№ 94
гр. Пазарджик, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500627 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение №260013 / 09.06.2022 г. на Районен съд Пещера ,
постановено по гр.д.№ 1323 по описа за 2020 година по предявения от Р. И.
И. с ЕГН- ********** от с. И., Пазарджишка област, ул. “Тридесета“ № 7 и
адв. К. П.-Г. като процесуален субституент на Г. А. А. с ЕГН- ********** от
с. И., ул.“Двадесет и пета“ № 12 и Б. А. А. с ЕГН-********** от с. И.,
ул.“Двадесет и пета“ № 12 против Е. Б. А. с ЕГН-********** от с.И.,
Пазарджишка област, ул.“Двадесет и пета“ № 12 с правно основание чл. 134
от ЗЗД вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и иск по чл.537, ал. 2 от ГПК е прието за
установено по отношение на Е. Б. А., че Г. А. А. е собственик на следния
недвижим имот:
1/6 идеална част от 754/1350идеални части от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по
ПУП на с. И., общ. Брацигово, Пазарджишка област, ведно с построената в
него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и с
административен адрес: с. И., ул.“Двадесет и пета“ № 12, при съседи за УПИ:
УПИ Х1-262,УПИ Х-263,УПИ HI- 270,УПИ XII-261,УПИ ХШ-273,УПИ 1-272
и улица, като до размера на 1/3 идеална част е отхвърлен иска..
1
Прието е за установено по отношение на Е. Б. А., че Б. А. А. е
собственик на следния недвижим имот:
1/6 идеална част от 754/1350идеални части от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по
ПУП на с. И., общ.Брацигово, Пазарджишка област, ведно с построената в
него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и с
административен адрес: с. И., ул. “Двадесет и пета“ № 12, при съседи за УПИ:
УПИ XI-262, УПИ Х-263,УПИ III- 270,УПИ ХП-261, УПИ ХШ-273, УПИ 1-
272 и улица, като до размера на 1/3 идеална част е отхвърлен иска.
Отменен е нотариален акт № 14/2017 на Нотариус Г. В. до размера на
2/6 идеални части.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Р. И. ,чрез адв. П. в
отхвърлителните му части до размер на 1/3 идеална част.
Намира решението за неправилно, поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила,
Излага следните съображения:
В обжалваните части решението било немотивирано, което
представлявало нарушение на процесуалните правила и лишавало страните и
въззивния съд от възможността да разберат по какви причини
първоинстанционният съд частично е отхвърлил предявения от Р. И. И. иск и
довело до неправилност на първоинстанционното решение в неговата
отхвърлителна част.
Правилен и законосъобразен бил основният извод на съда, че в полза на
Е. Б. А. не е изтекла 10-годишна придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС,
която да я е направила изключителен собственик на процесния имот.
Неправилен, обаче, бил произтичащият от това друг извод за обема на
собственическите права в имота на синовете й Г. А. и Б. А.. Според съда за
всеки от двамата, този обем възлиза на по 1/6 ид.ч. от 754/1350ид.ч. от УПИ
ІІ-271 в кв. 31 по ПУП на с. И., общ. Брацигово.
Общият за Г., Б. и Е. А.и наследодател - А. А. (баща на първите двама и
съпруг на последната) се легитимирал като собственик на УПИ ІІ- 271 в кв.
31 по ПУП на с. И. със следните актове за собственост:
-Нотариален акт №127, т.1, нот.д.№219/75г. на PC-Пещера (представен
от Нотариус Г. В. с негово уведомително писмо изх.№3/13.01.2022г. и приет
по делото);
-Нотариален акт за дарение на недвижим имот №168, том I, нот.д.
№322/1987г. на РС- Пещера, (представен с исковата молба и приет по делото);
-Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №87, том III,
нот.д.№854/1997г. на РС-Пещера(представен с исковата молба и също приет
по делото).
2
С първия нотариален акт наследодателя е бил надарен от неговата баба
Г. А. с имот , представляващ парцел III, в кв.64 по плана с. И. с площ от
377кв.м.
С нотариалния акт от 1985 година родителите на А. - Г. и Л. Г. му
дарили само на него, а не и на Е. А., парцел II в кв.64 по плана на с. И. с площ
от 377кв.м., ведно с процесната къща.
Нямало спор между страните, че дарените парцели II и III по плана на с.
И., действал до 1995г., след приемането на новия план от 1995г., действащ и
досега, представляват част от УПИ ІІ-271 в кв.31. Това се установявало и от
Удостоверение от Техническа служба с.И. с изх.№032/20.11.2017.,
представено с преписката по н.д.№439/2017г, на Нотариус Г. В.. В него те
участват с по 377кв.м. или общо със 754кв.м., респективно площта им
съответства 754ид.ч. от имота.
До колкото тези идеални части са придобити по дарение, те не са
станали имуществена общност и след смъртта на А. А. са били наследени
поравно от двамата му синове и съпругата му. Така всеки от тях е придобил
по 251.33 ид.ч. от тях.
С нотариален акт №87, том III, нот.д.№854/1997г. на PC-Пещера
сестрата на А. А. му е прехвърлила с покупко-продажба собствеността върху
притежаваните от нея 377/1382ид.ч. от УПИ II- 271 в кв.31. Доколкото това е
станало през време на брака, след смъртта на А. А., тези идеални части са се
разпределили както следва- 4/6 от тях или 251.33/1382ид.ч,- за Е. А. като
преживяла съпруга и по 1/6 от тях или по 62.83/1382 ид. ч. за всеки от двамата
братя Г. и Б..
Следователно след смъртта на А. А., придобитите от него по силата на
посочените три сделки идеални части от УПИ II- 271 са били наследени от
наследниците му както
следва: ,
Е. А. е наследила 502,66/1350ид.ч.
Г. А. е наследил 314,17/1350ид.ч.
Б. А. също е наследил 314.17/1350ид,ч
С исковата молба е направено искане да бъде прието за установено, че
всеки от двамата братя е собственик на по 1/3 ид.ч. от 754/1350 от УПИ П-
271, т.е. на по 251,33/1350ид.ч. от имота.
Всеки от двамата братя бил собственик на идеална част от имота, която
е по-голяма от претендираната с исковата молба.
Заявената претенция била за установяването на право на собственост за
всеки от двамата Г. А. и Б. А. в обем по-малък от действително притежавания
от тях.
Предявените искове били основателни и доказани и следвало да бъдат
уважени изцяло.
3
В съдебно заседание на 22.03.2022г. поискали допускането на
експертиза, която да отговори на въпроси, изрично формулирани в молба,
представена в същото заседание. Целта на тази експертиза била още по-
детайлно да се установи, от кои имоти по стария план на с.И. се е образувал
УПИ ІІ-27 и при образуването му придадени ли са били към него площи по
регулация.
Неоснователно съдът отказал да уважи това искане, което довело и до
неправилното отхвърляне на част от исковата претенция като неоснователна.
Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и постановено
друго , с което предявените искове уважени изцяло , съответно отменен
нотариалния акт за признатите права.
Направено е искане на основание чл.266, ал.3 от ГПК, да бъде
допусната от въззивната инстанция съдебно- техническата експертиза, която
бе поискана и недопусната от първоинстанционния съд.
Писмени отговори от другите страни в производството не са постъпили.
Съдът е счел за основателно искането за допускане на експертиза при
условията на чл.266 ал.3 от ГПК.
Като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,
за да се произнесе по съществото на спора , съдът взе предвид следното:
Решението е валидно. Известна неяснота се съдържа в диспозитива му
,доколкото има известно смесване между понятията „процесуален
субституент“ и „процесуалния представител“ , но тази неяснота не е от
такова естество ,че да води до недопустимост на решението. Ясно е от кого е
предявен иска , в какво качество , кои са страните по делото и какъв е
предмета му и именно по предявения иск , както в обективен, така и в
субективен аспект , първоинстанционния съд е постановил решението си.
Отделно от това за първото съдебно заседание съищците Г. и Б. А.и са
били призовани лично , но не са участвали в производството. При
възобновяване на делото те не са били редовно призовани ,тъй като са
призовани чрез процесуалния представител на Р. И.. Участвали са обаче в
съдебното заседание ,в което е докладвано делото и са изразили становище,
че уговорката между родителите им е известна и на тях – преживелия да
получи целия имот, като са дали обяснения и относно фактите – къде и от
кога живеят , съответно каква е адресната им регистрация.
Уведомени са били за проведените съдебни заседания, в които са
събирани доказателства.
Както в писмената си защита пред първата инстанция ,така и пред
въззивната инстанция , процесуалният представител на Е. А. развива тезата
,че предявеният иск е недопустим , поради това ,че интересите на ищеца Р. И.
биха могли да бъдат защитени чрез предявяване на отрицателен
установителен иск , като се основава на приетото в съдебната практика по
задължителен начин относно наличие на правен интерес от предяване на
4
отрицателен установителен иск.
По повод това възражение следва на първо място да се отбележи ,че в
частта , с която предявените искове са уважени частично решението е влязло
в сила и обвързва страните.
Освен това – наличието на друг възможен правен ред за реализиране на
права не изключва възможността за предявяване на суброгционния иск с
правно основание чл.134 от ЗЗД , стига да са налице предпоставките за това.
Ищецът разполага с възможността да избере своя път на защита и естествено
следва да се стреми към този ред , който му гарантира най-пълна такава.
Определено в конкретния случай не се касае за субсидиарен иск.
Процесуалните предпоставки на чл. 134 ЗЗД са следните- ищецът
/процесуален субституент/ да твърди, че има качеството на кредитор спрямо
дадено лице тоест, че има вземане към това лице, възникнало на договорно
или извъндоговорно основание; ищецът да твърди, че неговият длъжник и
титуляр на правата, които се защитават с предявения иск, бездейства и не
упражнява имуществените си права; неупражняването на правата на
длъжника на ищеца да заплашва удовлетворяването на последния; ищецът в
качеството си на процесуален субституент следва да претендира осъждане на
ответника не са себе си, а за носителя на притезанията.
Всички тези предпоставки са налице. Би могло да се осъжда наличието
на предимства на реализиране на права чрез този иск , а не чрез отрицателен
установителен иск , но това не е нужна в рамките на настоящото
производство.
Предявения иск е с правно основание чл.124 от ЗЗД , чл.537 ал.2 от ГПК
, във връзка с чл.134 от ЗЗД.
В исковата си молба против Е. Б. А. ищецът Р. И. ,като процесуален
субституент на Г. А. А. и Б. А. А. , твърди ,че двамата братя ,чиито права
предявява и ответницата – тяхна майка , след смъртта на наследодателя им –
А. А. наследили недвижим имот при равни права – по 1/3 идеална част.
Имотът представлявал 754/1350 идеални части от УПИ ІІ-271 в кв.31 по
плана на с.И.,ведно със застроената в него двуетажна масивна жилищна
сграда от 80 кв.м
Наследодателят бил собственик на този имот по силата на дарение ,
извършено с нот.акт № 168 том І н.д.№ 522/1987 година на РС Пещера и
покупко-продажба с нот.акт№ 87 том ІІІ н.д.854/97 година на РС Пещера.
През м.юли 2017 година между Р. И. и братята Г. и Б. А.и било
постигнато съгласие за продажба на този имот на цена 82 000 лева
.Предварителен договор не бил сключен. Страните се договорили плащането
да стане на вноски ,като на 31.07.2017 година И. платил на двамата братя
45 000 лева, за което бил съставен нотариално заверен писмен документ.
Уговорката била след изплащане на цялата цена да се сключи сделката
,като задълженията не били уговорени със срок.
5
От 18.12.2017 година до 15.11.2018 година И. на няколко пъти изпращал
по системата Мъни Грам от Германия , където работел пари, като общо
заплатената сума била 53 580 лева , от които 22 500 лева , били получени от Г.
А. , а 31 080 лева от Б. А..
В края на м.юли 2019 година Р. И. се върнал в България и потърсил
ответниците ,за да им изплати остатъка от уговорената цена на имота. Те
отказали да сключат окончателен договор , поради това , че си били намерили
друг купувач.
И. поискал да му бъдат върнати дадените пари ,но А.и отказали.
Р. И. предявил срещу Г. и Б. А.и иск пред Пазарджишки окръжен съд с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД и било образувано дело № 778/2019
година.
По това дело било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана
върху притежаваните от ответниците 2/3 идеални части от имот ,
индивидуализиран като поземлен имот № 000506 по картата на землището на
с. И. ЕКАТЕ32888 в м.“Перето“ със стопнски сгради в него, както и върху
имота , предмет на настоящия иск.
Към момента на предявяване на иска ,производството по цитираното
гражданско дело не било приключило , тъй като страните изразили съгласие
за спирането му с уговорката да прехвърлят на ищеца собствеността върху
процесния имот.
Докато производството било спряно се установило ,че още на
31.03.2016 година , Г. и Б. А.и и тяхната майка Е. А. ,като собственик на 1/3
идеална част от имота, учредили в полза на „Лайт Кредит“ ООД договорна
ипотека върху имота за обезпечение на вземане в размер на 75 000 лева.Със
същия нотариален акт била учредена и договорна ипотека и върху имота ,
който бил възбранен като обезпечение на предявения иск по чл.55 ал.1 ЗЗД.
Върху този имот имало учредена и повторна ипотека в поза на същото
дружество.
Върху 1/3 идеална част и от двата имота била наложена възбрана за
задължение на Г. А. към „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕООД.
На 4.12.2017 година бил издаден нотариален акт по обстоятелствена
проверка под № 14 том 8 дело № 1156/2017 година , с който Е. Б. А. била
призната за собственик на целия имот въз основа на изтекла придобивна
давност.
Съгласно този нотариален акт Г. и Б. А.и нямат права върху имота ,
съответно невъзможно е изпълнението на постигнатото съгласие за
прехвърляне на имота и ищецът счита, че чрез поведението си те са целели
само отлагане разрешаването на спора.
Твърди, че макар и към момента на предявяване на иска да не са
признати по съдебен ред Р. И. има вземане срещу Г. А. за 22 500 лева и срещу
Б. А. за 31 080 лева , които суми били получени от тях на неосъществено
6
основание и като така И. бил техен кредитор.
С издадения констативен нотариален акт се стигало д намаляване
имуществото на ответниците по облигационния иск.
Длъжниците не притежавали имущество , достатъчно за
удовлетворяване на претенциите им.
От друга страна не били налице условията Е. А. да придобие целия имот
по давност.
За това говорело и обстоятелството , че договорната ипотека през 2016
година е учредявана от трима съсобственици.
Г. и Б. А.и следвало да защитят правата си , предявявайки иск за
собственост и иск за отмяна на нотариалния акт , с който били признати
права върху целия имот на тяхната майка.
Те обаче не пред приемали действия. Тяхното бездействие , както и
обстоятелството ,че не притежават друго имущество , с което да удовлетворят
кредитора си, обстоятелството ,че наложената възбрана върху имота не е
произвела действие , поради това ,че констативния нотариален акт я
предхожда, обуславят правния интерес на И. в качеството си на процесуален
субституент на Г. и Б. А.и да реализира правата им чрез предявяване на иск
срещу Е. А. ,като моли да бъде прието за установено по отношение на нея, че
Г. и Б. А.и са собственици по на1/3 идеална част от 754/1350 ид. части от
УПИ ІІ-271 в кв.31 по плана на с. И., ведно с построената в него двуетажна
жилищна сграда на 80 кв. м.
Правят искане да бъде отменен и издадения констативен нотариален акт
, вписан под № 14 том 8 дело № 156/2017 година до размер на 2/3 идеални
части.
Веднага следва да се отбележи , че решението ,с което е прието по
отношение на ответницата , че Г. и Б. А.и са собственици на по 1/6 идеална
част от имота , респективно отменен нотариалния акт – не е обжалвано и
влязло в сила.
Страните са обвързани ,както от приетото в диспозитива му , така и в
решаващите мотиви на съда.
Спорът е пренесен пред въззивната инстанция само досежно правата на
Г. и Б. А.и, тъй като съдът е приел,че се касае за имот имуществена общност
на родителите им , поради което правата им възлизат по на 1/6 идеална част
като наследници на баща им, който е притежавал имота при условията на
семейна имуществена общност с тяхната майка - ответницата Е. А..
По делото е постъпил писмен отговор от Е. А..
Тя е оспорила допустимостта на иска , сочейки ,че към момента на
предявяването му ищецът няма качеството на кредитор ,тъй като
претендираното от него вземане е предмет на съдебен спор.
Твърди , че е придобила процесния имот по давност.
7
През 1977 година се сгодили с бъдещия си съпруг и заживели в дома на
родителите му ,които започнали да строят къща за тях.
Брак сключили на 17.08.1978 година ,като междувременно строената за
тях къща била „на тухла“.
След сключване на брака им бил предоставен във владение процесния
имот , който съставлявал три парцела .В този имот се намирала и построената
къща и било признато от всички ,че това е дар за младото семейство.
Двамата със съпруга и установили владение върху имота, довършили
къщата и заживели в нея от 1980 година. Упражнявали владение върху цялото
дворно място и къщата.
Придобили имота въз основа на придобивна давност като съпрузи
поради което и той имал статут на съпружеска имуществена общност.
Между съпрузите имало взаимна уговорка ,че преживелия ще владее
имота за сее си и придобие правата върху него.
Ответницата упражнявала владение върху имота след смъртта на
съпруга си , а ответниците нямали претенции тъй като била известна
уговорката между родителите им.
Участието на синовете и в сключваните сделки не променяли
изложеното и било формално , тъй като към онзи момент тя не се била
снабдила с нотариален акт.
Оспорила е исковете като е оспорила изобщо правата на синовете си
,като изрично се позовава на придобивна давност.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел,че Е.
А. не е придобила имота в изключителна собственост , но е направил извод
,че имота е имал статут на СИО , поради което правата на Г. и Б. А.и
произтичат от наследяването на техния баща и възлизат по на 1/6 идеална
част.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
В хода на производството е постановено съдебно решение ,което е
влязло в сила по гр.д.№ 778 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2019
година. С това решение Г. А. е осъден да заплати на Р. И. сумата 22 500 лева ,
ведно със законната лихва , считано от 11.11.2019 година .Б. А. е осъден да
заплати на Р. И. сумата 31 080 лева , ведно със законната лихва от 11.11.2019
година.
С постановяването на това решение вече е безспорно , че Р. И. има
качеството на кредитор по отношение на Г. и Б. А.и.
Видно от представеното удостоверение за наследници А. А. е починал
през 2010 година и оставил за свои наследници съпруга – Е. А. и двамата си
синове Г. и Б. А.и.
Видно от нотариален акт № 168 том І нот.дело № 322/1987 год. пред
8
районен съдия при РС Пещера е сключена сделка , като родителите на А. А.
са му дарили дворно място застроено и незастроено от 377 кв.м.,ведно с
масивна жилищна сграда , построена в него, съставляващо парцел ІІ в кв.64
по плана на с.И., като са си запазили правото на ползване върху две стаи от
жилищната сграда.
С нотариален акт №87 том ІІІ от 1997 година пък е сключена сделка –
покупко-продажба , сключена между Т. А. , действаща чрез пълномощника
си Г. Г. и А. А. за следния недвижими имот – 377/1382 ид.части от парцел ІІ-
271 в кв.31.
С нотариален акт № 58 том ІІІ рег.№3801 дело №439/2017 година Е. А.
е призната за собственик въз основа на придобивна давност на УПИ ІІ-271 в
кв.31 по плана на с.И.,ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда
на 80 кв.м.
А. А. е получил по дарение от своята баба и парцел ІІІ в кв.64 по плана
на с.И. – нот.акт № 127 том нот.дело № 219/1975 година.
Не е спорно по делото , установено е и от събраните по делото
доказателства, че през 2016 година Е. А.,Г. и Б. А.и са учредили договорна
ипотека върху два имота – ПИ № 000506 и 754/1350 ид.части от УПИ ІІ -271
в кв.31 по плана на с.И.,ведно с жилищна сграда в него на 80 кв.м.
Върху първия имот е учредена е предходна договорна ипотека през
2015 година за дълг на Г. А..
По делото са събрани гласни доказателства, които според въззивната
инстанция не се налага да бъдат обсъждани подробно , тъй като както вече
беше посочено ,решението в частта , с която е уважен иска до размер на 1/6
идеална част за всеки от братята ,като е прието ,че Е. А. не е придобила
изключителни права върху имота по силата на изтекла в нейна полза
придобивна давност е влязло в сила и обвързва страните.
Все пак – видно е от показанията на св. К. ,че в имота ,живеели
родителите А. и Е. и синовете им.
Когато бащата починал единия от братята сключил брак и заживял в
Пловдив ,но редовно посещавал имота , а другия брат и майката останали в
имота. Този свидетел установява още ,че същия имот е бил „продаден“ и на
друго лице от селото , което също реално не придобило имота , поради
възникнали проблеми. В този смисъл са и показанията на св. Демиров.
Св. Г.а установява, че имота е получен от А. от неговите родители като
подарък след като сключили брак. Къщата не била окончателно завършена.
След като се разболял А. А. споделял ,че е „хубаво“ след смъртта му къщата
да остане на съпругата му. Тази свидетелка твърди, че само Е. живеела в
къщата. Единият брат живеел в Пловдив ,другия бил дълги години в
Германия. След завръщането си заживял със семейството си в етаж от къщата
в имота.
9
Спорове по повод правата върху имота между майката и синовете
нямало.
Поради обстоятелството ,че А. А. ,съответно неговите наследници, се
легитимират като собственици на имота ,чрез три нотариални акта , издадени
в различни периоди ,удостоверяващи различни сделки при които имотите са
описани по различен начин , съдът е приел за основателно искането на ищеца
И. при условията на чл.266 ал.3 от ГПК за допускане на експертиза пред
въззивната инстанция , за да се изясни въпроса как е придобит имота от А. А.
, респективно от съпругата му ,налице ли е имуществена общност по
отношение на целия процесен имот .
Видно от заключението на експерта имота представлява УПИ ІІ-271 в
кв.31, по действащия план на с.И., одобрен през 1995 г.
Регулационните линии на парцела съвпадат с имотните граници.
Площта на имота, изчислена графически върху плана, е около 1341 к.м.
Експерта е анализирал нотариалните актове , представени по делото и
установяващи права на наследодателя А. А. върху имота, това са нотариален
акт №167/1987 г по силата на който А. Г. А. е придобил права върху парцел
II в кв.64, по плана на с.И., с площ 377 кв.м по дарение; н.а. №127/1975 г
съгласно който същият е станал собственик на парцел III в кв.64, по плана на
с.И., с площ 377 кв.м. по дарение от своята баба.
Тези две сделки са сключени при действието на обезсиления план на
с.И., действал до 1995 г. Изяснено е чрез обясненията на експерта в съдебно
заседание с оглед твърденията в исковата молба че предходния план на
населеното място е от 1933 година но през 1958 година е извършено частично
изменение ,като конкретните имоти са включени в регулационния план.
А. Г. А. е придобил и 377/1382 ид.ч. от парцел ІІ-271 в кв.31, по плана
на с.И. от 1995 г - н.а. №87/1997 г. по силата на възмездна сделка ,което е
сключена, след като между него и Е. А. е бил сключен брак.
Действащия до 1995 година план на с. на с.И., в частта му, включваща
новообразуван квартал 64, е одобрен със заповед №5199/21.08.1958 г на
Министъра на министерството на комуналното стопанство,
благоустройството и пътищата. Съществуват данни ,че парцел II в кв.64 е
записан на А. Г. А., на основание н.а. №167/1987 г., а за парцел III няма
записване.
При графично съвместяване на действащия план на с.И. от 1995 ги
обезсиления план от 1958 г се установява, че настоящият парцел II- 271 в
кв.31, по плана от 1995 г: включва изцяло парцели III и IV в кв.64, по плана от
1958 г, двата с площи по 405 m2, измерени графически по плана; включва 375
m2 от парцел П в кв.64, по плана от 1958 г. и придаващи се общински
места.Тази динамика на регулационните предвижсдания е отразена от
експерта на представените , скици, чрез повдигане в различни цветове.
Следователно – А. А. е бил изключителен собственик на парцел
ІІІ,включен в сегашния УПИ ІІ-271 изцяло от 377 кв.м. според нотариалния
акт и от 405 кв.м. според експерта. В този парцел участват още и парцел ІV
изцяло/който е придобт чрез възмездна сделка , тоест не е изключителна
10
собственост на А. А./ и 375 кв.м от парцел ІІ,който също е изключителна
собственост на А. А. , получени по дарение.
Или в сегашния имот ІІ-271 целия с площ от 1341 кв.м. ,според
графичното измерване, участват имоти , изключителна собственост на А. А.
от 780 кв.м.
Тези права , изразяващи се в 780/1341 кв.м. от имота са изключителна
собственост на А. А. , заедно с построената в имота сграда. Поради това след
смъртта му тези права са наследени по равно от съпругата и синовете му.
Следователно правата на синовете са по 1/3 идеална част за всеки от
тях.
Те са придобили тези права по наследство , тъй като безспорно е по
делото ,е няма основание майката Е. А. да бъде призната за собственик на
целия имот по силата на придобивна давност, тъй като тя не е упражнявала
владение върху имота , отблъсквайки владението на останалите
сънаследници.
А. А. е починал през 2010 година, а нотариалния акт , с който са
признати изключителни права на Е. А. е издаден през 2017 година – тоест
няма как да е изтекъл предвидения в закона 10 – годишен срок. Преди този
момент са предприемани действия по обременяване на имота с тежести с
участието на тримата ответници, а от гласните доказателства е установено ,че
единия от синовете живее в имота , а другия ,макар и да живее в Пловдив
посещава имота като наследник.
При така приетата фактическа обстановка , съдът намира ,че
предявените искове са изцяло основателни.
Разпоредбата на чл. 134 ЗЗД урежда непрекия иск на кредитора за
защита на чужди права - имуществените права на неговия длъжник, когато
последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на
кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи
от чисто личната преценка на длъжника.
Фактическият състав на косвения иск по чл.134 ЗЗД предпоставя
качеството на ищеца на кредитор на длъжника, който бездейства и останалото
му имущество е недостатъчно за удовлетворяването на кредитора, от което
произтича и интереса на ищеца да упражни имуществените права на своя
длъжник.
Този фактически състав е изцяло установен в настоящото производство.
Ищецът безспорно е кредитор на Г. и Б. А.и. От събраните доказателства
безспорно е установено ,че ответниците нямат достатъчно имущество , от
което да удовлетворят претенциите на ищеца. И двамата имат други
задължения , обезпечени чрез учредяване на ипотеки и възбрани върху
притежаваните от тях права върху имотите им.
Безспорно снабдяването на майка м с нотариален акт ,като
изключителен собственик на имота ,цели препятстването на реализиране на
вземанията на Г. и Б. А.и върху притежаваните от тях права върху имотите и
от значение за предявения иск е ,че бездействието на А.и да защитят правата
си , се отразява на възможността на ищеца да реализира признатите му
имуществени права.
11
При така приетото въззивната жалба се явява основателна и следва да
бъде отменено решението в отхвърлителната част и признати права на Г. А. и
Б. А. върху 1/3 част от 754/ 1350 ид.чсти от имота ІІ-271 в кв.31 по плана на
с.И. за всеки от тях.Експерта е обяснил ,че разликата в общата площ на имота
от 9 кв.м. се дължи на това ,че изчисленията от нея са извършвани графично
по плана ,което
Претендираното като права за Г. и Б. А.и/математически изчислено/,
всъщност е по-малко от правата ,които те действително притежават , както бе
изложено по-горе в мотивите на решението.
Поради изложеното , съдът намира ,че решението в обжалваната част , с
което са отхвърлени претенциите за права над размера от 1/6 до размер на 1/3
идеална част за съищците , чиито права Р. И. упражнява е неправилно и
следва да бъде отменено , а предявените искове уважени.
Съответно следва да намери приложение и нормата на чл.537 ал.2 до
размер на 2/3 идеални части от описания в исковата молба имот.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат сторените по
делото разноски в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, за което са представени доказателства за плащане и списък
по реда на чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260013 / 09.06.2022 г. на Районен съд Пещера ,
постановено по гр.д.№ 1323 по описа за 2020 година по предявения от Р. И.
И. с ЕГН- ********** от с. И., Пазарджишка област, ул. “Тридесета“ № 7 като
процесуален субституент на Г. А. А. с ЕГН- ********** от с. И., ул.“Двадесет
и пета“ № 12 и Б. А. А. с ЕГН-********** от с. И., ул.“Двадесет и пета“ № 12
против Е. Б. А. с ЕГН-********** от с.И., Пазарджишка област, ул.“Двадесет
и пета“ № 12 с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и иск
по чл.537, ал. 2 от ГПК,в частта , с която е отхвърлен иска до размер на 1/3
идеална част за всеки от ищците.
По иска на Р. И. И. с ЕГН- ********** от с. И., Пазарджишка област,
ул. “Тридесета“ № 7 като процесуален субституент на Г. А. А. с ЕГН-
********** от с. И., ул.“Двадесет и пета“ № 12 и Б. А. А. с ЕГН-**********
от с. И., ул.“Двадесет и пета“ № 12 против Е. Б. А. с ЕГН-********** от с.И.,
Пазарджишка област, ул.“Двадесет и пета“ № 12 с правно основание чл. 134
от ЗЗД вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение
на Е. А. ,че Г. А. и Б. А. са собственици всеки от тях още по на 2/6 идеални
части/или всеки от тях по на 1/3 идеална част/ от следния недвижим имот: от
754/1350идеални части от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по ПУП на с. И., общ.
12
Брацигово, Пазарджишка област, ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и с административен
адрес: с. И., ул.“Двадесет и пета“ № 12, при съседи за УПИ: УПИ ХІ-
262,УПИ Х-263,УПИ ІІI- 270,УПИ XII-261,УПИ ХІІІ-273,УПИ І-272 и улица.
Отменя нотариален акт по обстоятелствена проверка ,издаден от
нотариус Г. В.,вписан под акт № 14 том 8 дело115/2017 година ,фх.
№2091/4.12.2017 година до размера на правата на Г. А. и Б. А. до размер на
1/3 идеална част за всеки от тях относно следния недвижим имот:
754/1350идеални части от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по ПУП на с. И., общ.
Брацигово, Пазарджишка област, ведно с построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и с административен
адрес: с. И., ул.“Двадесет и пета“ № 12, при съседи за УПИ: УПИ ХІ-
262,УПИ Х-263,УПИ ІІI- 270,УПИ XII-261,УПИ ХІІІ-273,УПИ І-272 и улица.
Осъжда против Е. Б. А. с ЕГН-********** от с.И., Пазарджишка област,
ул.“Двадесет и пета“ № 12 да заплати на Р. И. И. с ЕГН- ********** от с. И.,
Пазарджишка област, ул. “Тридесета“ № 7 сумата 1000 лева , разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13