Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№

град Габрово, 03.09.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на единадесети август ........................... през две хиляди и двадесета година ............................................. в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА ..................... и в присъствието на прокурора ..................................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 194 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Н.Р.К. *** е обжалвал Наказателно постановление № **********, издадено на 09.01.2020 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите същият е санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 1000 лева, наложена въз основа на чл. 257, ал. 2 от ЗГ. По съображения, изложени в жалбата и подробно развити в съдебното производство по делото чрез процесуален представител, който е упълномощил според предвидения за това ред, жалбоподателя е приел издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който също е упълномощен по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също се поддържа искане за присъждане на разноски съобразно указаното в чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено следното:

Свидетелите Т.Г. и П. П. работят като горски инспектори към РДГ – В. Търново.

На 21.05.2019 година свидетелите Т.Г. и П. П. заедно със свидетеля Я.И., който също работи в РДГ – Велико Търново на тази длъжност и служител на ТП „Държавно горско стопанство” Габрово извършили проверка в сечище, разположено в Отдел 76, подотдел „з-1” на землище Чарково, Община Габрово, попадащо на територията на Община Габрово и тези, спадащи към посоченото по-горе ТП „ДГС” Габрово и РДГ – Велико Търново. При проверката свидетелите констатирали, че за въпросния Отдел 76, подотдел „з-1”, който се явявал държавна горска територия, съществувало издадено (на 01.02.2019 година) позволително за сеч № 0483554 от жалбоподателя Н.Р. на името на М.М., чрез което на последният като представител на фирма „Стил МС” ООД се разрешавало да извърши сеч на дървесина в него по количество и видове, упоменати в това позволително. При извършената проверка на терен се установило, че в западната част на подотдел „з-1” не е имало поставена граница със зелена боя, която да разграничи последният от подотдели „ж-1” и „е-1”, които били друга собственост. В рамките на проверката се установило, че в западната част на подотдел „з-1” между двата проектирани извозни пътя са били обособени други три извозни пътища с дължина 54, 36 и 30 метра и широчина 3-3,50 метра, неотразени в технологичния план за добив на дървесина, по които видимо личали следи от преминаване на товарни автомобили. В обособените пътища имало отсечени дървета, маркирани с КГМ с оранжева боя, която не се е разчитала, а в северната част на подотдела (в посока запад-изток) – изграден извозен път със земекопна техника, с дължина 48 м. и широчина 4 метра, който също не е бил отразен на технологичния план. Във връзка с установените на място констатации е бил съставен констативен протокол Серия В, № 006526, приложен на л. 8-9 от делото.

Въз основа на данните, отразени в констативния протокол, на 15.07.2019 година в присъствието на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение от свид. И.Н. – горски инспектор при РДГ Велико Търново, който е приел, че след като на 01.02.2019 година е издал позволително за сеч № 0483554/01.02.2019 г. за Отдел 76, подотдел „з-1” в землище Чарково – държавна горска територия, без границите на подотдела с други собственици, а именно границите с подотдели„ж-1” и „е-1”, да са трайно обозначени на терен, жалбоподателя е осъществил нарушение по смисъла на чл. 257, ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Актът е бил връчен на жалбоподателя на същата дата, след неговото съставяне. По-късно, въз основа на него и останалите приложени материали по административно-наказателната преписка е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

 От данните, които се съдържат в приложената на л. 17 от делото копие от известие за доставяне, се установява, че обжалваното наказателно постановление е било получено от жалбоподателя на 10.02.2020 година. Жалбата против него (съобразно данните за отразените в нея входящ номер и дата) е постъпила пред наказващия орган на 17.02.2020 година, или на последния ден от предвидения с чл. 59 от ЗАНН седем дневен срок за обжалване, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на самото постановление. Поради изложеното и с оглед на това, че се явява подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за неговата отмяна.

Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на самото нарушение, което се санкционира чрез него. Той трябва да бъде съобразен с определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай всяко едно от установените чрез тази норма изисквания е спазено, тъй като актът е съставен на 15.07.2019 г. – преди края на тримесечния срок, започнал да тече от деня за откриване на нарушителя (който съвпада с 21.05.2019 г. – датата за провеждане на проверката, за която е съставен посочения по-горе констативен протокол), както и преди изтичане на една година от конкретния ден (01.02.2019 г.) за издаване на съответното позволително за сеч, на който е прието, че е извършено и самото нарушение. Предвидения в чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН срок за издаване на обжалваното наказателно постановление също е спазен, тъй като последното е издадено на 09.01.2020 г., т.е. преди края на съответния шестмесечен период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на извършеното нарушение и изтичащ на 15.01.2020 година.

Извършеното от жалбоподателя е определено като нарушение по чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите (Обн. ДВ брой 64 от 19.08.2011 г.). При отговора на въпроса дали то се явява правилно квалифицирано въз основа на него следва да се държи сметка не само за указаното в предходния чл. 54 от Наредба № 8, но и за местоположението на приетата за нарушена правна норма, която попада в Раздел III-ти от Наредба № 8, озаглавен „Условия и ред за издаване на позволително за сеч”. Като отчете последното обстоятелство заедно с предвиденото в чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 общо изискване по отношение на едно от всички условия, следващи да бъдат изпълнени преди издаването на разрешителното позволителното за сеч (че границите на имота, за който то се отнася, е необходимо да са трайно обозначени на терен) съдът прие, че нормата на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 не би могла да се отнася само до позволителни за сеч, които се издават за имоти, частна собственост на физически или юридически лица. Видът на съответната горска територия за добив на дървесина, която е възможно да представлява не само отделен (частен или държавен) имот, идентифициран чрез кадастрален номер, но и подотдел, който би могъл да обхваща един или няколко самостоятелни имота, не би могъл да обоснове основателността на поддържаната теза от процесуалния представител на жалбоподателя, тъй като изискването за разграничаване на един вид горска територия от друг вид служи преди всичко за предотвратяване на възможността при този добив да се навлиза в територия, за която няма издадено разрешение за сеч, без значение каква собственост се явява тя. От аспект на изложеното не би могло да се счита, че извършеното от жалбоподателя не осъществява състав на нарушение по чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8. Към подобен извод навеждат и показанията, дадени от страна на разпитания свидетел Р.Р., от които също може да се заключи, че изискването за поставяне на граници не се отнася само за частните горски територии. Естествената граница – горски път с широчина 4 метра в западната част на подотдел „з-1”, който е разделял последният от подотдели „ж-1” и „е-1”, чиято собственост не е била държавна, не изпълнява изискванията на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 за отграничаване на същите чрез трайното обозначаване на границите им на терен, след като извършената на 21.05.2020 година проверка на място не е установила наличие на зелена боя, поставени върху дървета от вътрешната страна на първия от тези подотдели, за който е било издадено разрешението за сеч, а това обстоятелство не се оспорва от страните в процеса. Следва да се има предвид, че издаденото разрешение за подотдел „з-1” не е било за 100% сеч, а за пробирка – в рамките на 15%, която е позволявала да се извърши маркиране с такава боя според нормативните изисквания на оставащите в него дървета дори и в случай, че на естествена граница от западната страна на този подотдел (въпросния горски път) не е имало такива.

Като съпостави данните в приложените по делото писмени материали и тези в показанията на разпитаните по него лица, съдът прие, че нарушението следва да се счита не само за извършено, но и за доказано по надлежния ред. За резултатите от проверката на място контролните органи са изготвили констативен протокол, който съдържа ясно и точно описание на установените от тях обстоятелства, имащи пряко отношение към състава на нарушението от обективна страна, както и на съответните обстоятелство, при които то е осъществено и които са били свързани с него. Въпреки че не е присъствал лично при проверката на 21.05.2019 г., жалбоподателя се е запознал с установените при нея констатации от служителите на РДГ – Велико Търново, описани в съставения констативен протокол, тъй като подписа и отбелязването върху гърба на последната страница от екземпляра на този протокол, приложен на л. 8-9, сочи, че той е бил получен от него на 15.07.2019 година – датата за съставяне на акта за установеното нарушение. С оглед на този факт не би могло да се счита, че обстоятелствата, които са ангажирали административно-наказателната му отговорност, не са били доведени до негово знание, както и че това е ограничило възможността за реализация на правото му на защита.  Самите констатации в последствие са пренесени в обстоятелствената част на съставеният акт, както и в тази на издаденото въз основа на него НП. Доколкото това е така, а тяхната основателност се подкрепя от отразените в същото писмени материали, въз основа на които наказващия орган е формирал извод за съществуването на самото нарушение, обжалваното наказателно постановление не би могло да бъде нито неправилно, нито незаконосъобразно, както процесуалния представител на К. счита, в т.ч. и от аспект на обстоятелството, че при издаване на самото разрешение за сеч същият е действал в изпълнение на резолюция, поставена върху отнасящите се до него документи от Директора на ТП „ДГС” Габрово. И това е така, тъй като макар и въпросната резолюция да не е съдържала очевидно за него нарушение, тя не го е освобождавала от задължението да издаде разрешителното за сеч само след като се е убедил лично, че всички необходими условия за това са били изпълнени преди издаване на самото разрешително. Същият не го е сторил, поради което и при указаното в чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, следва да се приеме, че това обосновано е довело до ангажиране на неговата отговорност във връзка с извършеното нарушение от аспект на предвиденото в чл. 257, ал. 2 от ЗГ, тъй като в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, той е издал разрешителното за сеч в нарушение на норма от подзаконов нормативен акт (Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите), който (според §11 от неговите преходни и заключителни разпоредби) е приет в изпълнение на указаното в чл. 101, ал. 3 от ЗГ. Нарушението също така се явява установено по предвидения за това ред, като актът и атакуваното наказателно постановление съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление, чрез което нарушението е санкционирано, също е издадено от компетентен орган, след като изрично направеното позоваване в него и посочената Заповед № РД 49-199/16.05.2011, издадена от Министъра на земеделието и храните и приложена на л. 18 от НАХД № 194/2020 г., водят до заключение, че Директора на РДГ – Велико Търново очевидно е представлявал компетентно по смисъла на чл. 275 ал.1 т. 2 от ЗГ лице.

Освен за определено правилно по вид и по основание с оглед на нарушителя (който е физическо лице) и самото осъществено нарушение, съдът намери наложеното за последното наказание за законосъобразно и по отношение на неговия размер. Според изложените констатации в НП неизпълнението на посоченото задължение по чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г.  е довело до пречки пред възможността за упражняване на превантивен контрол върху законосъобразността на осъществяваните дейност във връзка с добива на дървесина, а при това обстоятелство, съпоставено заедно с липсата на доказани обективни причини, които да дават обяснение за мотивите, довели до неизпълненото задължение от страна на жалбоподателя във връзка с тях, в никакъв случай не може да се счита, че е обосновало (или че би могло да доведе) до предпоставки, позволяващи приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, включително и от аспект на факта, че се явява извършено във връзка с пряката дейност на К. като лице, упражняващо лесовъдска практика, което вече е било санкционирано с влязло в сила наказателно постановление (НП № 349 от 12.01.2015 г.) за друго нарушение по ЗГ. Ето защо и като е санкционирал жалбоподателя, вместо да приложи въпросната норма от ЗАНН и да го предупреди писмено или устно, че при повторен случай ще го накаже, наказващият орган е издал едно законосъобразно постановление, макар и да е индивидуализирал наложената за нарушението глоба над минимално предвидения в чл. 257, ал. 2 от ЗГ размер. Отнасящата се до същата сума от 1000 лева не е ниска, но в този вид наложеното наказание очевидно отговаря в най-пълна степен както на тежестта на самото нарушение, така и на целите на административно-наказателната репресия по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, които се преследват чрез неговото налагане, след като в жалбата и производството по делото не са поддържани оплаквания за прекомерност поради обстоятелството, че тя е определена над минималния размер от 300 лева. Въз основа на тези съображения съдът намери, че няма основания, които да водят до изменяване или отмяна на издаденото НП, и счете, че като правилно, обосновано и законосъобразно, последното ще следва да се потвърди.

Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното  наказателно постановление следва да се потвърди. С оглед на това, след като отчете направеното искане в тази насока и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално представителство, което не се характеризира с обективни затруднения, възникнали заради фактическа или правна сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база (чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ), жалбоподателя Н.К. следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1-во от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **********, издадено на 09.01.2020 година от Директор на РДГ – Велико Търново, чрез което за нарушение по чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, на Н.Р.К. ***, ЕГН**********, е била наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 1000 (хиляда) лева – на основание чл. 257, ал. 2 от ЗГ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Н.Р.К. ***, ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция по горите – Велико Търново към ИАГ при МЗХГ София, с адрес гр. Велико Търново, бул. „България” № 23, и инд. № 00138396, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – Габрово на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................