М О Т И В И:
Обвинението е против А.К.М. *** за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК за
това, че на 21.01.2017г. в гр. Пордим, обл. Плевен, като непълнолетен, но могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, при условията
на повторност и в немаловажен случай, отнел чужди движими
вещи - парична сума в размер на 700 лв.
от владението на собственика Ц.А.Д.-*** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен
поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за
доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното
следствие доказателства, пледира съда да признае подсъдимия за виновен и да
приложи процедурата по чл.58а от НК.
На основание чл.84 и следващите от НПК съдът е приел
за съвместно разглеждане представения от Ц.А.Д. -К. граждански иск против
подсъдимия А.К.М., за сумата от 270.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на деянието предмет на обвинението,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на увреждането
21.01.2017г. до окончателното й изплащане.
Съдът е конституирал като частен обвинител и гр. ищец Ц.А.Д.
- К., която се представлява от адв. Г.А. от ПАК. Същият изразява становище, че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Оставя на съда
преценката за постановяване на присъда по отношение на М..
Защитникът на подсъдимия, адв. Р.И. от ПАК моли съда
да бъде предприета процедура по съкратено съдебно следствие. Пледира на
подзащитния й да бъде наложено наказание в минимален размер.
Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения,
дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция. Моли съда за минимално наказание.
След преценка на събраните доказателства, при отчитане
изискванията, вписани в нормата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
А.К.М. произхожда от многолюдно семейство, не работел. Живеел в гр. Пордим.
Около
11.30 часа на 21.01.2017г. подсъдимият А.М. ***, като същия се разминал със
свидетелката Ц.А.Д. – К., обитаваща недвижим имот в близост – в гр. Пордим,
обл. Плевен, на ул. ***. По същото време ч.о. и гр. ищец Д. отивала към гробищния парк на населеното
място. Подсъдимият А.К.М. знаел ,че ч.о. и гр. ищец Ц.Д. живее сама в къщата,
като същият решил да открадне движими вещи, собственост на ч.о. и гр. ищец Д..
В изпълнение на горното, подсъдимият А.М. преминал през необитаемо дворно място,
намиращо се непосредствено до дома на ч.о. и гр. ищец Ц.Д., след което влязъл в
прилежащия към къщата двор. Чрез използване на физическа сила подсъдимият А.К.М.
счупил заключващото устройство на входната врата на остъкление на недвижимия
имот, обитаван от Ц.А.Д., след което влязъл във вътрешността на къщата. В дневната стая, на шкаф зад
вратата подсъдимият А.М. видял дамска чанта, като от същата взел парична сума в
общ размер от 700 лв., собственост на ч.о. и гр. ищец Ц.А.Д.- К. - 450 лв. в
банкноти с номинал от по 50 лв., 220 лв. в банкноти от по 20 лв. и сумата
от 30 лв. -в банкнота от 10 лв., от по 2лв. и на стотинки,
след което напуснал дома на Д.. Около 12.20 часа на 21.01.2017г. Ц.Д. се
върнала обратно в обитавания от нея недвижим имот, като незабавно установила
липсата на паричната сума от 700 лв. - нейна собственост и депозирала сигнал до
органите на МВР, обусловил образуването на настоящето наказателно производство.
Непосредствено след отнемане на паричната сума, на същата дата - 21.01.2017г., подсъдимият
А.М. отишъл до намиращ се в централната част на гр.Пордим, обл.Плевен тенис
корт, където играел неговия брат - свидетеля Б. К.М. и му дал част от
откраднатата сума - в размер на 430 лв. - 7бр. банкноти с номинал от по 50 лв. и 4
бр. банкноти с номинал от 20 лв., като не съобщил на свидетеля Б. М. за
инкриминирания произход на вещите. Остатъка от отнетата сума в размер на 270
лв. подсъдимият А.М. употребил за задоволяване на лични потребности.
При реализираното
разследване, с протокол за доброволно предаване от 21.01.2017г. Ф. И.Д. предала
на органите на МВР парична сума в размер на 430 лв., както следва: 7бр.
банкноти с номинал от по 50 лв. всяка и
4бр. банкнотни с номинал от 20 лв., които впоследствие били върнати срещу
разписка на ч.о. и гр. ищец Ц.Д.- К..
С протокол за доброволно
предаване от 22.01.2017г. свидетелката Ф. И.Д. предала – 1 бр. суитчър светло
сив на цвят, със сива качулка и сини ръкави, с надписи и емблеми на гърдите, носен
според нея от подсъдимия А.М..
В хода на досъдебното производство, с протокол
за доброволно предаване от 24.01.2017г. свидетелката Ф. И.Д. предала 1 чифт
спортни обувки „Мат стар“, носени според нея от подсъдимия А.М..
Видно от заключението на
вещото лице по назначена и изготвена трасологична експертиза е, че
фотографираните трасологически следи от обувки при оглед на местопроизшествие
на 21.01.2017г. и оглед на местопроизшествие от 23.01.2017г. са годни за сравнително изследване по общи
признаци /вида на рисунъка, форма и
размери / и определяне на груповата принадлежност, тоест определяне на вида и
модела на ходилото, от което са оставени. Трасологическите следи са оставени от
обувка с ходило от същия вид, като представените за изследване обувки, марка
„Мат стар“. Възможно е следата, намерена при допълнителен оглед на
местопроизшествие от 23.01.2017г. в гр.Пордим да е оставена от ходилото на
дясна обувка, марка „ Мат стар“, като предадените с протокол за доброволно
предаване от 24.01.2017г.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по
несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно заседание доказателства,
посредством приложените по досъдебно производство № Д-139/2017г. по описа на
РП-Плевен писмени доказателствени средства, а именно от показанията на разпитаните свидетели - Ц.А.Д. - К. /на л.15 от ДП/, Б. Т.П./на
л.18 от ДП/, В.М.К./на л.20 от ДП/, Ф. И.Д. /дадени при условията на чл.223 от НПК/, Б. К.М. /при условията на чл.223 от НПК/, Е.Б.Р./л.33 от ДП/, от
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-трасологична
експертиза,
както и от останалите приложени към делото писмени доказателства-
характеристична справка, свидетелство за съдимост на подсъдимия А.М., протоколи
за оглед на местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, протокол за
оглед на веществени доказателства /на л.43 от ДП/, разписка и др. приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от
самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на
чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената
в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на
заложеното в чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимия А.К.М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението “кражба” по смисъла на НК, описано в
обвинителния акт, за което е предаден на съд. Подобно престъпление може да бъде
извършено само с пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът да действа
с намерение противозаконно да присвои вещите–обстоятелства, които са налице
предвид конкретните негови действия.
Смекчаващо отговорността обстоятелство
за подсъдимия А.М. се явява доброто му процесуално поведение, оказаното
съдействие на съда за разкриване на обективната истина, направените
самопризнания, тежкото му социално положение и възстановяване на част от отнетите
вещи.
Отегчаващо отговорността обстоятелства
по отношение на подсъдимия М. са високата обществена опасност на деянието,
както и предишните осъждания, които по никакъв начин не са повлияли върху
личността му.
Причини за извършване на престъплението се явяват
ниското правно съзнание и стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин.
Квалификацията повторност по отношение на подсъдимия А.М.
се установява от предходното му осъждане по НОХД
№2633/2016 г. по описа Районен съд гр. Плевен, с което на подсъдимия А.М. е наложено на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК на „Пробация“, за срок от една година и шест
месеца. Определението влязло в сила на 08.11.2016 г.
Преценявайки по реда на чл. 54 от НК степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът счита, че наказанието на
подсъдимия А.К.М., следва да се определи в пределите на предвиденото в закона
за съответното престъпление. Същевременно съдът намира, че предишните осъждания
на М. не са оказали необходимото превъзпитателно въздействие върху него, поради
което целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК и най-вече главната от тях,
да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави,
налагат определяне на наказание между минимума и средата на предвидено в
Наказателния кодекс за извършеното престъпление, а
именно – две години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание
чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК намалява така определеното наказание с
една трета и му налага наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, на основание чл.57, ал.1,
т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
В настоящото производство е приет за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия А.К.М. от ч.о. и гр. ищец Ц.А.Д. -
К., на стойност от 270.00 лева.
Съдът
намери предявения граждански иск по отношение на претендираните имуществени
вреди от ч.о. и гр. ищец Ц.Д. - К. за основателен в размер от 270.00 лева и
следва да бъде уважен.
Безспорно
е установено по делото авторството на противоправното деяние, причинената вреда
и причинната връзка помежду им.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият
А.К.М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен деловодни разноски в размер на
44.73 лева, както и държавна такса в размер на 50.00 лв. върху уважения
граждански иск.
На основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият А.К.М. следва да бъде осъден да заплати на гр. ищец и ч.о. Ц.А.Д.-***
сумата в размер на 400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
По отношение на
веществените доказателства по делото, същите следва да бъдат върнати на подсъдимия А.К.М., а именно: 1бр.
суитчър, светло сив на цвят, със сива качулка и сини ръкави, с надписи и
емблема на гърдите – предаден с протокол за доброволно предаване от
22.01.2017г. от Ф. И.Д.; 1 чифт
спортни обувки, „ Мат стар“ със
синя подметка, № 44, с кръгове по подплатата, шомполи, отгоре- сиви на цвят, с
бели връзки , с дължина на подметката – 29 см. – предадени с протокол за доброволно
предаване от 24.01.2017г. от свидетелката Ф. И.Д..
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: