Решение по дело №1932/2020 на Административен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1619

Гр. Пловдив, 02.08.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 Административен съд – Пловдив, XIV състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

с участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа доклад­ва­ното от съдия Георгиева адм. дело номер 1932 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.9б във връзка с чл.4 ал.1 от Закона за местните данъци и такси във връзка с чл.156 и следв. от ДОПК.

Образувано е по жалба на С.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, против акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК  № 64 от 09.06.2020 г. на главен инспектор при отдел „Местни приходи, при общ. Асеновград, оправомощен със заповед № А-453/09.03.2020 г. на кмета на общ. Асеновград, в частта му, потвърдена в хода на административното обжалване с ре­шение № 14 от 16.07.2020 г. на началника на отдел „Местни приходи“ при община Асеновград, относно установените на лицето публични задъл­жения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2015 г – 28.02.2019г.,  ведно със законоустановената лихва, в общ размер на 1 714.21 лв., в т. ч.: данък върху недвижимите имоти – 208.92 лв., върху ДНИ – 39.19 лв., ТБО – 1 219.34 и лихви – 246.76 лв.

Твърди се незаконосъобразност на акта, като мотивите за това могат да бъдат систематизирани по следния начин: - липса на материална компетентност, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила, и, на второ място, липса  на битови отпадъци в имотите в с. Боянци, поради факта, че те представляват обори, в които се отглеждат животни или празни места, както и, че никой не е събирал и извозвал отпадъци от тези имоти. Настоява се за отмяна на акта, в потвърдената му с решението на горес­тоящия административен орган част.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – началник отдел „Местни приходи“ при Об­щина Асеновград, чрез процесуалния си представител юриск. П. оспорва жалбата по мотиви, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.

Пловдивският административен съд – четиринадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ст­во доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, в посочените й части е насо­чена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, след надлежно изчерпан ред за оспорването му пред горестоящия административен орган, ко­ето налага извод за нейната допустимост.

За яснота на оспорващия и предвид поддържа­ните възражения следва да се посочи, следното:

В чл.4 ал.1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската ад­министрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се из­вършва по същия ред; според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на об­щинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите; според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответ­ната община на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съответно, чл.9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установява­нето, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл.4 ал.1 – 5, както и, такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове.

С процесния АУЗД са установени задължения за такса битови отпа­дъци в компонентите – обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване, както и лихви за несвоевременно­то разчитане на тези задължения, всички те за конкретно цитирани периоди, подробно посочени в АУЗД и в решението.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за устано­вяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях, за местни­те данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, кое­то се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107 ал.3 ДОПК, и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 ДОПК.

В чл.144 ал.1 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизио­нен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, до­колкото в този кодекс не е предвидено друго, а според ал.2, разпоредбите на та­зи глава (глава седемнадесета, озаглавена „Общи разпоредби“ от дял трети, озаглавен „Обжалване“) се прилагат в производствата по обжалване, уредени в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.

Въз основа на цитираните законови разпоредби, които намират субсиди­ар­но приложение при установяването на задължения за данък върху недвижи­мите имоти и таксата битови отпадъци, предвид препращащите разпореди на чл.4 ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ и чл.144 ал.1 ДОПК, се налагат следните изводи: за­дълженията за данък върху недвижимите имоти и ТБО могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл.108 от ДОПК; и в двата случая актът под­лежи на задължителен административен контрол, като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл.107 ал.3 ДОПК, компетентният горесто­ящ орган (в ДОПК наречен „решаващ орган“) е ръководителят на звеното за ме­стни приходи в съответната община (според чл.4 ал.5 предл. второ от ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл.4 ал.5 предл. първо от ЗМДТ). На об­жалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в част­та, която е обжалвана по административен ред, разбира се, в предвидения за то­ва преклузивен срок, и е потвърдена при това обжалване (чл.156 ал.1, 2 и 3 ДОПК).

Издаденият по реда на чл.107 ал.3 ДОПК акт, какъвто е настоящият случай, може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръково­дителя на звеното за местни приходи в общината, а при евентуално потвържда­ване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния администрати­вен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл.156 ал.5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл.156 ал.4 ДОПК.

В конкретния случай се установява, че АУЗД № 64 от 09.06.2020 г. на главен инспектор при отдел „Местни приходи“ при община Асеновград е оспорен от С.Г.К. с жалба вх. № 94.С.374 от 26.06.2020 г. пред горестоящия в йерархията административен орган – началник отдел „Местни приходи“ при община Асеновград, който, от своя страна, в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК се е произнесъл с решение № 14 на 16.07.2020 г.   

Същото е връчено на оспорващия на 17.07.2020 г., а жалбата до настоящата инстанция е подадена на 31.07.2020 г.

По делото е налична заповед № А-453/09.03.2020 г. на кмета на общ. Асеновград, с която на основание чл.44 ал.1 т.1, и т.5 и ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.4 ал.1 във връзка с ал.3 и ал.4 от ЗМДТ лицата: Нели Ангелова-Байчарова, на длъжност началник отдел „Местни приходи“ при общ. Асеновград е определено да упражнява правомощията на териториален директор на НАП, като подписва изходящата кореспонденция, касаеща местни данъци и ТБО, а Елена Ангелова Синапова – главен инспектор в отдел „Местни приходи“ при общ. Асеновград, в производството по установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и ТБО има правата и задълженията на орган по приходите.

Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в насока липса на материална компетентност на органа издал оспорения акт.

            От фактическа страна съдът намира за установено следното:

            От Елена Ангелова Синапова, на длъжност главен инспектор в отдел „Местни приходи“ в общ. Асеновград, е извършена проверка за установяване на задължения за данък върху НИ, ТБО и лихва за просрочие към тях по подадени декларации по чл.14 от ЗМДТ за периода от 01.07.2014 г. до 31.12.2019 г., както следва:

-          Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 26.05.2014 г. за имот с партиден № 6601Н11279, находящ се в гр. Асеновград, ***, кад. № 00702.514.172; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 20.07.2014 г. за имот с партиден № 6601Н12446, находящ се в с. Боянци, ***“, кад. № 06029.502.933; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 29.07.2014 г. за имот с партиден № 6601Н12447, находящ се в с. Боянци, ***“, кад. № 06029.502.935; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 26.05.2016 г. за имот с партиден № 6601Н28558, находящ се в с. Боянци, ***“ № 2, кад. № 06029.502.904; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 29.03.2013 г. за имот с партиден № 6601Н30146, находящ се в гр. Асеновград, ***, кад. № 00702.518.77; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 01.12.2016 г. за имот с партиден № 6601Н32987, находящ се в с. Боянци, ***“, кад. № 06029.502.945; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 15.04.2013 г. за имот с партиден № 6601Н3335, находящ се в с. Боянци, кад. № 06029.502.937; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 30.01.2017 г. за имот с партиден № 6601Н34862, находящ се в с. Боянци, ***“, кад. № 06029.502.514; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 22.08.2018 г. за имот с партиден № 6601Н49303, находящ се в гр. Асеновград, ***, кад. № 00702.592.161; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 02.09.2019 г. за имот с партиден № 6601Н59724, находящ се в с. Боянци, ***“, кад. № 06029.502.512; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 02.09.2019 г. за имот с партиден № 6601Н59725, находящ се в с. Боянци, ***“, кад. № 06029.502.510; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 02.09.2019 г. за имот с партиден № 6601Н59726, находящ се в с. Боянци, ***“, кад. № 06029.502.511; 

            -           Съгласно подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № **********

от 18.05.2011 г. за имот с партиден № 7202294481001, находящ се в гр. Асеновград, ***, кад. № 00702.592.161, при която е установено, че лицето не е заплатило данък върху недвижими имоти за периода 01.072014 г. – 31.12.2019 г. в общ размер на 220.22 лв. и лихви в размер на 45.70 лв., както и, че няма направени вноски за ТБО за периода на проверката – от 01.07.2014 г. до 31.12.2019 г. в общ размер на 1 289.77 лв. и лихви – 287.33 лв.

При проверката е установено, че с цитираните по-горе декларация по чл.14 ЗМДТ са декларирани процесните имоти в строителните граници на с. Боянци и гр. Асеновград, и за същите има открити партиди.

С така подадените декларации С.К., че е собственик на описаните имоти, съобразно притежаваните части от същите.   

Установено е, че лицето не е внесло своевременно дължима сума за ТБО, поради кое­то и са установени посочените по-горе публични задължения за ТБО по години, в: компонент – сметосъбиране и сметоизвозване; компонент  – обезвреждане на битови отпадъци и компонент – чистота на териториите за обществено ползване за процесния период, като са посочени подробно промилите, както по години, така и по населени места – с. Боянци и гр. Асеновград.

В резултат на административно обжалване, с решение № 14/16.07.2020 г. са погасени задължения за ДНИ и ТБО за период 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. в общ размер на 12881 лв., съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК. Потвърдени задълженията за ДНИ  и ТБО, в посочените компоненти за периода 01.01.2015 г. – 28.02.2019 г. общо в размер на 1 714.21.30 лв., ведно със законната лихва.

 По преписката са налични заповеди: № А-2569/29.10.2015 г.; № А-1766/26.10.2016 г.; № А-1720/30.10.2017 г. и № А-29.102.18 г., ведно с приложения, с която  в изпълнение на чл.63 ал.2 и чл.71 т.1 от ЗМДТ, кметът на об­щина Асеновград определя границите на районите, организацията на предлаганата услуга по сметосъбиране и сметоизвозване, както и честотата на сметоизвозването по населени места.

В заповедите е посо­чено, че общината предоставя услугите смето­събиране и сметоизвозване, целогодишно, като границите на районите, в ко­ито се предоставят тези услуги конкретно по отношение на гр. Асеновград и и урбанизираните територии – населените места на територията на общ. Асеновград, като е приложен списък с графика за сметосъбиране и сметоизвозване на населените места в общината.

С цел доказване фактическото предоставяне на услугите и в изпълнение разпореждането съда за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ответната страна предостави и съответно бяха приети писмени доказателства.

В хода на съдебното производство са представени: - договор от 30.01.2014 г., сключен между община  Асеновград, възложител, и ДЗЗД „Корп-ко“, изпълнител за изпълнение на обществена поръчка: „Сметосъбиране, сметоизвозване на твърди отпадъци, почистване на нерегламентирани сметища в населените места на територията на общ. Асеновград,, за срок от 60 месеца; допълнително споразумение към договор от 31.01.2014 г. между общ. Асеновград и „ДЗЗД „Корп-ко“ от 22.02.2016 г. за индексиране на цените; договор за възлагане на обществена поръчка от 01.03.2019 г., сключен между общ. Асеновград и „КМД“ ООД за събиране и транспортиране на битови отпадъци от 27 населени места на територията на общ. Асеновград за срок от 36 месеца; техническа спецификация; ценово предложение от „КМД“ ООД; маршрутни графици за периода от м.януари 2016 г. до м. февруари 2019 г.; констативни протоколи за почистване и извозване на битовите отпадъци в с. Боянци да периода м.януари 2016 г. до м. февруари 2019 г., както констативни протоколи за разположение на съдове за сметосъбиране за периода м.03.2019 г. – м. декември 2019 г.  

Във връзка с допълнително дадените указания от страна на ответника са представени заверения копия на решение № 1726/ 19.12.2018 г., решение № 1217/ 20.12.2017 г., решение № 720/ 21.12.2016 г. и решение № 68/ 16.12.2015 г., всички издадени от Общински съвет – Асеновград, с които са определените ТБО и одобрена план-сметка;Представена е също Наредбата за определяне и администрирана на местните такси и цени на права и услуги на територията на общ. Асеновград. Представено е и комплексно разрешително № 451-НО/ 2013 г. на Изпълнителна агенция по околната среда, издадено на Община Асеновград, от което е видно, че на същата е разрешено изграждането и експлоатация на инсталация и съоръжения, а именно регионален център за обезвреждане на твърди битови отпадъци на общините Асеновград, Първомай, Садово, Куклен и Лъки.

Пред настоящата инстанция са представени доказателства, че към 29.12.2020 г. / л.196 и сл./ лицето е погасило изцяло задълженията си, установени с АУЗД.

От посочените писмени доказателства съдът приема, че община Асеновград реално е предоставяла услугата, обхващаща компонентите на ТБО.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

При така установеното и в изпълнение на задълженията си по чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от Административнопроцесуалния кодекс, за служебна про­вер­­ка на обстоятелствата, съдът констатира, че административният акт е изда­ден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуално­правните разпоредби по издаването му, но неправилно е приложен материалният закон.

Посоченото по-горе относно приложимостта на разпоредбите на ДОПК, съотнесено към конкретиката на настоящия казус нала­га да се приеме, че произ­водството по установяване на задълженията за данък недвижим имоти и ТБО по отношения на жал­­боподателя за притежаваните от него имоти, е по реда за ус­тановяването им предвиден в чл.107 ал.1 - 4. Посоченият норма­тивен текст в своите алинеи предвижда, че, когато органът по приходите устано­вява раз­ме­ра на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на по­дадена от за­дълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, пред­ви­ден в съответния закон като неговият размер се съобщава на за­дълженото ли­це. По искане на последното органът по приходите издава акт за установява­не на за­дължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и слу­жебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и дан­ните, по­лу­чени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и, когато не е подадена декларация или задълже­нието не е платено в срок и не е извършена ревизия. 

Доколкото в случая от доказателствата по делото безспорно се устано­вява, че за процесните периоди С.Г.К. е декларирал, с подадените от него декларации през периодите от 2011 до 2013 г., че е собственик на процесните имоти с партиден номер, находящи се на територията на с. Боянци, общ. Асеновград и гр. Асеновград. С оспорения акт е установено, че лицето има непогасени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2015 – 28.02.2019 г.  

Няма спор, че с решение № 14/16.07.2020 г. АУЗД е отменен в частта за установените задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2014 – 31.12.2014 г. е отменен, поради изтекла погасителна давност.

За останалите задължения няма данни същите да са погасени.

Няма спор, че С.К. е данъчно задължено лице за данък върху недвижимите имоти.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Съгласно чл.11 ал.1 от с. з. данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а от своя страна, чл.64 от ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) таксата по чл.62 се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на общината. В публичното правоотношение, едно лице се легитимира като собственик, респ., заявява се като задължен субект, пред общината с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси.

Жалбоподателят К. безспорно е собственик на недвижимите имоти. Възраженията от негова страна са, че не дължи ТБО във всички компоненти, а само и единствено по отношение поддържане чистота на териториите за обществено ползване, тъй в обектите няма битови отпадъци и никой никога не ги е събирал.

По отношение на приложимия материален закон, на първо място следва да се посочи, че в новелата на чл.141 ал.3 от Конс­ти­туцията на Република Бъл­гария е предвидено правомощие на Общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред установен със закон.

В разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗМДТ е регламентирано правото на тази съ­ве­ти да издават Наредби, с които да уреждат съобразно нормативните актове от по–висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значе­ние.

Същевременно, съгласно чл.62 от ЗМДТ такса за битови отпадъци се запла­ща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на те­риториите за обществено ползване в населените места, като размерът на так­са­та се определя по реда на чл.66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъ­би­ране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или дру­ги съоръ­жения; чистотата на териториите за обществено ползване.

Съгласно чл.63 ал.1 и ал.2 от ЗМДТ (действаща редакцията, ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл.62 на територията на общината, а видът на предлаганите услуги по чл.62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.

Съгласно чл.67 ал.4 във връзка с ал.1 и ал.2 от ЗМДТ (действаща разпоредба, ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)  таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, като размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, и този размер на ТБО битови отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга по чл.62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл.66 ал.13 за всяка услуга по чл.62, се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл.62.

От съдържанието на цитираните текстове на чл.67 ал.1 и ал.2 ЗМДТ се налага изводът, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е рег­ламентиран в ал.1, е определяне на размера според количеството на бито­ви­те отпадъци и само при невъзможност за прилагането му следва да намери приложение ал.2, според която размерът на таксата се определя в зависимост от приетите от общинския съвет основи за услугите по чл.62.

Способите по ал.1 и ал.2 за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евент­уал­ност – в посочената в закона последователност.

Определянето и администрирането на местните такси, и в частност, на так­сата за битови отпадъци е предоставено на Общинския съвет съгласно раз­по­редбите на чл.9 ЗМДТ и чл.66 ал.1 ЗМДТ, който орган приема Наредба за оп­ределянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-cметка за разходите за всяка дейност, включваща раз­ходите, посочени в чл.66 ал.1 т.1 – 4 ЗМДТ.

От представената Наредба за определяне и администрирана на местните такси и цени на права и услуги на територията на общ. Асеновград, както и решения на ОбщС – Асеновград, с които са определените ТБО и е одобрена план-сметката, става ясно какъв са промилите за съответната година при жилищни и нежилищни имоти. В приложена таблична част към решенията са посочени размерите на ТБО по компоненти в промили.

По делото бе изслушана съдебно – счетоводна експертиза, с цел да се установи по какъв начин са формирани задълженията за ДБО и  ДНИ по години и имоти за всеки вид от компонентите поотделно, по години и по партиди. В заключение вещото лице е установила задължения както следва ДНИ в размер общо на 220,22 лв. и лихва от 45,81 лв., ТБО в размер на 1288,92 лв. и лихва от 287,45лв.

ТБО е съвкупност от три различни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване /за тази услуга не е вменено задължение/; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци. Трите услуги са с различно предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки.

Съгласно съдебната практика, услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква задължението за такса за този вид услуга са: Правният субект да притежава качеството на лице по чл.64 ал.1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; Услугата фактически да е предоставяна от общината. Следователно, във връзка с дължимостта на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил сред предпоставките, включване на тази услуга в заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод следва от изричната разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), съгласно която, таксата за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината услуги по чл.62 на територията на общината, като последно соченият текст (действаща разпоредба, ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), от своя страна гласи,   таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;

3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Или иначе казано, таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл.71 от ЗМДТ. В тази връзка на ответника повторно бе указано и допълнително бе дадена възможност на ответника за представянето на доказателства за поддържане на териториите за обществено ползване. Независимо от казаното по-горе по отношение поддържане чистота на териториите за обществено ползване,  не се представят никакви доказателства, че за изпълнението на този компонент, на територията, както на гр. Асеновград, така и в с. Боянци, са ангажирани служители, които да извършват тази дейност. Каза се, не се представят трудови договори, длъжностни характеристики, протоколи за извършена работа и пр., или най-малкото заповеди на кмета, в изпълнение на задължението му по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за ясно и точно определяне на обществените територии, по отношение, на които се дължи такса за чистота на територии за обществено ползване. Посоченото се споделя от съдебната практика на ВАС, поради което съдът не възприема възраженията на ответника в насока, че таксата за тази услуга се дължи и на практика не следва да бъде доказвана, тъй като не е свързана с реално фактическо ползване.

Задължението за ТБО е обвързано с възникнало право на собственост за конкретното лице върху определен недвижим имот, като за да бъде дължима таксата е необходимо да бъде доказано от органа наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки - принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите.

Услуга "обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" е необходима по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така също за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно, с оглед на това, в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл.64 ал.1 ЗМДТ; Общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане и на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод произтича от изричната разпоредба на чл.71 т.1 от ЗМДТ (действаща разпоредба, ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), съгласно която, услугата по чл.62 т.1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66 ал.1 т.2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината.

Нейната дължимост, за разлика от другите две услуги, законодателят не обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се приема, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради това единствената хипотеза, при която лицата могат да бъдат освободени от заплащане на такса за този компонент на ТБО е, когато липсва изградено депо, обслужващо района на общината. В случая, съобразно представените доказателства, са налице доказателства, че в конкретния случай на територията на Община Асеновград има изградено Регионално депо за твърди битови отпадъци намиращо се в местността Капсида което гарантира, че Община Асеновград е осигурила обезвреждането на битовите отпадъци в общината, което налага извод за дължимост на такса за услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депа".

Съобразно изложеното настоящият състав на съда намира, че оспореният административен акт, в частта му относно вменените задължения за съответните периоди за такса битови отпадъци за компонента "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" е неправилен и незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен в тази част. Съдът установява размера на този компонент по партиди на имотите за гр. Асеновград за 2019 г. и за с.Боянци за периода 2015г., 2016 г., 2017 г., 2018г. и 2019 г. съобразно приетата по делото експертиза. Същите се установяват в размер на 190,31лв. /41,59лв.+ 27,83лв.+ 27,83лв.+32,18лв+33,92лв.+ 26,96лв./.

Лихвите върху тези суми съдът изчисли служебно, като се съобрази с естеството на задължението – за половината от сума лихвата е начислена към съответната година, считано от 01.07, а за втората половина – от 01.11. за всяка от годините до датата на издаване на АУЗД – 09.06.2020 г. Така се установи, че лихвата върху главницата от 41,59лв. /за 2019 г. за имотите в гр. Асеновград/ е в размер на 1,99лв, съответно 1,28 лв., или общо в размер на 3,27лв.; лихвата върху главницата от 27,83лв. /за 2015 г. за имотите в с.Боянци/ е в размер на 6,97лв, съответно 6,50 лв., или общо в размер на 13,47лв; лихвата върху главницата от 27,83лв. /за 2016 г. за имотите в с.Боянци/ е в размер на 5,56лв, съответно 5,09 лв., или общо в размер на 10,65лв; лихвата върху главницата от 32,18лв. /за 2017 г. за имотите в с.Боянци/ е в размер на 4,80лв, съответно 4,25 лв., или общо в размер на 9,05лв; лихвата върху главницата от 32,92лв. /за 2018 г. за имотите в с.Боянци/ е в размер на 3,35лв, съответно 2,77 лв., или общо в размер на 6,12лв; и лихвата върху главницата от 26,96лв. /за 2019 г. за имотите в с.Боянци/ е в размер на 1,29лв, съответно 0,83 лв., или общо в размер на 2,12лв. Общо размерът на установената лихва, която подлежи на отмяна е в размер на 44,68 лв.

Предвид изложеното жалбата се явява частично основателна и като такава следва да бъде уважена в тази част.

            При този изход на спора и предвид липсата на претенции на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

            Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК  № 64 от 09.06.2020 г. на главен инспектор при отдел „Местни приходи, при общ. Асеновград, потвърдена с ре­шение № 14 от 16.07.2020 г. на началника на отдел „Местни приходи“ при община Асеновград, в частта относно установените на С.Г.К. публични задъл­жения за такса за битови отпадъци за компонента "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за имотите на жалбоподателя в гр. Асеновград за 2019 г. в размер на 41,59лв. и  3,27лв. лихва и за имотите в с.Боянци за периода 2015г. в размер на 27,83лв. и 13,47лв. лихва, за 2016 г. в размер на 27,83лв. и 10,65лв лихва, за 2017 г. в размер на 32,18лв. и 9,05лв лихва, за 2018г. в размер на 33,92 лв. и  6,12лв. лихва и за 2019 г. в размер на 26,96 лв. и 2,12лв. лихва.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, против акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК  № 64 от 09.06.2020 г. на главен инспектор при отдел „Местни приходи, при общ. Асеновград, в частта потвърдена с решение № 14 от 16.07.2020 г. на началника на отдел „Местни приходи“ при община Асеновград, относно установените на лицето публични задължения за: данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, за периода 01.01.2015 г – 28.02.2019г. за: данък върху недвижимите имоти в размер на 208.92 лв., лихва върху ДНИ – 39.19 лв., както и за ТБО в размер на 1029.03 лв. и  лихви от 202,08лв.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: