Р Е Ш Е Н И Е
№ 2097/16.11.2018 година, град
Бургас,
Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети
октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин
Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм.д. № 2149/2018 година.
Производството е по чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба от Г.П.Г. с ЕГН ********** *** против решение изх. №
1012-02-127#3/01.08.2018 година на директора на ТП - Бургас на НОИ (лист 23 - 24), с
което е оставено в сила разпореждане № 2113 – 02 - 1066#2/25.06.2018 година (лист 29 - 30)
на ръководител „ПО“ при ТП – Бургас на НОИ – за отказ за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 68 ал.3 от КСО.
Жалбоподателят оспорва решението и разпореждането. Представя аритметично
изчисление по дни, месеци и години на трудовия си стаж и твърди, че разполага с
необходимия стаж от 15 години по чл. 68 ал.3 от КСО, при навършени 66 години и
2 месеца. Иска отмяна на решението и на разпореждането.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя
административната преписка.
Жалбата е подадена срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен
контрол, в законоустановения срок и от лице, чиито права и законни интереси са
засегнати от издаването му. Затова съдът приема, че жалбата е допустима.
След като се запозна с материалите по делото, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка.
Със заявление вх. № 2113-02-1066/09.05.2018 година до директора на ТП -
Бургас на НОИ Г.Г. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст (лист 43 – 45). Към заявлението била приложена трудова книжка.
Според трудовата книжка, Г. работил на следните места със следната
продължителност:
-
01.03.1976 – 23.03.1976 година и 01.10.1977 – 16.01.1978 година – общо 4 месеца и 9 дни в Окръжна санитарно –
епидемиологична инспекция - Плевен;
-
16.01.1978 – 01.08.1982 година – 4 години, 6 месеца и 16 дни – в отдел
„НЗ“ на Общински народен съвет – Плевен;
-
01.08.1983 –
01.01.1984 година – 5 месеца като
завеждащ Селска здравна служба – село Дъскотна, община Руен;
-
30.12.1988 –
01.08.1997 година – 8 години, 7 месеца и
1 ден като лекар – ординатор в ХЕИ –
Бургас;
-
23.06.2005 –
23.11.2005 година – 5 месеца като
общинска охрана в землището на град Айтос;
-
06.08.2007 –
01.10.2007 година – 1 месец и 25 дни
като пожаронаблюдател към Община Айтос;
-
12.10.2017 –
01.05.2018 година - 6 месеца и 20 дни като пазач – портиер в „Аетос кооп инвест“ ЕООД
(лист 19 - 22).
В хода на административното производство била извършена проверка на фактите,
обявени в трудовата книжка на Г.. Ръководителят на отдел „Пенсионно осигуряване“
в ТП – Бургас на НОИ констатирала, че към датата на подаване на заявлението Г.Г.
е навършил 66 години и 10 месеца. При преобразуването на осигурителния стаж към
трета категория труд, на основание чл. 104 от КСО, било установено, че заявителят
има 16 години 5 месеца и 26 дни. От тях били извадени срока на военната му
служба, защото била установено, че в регистъра на осигурените лица е отбелязано
- за август 1997 година - изплащане на обезщетение на Г. за неползван отпуск по
чл. 224 от КТ. Така, при приложение на чл. 68 ал.3 от КСО, след извършено
изчисление, административният орган пресметнал, че заявителят има точно 14
години и 11 месеца действителен осигурителен стаж при изискване от този текст
на кодекса на минимум 15 години действителен осигурителен стаж за отпускане на
пенсия за ОСВ. На това основание на Г. било отказано отпускането на пенсия.
Разпореждането е било оспорено в законоустановения срок пред директора на
ТП – Бургас на НОИ, който го е потвърдил с аргументи за неговата
законосъобразност, идентични със съдържащите се в първоначалния административен
акт.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Съгласно чл. 98 ал.1 т.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат,
изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Разпореждането, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж
и възраст е издадено от компетентен орган – ръководител на „Пенсионно
осигуряване“ в ТП – Бургас на НОИ.
Разпореждането и потвърждаващото го решение отговарят на изискването за
форма на акта, защото съдържат необходимите реквизити.
В производството по заявлението на Г.Г. за отпускане на пенсия за ОСВ не е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Между страните не се спори, че към момента на издаване на оспореното
разпореждане Г. е имал навършени 66 години и 2 месеца, изискващи се по чл. 68
ал.3 от КСО. Не е спорно и че не е имал право на пенсия за ОСВ по реда на чл.
68 ал.1 – 2 от КСО.
Спорът между страните по делото е дали при подаване на заявлението за
отпускане на пенсия жалбоподателят е разполагал с 15 години действителен
осигурителен стаж (както е счел Г.) или е имал 14 години и 11 месеца (както е
приел административния орган).
Съгласно чл. 68 ал.3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по
ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване
на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Аритметичното изчисление на трудовия
стаж на Г.Г. по данните в трудовата му книжка (приета без оспорване като
доказателство по делото) показва, че към датата на подаване на заявлението за
отпускане на пенсия (09.05.2018 година) той е имал 15 години и 11 дни трудов
стаж от трета категория, представляващи „действителен осигурителен стаж“ по
смисъла на § 1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. В този период не е включен срока на
военната служба на Г.. Не е включен и месец август 1997 година, в който му е
изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ от
ХЕИ – Бургас (лист 34).
Съдът счита, че е налице и второто условие, предвидено в чл. 68 ал.3 от КСО, за отпускане на пенсия за ОСВ на жалбоподателя.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се явява постановен в
нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен. Естеството на спора не позволява произнасяне по
същество от съда. На основание чл. 173 ал. 2
от АПК, административната преписка следва да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията,
дадени с настоящото решение.
Затова, на основание чл. 118 от КСО, във връзка с чл. 172 ал. 2 и чл. 173
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение изх. №
1012-02-127#3/01.08.2018 година на директора на ТП - Бургас на НОИ и
разпореждане № 2113 – 02 -
1066#2/25.06.2018 година на ръководител
„ПО“ при ТП – Бургас на НОИ.
ВРЪЩА административната преписка на
административния орган – директора на ТП – Бургас на НОИ, за ново произнасяне
по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на решението.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: