Решение по дело №10228/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6736
Дата: 30 октомври 2018 г. (в сила от 9 март 2020 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20161100110228
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …

гр. София , 30.10.2018 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретаря И.Коцева , като разгледа гр.д. №10228 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен е иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .

Ц.Т.Т. ЕГН ********** от гр.Монтана иска да се осъди ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД ЕИК ******** от гр.София да й заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ  сумата от 70 000 лв - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – /болки и страдания/ от ПТП на 14.05.2016 г, около 11,50 часа на кръстовището между ул.Св.Климент Охридски и бул.П. ; по вина на Л.А.Г. управлявала л.а.Фиат Пунто с рег.№*******; при което ПТП Т. е получила черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа ; ведно със законната лихва от 14.05.2016 г до окончателното заплащане на сумата .

Ищцата твърди , че от ПТП е получил посочените увреждания . Възстановявала се повече от два месеца , не можела да учи , да чете и да гледа телевизия . Изпадала в депресивни състояния и сериозни душевни страдания .

Ответникът оспорва иска по основание и размер , включително и вината на Л.А.Г. и механизма на ПТП . Твърди , че ПТП може да е причинено от внезапна повреда на лекия автомобил , от състоянието на пътната настилка или от особено психофизическо състояние на водача на МПС . Прави възражение за съпричиняване - че ищцата не е съобразила разстоянието до приближаващото МПС .

От фактическа страна съдът приема за установено следното :

Ищцата представя констативен протокол за ПТП от 14.05.2016 г , според който е била ударена на пешеходна пътека .

Според епикриза на МБАЛ „Д-р С.И.“ ищцата е постъпила на 24.05.2016 г и е изписана на 26.05.2016 г .Поставена е диагноза „Контизио капитис.Комоцио церебри.Фрактура осис окципиталис дек.“.

Според амбулаторни листа от 26.05.2016 г и 01.06.2016 г ищцата има вътречерепна травма , неуточнена.

Ищцата представя амбулаторни листа от 07.04.2017 г и от 19.04.2017 г за главоболие , с придружаващо заболяване астигматизъм .

Според справка от ИЦ на ГФ ответникът е застраховател по „ГО“ на Л.А.Г. . Ответникът не оспорва това си качество .

Според изслушаната по делото СМЕ  на вещото лице д-р Д.К. ; от ПТП ищцата е получила контузия на главата с мозъчно сътресение без налична невробиологична симптоматика ; и счупване на тилната кост вдясно .Травмите са причинили болки и страдания за 45-60 дни , като през първите 15-20 дни болката е била интензивна . По време на ПТП  ищцата е била на 13 години и не може да се очаква да преценява добре разстоянието на идващия автомобил . Остатъчното главоболие е за около 2 месеца , но може да продължи и до 6 месеца .

В о.с.з на 21.02.2017 вещото лице уточнява , че във фиша на „Спешна помощ“ не е описан припадък на ищцата , липсва и втора епикриза за по-дълъг престой в болницата . Костите на черепа по принцип не зарастват , като в случая има само цепнатина . Епикризата и амбулаторният лист си противоречат относно тежестта на травмата .

Според разпитания пред съда свидетел В.Т. /майка на ищцата/ след ПТП ищцата имала рани по лицето и на рамото , оплаквала се от главоболие . Ищцата получила епилептичен припадък , някакъв гърч и й се изкривили ръцете , главата и краката . Била в реанимация 10 дни и сложили яка на шията .След като се прибрала вкъщи ищцата страдала от главоболие и виене на свят и до настоящия момент . Първоначално изпуснала изпитите след 7-ми клас , но после й разрешили да ги положи . Към настоящия момент ищцата пие сумазин за възстановяване на мозъка .

Ищцата представя история на заболяването от МБАЛ „Д-р С.И.“ , вкл.образни изследвания , томография , фиш и лист за преглед на пациент в „Спешно отделение“ .

Според епикриза на МБАЛ „Д-р С.И.“ ищцата е постъпила на 14.05.2016 г и е изписана на 24.05.2016 г . Поставена е диагноза „Тежка черепно-мозъчна травма“ и е посочено , че е направила гърч .

Ищцата представя протокол за оглед на местопроизшествието от 14.05.2016 г и албум .

Според изслушаната по делото допълнителна СМЕ на вещото лице д-р Е.И. ; ищцата е получила закрита черепно-мозъчна травма със счупване на тилната кост , травматичен субарахноидален кръвоизлив , голям клонично-тоничен гърч , охлузвания на лицето и шията вляво , контузия на лявата раменна става с охлузване на кожата . Хоспитализирана е била за общо 12 дни , като е лекувана медикаментозно .Неврологичната симптоматика отзвучава като персистират пристъпи на главоболие . Налице е било временно разстройство на здравето временно опасно за живота .

В о.с.з на 19.09.2017 г вещото лице уточнява , че черепно-мозъчната травма не е от леките , а по-скоро към средните черепно-мозъчни травми. Ядрено-магнитен резонанс не е правен . Възможно е продължителното главоболие да е от травмата , но е трудно да се отграничи от такова при пренапрежение в училище , от продължителна работа с компютър .Липсват категорични данни за мозъчната контузия . В случая не се налага пластика на черепа . Главоболието може да се усложнява от астигматизма , като последното е вродено състояние .

Според разпитания пред съда като свидетел Л.Г. , след като пресякла кръстовището на ул.Св.Климент Охридски и ул.П. в гр.Монтана усетила удар в лявата предна част на колата . Г. не видяла на пешеходната пътека да има хора , а светофарите не работели .

Според изслушаната по делото САТЕ на вещото лице инж. П.П. ; скоростта на автомобила и към момента на удара е била около 40 км/ч , а опасната зона за спиране е била около 22-23 м. Към момента на навлизане на ищцата в платното за движение автомобилът се е намирал на 27 метра и адекватна реакция с аварийно спиране ПТП е можело да бъде избегнато от водача на МПС . Няма данни ищцата да е допринесла за ПТП , а автомобилът на Г. се е движел по път с предимство .

В о.с.з на 05.06.2018 г вещото лице П. уточнява , че ищцата се е движела на „Зебра“ със спокоен ход , кръстовището е сложно , но видимостта е голяма .

Според изслушаната по делото тройна САТЕ на вещите лица инж.А.М. , инж.Ж.Е. и инж.М.Ф. ; опасната зона за спиране на МПС е била 21,32 м, а скоростта на автомобила е била 40 км/ч и 36 км/ч в момента на удара . Видимостта на водача преди кръстовището е била 40-50 м и той е можел да намали скоростта на 26 км/ч и да спре аварийно ; или по-рано да спре и да пропусне пешеходеца .      

 

При така събраните доказателства съдът приема от правна страна следното :

Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ  за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .

Претендираното обезщетение произтича от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ . 

Между страните е безспорно , че ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на Л.А.Г. . Приложим е КЗ /отм./ тъй като полицата е от 2015 г - § 22 от ПЗР на КЗ  .

Съдът счита , че е налице противоправно и виновно поведение на Л.А.Г. за процесното ПТП . Безспорно ищцата е пресичала на пешеходна пътека „Зебра“  . Виновният водач Г. е била длъжна да даде предимство на ищцата , за да може да пресече необезпокоявана . Нещо повече , според САТЕ и тройната САТЕ виновният водач се е намирал на повече от 50 метра от линията за движение на ищцата при опасна зона от 22-23 метра . Същият е следвало да намали скоростта до 26 км/ч , за да спре аварийно и въобще да има съобразена скорост , тъй като е наближавал сложно кръстовище с изключени светофари . Ищцата не е била длъжна и не следва да изчаква преминаване на автомобила , като по делото липсват данни тя да е предприела внезапно пресичане , да е тичала и пр. Виновният водач е нарушил чл.119 ал.1 и ал.4 ЗДвП – отнемане на предимство на пресичащ пешеходец във вр.чл.20 ЗДвП , според който водачът на МПС трябва да го контролира и да съобразява пътните условия . Няма съпричиняване и има адекватно пресичане на ищцата , която не е нарушила чл.113 ЗДвП . Отделно , съгласно чл.116 ЗДвП водачът на МПС е бил длъжен да бъде внимателен особено към  децата пешеходци , а към датата на ПТП ищцата е била на 13 години .

При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне на процесните увреждания като средна телесна повреда, както и при недоказано съпричиняване от ищеца съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението . При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за  справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .

В случая като обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат :

-                 наличието на съществени травми на непълнолетно момиче - закрита черепно-мозъчна травма със счупване на тилната кост , травматичен субарахноидален кръвоизлив , голям клонично-тоничен гърч ;

-                 други увреждания - охлузвания на лицето и шията вляво , контузия на лявата раменна става с охлузване на кожата .

-               наложило се болнично лечение и редица изследвания  ;

-               продължително главоболие при възстановяването .

Обстоятелства обосноваващи сравнително по-нисък размер на обезщетението не са налице , но трябва да се вземе предвид , че според допълнителната СМЕ черепно-мозъчната травма средна по вид . Ядрено-магнитен резонанс не е правен и липсват категорични данни за мозъчна контузия . Данните за продължително главоболие са на самата ищца и майка й , като според допълнителната СМЕ е трудно да се отграничи главоболие от травмата от такова при пренапрежение в училище , от продължителна работа с компютър или забавление с мобилен телефон  . Главоболието може да се усложнява от астигматизма , като същият е вродено състояние .

За посочените увреждания и последиците от тях съдът счита , че справедливото обезщетение е в размер на 45 000 лева . Общо заявеният размер от 70 000 лева е завишен и не съответства на травмите на ищеца . Обезщетение от 70 000 лева се присъжда за по-тежки черепно-мозъчни травми и при доказана контузия на мозъка .

Налага се изводът , че искът трябва да се уважи до размера от 45 000 лева и да се отхвърли за разликата над 45 000 лева до 70 000 лева. Върху определението обезщетение се дължи и законната лихва за забава от датата на ПТП съгласно уредбата по КЗ /отм./

С оглед изхода на спора ищцата дължи на ответника сумата от 1441,07 лева деловодни разноски съобразно отхвърлената част от иска .

Ответникът дължи на основание  чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвоката на ищцата сумата от 1690,71 лева адвокатско възнаграждение , съобразно уважената част от иска.

Ответникът дължи по сметка на СГС сумата от 2306,25 лева   част от държавна такса и разноски за експертизи , съобразно уважената част от иска.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД ЕИК ******** от гр.София да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ на Ц.Т.Т. ЕГН ********** от гр.Монтана сумата от 45 000 лв - застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – /болки и страдания/ от ПТП на 14.05.2016 г, около 11,50 часа на кръстовището между ул.Св.Климент Охридски и бул.П. ; по вина на Л.А.Г. управлявала л.а.Фиат Пунто с рег.№*******; ведно със законната лихва от 14.05.2016 г до окончателното заплащане на сумата .

 

ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 45 000 лева до предявения размер от 70 000 лева  ; ведно със законната лихва от 14.05.2016 г до окончателното заплащане на сумата .

 

ОСЪЖДА Ц.Т.Т. ЕГН ********** от гр.Монтана да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД ЕИК ******** от гр.София сумата от 1441,07 лева деловодни разноски по делото.

 

ОСЪЖДА  ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД ЕИК ******** от гр.София да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат Я.Д.Д. от САК личен номер №********* сумата от 1690,71 лева адвокатско възнаграждение .

 

 

 ОСЪЖДА  ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД ЕИК ******** от гр.София да заплати по сметка на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 2306,25 лева такси и разноски в производството .

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :