№ 17722
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. К.А
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. К.А Гражданско дело №
20231110109608 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу В.
Н. С., с която са предявени следните установителни искове:
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 1250.47
лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот–
апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл.57, вх.1, ет.5, за
периода 01.05.2018г.– 30.04.2020г.;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за
сумата от 278.57 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.– 24.11.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 22.12.2022 г. по ч.гр.д. № 68191/2022 г., по описа на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот, поради което е
задължен да заплати стойността на потребената за жилището топлоенергия и цената на
осъщественото дялово разпределение, но не е сторил това. Обосновава правния си интерес
от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и
издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
68191/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415
ГПК. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на експертизи.
1
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание
и размер. Възразява, че исковата молба не съдържа поотделно посочване на дължимите
суми по месеци. Оспорва истинността на представените извлечения от сметки и
изравнителни сметки. Навежда довод, че по делото не са представени месечните фактури,
но дори да са представени, те не доказват вземането по основание и размер. Сочи, че не е
доказано ОУ да са влезли в сила. Релевира, че няма доказателства услугите, чиято стойност
се търси, да са реално предоставени, както и защото липсва доставяне на точно определено
количество и качество топлинна енергия. Твърди, че предмета на сделката не е определен по
количество и качество, поради което няма предмет и договорът е нищожен. Възразява, че
сметките не отговарят на реалното потребление, че няма доказателства за отчисляване на
разходите и за предоставяне на услугата дялово разпределение. Оспорва автентичността на
представените с исковата молба списък на живущите и молба-декларация, на която оспорва
и датата. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 08.07.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
21.10.2013г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Обстоятелството, че „Топлофикация София“ ЕАД е извършвало отчет на
уредите за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло
изравнителните сметки не се оспорва в процеса.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от
10.04.1990г. Тодор Стойков Стойков и В. Н. С. са закупили апартамент № 26, находящ се в
гр. София, ж.к. Червена звезда“, бл. 57, вх. 1, ет. 5 /тоест топлоснабдения имот съгласно
удостоверение за идентичност на адрес л. 14/. Правата на съсобствениците не са посочени,
поради което се приема, че имотът е закупен от тях при равни дялове.
Установява се, че на 18.09.2007г. е починал Тодор Стойков Стойков, женен, и е оставил
за свои наследници преживяла съпруга – В. Н. С., и дете – Десислава Евгениева Кондова.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответника В. Н. С.
е собственик на общо ¾ ид.ч. от топлоснабдения имот, от които по ½ идеална част по силата
на правна сделка и ¼ от процесния имот по силата на наследствено правоприемство от своя
съпруг. Като собственик на имота тя се явяват страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на
облигационна връзка не се опровергава от твърденията на ответника В. Н. С.. В подкрепа на
релевираното от нея възражение, че не се явява собственик на имота, респ. потребител на
топлинна енергия, не са представени доказателства.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор по делото е изслушана и приета и съдебно-
техническа експертиза, която съдът приема като обективно и компетентно дадена. Вещото
лице е установило, че имотът е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Топлофикация София“ ЕАД. За имота е била
потребявана топлоенергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Даден
е отговор за общото потребено количество и неговата стойност, а именно, че общата сума за
топлинна енергия, начислена от ищеца за абоната през процесния период възлиза на 1446.18
лева, а лихвата върху нея в размер на 321.80 лева.
3
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а заявлението по чл.410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е
депозирано на 14.12.2022г.
От заключението /таблица на стр.6/ съдът извежда, че сумите, чиято изискуемост е
настъпила преди 14.12.2019г. при съобразяване на чл. 33, ал. 2 ОУ, са в размер на 83.80 лева
главница за топлинна енергия и 18.63 лева лихва върху нея за периода 15.09.2020г.-
24.11.2022г. Вземанията след тази дата датират по фактура от м.11.2019г., чиято
изискуемост настъпва 45 след тази дата, поради което и доколкото падежът е след
14.12.2019г. тези вземания не се явяват погасени по давност.
Съобразно търсеното от ищеца и установеното от експертното заключение, съдът
намира, че не следва да редуцира сумите, които са погасени по давност, съобразявайки
квотата на ответника като собственик на имота, т.е. да редуцира търсеното вземане само с ¾
част от вземанията, които са погасени по давност. Това е така, защото вещото лице е
установило, че за претендирания период консумацията на абоната е в по-голям размер от
търсения.
При все това, обаче, този съдебен състав намира, че следва да редуцира задължението на
ответника до ¾ от търсената спрямо него сума, защото същият се явява собственик на
топлоснабдения имот само до този размер. Ето защо, дължими от ответника са слените
суми:
937.00 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
имот– апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл.57, вх.1, ет.5, за
периода 01.05.2018г.– 30.04.2020г.;
208.92 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г.– 24.11.2022г.
До този размер предявените искове следва да се уважат, а за разликата над него – да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 611.16 лева, от които 80.58 лева по
ч.гр.д.№ 68191/2022г. на СРС, 55 състав, и 530.58 лева – разноски в настоящото
производство: 30.58 лева държавна такса, 400.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
4
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими съобразно
уважената част от исковете са разноски в общ размер на 458.01 лева, от които 60.38 лева по
ч.гр.д.№ 68191/2022г. на СРС, 55 състав, и 397.63 лева – разноски в настоящото
производство.
Дължими са и разноски на ответника съобразно отхвърлената част от иска. В. С.
своевременно е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение за оказано
процесуално представителство в исковото производство в размер на 453.00 лева и са
налични доказателства за реалното му плащане /л.222/, което не се явява прекомерно с оглед
цената на иска и съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Съобразно отхвърлената
част от иска, в тежест на ищеца следва да се възложат разноски в размер на 113.50 лева.
Разноски за подаденото възражение в заповедното производство не са претендирани, нито
има доказателства за направата на такива, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Н. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Дианабад“, блок 57, вх.1, ет.5, ап. 26, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 68191/2022г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – 937.00 лева– незаплатена
главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент № 26,
находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл.57, вх.1, ет.5, за периода 01.05.2018г.–
30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК – 14.12.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над присъдената до пълния претендиран размер на главница за топлинна енергия от
1250.47 лева като неоснователен;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 208.92 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.– 24.11.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
този размер до пълния претендиран размер на мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия от 278.67 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Н. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата 458.01 лева – разноски съобразно уважената част от исковете, от
които 60.38 лева по ч.гр.д.№ 68191/2022г. на СРС, 55 състав, и 397.63 лева – разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..., със
5
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на В. Н. С.,
ЕГН **********, сумата 113.50 лева – разноски в настоящото производство съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6