№ 16493
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110147438 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 411, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД.
Ищецът ЗД“...........“АД твърди, че е изплатил/прихваната сума, срещу вноските по
застрахователния договор/ застрахователно обезщетение в размер на 189.07 лева по
застраховка „Каско на МПС“ и образувана при него щета № **********/29.03.2021 година за
посочените в исковата молба вреди на автомобил „Мазда 3“, с рег.№ СВ 4378 РХ по повод на
настъпило ПТП на 27.03.2021 г. по главен път II-82, след ресторант „Златна рибка“.
Поддържа, че причина на ПТП-то според Искане за завеждане на претенция по застраховка
„Каско на МПС“ срещу ПТП, посетено на място от органите на полицията от 29.03.2021 г. и
Протокол за ПТП№ 1818891/27.03.2021 г. е попадането на автомобила в несигнализирана,
необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че ......... „.....“ е длъжна да стопанисва и
поддържа в изправност републиканската пътна мрежа, включително чрез поставяне на
пътни знаци и т.н., което не е направила. Поддържа, че с плащането на
обезщетение/прихващане на сумата, срещу вноските по застрахователния договор/ е
встъпил в правата на увредения, срещу причинителя на вредата. Претендира ответникът да
бъде осъден да заплати сумата 189.07 лева, заедно със законната лихва от предявяване на
исковата молба- 16.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските.
Ответникът ......... „.....“ е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от
ГПК е представил писмено отговор, с който оспорва иска. Оспорва механизма на ПТП-то,
размера на изплатеното обезщетение и размера на вредите. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
1
По делото се установява от застрахователна полица № 50500100005993/09.10.2020 г.,
обективираща сключен между ищеца ЗД“...........“АД и Свитослав Х. Я. договор за
имуществена застраховка „Каско “, че ищеца се е задължил да заплати на собственика на
автомобил „Мазда 3“, с рег.№ СВ 4378 РХ, обезщетение при настъпването на
застрахователно събитие, като неразделна част от договора са общите положения.
Уговореният срок на застрахователно покритие между страните е от 00.00 часа на 12.10.2020
г. до 24.00 часа на 11.10.2025 г.
По Искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ срещу ПТП,
посетено на място от органите на полицията от 29.03.2021 г. и Протокол за ПТП№
1818891/27.03.2021 г. при ищеца, като застраховател, с когото собственикът на автомобила
се е намирал в застрахователни правоотношения по имуществена застраховка „Каско на
МПС”, е образувана щета № **********/29.03.2021 година. Въз основа на съставени Опис-
протокол по щета № **********/29.03.2021 година; Доклади по щета
№**********/29.03.2021 година и Преводно нареждане № 735В1О02113100/11.05.2021 г.
ищецът е платил на застраховащия-лизингополучател/ползвател на пострадалото
МПС-„Мазда 3“, с рег.№ СВ 4378 РХ сумата от 189.07 лева, видно от приложените по
делото доказателства.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвено обективно и
компетентно от вещото лице въз основа на събраните доказателства, поради което съдът
възприема за достоверни направените с него фактически изводи, се установява по делото, че
вредите на процесния лек автомобил са в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-
то, а размерът на вредите по средни пазарни цени към деня на застрахователното събитие е
230.42 лева.
По делото е разпитан свидетеля К.М.Г., чиито показания съдът възприема, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви, кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото и възпроизвеждат лични възприятия. Свидетелят заявява, че на
въпросната дата при движение от гр.София към гр.Самоков, в района на Панчарево е
попаднал в дупка близо до осевата линия на пътното платно и е спукал предна лява гума.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по делото следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: наличието на валиден
застрахователен договор между застрахования и ищеца като застраховател, покриващ
процесния застрахователен риск; възлагане на определена работа от ......... „.....” на друго
лице – нейни служители и работници, във връзка с републиканската пътна мрежа;
настъпването на вредите на МПС-то; вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на .........”.....” –
бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупки на пътното
платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от републиканската пътна
мрежа, с изпълнението на която работа причинените на МПС-то вреди се намират в
причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на работата
2
и ищецът като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В т.
15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на
застрахователя включва и правната възможност последният да предявява искове за
реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея, като
макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от
ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 411, ал. 1 от КЗ, тъй като обективираната от
законодателя воля в посочените разпоредби е една и съща.
От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява, че ищецът е
предявил спорното право, основавайки го на виновното поведение на определени физически
лица, на които собственикът на пътя, на който е настъпило процесното ПТП – ......... „.....”, е
възложил да поддържат в изправност републиканските пътища и носи отговорност за
бездействията на тези лица. Държавата, съгласно чл.7 от Конституцията на РБ отговаря за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. В
тази връзка носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като
възложител на работата, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при
или по повод на изпълнение на възложената им от ......... „.....”, без да е необходимо да е
установено кой конкретно измежду работниците и служителите е причинил тези вреди (в
този смисъл Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС).
По делото се доказа, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и
увредения – застраховащия-лизингополучател/ползвател на лек автомобил „Мазда 3“, с рег.
№ СВ 4378 РХ е съществувало по аргумент от чл. 399 и чл.410, ал. 1 от КЗ действително
застрахователно правоотношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
„Каско”, въз основа на който ищецът е приел да покрива за горепосочения период риска от
увреждането на собствения на застрахования лек автомобил. В срока на действие на
договора е настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП, за което застрахователят
е бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото
имущество вреди. В резултат на процесното ПТП, настъпило поради преминаване на
автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, на застрахования автомобил са
нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. Не е спорно между
страните, че пътя на който е реализирано произшествието е републикански път, по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1 от същия
закон, а не само защото е собственик съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗДС, във връзка с чл.18, ал.1
от КРБ, ......... „.....” е задължена да осъществява дейностите по поддържането му, съгласно
чл.30, ал.1 от ЗП, но е имала и задължението съобразно чл. 13 от ЗДвП да означи
съответната необезопасена дупка с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на
участниците в движението. ......... „.....” като юридическо лице осъществява дейностите по чл.
30 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В случая бездействието на последните по необезопасяването и
необозначаването на дупката на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30
от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи
3
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Предвид тези правни
съображения съдът намира, че ищеца има основание за суброгация в правата по чл. 49 от
ЗЗД на застрахования при него собственик на увредения лек автомобил срещу ответника.
Обемът на суброгационното вземане по чл.411, ал.1 КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят по имущественото застраховане е
платил на застрахования, тъй като встъпването в чуждо право при наличието на
предвидените в закона предпоставки настъпва, в случай че това право съществува и в обема,
който то има към момента на суброгирането. Предвид тези съображения за меродавна следва
да се приеме действителната стойност на причинените вреди, определена по изслушаната и
приета съдебно-автотехническа експертиза. В тази връзка вземането на ищеца възлиза
именно на 230.42 лева, стойността на застрахователното обезщетение, определено по
средни пазарни цени по кредитираната съдебно-автотехническа експертиза, поради което
искът се явява основателен и доказан, като следва да бъде уважен за цялостния размер от
189.07 лева. Последица от уважаването на иска е присъждането на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба - 16.08.2021 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
Във връзка с изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдена сумата от 600 лева, представляваща разноски за държавна
такса от 50 лева, възнаграждение на вещо лице от 400 лева, възнаграждение на свидетел от
50 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......... „.....“, БУЛСТАТ ..........., с адрес: гр. София, бул.”Македония” №3, да
заплати на ЗД“...........“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.”Христофор Колумб“ №43, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, във връзка с чл.49 ЗЗД,
сумата 189.07 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ и образувана при ЗД“...........“ АД застрахователна
преписка по щета № **********/29.03.2021 година за причинени на лек автомобил „Мазда
3“, с рег.№ СВ 4378 РХ вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на
исковата молба- 16.08.2021 г. до окончателното й плащане и на основание чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК, сумата от 600 лева, представляваща разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчването на преписи от него на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5