Р Е Ш Е Н И Е
№ 748/7.12.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия ХУБЧЕВА административно
дело № 807 по описа на съда за 2023 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано
е по жалба на С.С.Т., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. К.У., против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №
23-1818-000044 от 07.08.2023 год. на Началник сектор Районно управление –
Пазарджик (РУ-Пазарджик) към ОД на МВР - Пазарджик, с която е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) - прекратена регистрацията на моторно
превозно средство „Мерцедес Бенц Ц 220“, с рег. № ***, за срок от 6 (шест)
месеца, собственост на жалбоподателя за това, че като собственик на посочения
лек автомобил е допуснал същото да бъде управлявано от неправоспособния Л. М.
Ф. с ЕГН **********. С оспорената заповед са му отнети Свидетелството за
регистрация на МПС № *** и два броя регистрационни табели № ***.
В жалбата Т.
твърди, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна, и издадена в
противоречие с принципа на за съразмерност по чл. 6
от АПК. Също така излага съображения, че при издаването й са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и е в
противоречие с материалния закон. Моли за нейната отмяна и присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В хода на съдебното производство жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител У., поддържа подадената жалба срещу
процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка по
изложените в нея съображения. Моли съда да постанови решение, като съобрази
изложените в жалбата аргументи и да отмени обжалваната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка като незаконосъобразна и да му бъдат
присъдени направени по делото разноски.
Ответникът
- Началник сектор РУ-Пазарджик към ОД на МВР - Пазарджик, не се явява и не
изпраща представител в съдебно заседание. С изпращане на цялата административна
преписка до съда в писмено становище излага доводи за неоснователност на
жалбата. Моли за отхвърлянето й. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя, тъй като
оспорването не се характеризира с фактическа и правна сложност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд-Пазарджик, като се запозна с доводите на
жалбоподателя, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна:
Предмет на
обжалване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-1818-000044 от 07.08.2023 год., с която Началник сектор РУ-Пазарджик към ОД
на МВР - Пазарджик е наложил на жалбоподателя ПАМ, на осн. чл. 171, т. 2а, б.
„б“ от ЗДвП и е прекратена регистрацията на моторно превозно средство „Мерцедес
Бенц Ц 220“, с рег. № ***, френска регистрация, за срок от 6 (шест) месеца,
собственост на жалбоподателя за това, че като собственик на посочения лек
автомобил е допуснал същото да бъде управлявано от неправоспособния Л. М. Ф. с
ЕГН **********, който на 06.08.2023 год., около 01:40 часа, в *** е управлявал
посочения лек автомобил. С оспорената заповед са отнети Свидетелството за
регистрация на МПС № *** и два броя регистрационни табели № ***. Във връзка с
извършеното нарушение, на осн. чл. 150 от ЗДвП, на Л. М. Ф. е съставен АУАН с
бл. № 476421 от 06.08.2023 год. от старши полицай И. Г. С. при РУ – Пазарджик.
Оспорената
заповед е връчена на адресата й на 16.08.2023 год., видно от удостоверяване на
това обстоятелство в разписката, представляваща неразделна част от оспорвания
акт.
Недоволен
от така издадената заповед Т. е обжалвал същата, депозирайки в
законоустановения срок жалбата, въз основа на която е образувано настоящето
дело.
По делото,
като доказателства от страна на жалбоподателя, са представени и приобщени по
делото: служебна бележка от работодателя на жалбоподателя, издадена на френски език
и преведена на български език от заклет преводач, удостоверяваща, че С.Т.
работи в предприятието „Бордо Сервис е Пропрете“, с адрес: *** и към 16.08.2023
год. същият е в платен отпуск от 24.07.2023 год. до 03.09.2023 год.; седмичен
график за работа на жалбоподателя и съпругата му Ф. Т. – също на френски език и
представени в превод на български език по делото; ксероксно фотокопие от
Свидетелство за регистрация на МПС № *** на „Мерцедес Бенц Ц 220“, с рег. № ***,
френска регистрация; ксероксно фотокопие от Удостоверение за сключен граждански
брак № 29 от 12.02.2009 год..
От страна
на административния орган освен цялата административна преписка по оспорване на
процесната заповед е представена Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год. на
Директора на ОД на МВР – Пазарджик, в която в т. 1.3. е оправомощил Началниците
на сектори Районните управления при ОД на МВР - Пазарджик да издават заповеди
за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и
т. 7 от ЗДвП.
При така
установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание
чл. 168, ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд-Пазарджик прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен
за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата на С.С.Т. е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
От
представените писмени доказателства по делото по несъмнен и недвусмислен начин
се установява, че оспорената заповед е издадена от оправомощен материално и
териториално компетентен орган, съгласно Заповед № 312з-1237 от 14.04.2022 год.
на Директора на ОД на МВР – Пазарджик. В този смисъл същата не страда от порок
по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Обжалваната
ЗППАМ е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните,
изискуеми от закона реквизити, предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК Същата
е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за
издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият не е издаден
при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146, т. 2 от АПК.
Неоснователни
и необосновани са доводите на жалбоподателя, че описаната в оспорваната заповед
фактическа обстановка е невярна и че направеният от административния орган
извод, че С.Т., като собственик на описаното по-горе МПС, е допуснал
автомобилът му да бъде управляван от неправоспособен водач. Жалбоподателят е
дал доброволно ключовете от лекия си автомобил на непълнолетно лице и не е
положил грижата на добър стопанин да проконтролира действията, които е извършил
Л. М. Ф. с използването им. Допуснал е това лице да управлява превозното
средство и не е съумял да осъществи контрол върху тези действия. В настоящото
съдебно производство жалбоподателят не осъществи доказването на различна, от
изложената в ЗППАМ, фактическа обстановка. В тази връзка трябва да бъде
посочено, че оспорваната заповед е издадена при спазване на
административно-производствените правила. Не са налице отменителните основания
по чл. чл. 146, т. 3 от АПК.
След като не е установена различна фактическа
обстановка неоснователен и доводът на жалбоподателя, че допуснатите процесуални
нарушения са довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на
направения от административния орган извод за на материално-правните
предпоставки за прилагане на ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,
както и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, правещи процесната заповед незаконосъобразна поради наличие на порок
по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
Предвид, че Т. не оспорва установените в хода на
административното производство факти, а именно, че процесният лек автомобил е
бил управляван от неправоспособния водач Л. Ф., налице са установенитените от
органа факти, при наличието на които се налага принудителна административна
мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, което е неправоспособен водач. Следователно, за
да е приложен правилно материалния закон и да е законосъобразна приложена
принудителната административна мярка необходимо и достатъчно е да бъде
установено, че автомобилът се управлява от лице, което е неправоспособно. От
компетентния орган по безспорен начин са установени юридическите факти, които
се субсумират в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП и представляват
правно основание за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ. За
законосъобразността на оспорената заповед и наложената с нея ПАМ е без значение
обстоятелството по предоставянето управлението на автомобила, а не се и изисква
настъпването на противоправен резултат, за да са налице законовите предпоставки
за прилагане на конкретната принудителна административна мярка. Необходимо и
достатъчно за законосъобразното налагане на ПАМ, на основание чл. 171, т. 2а,
б. „а“ от ЗДвП, по отношение на собственика на МПС е установяването по
безспорен начин, че автомобилът се управлява от неправоспособен водач.
Наличието на тези обстоятелства, осъществяващи състава на визираната правна
норма, е доказано по несъмнен начин, поради което и процесната заповед за
прилагане на принудителна административна мярка е издадена при правилно
приложение на материалния закон и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 4
от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.
Несъмнено
при упражняване на своите правомощия административните органи трябва да
действат добросъвестно по разумен начини справедливо и да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди явно несъразмерни на
преследваната цел. Няма спор и че спазване на принципите на добросъвестност и
съразмерност в административните производство гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане, а от друга гарантира прилагането на ограничителните мерки следва да
засяга до толкова правата и интересите на правния субект по отношение на които
те се прилагат, че да не надхвърлят най- необходимото за постигане не легитимна
законово цел. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя обаче, че в конкретния
случай прилагането на принудителна административна мярка не е обосновано и чрез
налагането й няма да бъде постигната предвидената в закона цел. Целта, която се
преследва при налагане на така принудителна административна мярка, каквато е
наложена с оспорваната заповед за прилагане на ПАМ, е осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Законодателят е приел, че при осъществяване на
конкретно посочената в нормата на чл. 171, , т. 2а, б. „а“ от ЗДвП хипотеза
следва да бъде приложена конкретната ПАМ, за да бъде защитен един важен
обществен интерес, какъвто несъмнено представлява безопасността на движението,
запазването на живота и здравето на гражданите и преустановяване извършване на
административно нарушение-управление на МПС от неправоспособен водач. В
конкретния случай изрично административният орган е посочил, че ПАМ следва да
се наложи за минималния, предвиден от закона срок и чрез прилагането на тази
мярка ще се постигне преследваната от закона цел. Конкретният случай се
отличава с висока степен на обществена опасност доколкото автомобилът е
управляван от неправоспособен водач и наложената ПАМ е съразмерна с тежестта на
нарушението и единствено годен да постигне предвидената в закона цел – да бъде
гарантирана безопасността на движението и да бъде преустановено извършването на
административно нарушение управление на МПС от неправоспособен водач. Ето защо
съдът намира, че не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК,
представляващ основание за отмяна на процесната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка като незаконосъобразна, както и че не е
нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК.
Ето защо,
като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без
противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта,
оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен
административен акт, а жалбата против същия е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК,
в тежест на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, приета от Министерския съвет, а не
към Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100,00 до 200,00
лева. Настоящото дело не представлява фактическа или правна сложност, поради
което следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 100,00 лева.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пазарджик, VII – и
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на С.С.Т., ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1818-000044 от 07.08.2023 год. на
Началник сектор Районно управление – Пазарджик към ОД на МВР – Пазарджик, с
която й е наложена принудителна административна мярка- прекратена регистрацията
на моторно превозно средство „Мерцедес Бенц Ц 220“, с рег. № ***, за срок от 6
(шест) месеца, собственост на жалбоподателя.
ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН **********,***
да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 (сто) лева.
Решението,
на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Препис от
решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 137, ал. 1 от АПК, да се изпрати на страните по делото.
СЪДИЯ: /п/