Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260508
09.12.2020г., гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в публичното заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
К.Иванов
С участието на секретаря П. Георгиева като
разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 2224/ 2020г по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258, ал.1
и сл.ГПК.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба от Главна дирекция “Пожарна безопасност” - МВР,
представлявана от директора Главен комисар Н. Н.- директор, чрез процесуалния
си представител ст.юрисконсулт С.С. против Решение № 2670/ 28.07.2020г.
постановено по гр.д. № 19273/2019г на Пловдивски районен съд – ХV гр.с., с
което жалбоподателят е осъден да заплати
на Н.П.В. ЕГН: ********** сумата 1 786, 64 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 252 часа извънреден труд, получен в резултат на
преизчисление на положен нощен труд с
коефициент 1,143, за периода 25.11.2016г.
– 25.11.2019г., както и сумата 243,40 лева обезщетение за забава за периода 31.01.2017г.
до 21.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
подаване на исковата молба / 26.11.2019г.
/ до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото за
адв.възнаграждение в размер на 400
лева , а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ПРС 121,47 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ от бюджета на
съда. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на така предявените искове. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски, вкл. за юриск.възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение за проц. представител на ищеца.
Писмен отговор по
въззивната жалба от въззиваемата страна чрез проц.си представител адв.Д.Т.,
САК, не е постъпил. В открито съдебно заседание чрез проц.представител адв.Т.
се оспорва жалбата като неоснователна се иска потвърждаване на обжалваното
решение, претендира се на основание чл.78, ал.1 ГПК присъждане на разноски за
водене на настоящото производство. Представена е писмена защита по подробни
съображения за основателност на предявените искове и неоснователност на
въззивната жалба. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция съобразно представени ДПЗС и Списък по
чл.80 ГПК.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е
в преклузивния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано
по предявени от Н.П.В. *** обективно съединени искове по чл.178, ал.1,т.3 във
връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за
положен извънреден труд след
преобразуване на нощния към дневен такъв в размер на 1786,64 лв за периода 25.11.2016г.
– 25.11.2019г., обезщетение за забава в
размер на 243,40 лв за периода 31.01.2017г
до 25.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Не е
спорно по делото, че ищецът като старши пожарникар в група “П. и с. д.” на *** Районна служба
“Пожарна безопасност и защита на населението” – Пловдив към Регионална дирекция
ПБЗН – Пловдив при Главна дирекция ПБЗН-МВР, като за процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на
смени, всяка от които с продължителност от 24 часа, отчитани при сумарно на работното
време на тримесечие.
С обжалваното решение
районният съд е уважил предявения иск за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, отчитайки разпоредбите на чл.187, ал.1 , ал.3, ал.5 и ал.9 ЗМВР чл.188 ЗМВР; изложен е сравнителен анализ
съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1 КТ; мотивирана е приложимостта на
разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбите на чл.9 , ал.2 на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а даденото разрешение от първоинстанционния съд
по предявените искове за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден
труд е при правилно субсидиарно приложение на НСОРЗ. С разпоредбата на чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, сред които съгласно чл.178, ал.1, т.3 от Закона е възнаграждението за извънреден
труд. С разпоредбата на чл.187, ал.9 на министъра на вътрешните работи се
определя редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
работното време, режимът на дежурство и др. През процесния период, за който се
претендира възнаграждение за извънреден труд – м.11.2016г. – м.11.2019г.
действат съответните Наредби №№ 81213-592 / 25.05.2015г. и 81213-776/
29.07.2016г.и Наредба № 8121з/ 02.08.2018г., в които не е уредена изрична
регламентация относно преобразуването на часовете, положен нощен труд с
определен коефициент, така както това изрично е уредено с разпоредбата на
чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 / 11.08.2014г. При липса на изрична законова регламентация
следователно се следва субсидиарно приложение на разпоредбите на чл.9, ал.3
НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт в приложение на Кодекса на
труда, към който изрично препраща разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР относно
ползващите се със специална закрила полагащи нощен труд за времето от 22.00 ч.
до 06.00 ч. държавни служители. В противен
случай би стигнало до поставяне на
служителите в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите
служители по служебно и трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В тази насока е налице също съдебна практика
на ВКС относно субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично
уредено заплащане в ЗМВР / Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д.№ 1144/ 2018г.
/, което се явява в съответствие с основен правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепена в чл.6 от Конституцията и чл.14
ЕКЗПЧОС. До нарушение на този правен
принцип би се стигнало, ако се възприеме за основателен доводът на
жалбоподателя, че в случая по отношение на служителите на МВР в процесния
период действала друга наредба, в която липсвала изрична норма, която да
допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент, и като съществувала специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, не можело да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.3 НСОРЗ.
Относно размера на
исковете, същите са уважени при съобразяване с установените по делото данни
относно броя на часовете нощен труд, положени от ищеца за процесния период и
следващото му се възнаграждение при приравняването на часовете нощен труд на
дневен труд с коефициент 1,143, съобразно депозираното заключение на вещото
лице по назначената по делото ССчЕ, неоспорено и от двете страни по
делото.
По така изложените
съображения въззивната жалба се намира за неоснователна, а обжалваното
решение на първоинстанционния съд като
правилно ще се потвърди.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна се следва присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер, посочен в представения ДПЗС и списък на
разноски по чл.80 ГПК в размер на 400 лева, който предвид възражението на
жалбоподателя не се явява прекомерен поради обосноваността на защитната теза на
въззиваемата страна, доразвита в писмената защита и явяване в съдебно заседание
на проц.представител.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение
№ 2670/ 28.07.2020г. постановено по гр.д. № 19273/2019г на Пловдивски районен
съд – ХV гр.с., с което Главна дирекция
“Пожарна безопасност” - МВР, представлявана от директора Главен комисар Н. Н.-
директор е осъден да заплати на Н.П.В. ЕГН: ********** сумата 1 786, 64
лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 252
часа извънреден труд, получен в резултат
на преизчисление на положен нощен труд с
коефициент 1,143, за периода
25.11.2016г. – 25.11.2019г., както и сумата 243,40 лева обезщетение за забава
за периода 31.01.2017г. до 21.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, от датата на подаване на исковата молба / 26.11.2019г. / до окончателното изплащане,
както и направените разноски по делото за адв.възнаграждение в размер на 400 лева , а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ПРС 121,47 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ от бюджета на съда.
Осъжда Главна дирекция “Пожарна
безопасност” - МВР, представлявана от директора Главен комисар Н. Н.- директор,
чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт С.С. да заплати на Н.П.В. ЕГН:
********** сумата 400 лева / четиристотин лева/ - разноски за
адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: