Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 31.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на седми април, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2270 по описа за 2014г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът П.Г.И. твърди, че по
силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, том III, рег.№ 6796,
нот.дело № 371/24.06.2003г. на нотариус № 180 с район
на действие РРС, придобил от сестра си И.Г.И. собствеността върху следния
недвижим имот: Гараж № 2, със застроена площ от 14.80 кв.м., намиращ се в
гр.Русе, ж.к.“Р.“, бл.“К.“, вх.А, при граници: ул.“С. К., гараж № 3, гараж № 1
и изба № 1, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху имот пл.№ 1808, 1809 и 1810 в кв.502 по плана
на гр.Русе. От 2003г. до 2008г. ищецът твърди, че ползвал гаража си лично. След
това за около 2 години го предоставил за ползване на свой роднина, а от
м.октомври 2010г. го отдал под наем. На 06.04.2011г. ответникът Н.П. се снабдил
с констативен нотариален акт № 6, том II, рег.№ 4466, нот.дело №
161/06.04.2011г. на нотариус № 221 с район на действие РРС. С този нотариален
акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, първият ответник се легитимирал като собственик по давностно владение на
процесния гараж. Твърди, че е налице нищожност на упълномощаването на
помощник-нотариуса Нели Узунова за извършване на разпит по обстоятелствена
проверка при провеждане на процедурата по издаването на констативния нотариален
акт, поради противоречие със закона – чл.587, ал.3 във вр.с
ал.2 от ГПК и чл.40, ал.1, т.2 от ЗННД. По тази причина е налице нищожност на
цялото производство по чл.587, ал.3 от ГПК, както и на издадения въз основа на
него констативен нотариален акт № 6, том
II, рег.№ 4466, нот.дело №
161/06.04.2011г. на нотариус № 221 с район на действие РРС, легитимиращ първия
ответник като собственик на процесния гараж, поради противоречие със закона –
чл.576, пр.1 във вр.с чл.574 от ГПК. В началото на
м.май 2011г. Н.П., без знанието и съгласието на ищеца, самоволно е разбил и
сменил заключващото устройство на вратата на гаража. По негово настояване
наемателят на П.И. е изнесъл вещите си от гаража. От този момент и до сега,
ищецът няма достъп до гаража си и е лишен от възможността да го използва. П.И.
подал жалба по РРП, въз основа на която било образувано наказателно
производство срещу Н.П. и тримата свидетели, разпитани от нотариуса в
производството по чл.587, ал.2 от ГПК, предшествало издаването на констативния
нотариален акт на първия ответник. С влязла в законна сила присъда №
175/26.09.2013г. постановена по НОХД № 1765/2013г. по описа на РРС, Н.П. бил
признат за виновен и за това, че е осъществил и състава на престъплението по
чл.323, ал.1 от НК, тъй като през м.май 2011г. в гр.Русе, самоволно, не по
установения от закона ред – провеждане на исково производство пред съответния
граждански съд по реда на ЗС и ГПК, осъществил едно оспорвано от П.И.
предполагаемо свое право – правото на собственост върху недвижим имот – гараж №
2 с идентификатор 63427.5.688.4.8, намиращ се в гр.Русе, по ул.“Д. Д.“ № 73,
бл.“К.“, владян от П.И., като разбил заключващото устройство на вратата на
имота и се самонастанил в него. Със същата присъда Н.П. бил признат за невинен,
че е осъществил състава на престъплението по чл.290, ал.1 във вр.с чл.20, ал.3 и 4 от НК, тъй като на 05.04.2011г., в
съучастие с тримата свидетели по обстоятелствената проверка, като подбудител и
помагач ги подбудил и подпомогнал устно и писмено, съзнателно, пред надлежен
орган на власт – Нели Узунова, помощник-нотариус при нотариус Г.Г., като свидетели в производство по обстоятелствена
проверка за констатиране правото му на собственост по нот.дело
№ 161/2011г. по регистъра на нотариус Г.Г., да
потвърдят неистина, а именно, че той владеел процесния гараж № 2 над 10 години
и че нямало спор за правото на собственост върху този имот. Със същата присъда
тримата свидетели, разпитани от нотариуса в производството по чл.587, ал.2 от ГПК – Л. Д. Н. , Г. И. И.и Т.Е.Ч. /Г./ - са признати за невинни, че са
осъществили състава на престъплението по чл.290, ал.1 във вр.с
чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 05.04.2011г. устно и писмено, пред надлежен
орган на власт – Нели Узунова, помощник-нотариус при нотариус Г.Г., като свидетели в производство по обстоятелствена проверка
за констатиране на правото на собственост на първия ответник по нотариално дело
№ 161/2011г. по регистъра на нотариус Г.Г.,
потвърдили неистина, а именно, че Н.П. е владеел процесния гараж № 2 над 10
години и че нямало спор за правото на собственост върху този имот и оправдани
по така повдигнатите им обвинения. Твърди, че на основание чл.300 от ГПК тази
влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това, че първия
ответник е извършил престъплението „самоуправство“ по
отношение на него. Ищецът твърди и че през 2013г. е било образувано гр.дело №
4571/2013г. по описа на РРС по предявен иск от втория ответник срещу първия с
правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на сключен
помежду им предварителен договор от 03.06.2011г. за продажба на процесния
гараж. С решение от 14.11.2013г. постановено по реда на чл.238 от ГПК,
предварителният договор бил обявен за окончателен, при условие в 2-седмичен
срок от влизане в сила на решението, вторият ответник да заплати на първия
уговорената продажна цена на имота от 5 500.00 лева. По делото е била
представена саморъчно подписана от Н.П. разписка, че на 22.11.2013г. посочената
парична сума е била заплатена на П.Б.. Съобразно чл.4.2 от предварителния
договор, първият ответник, като продавач, се е задължил да предаде на втория
ответник, като купувач, владението на закупувания недвижим имот в деня на
нотариалното оформяне на сделката. Предвид престъпния начин, чрез който Н.П. се
е снабдил с констативния нотариален акт, то той никога не е придобивал
собствеността върху същия. По тази причина, той не е бил в състояние да
прехвърли собствеността върху гаража на П.Б. с обявения за окончателен
предварителен договор от 03.06.2011г. Считано от момента, в който П.И. е
придобил собствеността върху процесния гараж по силата на нотариалния акт за
дарение от 2003г., той притежавал и никога не е изгубвал това право на
собственост, а от м.май 2011г. му било отнето по престъпен начин от Н.П.
единствено владението върху имота. Чрез престъпните самоуправни
действия, с които му било отнето владението върху гаража, първият ответник
виновно и противоправно му нанесъл вреди, изразяващи се в лишаването му от
възможността да използва собствения си недвижим имот за периода от 04.05.2011г.
до датата на завеждане на делото. Поради това Н.П. му дължи обезщетение в
размер на средния пазарен наем за гаража в общ размер от 1 730.00 лева. Поради това
моли съда да постанови решение,
с което да бъде признато за
установено по отношение на Н.П. и П.Б.,
че той е собственик на Гараж № 2, със застроена площ от 14.80 кв.м., намиращ се
в гр.Русе, ж.к.“Р.“, бл.“К.“, вх.А, при граници: ул.“С. К., гараж № 3, гараж №
1 и изба № 1, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата
и отстъпеното право на строеж върху имот пл.№ 1808, 1809 и 1810 в кв.502 по
плана на гр.Русе, който гараж представлява по кадастралната карта и регистри на
гр.Русе самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.688.4.8, при граници: на
същия етаж – самостоятелни обекти 63427.5.688.4.9 и 63427.5.688.4.7, под обекта
– няма, над обекта – 63427.5.688.4.1 и че ответниците го владеят без правно
основание, както и да бъдат осъдени да предадат владението му; на
основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен изцяло нотариален акт № 6, том II, рег.№ 4466, нот.дело № 161/06.04.2011г. на нотариус № 221 с район на
действие РРС и да бъде осъден Н.П. да му заплати обезщетение за виновно и
противоправно нанесени вреди на ищеца, изразяващи се в лишаването му от
възможността да използва собствения си недвижим имот през периода от
04.05.2011г. до 23.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенциите си и формулираните петитуми,
квалифицира правно предявените обективно и субективно съединени искове по
чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК срещу двамата ответници и иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД срещу първия ответник Н.Д.П..
Ответникът Н.Д.П. оспорва изцяло
предявените искове. На първо място оспорва, че ищецът е придобил собствеността
върху процесния гараж на валидно правно основание, тъй като представеният от
него нотариален акт за дарение е нищожен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът не е разполагал с представителна власт да дари сам на себе си процесния
гараж. П.И. не е и собственик на гаража, за който е вписана исковата молба,
защото той не е бил идентичен с посочения в нотариалния акт за дарение. На
следващо място твърди, че е придобил собствеността на гаража по давност.
Започнал е да владее същия от м.юли 1999г., когато, договаряйки с лицето Т. Г.Д.,
е закупил от сина й Апартамент № 1 на третия етаж във вх.А на бл.“К.“ в
гр.Русе, заедно с гаража в партера на блока. За покупката на апартамента още в
момента Р.К.П. е подписал нотариален акт за продажба. Под претекст, че Т. Д. се
нуждаела от време, за да се снабди с документа за собственост върху гаража, Н.П.
е заплатил цялата договорена цена за двата обекта и получил ключ и от двата.
Така приел, че е станал собственик и на апартамента, и на гаража. От м.юли
1999г. твърди, че е владял необезпокояван и без прекъсване гаража, с намерение
на собственик като демонстрирал това свое отношение спрямо всички, включително
всички съседи на блока. Там той гарирал автомобилите, които купувал и ползвал
през годините, тъй като се нанесъл да живее в закупения апартамент. Така до
м.юли 2009г. е придобил собствеността върху гаража по давностно владение.
Демонстрация на отношението му като собственик на имота са не само предприетите
действия по снабдяване с констативния нотариален акт, но и възстановяване на
владението му върху гаража макар и не по установения от закона ред. Отделно от
това е и влязлото в сила решение, вписано в Агенция по вписванията – гр.Русе, с
което ответникът П.М.Б. е придобил собствеността върху гаража. Оспорва и
предявения иск по период и размер за заплащане на нанесени вреди, тъй като не е
нанасял такива и липсва основание за такова обезщетяване. Освен това с
действията си ищецът го е препятствал да ползва гаража си до влизане в сила на
решението за обявяване на предварителния договор за окончателен, като постоянно
пред него е бил паркиран лек автомобил, собственост на негов роднина, за което
подал жалба в прокуратурата.
Ответникът П.М.Б. оспорва изцяло
предявените срещу него искове. Твърди, че ищецът не е собственик на процесния
гараж, а той, защото е придобил собствеността му с вписано съдебно решение от
12.12.2013г. постановено по гр.дело № 4571/2013г.
Подадената по делото искова молба е била вписана още на 10.07.2013г., а
вписаната от ищеца искова молба е много след вписването на двата акта, което я
прави непротивопоставима спрямо него. Твърди и че
добросъвестно е придоби собствеността върху гаража. Прави и възражение за
изтекла в негова полза придобивна давност, която той
е присъединил към владението на своя праводател. Т.е.
евентуално ако съдът не приеме че той е придобил собствеността чрез правна
сделка, да се приеме, че е станал собственик на оригинерно
основание – изтекла придобивна давност.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На основание чл.300 от ГПК съдът
приема за категорично доказан факта, че с влязла в сила присъда №
175/26.09.2013г. постановена по НОХД № 1765/2013г. по описа на РРС, Н.П. бил
признат за виновен, за това, че е осъществил състава на престъплението по
чл.323, ал.1 от НК, тъй като през м.май 2011г. в гр.Русе, самоволно, не по
установения от закона ред – провеждане на исково производство пред съответния
граждански съд по реда на ЗС и ГПК, осъществил едно оспорвано от П.И.
предполагаемо свое право – правото на собственост върху недвижим имот – гараж №
2 с идентификатор 63427.5.688.4.8, намиращ се в гр.Русе, по ул.“Д. Д.“ № 73,
бл.“К.“, владян от П.И., като разбил заключващото устройство на вратата на
имота и се самонастанил в него. С оглед приложеното към делото НОХД № 1765/2013г.
по описа на РРС, са безспорно установени и фактите, че производството по
наказателното дело е било възобновено от ВКС в частта относно осъждането на Н.Д.П.,
Л. Д. Н. , Г. И. И.и Т.Е. Г. – Ч. за престъплението по чл.290, ал.1 от НК и за
приложението на чл.23, ал.1 и 3 от НК и чл.66 от НК по отношение на Н.П. и
присъда № 175/26.09.2013г. по НОХД № 1765/2013г. по описа на РРС е отменена в
тази си част и тези лица са оправдани по обвинението по чл.290, ал.1 от НК.
Представен е нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 36/24.06.2003г., том XVII, нот.дело
№ 3832/2003г. по описа на Служба
по вписванията – гр.Русе, съгласно който П.Г.И. е придобил от сестра си И.Г.И.
собствеността върху следния недвижим имот: Гараж № 2 със застроена площ от
14.80 кв.м., намиращ се в гр.Русе, ж.к.”Р.”, бл.”К.”, вх.А, при граници: ул.”С.
К.”, гараж № 3, гараж № 1 и изба № 1, заедно с припадащите се идеални части от
общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху имот пл.№ 1808,
1809 и 1810 в кв.502 по плана на гр.Русе. При изповядване на тази сделка ищецът
е действал при условията на чл.38, ал.1, пр.1 от ЗЗД /договарял е сам със себе
си/, като е цитирано в нотариалния акт за дарение пълномощно с рег.№
2194/03.06.2003г. на нотариус Жанета Г., с което И.И.
е упълномощила П.И. да договаря сам със себе си. Съгласно удостоверение с изх.№
3/12.01.2015г., пълномощното с рег.№ 2194/03.06.2003г. на нотариус Жанета Г.,
не се съхранява в нотариално дело № 371/24.06.2003г. на нотариус Цвятко Миланов
с район на действие РРС, по което е издаден нотариалния акт за дарение,
легитимиращ ищеца като собственик на процесния гараж, тъй като делото е било унищожено
през 2009г. Във връзка с потвърждаване на представителната власт на П.И. да
договаря сам със себе си при осъществяване на дарението на процесния гараж по
нотариален акт № 64, том III, нот.дело № 371/2003г. на нотариус Цвятко Миланов, е представена
декларация от прехвърлителя И.Г.И. с нотариална
заверка на подписа изх.№ 467/29.12.2014г. на Посолството на Република България
в Египет, и същата декларация, с нотариална заверка и на подписа и на
съдържанието на декларатора изх.№ 3901, 3902, том I, акт 91 от 16.04.2015г. на
нотариус № 221 Г. *** действие РРС.
По делото са представени и приходни
квитанции за заплатени данъци на гаража от И.Г.И. и П.Г.И. за периода 2001г. –
2014г. /с изключение на 2002г./.
На 06.04.2011г. ответникът Н.П.
се е снабдил с констативен нотариален акт № 6, том II, рег.№ 4466, нот.дело № 161/06.04.2011г. на нотариус № 221 с район на
действие РРС, издаден въз основа на обстоятелствена проверка по реда на чл.587,
ал.2 от ГПК, с който се легитимира като собственик по давностно владение на
процесния гараж. През 2013г. е било образувано гр.дело № 4571/2013г. по описа
на РРС по предявен от втория ответник срещу първия иск с правно основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на сключен помежду им
предварителен договор от 03.06.2011г. за продажба на процесния гараж, а с
решение от 14.11.2013г. постановено по реда на чл.238 от ГПК, предварителният
договор бил обявен за окончателен, при условие в 2-седмичен срок от влизане в
сила на решението, вторият ответник да заплати на първия уговорената продажна
цена на имота от 5 500.00 лева, а съгласно представената саморъчно
подписана от Н.П. разписка, че на 22.11.2013г. посочената парична сума е била
заплатена на П.Б..
От заключението на изготвената по
делото комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза, се установява,
че гаражите описани в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36, том XVII, нот.дело
№ 3832/2003г. по описа на Служба
по вписванията – гр.Русе и в нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 113, том IХ, нот.дело
№ 1816/2011г. по описа на Служба по вписванията – гр.Русе, са идентични.
Средният пазарен наем на процесния гараж за периода 04.05.2011г. до
23.03.2014г. е в размер на 43.00 лева месечно, а помесечно за периода
04.05.2011г. до 23.03.2014г. е както следва: за периода 04.05.2011г. –
31.05.2011г. е 38.84 лева; за периода м.юни 2011г. – м.февруари 2014г. вкл. е
43.00 месечно или общо 1 419.00 лева; за периода 01.03.2014г. –
23.03.2014г. е 31.90 лева или общо за целия период в размер на 1 489.74 лева.
По делото са разпитани две групи
свидетели. От едната страна това са посочените свидетели от страна на ищеца – Р.К.,
Г.И.И., И.И. и Д.С., а от
друга страна това са подсочените от ответника Н.П. – К.Г.,
Ц.Г., Н.Д. и Т.Ч.. В дадените от тези две групи свидетели показания се посочват
факти, които си противоречат едни с други. Първата група свидетели, посочени от
ищеца, твърдят, че от 1995г. до момента, процесният гараж е бил ползван от
ищеца и негови роднини, а другата група свидетели, тези посочени от първия
ответник, твърдят, че гаража е бил ползван от Н.Д.П., за периода 2000г. и до
момента. Показанията на разпитаната по делото свидетелка В.В.Р.
съдът намира за производни, тъй като същите се основават единствено на
разказаното й от ответника Н.П.. Показанията на свидетелите ще бъдат обсъдени
от съда при правните изводи в решението. След възобновяване на производството
по делото през 2021г. е извършен повторен разпит на свидетеля Г.И.И., в който твърди, че първият ответник е бил наемател на
процесния гараж за около година и половина през периода 2005г.-2007г.
Към делото е приложено ДП №
1331/2017г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе, образувано след спиране на
настоящото дело, по което отново са били разпитани свидетелите дали показания в
хода на исковото производство и събрани писмени доказателства. При част от
показанията на свидетелите посочени от първия ответник са налице съществени
противоречия с тези дадени в хода на съдебното производство.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без
да има основание
за това. Следователно
при предявяване на ревандикационен иск, ищеца е необходимо да докаже: 1. че
е собственик на вещта, предмет на иска, 2. че
вещта се намира във владение
или държане на ответника и 3. че ответникът
владее или държи вещта без
основание.
Съгласно
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 36/24.06.2003г., том XVII, нот.дело
№ 3832/2003г. по описа на Служба
по вписванията – гр.Русе, П.Г.И. е придобил от сестра си И.Г.И. собствеността
върху следния недвижим имот: Гараж № 2 със застроена площ от 14.80 кв.м.,
намиращ се в гр.Русе, ж.к.”Р.”, бл.”К.”, вх.А, при граници: ул.”С. К.”, гараж №
3, гараж № 1 и изба № 1, заедно с припадащите се идеални части от общите части
на сградата и отстъпеното право на строеж върху имот пл.№ 1808, 1809 и 1810 в
кв.502 по плана на гр.Русе. Доколкото при изповядване на тази сделка ищецът е
действал при условията на чл.38, ал.1, пр.1 от ЗЗД /договарял е сам със себе
си/, от страна на ответниците е направено възражение, че той не е разполагал с
представителна власт за това. Действително, цитираното в нотариалния акт за
дарение пълномощно с рег.№ 2194/03.06.2003г. на нотариус Жанета Г. не бе
представено по делото, тъй като вече не се съхранява от ищеца. Пълномощното не
се съхранява и в нотариално дело № 371/24.06.2003г. на нотариус Цвятко Миланов
с район на действие РРС, по което е издаден нотариалния акт за дарение,
легитимиращ ищеца като собственик на процесния гараж, тъй като делото е било
унищожено през 2009г. В потвърждение на това обстоятелство е представено
удостоверение изх.№ 3/12.01.2015г. на нотариус № 180 Цвятко Миланов с район на
действие РРС. Във връзка с потвърждаване на представителната власт на П.И. да
договаря сам със себе си при осъществяване на дарението на процесния гараж по
нотариален акт № 64, том III, нот.дело № 371/2003г. на нотариус Цвятко Миланов, обаче е
представена декларация от прехвърлителя И.Г.И. с
нотариална заверка на подписа изх.№ 467/29.12.2014г. на Посолството на
Република България в Египет, и същата декларация, с нотариална заверка и на
подписа и на съдържанието на декларатора изх.№ 3901, 3902, том I, акт 91 от
16.04.2015г. на нотариус № 221 Г. *** действие РРС. Поради това съдът намира,
че ищецът е доказал представителната си власт въз основа на цитираното
пълномощно от 03.06.2003г., но дори и да се приеме, че това не и така, поради
невъзможността същото да бъде представено, то с посочената декларация,
изготвена изцяло в съответствие с изискванията на чл.42, ал.2 от ЗЗД относно
формата и съдържанието й, лицето, от чието име е сключен договора за дарение на
процесния гараж – сестрата на ищеца И.Г.И. – е потвърдила надлежно действията
на П.И. по извършване от нейно име на дарението на процесния гараж, включително
като надарения договаря сам със себе си. Ето защо, възражението на ответниците
в обратния смисъл, както и за нищожност на договора за дарение на основание
чл.42, ал.2 от ЗЗД, се явява неоснователно. От страна на ответниците е
направено и възражение, че ищецът не е собственик на процесния по делото и
предмет на ревандикационния иск гараж, тъй като същият не бил идентичен с
описания в нотариалния акт за дарение. С оглед на неоспореното заключение на
изготвената по делото и приета комплексна съдебно-техническа и икономическа
експертиза /отговора на въпрос № 1 от същата/, следва да се приеме, че и това
възражение се явява неоснователно.
От страна на
ответниците е направено и възражение, че ищецът не е собственик на процесния по
делото и предмет на ревандикационния иск гараж, тъй като същия бил придобит по
давност от първия ответник Н.Д.П.. В отговора си по чл.131 от ГПК последния
заявява следните фактически твърдения: Н.П. бил започнал да владее процесния
гараж през м.юли 1999г., когато, договаряйки с лицето Т. Г.Д., бил закупил от
сина й - свид.Р.К.К.,
Апартамент № 1, находящ се на ет.3 във вх.А на бл.”К.”, заедно с гаража в
партера на блока. За покупката на апартамента свид.Р.К.
още в момента бил подписал нотариален акт за продажба. Под претекст, че майка
му Т. Д. се нуждаела от време, за да се снабди с документа за собственост върху
гаража, първият ответник заплатил цялата договорена цена и за двата обекта, но
не става ясно каква точно е била цената на гаража и на кого е била заплатена, и
получил ключ от двата. Така първият ответник приел, че е станал собственик и на
двата обекта от м.юли 1999г., владял необезпокояван и без прекъсване гаража с
намерение на собственик, като демонстрирал това свое отношение спрямо всички,
включително и съседи в блока. Така до м.юли 2009г. той придобил собствеността
върху гаража по давностно владение. Съдът намира, че така изложените от страна
на ответниците фактически твърдения не само остават недоказани при условията на
главно и пълно доказване, но и че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства същите са категорично и изцяло опровергани. Действителната
хронология на сделките с и на ползването на процесния гараж е следната: За
същия бащата на ищеца – свид.Г.И. е сключил със
собственичката на гаража Т. Г.Д. предварителен договор за покупко-продажба на
гаража /в приложенията към делото/ и на 01.09.1995г. гаража е бил придобит чрез
покупко-продажба от сестрата на ищеца И.Г.И. с приложения по делото нотариален
акт № 148, том XVII, нот.дело № 5735/1995г. на Русенски нотариус. Тези
обстоятелства се потвърждават изцяло както от писмените доказателства, така и
от показанията на Г.И. и И.И.. С цитирания по-горе
нотариален акт № 36, том XVII, нот.дело № 3832/2003г. по описа на Служба по вписванията –
гр.Русе, ищецът придобил от сестра си И.Г.И. собствеността върху гаража чрез
договор за дарение. Първоначално, от 1995г. до 2001г. гаража е бил използван от
сестрата на ищеца. След това от 2001г. до 2005г. същият е бил използван от П.И.
и баща му – свид.Г.И., като там са съхранявани
състезателен мотор на ищеца и леки автомобили на баща му – „Форд Фиеста“ и „ВАЗ
2104“. През периода 2005г.-2007г. бащата на ищеца е отдал гаража под наем на
първия ответник за около година и половина. След това през периода 2007г. –
2008г. гаража е бил отдаван под наем на други наематели. През периода м.май –
м.септември 2008г. гаража е бил използван от свид.Д.К.С.,
който е държал там свой багаж, докато е извършвал ремонт в апартамента си. През
периода 2009г.-2011г. гаража отново е бил отдаван под наем – първоначално от
бащата на ищеца, а след това на наемателя Д.Г.Д. – от самия него. Тази
фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събраните
многобройни писмени и гласни доказателства, включително и тези, съдържащи се в
приложените наказателно и досъдебни производства. Комплексният анализ на всички
тези доказателства по категоричен и безпротиворечив
начин потвърждава изнесените по-горе факти.
Що се отнася до
оборването на фактическите твърдения на ответниците, въз основа на които се
гради позоваването на първия ответник на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на процесния гараж през
периода м.юли 1999г. – м.юли 2009г., следва да бъдат съобразени отново всички
събрани по делото и в приложените към него наказателно и досъдебно
производства. В показанията си свидетелят Р.К.К.,
дадени в съдебно заседание по делото на 15.04.2015г. и на 08.08.2017г. по ДП № 1331/2017г. по описа на ОД на МВР –
гр.Русе, по категоричен начин опровергава твърденията на първия ответник
относно това, че е закупил от свидетеля /и майка му Т. Д./ апартамент заедно с
процесния гараж. Те опровергават и твърденията на първия ответник относно
придобиването от негова страна на владението върху процесния гараж през м.юли
1999г. Същите показания са от изключително значение и относно разкриването на
действителните намерения и неправомерни похвати на първия ответник за възмездно
„ангажиране“ на свидетели с цел „доказване“ на несъщесвуващи
факти относно неговото владение върху гаража с цел снабдяването му с нотариален
акт за собственост по реда на извършена обстоятелствена проверка. Дори и само
тези показания са достатъчни, за да опровергаят основните фактически твърдения
и изградената въз основа на тях правна теза за изтекла придобивна
давност в полза на първия ответник. Показанията на свидетеля Д.К.С., дадени в
съдебно заседание по делото на 18.05.2015г. и на 30.10.2017г. по ДП №
1331/2017г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе, по категоричен начин установяват
владението от страна на ищеца /респективно опровергават твърдението за такова
от страна на първия ответник/ върху процесния гараж през периода м.май –
м.септември 2008г. Показанията на свидетеля Г.И.И.,
дадени в съдебно заседание по делото на 15.04.2015г. и 10.03.2021г., както и на
08.08.2017г. по ДП № 1331/2017г. по описа на ОД на
МВР – гр.Русе, също са подробни, ясни, точни и безпротиворечиви
с останалите доказателства по делото. От допълнително дадените в съдебното
заседание на 10.03.2021г. показания на този свидетел става ясно, че първият
ответник е бил наемател на процесния гараж за около година и половина през
периода 2005г.-2007г., което от една стана обяснява, а от друга страна изцяло
кореспондира с показанията на първия ответник и съседи на страните в частта им,
че са го виждали да ползва гаража за около година-две. Показанията на
свидетелката И.Г.И., дадени в съдебното заседание по делото на 15.04.2015г.
също са подробни, ясни, точни и безпротиворечиви с
останалите доказателства по делото. Поръчка, фактура и обяви във вестник „Утро”
от м.октомври 2010г. за отдаване под наем на процесния гараж по възлагане от
ищеца, съдържащи се в приложеното наказателно производство /стр.98-101 от том 1
на ДП/. Налице са противоречиви показания на посочения от първия ответник
свидетел Ц.М.Г., дадени в съдебното заседание по делото на 18.05.2015г. и на
03.08.2017г. по ДП № 1331/2017г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе. Докато в
показанията си по делото посоченият свидетел е много „категоричен” относно
използването на процесния гараж само и единствено от първия ответник още от
нанасянето му в закупения в бл.”К.” апартамент, то в показанията, дадени на
03.082017г. по ДП № 1331/2017г., свидетелят вече е доста по предпазлив и
прецизен и заявява: „Отказвам се от показанията си дадени пред гражданския съд
през 2015г. само в частта, в която съм посочил годините, през които Н. е
ползвал гаража. Аз съм го виждал да го ползва, но не помня конкретната година и
периода. Просто по гражданското дело под давлението на адвокатите съм се
ангажирал да кажа някакви години, които някой ми е припомнил, но сега като
помисля, определено не мога да се ангажирам с точен период и да съм сигурен в
него. Може Н. да е ползвал гаража няколко месеца, може и години, но реално аз
не мога да го кажа това с категоричност”. Налице са и противоречиви показания
на посочения от първия ответник свидетел Н.Д.Д.,
дадени в съдебно заседание по делото на 18.05.2015г. и на 18.10.2017г. по ДП №
1331/2017г. по описа на ОД на МВР – гр.Русе. Докато в показанията си по делото
посочения свидетел също е много „категоричен” относно използването на процесния
гараж само и единствено от първия ответник и че не е виждал П. и баща му да
ползват гаража, то в показанията, дадени на 03.08.2017г. по ДП № 1331/2017г.
свидетелят вече си спомня добре, че е виждал Н. да ползва гаража само „за
период от около поне две години” и си спомня „със сигурност”, че Илиеви са
ползвали гаража и са го отдавали под наем. По отношение използването на гаража
от Н. свидетелят заявява също: „Обяснявах си, че ползва гаража на Илиеви,
защото е наемател, не съм си мислил, че е собственик, като го ползва. Бях с
убеждението, че П.И. е собственик.”. Само показанията на тези свидетели изрично
опровергават твърденията на ответниците за изтекла придобивна
давност и придобиване собствеността на гаража. Противоречиви и общи са
показанията на посочения от първия ответник свидетел К.К.Г.,
дадени в съдебното заседание по делото на 18.05.2015г. и на 08.08.2017г. по ДП № 1331/2017г. по описа на ОД на МВР –
гр.Русе. Относно ползването на гаража от първия ответник е достатъчно
изявлението: „Просто минаха много години и ми се преплитат, за това допускам и
да е възможно да се обърквам във времето … наистина не помня с точност“. Налице
е декларация с нотариална заверка на подписа с рег.№ 7782/01.06.2011г. от Т.Е. Г.,
с която същата се отказва от показанията си, дадени в производството по
извършване на обстоятелствена проверка в полза на първия ответник /стр.39 от
том 1 на досъдебното производство/. Налице е и изрично признание от страна на
първия ответник на всички факти по обвинителния акт по НОХД № 1765/2013г.,
което признание е направено лично от него в съдебното заседание по делото,
проведено на 26.09.2013г. /виж протокол от съдебно заседание от 26.09.2013г. по
НОХД № 1765/2013г. и обвинителният акт по делото/. С влязлата в сила присъда №
175/26.09.2013г., постановена по НОХД № 1765/2013г. по описа на РРС, в частта
й, с която първият ответник е признат за виновен за това, че е осъществил
състава на престъплението по чл.323, ал.1 от НК, тъй като през м.май 2011г. в
гр.Русе, самоволно, не по установения от закона ред – провеждане на исково
производство през съответния граждански съд по реда на ЗС и ГПК, осъществил
едно оспорвано от ищеца предполагаемо свое право – правото на собственост върху
недвижим имот – гараж № 2 с идентификатор 63427.5.688.4.8, намиращ се в
гр.Русе, по ул.“Д.Дебелянов“ № 73, бл.“К.“, владян от ищеца, като разбил
заключващото устройство на вратата на имота и се самонастанил в него. Присъдата
е от значение в насока, че по делото първият ответник не изложи фактически
твърдения кога, как и защо е „загубил“ владението върху процесния гараж след
м.юли 2009г., към който момент според твърденията му го е владял, за да се
стигне до разбиването на гаража от негова страна през м.май 2011г.
Що се отнася до
издадения в полза на първия ответник констативен нотариален акт за собственост
върху процесния гараж № 113, том 9, нот.дело №
1816/2011г. по описа на Служба по вписванията – гр.Русе, съдът намира, че той е
нищожен. С оглед мотивите към Решение № 264/23.10.2014г. на ВКС по НД №
677/2014г. не е налице упълномощаване на помощник-нотариуса Нели Узунова за
извършване на разпит по обстоятелствена проверка при провеждането на
процедурата по издаването на констативния нотариален акт, поради противоречие
със закона – чл.587, ал.3 във вр.с ал.2 от ГПК и
чл.40, ал.1, т.2 от ЗННД /тя не е действала по заместване, а от там е действала
без да има нотариална компетентност/. Това води и до нищожност на цялото
производство по чл.587, ал.3 от ГПК, както и на издадения въз основа на него
констативен нотариален акт, „легитимиращ“ първия ответник като собственик на
процесния гараж, поради противоречие със закона – чл.576, пр.1 във вр.с чл.574 от ГПК. Отделно и независимо от наличието на
тази нищожност, предвид всички изложени до тук факти, доказателства и правни
съображения, не са налице и материалноправните предпоставки
за издаването на нотариалния акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение, в частност предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на втория ответник, свързано с придобиването от
негова страна на собствеността върху процесния гараж по силата на влязлото в
сила решение от 14.11.2013г. по гр.дело № 4571/2013г. по описа на РРС, по
предявен от втория ответник срещу първия ответник иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за
обявяване на окончателен на сключен помежду им предварителен договор от
03.06.2011г. за продажбата на процесния гараж. По изложените по-горе фактически
и правни съображения, първият ответник никога изобщо не е придобивал
собствеността върху процесния гараж, поради което той не е бил в състояние и да
прехвърли собствеността върху гаража на втория ответник, доколкото не могат да
бъдат прехвърлени непритежавани вещни права, дори и по силата на съдебно
решение, постановено в производството по чл.19, ал.3 от ЗЗД. В тази връзка, без
всякакво значение е поредността на вписването на
исковата молба, по която е образувано гр.дело № 4571/2013г. по описа на РРС и
вписването на исковата молба по настоящото дело. Неоснователно по изложените
по-горе фактически и правни съображения е и евентуалното възражение на втория
ответник, основано на позоваването му на изтекла в негова полза придобивна давност, присъединена към владението на неговия
„праводател” – първия ответник. По делото е доказано,
че след разбиването на гаража и самонастаняването в него през м.май 2011г.
първият ответник е започнал да осъществява едно, макар и опорочено, владение
върху процесния гараж. От доказателствата по приложеното гр.дело № 4571/2013г.
по описа на РРС е видно, че на 03.06.2011г. между ответниците формално е бил
сключен предварителен договор за покупко-продажбата на процесния гараж, който с
решението по същото дело от 14.11.2013г. е бил обявен за окончателен. Съобразно
чл.4.2 от предварителния договор между ответниците, първият ответник – като
продавач, се е задължил да предаде на втория ответник, като купувач, владението
на закупувания недвижим имот в деня на нотариалното оформяне на сделката. В
отговора си по чл.131 от ГПК първият ответник заявява, че вторият такъв е
придобил собствеността върху гаража и не твърди, че към момента на изготвяне на
отговора осъществява владение върху същия. Вторият ответник в отговора си също
твърди, че е придобил собствеността върху гаража, изцяло поддържа изложените в
отговора на първия ответник възражения и се позовава на изтекла в своя полза придобивна давност, присъединена към владението на неговия
„праводател” – първия ответник. Така следва да се
приеме, че заявените в отговорите на ответниците твърдения относно владението
на гаража, като признание за негативни за тях факти по отношение на
осъдителната част на предявения ревандикационен иск, се ползват с
доказателствена сила. На база изложеното, пасивната легитимация на ответниците
по предявения срещу тях ревандикационен иск е изцяло и безспорно доказана.
Поради това и с оглед осуетяване на всякакви недобросъвестни и съвместни опити
от тяхна страна за оспорване на предявения ревандикационен иск, основаващо се
на твърдението за „недоказаността“ на пасивната им легитимация като владелци на
процесния гараж, поради „недоказаността“ кой от кога и докога е владял същия,
съдът счита, че с решението си следва да осъди и двамата ответници за предаване
владението на процесния недвижим имот. Единствено по този начин интересите на
ищеца, като единствен собственик на процесния гараж, ще бъдат най-накрая изцяло
и напълно защитени.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл.108 от
ЗС
за уважаване на предявения ревандикационен иск, а именно, че
ищецът
е доказал, че е собственик на
вещта, предмет на иска; че
вещта се намира във владение
на ответниците, както и че ответниците владеят и държат процесния гараж без основание /с изключение на
първия ответник през периода 2005г.-2007г., когато е ползвал гаража под наем/. Поради това
следва да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на Гараж № 2, със застроена площ от 14.80 кв.м., намиращ се
в гр.Русе, ж.к.“Р.“, бл.“К.“, вх.А, при граници: ул.“С. К., гараж № 3, гараж №
1 и изба № 1, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата
и отстъпеното право на строеж върху имот пл.№ 1808, 1809 и 1810 в кв.502 по
плана на гр.Русе, който гараж представлява по кадастралната карта и регистри на
гр.Русе самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.688.4.8, при граници: на
същия етаж – самостоятелни обекти 63427.5.688.4.9 и 63427.5.688.4.7, под обекта
– няма, над обекта – 63427.5.688.4.1 и да бъдат осъдени двамата ответници да
предадат владението му на П.Г.И..
Предвид уважаването на предявения ревандикационен иск, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК, следва да се отмени издадения в полза на
ответника Н.П. констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка № 6, том II, рег.№ 4466,
нот.дело № 161/06.04.2011г. на нотариус № 221 с район
на действие РРС /нотариален акт за собственост № 113, том 9, нот.дело № 1816/2011г. по описа на Служба по вписванията –
гр.Русе/, тъй като с него
се засягат правата на трети
лица – правото на собственост на ищеца.
По отношение на иска с правно
основание чл.59 от ЗЗД за претендираното обезщетение за лишаване от ползване на
процесния гараж за периода 04.05.2011г. до 23.03.2014г., съдът намира за
установено следното: От събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че от посочената дата – 04.05.2011г., след разбиването на
гаража и самонастаняването си в него, ответникът Н.П. е започнал да осъществява
едно, макар и опорочено, владение върху процесния гараж. По този начин първият
ответник е лишил ищеца П.И. от възможността да има достъп до и съответно да
използва собствения си имот. Този иск съдът намира за доказан по своето правно
основание и че ответникът Н.П. дължи на ищеца обезщетение за лишаване от
ползване на процесния гараж за периода 04.05.2011г. до 23.03.2014г. По
отношение на неговия размер, съдът взе предвид заключението на изготвената по
делото експертиза – по въпрос № 2, съгласно която дължимото се обезщетение за
периода 04.05.2011г. до 23.03.2014г., съобразено със средния пазарен наем на
гараж, като процесния, възлиза на 1 489.74 лева. До този размер искът като
основателен и доказан следва да се уважи, а в останалата му част до пълния
предявен размер от 1 730.00 лева да се отхвърли, като неоснователен. Върху
присъдената главница от 1 489.74 лева следва да се присъди и лихва за
забава, считано от датата на предявяване на иска – 24.03.2014г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
и предвид уважаването на предявените искове, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца направените по делото разноски в общ размер от
1 583.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото,
разноски за свидетели, възнаграждение на вещо лице, държавни такси за издаване
на съдебни удостоверения, държавни такси за изготвяне на преписи от документи
по делото и възнаграждения – първоначално и допълнително, на редовно
упълномощения адвокат. Съдът намира, че частичното отхвърляне на предявения от
ищеца срещу първия ответник иск с правно основание чл.59 от ЗЗД не влияе по
никакъв начин на разноските на ищеца, поради които същите следва да се присъдят
в пълен размер. Този иск е предявен само срещу единия от ответниците,
разноските на страните по делото не са разбити по кой иск какви са били
направени и от кой от ответниците какви разноски са били направени, а два от
исковете са уважени изцяло, а отхвърлителната част на
третия е незначителна.
Мотивиран така и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Н.Д.П. ***, с ЕГН: ********** и П.М.Б. ***, с ЕГН: **********, че П.Г.И. ***,
с ЕГН: **********, е собственик на Гараж № 2, със застроена площ от 14.80 кв.м., намиращ се
в гр.Русе, ж.к.“Р.“, бл.“К.“, вх.А, при граници: ул.“С. К., гараж № 3, гараж №
1 и изба № 1, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата
и отстъпеното право на строеж върху имот пл.№ 1808, 1809 и 1810 в кв.502 по
плана на гр.Русе, който гараж представлява по кадастралната карта и регистри на
гр.Русе самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.688.4.8, при граници: на
същия етаж – самостоятелни обекти 63427.5.688.4.9 и 63427.5.688.4.7, под обекта
– няма, над обекта – 63427.5.688.4.1.
ОСЪЖДА Н.Д.П. ***, с
ЕГН: ********** и П.М.Б. ***, с ЕГН: **********, да предадат на П.Г.И. ***, с
ЕГН: **********, владението върху следния недвижим имот: Гараж № 2,
със застроена площ от 14.80 кв.м., намиращ се в гр.Русе, ж.к.“Р.“, бл.“К.“,
вх.А, при граници: ул.“С. К., гараж № 3, гараж № 1 и изба № 1, заедно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж върху имот пл.№ 1808, 1809 и 1810 в кв.502 по плана на гр.Русе, който
гараж представлява по кадастралната карта и регистри на гр.Русе самостоятелен
обект с идентификатор 63427.5.688.4.8, при граници: на същия етаж –
самостоятелни обекти 63427.5.688.4.9 и 63427.5.688.4.7, под обекта – няма, над
обекта – 63427.5.688.4.1.
ОТМЕНЯ констативен нотариален
акт за собственост по обстоятелствена проверка № 6, том II, рег.№ 4466,
нот.дело № 161/06.04.2011г. на нотариус № 221 с район
на действие РРС /нотариален акт за собственост № 113, том 9, нот.дело № 1816/2011г. по описа на Служба по вписванията –
гр.Русе/.
ОСЪЖДА Н.Д.П. ***, с
ЕГН: **********, да заплати на П.Г.И. ***, с ЕГН: **********, сумата от
1 489.74 лева /хиляда четиристотин осемдесет и девет лева и седемдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на
собствения гараж за периода 04.05.2011г. до 23.03.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.03.2014г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.И. ***, с
ЕГН: **********, против Н.Д.П. ***, с ЕГН: **********, иск за претендираното обезщетение
за лишаването му от ползване на собствения гараж за периода 04.05.2011г. до
23.03.2014г., в частта от 1 489.74 лева /хиляда четиристотин осемдесет и
девет лева и седемдесет и четири стотинки/ до пълния предявен размер от
1 730.00 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Д.П. ***, с
ЕГН: ********** и П.М.Б. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на П.Г.И. ***, с
ЕГН: **********, сумата от 1 583.00 /хиляда петстотин осемдесет и три/ лева –
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: