М О Т И В
И
по НОХД № 6278/2013 г. ПРС, ІII н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против С.А.С.
за това, че на 30.07.2013 г. в гр.
Пловдив, в съучастие с Г.Х.С., като съизвършител, е отнел чужди движими вещи –
1 бр. златен синджир /ланец/ от проба 14 карата /585/, тънка плетка тип
„Стандартен” с дължина 50 см.,
ведно с 1 бр. златно кръстче от проба 14 карата, с общо тегло 5.75 грама на стойност
264.50 лв. и сумата от 2.00 лв., всичко на обща стойност 266.50 лв., от
владението на Д.Г. ***, като е употребил за това сила и заплашване -
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, както и против
Г.Х.С. за
това, че на 30.07.2013 г. в гр. Пловдив,
като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си и в съучастие със С.А.С., като съизвършител,
е отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен синджир /ланец/ от проба 14 карата
/585/, тънка плетка тип „Стандартен” с дължина 50 см., ведно с 1 бр. златно
кръстче от проба 14 карата, с общо тегло 5.75 грама на стойност
264.50 лв. и сумата от 2.00 лв., всичко на обща стойност 266.50 лв., от
владението на Д.Г. ***, като е употребил за това сила и заплашване -
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимите обвинение, като предлага на
същите да бъде наложено наказание, определено при превес на смекчаващи вината
обстоятелства.
Граждански иск не е
предявен.
В проведеното съдебно
заседание подсъдимите се признават за виновни, както и фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявяват, че са съгласни да не
се събират доказателства за тези факти и желаят производството да протече по
реда на чл. 371, т. 2 НПК.
В последната си дума
молят за справедлива присъда.
От своя страна
защитниците, с оглед заявеното от подсъдимите признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието им производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, излагат съображения за наличие на смекчаващи
вината обстоятелства, поради което молят наказанието да бъде определено при превес
на същите, като по отношение на подсъдимия С., който е бил непълнолетен към
момента на извършване на деянието, да се приложи редукцията на чл. 63, ал. 1,
т. 3 НК.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.А.С. е роден на *** *** , обл. Пловдив, българин, български гражданин,
основно образование, ученик, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
Подсъдимият Г.Х.С. е роден на *** год. в
гр. Т., живущ ***, българин, български гражданин, основно образование, ученик,
неженен, неосъждан, ЕГН: **********. Същият се води на отчет в ДПС при 01 РУП –
ОДМВР гр. Пловдив. Спрямо него е налагана възпитателна мярка по реда на чл. 13,
ал. 1, т. 5 ЗБППМН за извършено от него престъпление по чл. 131 НК като
непълнолетен.
Подсъдимият
С. и подсъдимият С. поддържали приятелски отношения. На 30.07.2013 г.,
подсъдимият С. бил на гости на подсъдимия С. ***, като предишната вечер
пренощувал в дома на бабата на подсъдимия С.. Подсъдимият С. бил непълнолетен
към посочената дата, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното
от него и да ръководи постъпките си. Около 09.00 сутринта на 30.07.2013 г.,
двамата подсъдими се събудили и излезнали да се разходят. В себе си,
подсъдимият С. носел газов пистолет марка „Е.”, който държал в предния джоб на
дънките си. Подс. С. и С. се отправили към кв. „К.”, като по пътя си следвало
да преминат под надлез „Родопи”, като пресекат ж.п. линиите, намиращи се под
надлеза. Около 10.00 ч., като пресичали ж.п. линиите, двамата подсъдими
възприели визуално св. Г.Т. и св. Д.Г., които по същото време се прибирали от
билетния център за футболен мач. Мястото на срещата между двете двойки приятели
било на завой, където имало гъсти храсти и видимостта била намалена. Подсъдимите
решили да вземат ценни вещи от двамата свидетели като за целта използват
възрастовото и физическото си превъзходство. Подсъдимият С. се приближил към
св. Г. и св. Т. и им казал да изчакат и да не бързат. Попитал: „Момчета, накъде
така? Не бързайте така!”. С лявата си ръка подсъдимият С. прегърнал св. Г. през
рамото, като по този начин му ограничил възможността да се придвижва в
пространството. В това време св. Т. разговарял с майка си по мобилния си
телефон и избързал леко напред. Подсъдимият С. попитал свидетелите дали пушат,
на който въпрос последвал отрицателен отговор. Тогава той попитал св. Т. и св. Г.
дали имат пари в себе си. Св. Г. се уплашил и казал, че нямат много пари. Подсъдимият
С. продължил да настоява и със заканителен тон казал да дадат парите, които имат.
При вида на физически по-силните и възрастни момчета, едното, от които му било
ограничило и възможността за придвижване с лявата си ръка, св. Г. извадил от
джоба си сумата от 2 лева и макар, че не бил съгласен да се разделя с нея, я
предал на подсъдимия С.. В същия момент, подсъдимия С. видял на врата на св. Г.
1 бр. златен синджир /ланец/ от проба 14 карата/585/, тънка плетка тип
„Стандартен” с дължина 50 см.,
ведно с 1 бр. златно кръстче от проба 14 карата, с общо тегло 5,75 грама на обща
стойност 264,50 лв. и решил да го вземе. Започнал да разкопчава вещта, при
което св. Г. му казал, че същата му е много ценна и го помолил да не я взима.
Тъй като молбата на св. Г. не трогнала подсъдимия С., св. Г. се опитал да се
дръпне и да избяга от хватката. В този момент, подсъдимият С. извадил от джоба
си газовия пистолет, с едно движение го заредил, насочил го към св. Г. и му
казал „Не ми казвай какво да правя”. При вида на насоченото срещу себе си
оръжие, което не знаел дали е газово или огнестрелно, св. Г. още повече се
уплашил и преустановил окончателно съпротивата си, като оставил подсъдимия С.
да вземе синджира, ведно с кръстчето. През това време подсъдимият С., от своя
страна, също се намесил като изритал св. Г. в задните части и казал на него и
на приятеля му да се махат. Свидетелите Т. и Г. бързо пресекли линиите и се
отдалечили от мястото на произшествието. Двамата подсъдими от своя страна
отнесли „плячката” в апартамента на подсъдимия С.. Подсъдимият С. помолил подсъдимия
С. да скрие пистолета в апартамента и му предоставил синджира, ведно с кръстчето
за пазене. Двамата се разбрали в някой от следващите дни да го продадат и да си
разделят парите. По-късно, двамата отишли до с. Б. …, като се върнали следобеда
на същия ден, решили още тогава да продадат „плячката” в ж.п. подлеза на
Централна гара, в магазин, стопанисван от св. Ю. Щ.. Подсъдимият С. се заел да
осъществи сделката и попитал св. Ю. Щ. И. дали желае да закупи ланеца с
кръстчето. Последният взел вещта, претеглил я вътре в магазина си и тъй като
вещта му харесала, платил за нея 172 лв. на подсъдимия С. като взел ланеца.
Парите двамата подсъдими си разделили.
Впоследствие,
след подадена от страна на св. Г. жалба, е образувано досъдебно производство и
след проведени оперативно-издирвателни мероприятия, извършителите са
установени, разпознати са от пострадалия и са привлечени към наказателна
отговорност.
Горната фактическа
обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от събраните по
делото доказателства (писмени и гласни), в това число и от заключенията на
назначените експертизи в хода на досъдебното производство.
От заключението на
изготвена по делото стоково-оценъчна експертиза, се установява, че стойността
на 1 бр. златен синджир /ланец/ тънка плетка стандартен тип с дължина 50 см. с кръстче от проба 14
карата /585/ с общо тегло 5.75
грама х 46 лв., възлиза на 264.50 лв.
Видно от
заключението на съдебно-балистичната експертиза се установява, че пистолет
„EKOL Majior” кл. 9 мм.
РАК, без фабричен сериен номер представлява неогнестрелно оръжие съгласно чл. 4
ал. 5 от ЗОБВВПИ и не се установява наличие на доработки върху частите и
механизмите му; 7-те бр. патрони са тип стандартни, шумови с кал. 9х22 и
съгласно чл. 7 ал. 2 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за сигнално-газови
оръжия.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се
установява, че непълнолетният Г.Х.С., към момента на извършване на процесното
деяние е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си с оглед непълнолетието си. Не се установява болестна мотивация на
поведението му, както и не се установяват психични данни за увлечение и
лекомислие.
Съдът кредитира тези
експертни заключения, като компетентно изготвени, с необходимите професионални
познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими,
допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и
разкриване на обективната истина (Протоколи за доброволно предаване /лист 9-10
от ДП/, с които подсъдимият С. е предал 1 бр. пистолет, марка „EKOL Majior”,
кл. 9 мм.
Р.А.К., ведно с пълнител /празен/ и 1 бр. черна платнена шапка с козирка с
пришита кожена емблема с букви „Н” и „L”; Протокол за доброволно предаване /л. 11/,
с който св. Ю. Щ. И. е предал продадените му от подсъдимите 1 бр. златен
синджир 14 карата, тънка плетка тип „Стандартен” с дължина 50 см., ведно с 1 бр. златно
кръстче от проба; Протокол за оглед на веществени доказателства /л. 12 от ДП/;
Албуми за посетено местопроизшествие /л. 13-15, 55, 56, 59, 60, 63, 64, 67, 68
от ДП/, Протоколи за разпознаване на лица и предмети /л.54,58,62,66 от ДП/,
видно от които св. Г. и Тетерков са разпознали
в лицето на подсъдимите извършителите на грабежа; Характеристични
справки /л. 94,95/, Решения и протоколи към тях за налагане на възпитателна
мярка по ЗБППМН на подсъдимия С. за извършена от него противообществена проява
и за налагане на мярка по чл. 41, ал. 2 ЗБППМН спрямо подсъдимия С., поради
съществуването на сериозна опасност за възпитанието и развитието му /л. 99-107
от ДП/; Справки БДС /л. 108-111 от ДП/, Справки за съдимост (л. 8 и 11 от съд.
производство).
Горната фактическа
обстановка се потвърждава и от показанията на разпитаните по делото свидетели:
св. Г. и св. Т., както и от разпита на св. И., които са в отношение на пълно
покриване и допълване с останалите доказателства, поради което също се
кредитират.
Що се касае до
обясненията на подсъдимите, видно е че подсъдимият С. прави пълни самопризнания
още на досъдебното производство, които се покриват изцяло с данните получени от
разпитите на свидетелите, докато подсъдимият С. първоначално отрича причастността
си в престъпната деятелност и едва в проведеното пред настоящия съдебен състав
заседание и след разясняване на възможността производството да протече по реда
на диференцираната процедура и благоприятните последиците от това, признава
вината си и фактите, посочени в обвинителния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен
състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от подсъдимите, поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата, доколкото липсва спор по фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които включват всички съставомерни
признаци на инкриминираното деяние.
От
доказателствата по делото, които подкрепят направените признания, безспорно се
установяват обективните и субективните признаци на престъплението грабеж –
време, място, начин на извършване, конкретните действия, извършени от всеки
един от подсъдимите и причинно-следствената връзка между тях и настъпилия
резултат, наличието на координация в действията им, както и общото им намерение
за противозаконно отнемане и своене на чуждите движими вещи.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира, че от доказателствата по делото,
които подкрепят направените признания, безспорно се доказва извършеното от
страна на подсъдимия
С. престъпление, а именно това, че: на 30.07.2013 г. в гр. Пловдив, в съучастие
с Г.Х.С., като съизвършител, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен синджир
/ланец/ от проба 14 карата /585/, тънка плетка тип „Стандартен” с дължина 50 см., ведно с 1 бр. златно
кръстче от проба 14 карата, с общо тегло 5.75 грама на стойност
264.50 лв. и сумата от 2.00 лв., всичко на обща стойност 266.50 лв., от
владението на Д.Г. ***, като е употребил за това сила и заплашване -
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
както и
това извършено от подсъдимия С., а именно, че: на 30.07.2013 г. в гр. Пловдив,
като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си и в съучастие със С.А.С., като съизвършител,
е отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен синджир /ланец/ от проба 14 карата
/585/, тънка плетка тип „Стандартен” с дължина 50 см., ведно с 1 бр. златно
кръстче от проба 14 карата, с общо тегло 5.75 грама на стойност
264.50 лв. и сумата от 2.00 лв., всичко на обща стойност 266.50 лв., от
владението на Д.Г. ***, като е употребил за това сила и заплашване -
престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 НК.
От
обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи от страна на
подсъдимите С. и С. от владението на собственика св. Г. (т.е. налице е
прекъсване на фактическата власт на последния и установяване на своя трайна
такава от тяхна страна). Предмет на отнемането са движими вещи - 1 бр. златен
синджир /ланец/ от проба 14 карата /585/, тънка плетка тип „Стандартен” с
дължина 50 см.,
ведно с 1 бр. златно кръстче от проба 14 карата, с общо тегло 5.75 грама на стойност
264.50 лв. и сумата от 2.00 лева, всичко на обща стойност 266.50 лева. Същото е
извършено по неправомерен начин, без да е налице съгласие на собственика на
движимите вещи. Подсъдимите са установили трайно фактическо владение върху тях,
като те са преминали от патримониума на пострадалия в този на подсъдимите.
Отнемането е извършено с намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени,
свидетелство за което е и обстоятелството, че след отнемането им подсъдимите са
се разпоредили с тези вещи, като парите са похарчили, а останалите вещи са били
продадени. Налице е и силата като елемент от фактическия състав на грабежа,
представляващ сложно съставно престъпление, доколкото същата е средство за
запазване на владението на отнетата вещ, а именно: прихващане през рамото и ограничаване на
възможностите за придвижване. Силата се изразява във физическото въздействие
върху личността на пострадалия и е използвана като начин за осъществяване на
изпълнителното деяние. И двамата подсъдими са употребили сила, както подсъдимият
С., който и пръв е осъществил физическото въздействие върху пострадалия, така и
подсъдимият С., който изритал св. Г. в задните части, пресичайки намеренията му
да си върне ценните за него вещи, опитвайки се да попречи на трайното
установяване на фактическа власт върху тях. Освен сила е използвана и другата разновидност на принудата - заплаха,
изразяваща се в недвусмисленото и показателно изваждане на пистолета от страна
на подсъдимия С. и зареждането му, съпроводено със заплашителен тон „Не ми
казвай какво да правя”, имащо за цел да въздейства върху психиката на
пострадалия, като създаде у него усещане за заплаха, която да препятства
евентуална съпротива. Налице е връзка и близост между употребената сила и
заплашване и отнемането на вещите от владението на пострадалия с намерението да
бъдат присвоени, като действията на извършителите са съединени с връзката на
фактическото единство, основано на посочената цел. В отнемането на вещите са
участвали и двамата подсъдими, доколкото подсъдимият С., използвайки
ограничените възможности на пострадалия да се съпротивлява и възползвайки се от
вече сломената съпротива, го е мотивирал със заканителен тон да му предаде
намиращите се в него пари, а подсъдимия С. е свалил златния синджир, ведно с
кръстчето от врата на св. Г., а при опитите на последния да се съпротивлява на
отнемането на златния синджир и кръстчето, С. го е ритнал и му е казал да се
маха.
Двамата подсъдими са
съучастници като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. И двамата са
извършили фактическото отнемане на вещите, и двамата са участвали в прилагането на сила и
заплашването, и двамата веднага след отнемането на вещите са взели съвместни мерки да
напуснат местопроизшествието, да се разпоредят с отнетите вещи и да укрият
пистолета, спомогнал за реализирането на грабежа.
От субективна страна
деянието е извършено при проявна форма на вината пряк умисъл, като
непълнолетния подсъдим е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като в същото време няма данни
извършеното от него да е извършено поради увлечение или лекомислие. Престъпният
умисъл е формиран светкавично в съзнанието на извършителите, осъзнавайки
благоприятната обстановка- пусто място, ограничена видимост, осъзнавайки
физическото и възрастовото си превъзходство спрямо пострадалия. Подсъдимите
веднага са осъществили деянието си чрез употребата на сила и заплашване и са
установил своя трайна фактическа власт върху вещите. Те са съзнавали общественоопасния
характер на деянието - неговата противоправност, запретеност и наказуемост.
Налице е общност на умисъла, доколкото двамата, заедно и поотделно са
осъзнавали, че посредством употребата на сила и заплашване спрямо пострадалия
лесно ще сломят съпротивата му, а и ще си осигурят време за безпрепятствено
оттегляне, за да не им се попречи на отнемането на предмета на деянието и
установяване на трайна фактическа власт върху същия. Съзнавали са
общественоопасните последици, които деянието им причинява в обективната
действителност и са желаели тяхното настъпване. Същите много добре са знаели,
че употребява сила и заплаха като начин за отнемане на чуждите вещи и
намерението им е било противозаконно да ги присвоят и са искали от така
съчетаната престъпна дейност да бъдат осъществени признаците на престъпния
състав. Независимо от това са направили всичко възможно за постигане на
негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото
настъпване, като всеки един от подсъдимите, към момента на деянието е
действал с ясната представа за координация и последователност с действията на
другия, както и че с личната си деятелност спомага за постигане на общия целен
резултат.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
При индивидуализация на
наказанието и доколкото съдебното производство е протекло по диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК,
съдът следва да определи наказанието по повдигнатото обвинение при условията на
чл. 58а, ал. 1 НК, а именно като се ръководи от разпоредбите на общата част на
НК, да намали определеното наказание с една трета, респ. да го определи при
условията на чл. 55 НК, ако са налице условията за това.
Разпоредбата на чл. 198,
ал. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, което
след редукцията на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, следва да се замени с лишаване от
свобода до 3 години. Ето защо наказанието за подсъдимия С. следва да се
определи в рамките на размер от три до десет години, а по отношение на
подсъдимия С. –до три години, след което определеното в тези рамки наказание,
следва да се намали с една трета, освен ако не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, в който случай приложението на чл.
55 НК би било по-благоприятно за подсъдимите.
С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия С. престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК,
както и с обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, като на
основание чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, размерът на така
определеното наказание следва да бъде намален с една трета, а именно с една
година или да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода.
Съдът
определя наказание, ориентирано към законоустановения минимум, като дава превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат: чистото
съдебно минало, частичното съдействие, указано в хода на досъдебното
производство, спомогнало за откриване на оръжието и за възстановяване на щетите,
а също така и младата възраст на подсъдимия – същият е извършил деянието
няколко месеца след навършване на пълнолетие.
Съдът
не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направените
самопризнания, доколкото същите са послужили като основание за провеждането на
диференцирано съдебно производство, на което законът е отдал необходимото
значение в нормата на чл. 373, ал. 2 НПК, като същите не са израз на цялостна
принципна позиция, с която подсъдимият да е улеснил разкриването на обективната
истина.
От друга
страна следва да се отчете наличието и на отегчаващи вината обстоятелства –
обстоятелството, че престъпната деятелност е осъществена при форма на задружна
престъпна дейност - съучастие, което повишава степента на обществена опасност
на деянието, при използване и на двете форми на принуда (сила и заплашване,
включително с газов пистолет), а също така следва да се отчете и
обстоятелството, че пострадал от престъплението е непълнолетно лице, с по-слаби
възможности да окаже адекватна съпротива, спрямо когото подсъдимият има видимо
възрастово и физическо превъзходство.
Въпреки
наличието на посочените отегчаващи обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите обстоятелства,
като се отчете значението на обстоятелството, че деянието е извършено от
подсъдимия броени месеци след навършване на неговото пълнолетие, които месеци
отделят подсъдимия от възможността наказанието и за него да бъде определено
след законовата редукция, предвидена за непълнолетните. Ето защо младата
възраст на подсъдимия С. следва да бъде отчетена като смекчаващо обстоятелство,
без обаче значението му да се преувеличава, като му се придава качеството
„изключително”, респ. определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.
Макар и да не е изключително това обстоятелство, обаче същото с оглед значимостта
си, предвид посочените по-горе съображения, следва да обуслови определянето на
наказанието към законоустановения минимум, въпреки наличието и на отегчаващи
вината обстоятелства.
По
изложените съображения наказанието на подсъдимия С. следва да се определи в
размер на две години (след приложението на чл. 58а, ал. 1 НК).
Същевременно
Съдът приема, че в конкретния случай спрямо подсъдимия С. са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер към момента на извършване
на деянието, като за постигане целите на наказанието и за поправянето му, не е
наложително реално изтърпяване на така наложеното наказание. Съдът намира че
поправянето на подсъдимия извън затворническата среда би било постижимо, ето
защо изтърпяването на така определеното наказание от две години лишаване от
свобода следва да бъде отложено, като съдът намира, че това наказание, следва
да бъде съчетано с по-продължителен изпитателен срок, а именно четири години, предвид
наличието и на отегчаващи вината обстоятелства, на които съдът не отдава
преимуществено значение при определяне на санкцията, поради което ги отчита при
определяне на изпитателния срок. Този срок ще способства да се реализира
най-пълноценно предупредителния потенциал на условното осъждане и да препятства
подсъдимия да извършва противообществени прояви под страх, че наложеното с тази
присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение. Съдът счита, че както
размерът на наложеното наказание, така и начинът на изтърпяването му са
съответни на извършеното престъпление, справедливи и в същото време годни да
изпълнят и превантивната функция на наказателноправната репресия.
По отношение на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия С., настоящият съдебен състав намира следното:
Като
смекчаващи вината обстоятелства безспорно следва да се отчетат чистото му
съдебно минало, изначалното признание на вината и съдействие, което е допринесло
за възстановяване щетите. Значението на това съдействие, обаче, както и на
това, оказано от подсъдимия С., не следва да се преувеличават, доколкото такова
е налице едва след разкриването им като извършители в резултат на проведени от
страна на органите на МВР оперетивно-издирвателни мероприятия и направеното от
страна на св. Г. и св. Т. разпознаване на лица, които обстоятелства по-скоро са
мотивирали подсъдимите да съдействат с оглед подобряване на процесуалното си
положение, отколкото желание за съдействие, породено от разкаяние за стореното.
Съдът не
отчита като смекчаващо вината обстоятелство младата възраст на подсъдимия,
защото спрямо него наказанието се определя след законова редукция, предвидена
за непълнолетните извършители на престъпления, при която редукция е недопустимо
възрастта да се отчита още веднъж при определяне на наказанието. Подсъдимият е
получил достатъчна привилегия със съществуващото за съда задължение да определи
наказанието в рамките на посочен в закона занижен размер, поради което това
обстоятелство не следва да се отчита отново.
От друга
страна като отегчаващи следва да се отчетат следните обстоятелства: лошите
характеристични данни на подсъдимия – спрямо същия е налагана възпитателна
мярка по ЗБППМН за извършена от него противообществена проява. И тук следва да
се отчетат като отегчаващи обстоятелствата, че престъпната деятелност е
осъществена при форма на задружна престъпна дейност - съучастие, при използване и на двете форми на принуда
(сила и заплашване), а също така следва да се отчете и обстоятелството, че
пострадал от престъплението е непълнолетно лице, спрямо когото подсъдимият има
видимо възрастово и физическо превъзходство. Отделно от това като отегчаващи
следва да се определят обстоятелството, че подсъдимият си е послужил с оръжие
за сломяване на съпротивата на св. Г., което демонстративно е размахвал пред
очите на и без това по-слабият от него физически Г., като последният не е
знаел, дали оръжието е истинско или не и дали е заредено, с което окончателно е
сломил всичките му опити за съпротива пред заплахата от възможността оръжието
да бъде използвано срещу него. Следва да се отчете и обстоятелството, че именно
подсъдимият С. е бил инициатор на това нападение и пак той пръв е упражнил сила
и заплашване спрямо св. Г., разбира се в последствие безрезервно подкрепен от
приятеля си –подсъдимия С..
Всичко
гореизложено обосновава и необходимостта от определяне на наказанието при
превес на отегчаващи вината обстоятелства, поради което и след преценката на
обществената опасност на деянието и дееца, както и наличието на посочените
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, настоящият съдебен състав намира,
че наказанието, което следва да се определи на С. следва да бъде в размер на
две години, което след приложението на разпоредбата на чл. 58а НК следва да се
определи в размер на една година и четири месеца.
Същевременно Съдът
приема, че и спрямо подсъдимия С. са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК,
тъй като същият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер към момента на извършване на деянието, като за постигане целите на
наказанието и за поправянето му, не е наложително същият да изтърпява така
наложеното наказание. Ето защо и на основание чл. 69, ал. 1 , вр. чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на така определеното наказание от една година и четири месеца
по отношение на подсъдимия С., следва да бъде отложено за срок от две години. Съдът
намира, че така определеното наказание е съответно на обществената опасност на
деянието и на дееца, като същото би оказало своето предупредително и
превъзпитаващо въздействие спрямо подсъдимия и обществото.
По въпроса за
разноските:
По
делото са направени и разноски в размер на 175.00 лева, от които 25.00 лева -
за извършена СОЕ, 90.00 лева – за извършена СБЕ и 60.00 лева - за СПЕ, които следва
да се възложат по равно в тежест на подсъдимите С. и С., съответно по 87,50
лева за всеки един от тях.
По въпроса за
веществените доказателства:
Тъй като вещественото
доказателство 1 бр. пистолет с марка „EKOL Majior” кл. 9 мм. Р.А.К., без
фабричен сериен номер, черен на цвят, е послужил за извършване на
престъплението, същият, ведно с пълнител /празен/, на основание чл. 53, ал. 1,
б.А от НК, следва да се отнеме в полза на държавата, а вещественото
доказателство 1 бр. черна платнена шапка с козирка с пришита кожена емблема с
букви ”Н” и „L”, следва да се
върне на лицето от което е отнета - на подсъдимия С..
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК
