2012 г. ОС на ЕС, става ясно, че ОС на ЕС е взело решение (по т. 3 от
протокола), съгласно което е определено ответникът да заплаща ежемесечна такса
за поддръжка на общите части съобразно площта на самостоятелния обект в размер
на сумата от 400.00 лева. Освен това, от този протокол се установява, че е
взето решение за поставяне на нова домофонна система за сумата от 2000 лева (т.
1); за ремонт на покрива, водосточните тръби, улуците и казанчетата при цена от
2000 лева (т. 2); като е прието и решение на ОС за увеличаване на ежемесечните
суми на живущите по 10.00 лева на човек (съкооператор).
С оглед на това, от страна на ищеца
е доказано, че от ОС на ЕС е взето решение за определяне на ежемесечна такса,
дължима от ответника в размер на 400.00 лева, както и че е взето решение от ОС
на ЕС за извършване на строително ремонтни дейности, свързани с поставяне на
нова домофонна система за сумата от 2000.00 лева и с ремонт на покрива,
водосточните тръби, улуците и казанчетата на стойност 2000.00 лева, или общо за
ремонтни дейности на стойност от 4000.00 лева. Във връзка с валидността на
взетите решения на ОС следва да се отбележи, че в настоящото производство не
подлежи на преценка съответствието на самата процедура на провеждане на ОС с
изискванията на ЗУЕС, нито може да се преценява дали протокола от ОС е изготвен
съобразно установеното в закона, вкл. дали съдържа всички необходими реквизити
и т. н. Подобни възражения подлежат на обсъждане и преценка в процедура по чл.
40 от ЗУЕС, каквато конкретната не е. С оглед на това, при наличие на
представения протокол от ОС на ЕС за съда остава единствената възможност да
приеме, че е налице валидно решение на ОС, с което в тежест на ответника като
етажен съсобственик е възложено заплащането на конкретни суми – едната
представляваща такса, а другата определена глобално като обща за ЕС стойност на
необходими СМР-та.
От протокол № 2 от 10.03.2016 г. /л.
10-11/ се установява, че ОС на ЕС е взело решение за ремонт на асансьора в
сградата, като е приело „всички апартаменти да заплащат по равно, а именно 4
броя вноски от по 140.00 лева за ремонт на асансьора.
На първо място, що се отнася до
вмененото от ОС на ЕС задължение на ответника за заплащане на ежемесечна такса
за поддръжка на общите части, възлизаща в размер на 400.00 лева, съдът приема,
че е налице противоречие с императивна разпоредба на закона, по-конкретно с чл.
51, ал. 5 от ЗУЕС. Съгласно този законов текст, „Собственик,
ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в
самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица,
заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от
трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото
събрание.”, което представлява отклонение (изключение) от правилото, установено
в чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, според което „Разходите за управление и поддържане на
общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят.”. В конкретния случай е налице
противоречие с тези законови правила, тъй като ОС на ЕС е взело решение, от
една страна, дължимата от всеки отделен съкооператор ежемесечна такса за
поддръжка на общите части да е в размер от по 10.00 лева, а от друга страна, е
определил дължимата от ответника ежемесечна такса в размер, надхвърлящ
петкратния, а именно в размер от 400.00 лева. При това положение, дължимата от
страна на ответника месечна такса възлиза в трикратен размер на определения с
решението на ОС, т. е. в размер на по 30 лева месечно. По делото няма
доказателства за исковия период от 01.08.2015 г. до 28.02.2017 г. ответникът да
е заплащал такси за поддръжка и управление на общите части в ЕС, с оглед на
което и предвид гореизложеното следва да бъде признато за установено, че
ответникът БАН дължи на ищеца ЕС с адрес гр. София, бул. *******, следните
суми: сумата от 150.00 лева – такса
за управление и поддръжка на общи части за периода от 01.08.2015 г. до
31.12.2015 г., като за разликата над този размер до пълния претендиран от
2000.00 лева исковата претенция следва да се отхвърли; сумата от 360.00 лева – такса за поддръжка и
управление на общи части за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., като за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 4800.00 лева исковата
претенция следва да се отхвърли като неоснователна; сумата от 60.00 лева – такса за поддръжка и
управление на общи части за периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2017 г., а за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 800.00 лева исковата
претенция следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид дължимия от
ответника размер на ежемесечна такса от 30.00 лева и с оглед твърдението на
ищеца за заплащане на сума в по-голям размер като такса за месец юли 2015 г.,
то исковата претенция за сумата от 12.00 лева, относима към този месец е
неоснователна и следва да се отхвърли.
На
второ място, що се отнася до претендираната като дължима сума от 558.83
лева за ремонт на асансьор, от страна на ищеца се установи, че е взето валидно
решение на ОС, съгласно което всеки един апартамент следва да заплати за тази
цел сумата от по 560.00 лева (или 4 по 140.00 лева). От страна на ищеца е
представена фактура № 1787 от 19.12.2015 г., ведно с фискален бон, от които се
установява, че във връзка със смяна на 4 броя водачи на асансьорна кабина е
заплатена сумата от 192.00 лева, поради което следва да се приеме, че
доказаните разходи за ремонт на асансьора са именно в този размер.
Действително, представени са и други документи, а именно фактура № 1839 от
23.03.2016 г. и фактура № 2365 от 05.08.2017 г., но не може да се приеме, че
същите удостоверяват по изискуемия от процесуалния закон начин съобразно установения
в чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствен стандарт, че от страна на ЕС
действителни са били направени разходи за ремонт на асансьор в размер на сумата
от 2100.00 лева и в размер на сумата от 689.00 лева, тъй като в представените
фактури е отбелязан начин на плащане по банков път, но доказателства за това
няма. С оглед на това следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца сумата
равняваща се на 14.27 % от 192.00 лева, или сумата от 27.39 лева, представляваща съответна на дела на ответника част от
общите части на сградата с оглед установеното в чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС правило,
съгласно което: „Разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание
на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти
съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.”.
Ето защо, предявеният иск за сумата от 558.83 лева е основателен до размера на
сумата от 27.39 лева, а в останалата част – над 27.39 лева до пълния
претендиран размер от 558.83 лева искът е недоказан, съответно неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
На
трето място, искът за заплащане на сумата от 3762.76 лева за извършени
в ЕС строително-монтажни дейности е основателен до размера от 1656.74 лева, а в останалата част до
пълния претендиран размер от 3762.76 лева е неоснователен и като такъв следва
да се отхвърли. Този извод следва поради установеният по делото факт, че
решение на ОС на ЕС за извършване на СМР-та по отношение общите части на
сградата е налице единствено във връзка с извършване на строително ремонтни дейности, свързани с
поставяне на нова домофонна система за сумата от 2000.00 лева и във връзка с
ремонт на покрива, водосточните тръби, улуците и казанчетата на стойност
2000.00 лева, или общо за ремонтни дейности на стойност от 4000.00 лева. С
оглед на това, не може да се приеме за основателна претенция на ищеца спрямо
ответника за дължимост на суми, свързани със СМР-та, които попадат извън
категориите, за които е налице решение на ОС, както и за суми, надхвърлящи
общия размер от 4000.00 лева, за който е налице решение на ОС. По отношение на
дейностите, за които е налице решение на ОС са доказани разходи в размер на
сумата от 1247.74 лева за рестравриране и поставяне на рамки, звънци и др.,
съобразно разписка на л. 86, както и за сумата от 414.00 лева за изправяне и почистване
на улуци и др., съобразно разписка на л. 89, или общо за сумата от 1656.74
лева. За разликата над този размер до пълния претендиран от ищеца размер от
3762.76 лева са представени множество други писмени доказателства, които обаче
не притежават необходимата доказателствена стойност да убедят съда в това, че
подобни разходи действително са били направени. Такива например са
представените от ищеца фактура № 1253 от 24.10.2014 г. /л. 87/ и
приемо-предавателен протокол от 23.10.2014 г. /л. 88/, от които се установява,
че описаните СМР-та на посочените стойности действително са били извършени от
страна на изпълнителя по договора за изработка, но те не удостоверяват от
страна на възложителя, а именно ЕС с адрес гр. София, бул. *******,
действително да е извършено плащане на посочените суми. С оглед на това и
предвид фактът, че ищецът претендира от ответника дължимост на сумата от
3762.76 лева, мотивирайки претенцията си с твърдение за извършено плащане, не
може да се приеме, че исковата претенция е доказана. Още повече, че по
отношение на СМР-та различни от такива, свързани с изграждане на домофонна
система и с изправяне и почистване на улуци, поначало са неоснователни поради
липса на втората предпоставка за това, а именно валидно решение на ОС. В обобщение,
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума
за извършени СМР-та в общите части на сградата е основателна до размера от
236.42 лева /14.27 % от 1656.74/ лева, а за разликата над този размер до пълния
претендиран от 3762.76 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Основателно е и искането на ищеца да
бъде признато за установено, че ответникът дължи горепосочените за доказани
суми, ведно със законната лихва върху всяка от тях, считано от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК, т. е. от 13.03.2017 г. до окончателното плащане.
При гореописаните изводи на
въззивния съд и поради частично несъвпадане на същите с тези на първата съдебна
инстанция, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която предявените
искове са уважени в размер надхвърлящ приетите за дължими от въззивния съдебен
състав.
С оглед частичната основателност на
предявените искове и в съответствие с установеното в чл. 78, ал. 1 от ГПК
правило, в полза на ищеца се следват разноски съобразно уважената част на
исковете, за заплащането на които следва да бъде осъден ответникът, а в
съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се следват направените
разноски съобразно отхвърлената част от исковете. От двете страни са направени
искания за присъждане на разноски, като от ищеца са представени доказателства
за направени разноски в общ размер на сумата от 1817.34 лева, от които 238.67
лева – държавна такса за заповедното производство; 200.00 лева адвокатско
възнаграждение за заповедното производство; 238.67 лева държавна такса за
исковото производство; 760.00 лева адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното исково производство и 380.00 лева адвокатско възнаграждение
за въззивното производство, а от страна на ответника са представени доказателства
за направени разноски в общ размер от 1137.06 лева, от които 300.00 лева за
СТЕ; 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение; 237.06 лева държавна такса
за въззивното производство и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство. От направените от ищеца разноски съответна на
уважената част от исковете е сумата от общо 343.62 лева, от която 45.12 лева държавна такса за заповедното
производство; 37.82 лева авокатско възнаграждение за заповедното производство;
45.12 лева държавна такса за исковото производство пред РС; 143.70 лева
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното исково производство; 71.85
лева адвокатско възнаграждение за въззивното производство. От направените от
страна на ответника разноски, съответни на отхвърлената част от исковете е
сумата от общо 922.06 лева, от която
243.27 лева за СТЕ; сумата от 243.27 лева за юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство; сумата от 243.27 лева юрисконсултско
възнаграждение във въззивното произвдоство и 192.24 лева държавна такса за
въззивното производство. С оглед на това, решението на районния съд следва да
се отмени и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски за сумата
над 343.62 лева до пълния присъден размер от 1427.66 лева, а на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер
на сумата от 918.02 лева.
По
тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 380463
от 09.04.2018 г. по гр. дело № 44866/2017 г. на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 32-ри състав, в частта, с която предявените от Етажна
собственост с адрес гр. София, бул. *******, представлявана от А.Н.В., срещу
Българска академия на науките, представлявана от акад. Ю.П.Р.искове по чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т.
10 от ЗУЕС са уважени, както следва:
за сумата от 12.00 лева,
представляваща остатък от неплатена такса за поддържане и управление на общите
части за месец юли 2015 г., като ОТХВЪРЛЯ
изцяло този иск; за сумата над 150.00
лева до пълния уважен размер от 2000.00 лева, представляваща такса за
управление и поддръжка на общи части за периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015
г., като ОТХВЪЛЯ исковата претенция
в частта за разликата над 150.00 лева до 2000.00 лева; за сумата над 360.00 лева до пълния уважен размер от
4800.00 лева, представляваща такса за поддръжка и управление на общи части за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 360.00 лева до сумата от 4800.00
лева; за сумата над 60.00 лева до пълния
уважен размер от 800.00 лева, представляваща такса за поддръжка и управление на
общи части за периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 60.00
лева до сумата от 800.00 лева.
ОТМЕНЯ решение № 380463 от 09.04.2018 г.
по гр. дело № 44866/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
32-ри състав, в частта, с която предявените от Етажна собственост с адрес гр.
София, бул. *******, срещу Българска академия на науките искове по чл.
38, ал. 2 от ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС са уважени, както следва: за сумата над 27.39 лева до пълния уважен размер от 478.47 лева, представляваща
дължима част от разходи за ремонт на асансьор, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 27.39 лева до 478.47 лева; за сумата
над 1656.74 лева до пълния уважен
размер от 3762.76 лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 236.42 лева до 3762.76 лева.
ОТМЕНЯ решение № 380463 от 09.04.2018 г.
по гр. дело № 44866/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
32-ри състав, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Българска
академия на науките е осъдена да заплати на Етажна собственост с адрес гр.
София, бул. *******, разноски за сумата над 343.62 лева до пълния присъден размер от
1427.66 лева.
ОСЪЖДА Етажна
собственост с адрес гр. София, бул. *******, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на Етажна собственост с адрес гр. София, бул. *******, сумата от
общо 918.02 лева, представляваща направени по делото разноски,
съобразно отхвърлената част на исковете.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.