Определение по дело №1267/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 60а и сл. от Закона за съдебната власт ЗСВ), във вр. с чл. 197 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. Д. Г., [ЕГН], с адрес в гр. Велинград, подадена срещу Писмо изх. № 94-И-269/23 от 20.12.2023 год. на Заместник - министъра на правосъдието, с което е отказано да се разгледа Заявление № PC - 23- 525 от 02.11.2023 год., подадено чрез Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) до Министъра на правосъдието по реда на чл. 60а от Закона за съдебната власт ЗСВ).

В жалбата се излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт и се моли за отмяната му.

От ответната страна - Заместник - министъра на правосъдието е депозирана административната преписка и становище за недопустимост на жалбата, а в условията на евентуалност - за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ, респективно при отмяна на оспорения акт, ако жалбоподателят е представил документи за платено адвокатско възнаграждение, съдът да го определи под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения.

Административен съд - Пазарджик, след като обсъди релевираните с жалбата основания за незаконосъобразност и доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С. З. № PC - 23 - 525 от 02.11.2023 год., подадено чрез Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) до Министъра на правосъдието по реда на чл. 60а от Закона за съдебната власт ЗСВ), И. Д. Г. е посочил, че е заподозряно лице по висящо съдебно производство № 526 от 2022 год. по описа на Районно управление - Велинград, пр. преписка № 5562 от 2022 год. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, ТО - Велинград. Към 18.10.2022 год. продължителността на производството възлиза на над една година, като същото не се отличава с фактическа и правна сложност. След спирането му органите не са работили по производството и е заявил, че този начин му е нарушено правото на разглеждане и решаване на случая в разумен срок, с оглед чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС, като са му отнели незаконно компютърна конфигурация и не са му я върнали. Във връзка с тези нарушения е изложил съображения за нанесени морални и материални вреди, които на осн. чл. 60а, ал. 3 от ЗСВ, е претендирал компенсация - парично обезщетение в размер на 10 000,00лева за неимуществени вреди. Към заявлението е приложил декларация по чл. 606, ал. 2 от ЗСВ.

Заявлението на И. Д. Г. е разгледано от Специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, като след извършена проверка и изискана подробна справка от разследването по посоченото досъдебно производство, е съставен Констативен протокол № РС-23-525 от 01.12.2023 год. Проверяващите са установили, че в хода на производството няма лице, привлечено в качеството на обвиняем, а към дата на проверката продължава извършването на действия по разследването - призовани са свидетели за разпит.

От проверяващите инспектори в специализираното звено при ИВСС е обоснован извод, че заявителят не е от кръга на лицата по чл. 60а, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 от ЗСВ, които могат да подадат заявление, както и че заявлението е подадено по неприключено наказателно производство. Приели са, че постъпилото от Т. заявление е процесуално недопустимо, поради което не подлежи на разглеждане по същество.

На основание чл. 60д от ЗСВ Констативният протокол от 01.12.2023 год. заедно със заявлението и всички документи към него са изпратени на министъра на правосъдието за произнасяне по компетентност.

С процесното писмо Заместник - министъра на правосъдието е уведомил жалбоподателя, че подаденото Заявление № РС-23- 525 от 02.11.2023 год. е разгледано от Специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Уведомил е жалбоподателя за констатациите на Инспектората към ВСС, както и че съгласно чл. 60а, ал. 2, т. 2 и чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ заявлението му не подлежи на разглеждане по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, тъй като няма качество на обвиняем, пострадал или ощетено юридическо лице по посоченото производство, което е висящо.

По делото е представена Заповед № ЛС-01-28 от

07.07.2023год., с която на основание чл. 60а, чл. 60е, чл. 60з от ЗСВ, във вр. с чл. 3, ал. 2 от Устройствения правилник на министерство на правосъдието, Министърът на правосъдието е оправомощил Заместник - министъра Е. И. Д. да се произнася по заявления от вида на процесното.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните прави изводи:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, с правен интерес от обжалването и е в законоустановения 14 - дневен срок (виж л. 55 - плик от делото), поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспореният отказ е издаден от материално и териториално компетентен орган и е постановен в писмена форма, подписан е от издателя си съгласно посочена заповед за оправомощаване и съдържа изложение с посочени фактически и правни основания. В хода на производството съдът приема, че не са допуснати процесуални нарушения водещи на това основание до отмяна на акта. В съответствие с чл. 60в от ЗСВ е извършена проверка на заявленията по чл. 60а, ал. 1 от специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет. По постъпилото заявление е образувана преписка № РС-23-525 от 02.11.2023 год., разпределена, на състав на принципа на случайния подбор и е определен докладчик. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол в срока по чл. 60д от ЗСВ. В съответствие с чл. 60д ал. 2 от ЗСВ след приключването на проверката протоколът, ведно с преписката са изпратени на Министъра на правосъдието.

По реда на чл. 60а от ЗСВ и следващите се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. С разпоредбата на чл. 60а, ал. 3 от ЗСВ е предвидено, че при констатиране на нарушение на горепосоченото право, на заявителя да се определи и изплати обезщетение в съответствие с практиката на ЕСПЧ в размер на не повече от 10 000,00 лева. Съгласно чл. 60е, ал. 1 от ЗСВ Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства отхвърля заявлението като неоснователно, когато: 1.

продължителността на производството не надхвърля разумния срок; 2. забавянето се дължи на действия или бездействия на заявителя или на негов законен или процесуален представител. В ал. 2 на чл. 60е от ЗСВ е предвидено, че когато правото на заявителя на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е нарушено, Министърът на правосъдието или оправомощено от него лице определя размер на обезщетението съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя. От горното се налага извод, че е предвидено отхвърляне на заявлението, респективно неизплащане на обезщетение, когато заявлението е неоснователно, или определяне на размер на обезщетението и предложение за сключване на споразумение - когато заявлението е основателно.

Преди да пристъпи към произнасяне по същество е извършена преценка за допустимостта на заявеното искане и в случая е постановен отказ да се разгледа по същество заявление по чл. 60а ЗСВ. От съдържащите се в преписката доказателства се установява, че досъдебното производство, от чиято продължителност Т. се оплаква е образувано на 29.09.2022 год. В хода на разследването няма лице, привлечено като обвиняем, а към датата на проверката действията по разследването продължават

По горните съображения съдът приема, че оспореният отказ, обективиран в Писмо изх. № 94-И-269/23 от 20.12.2023 год. на Заместник - министъра на правосъдието, е законосъобразен, поради което жалбата, подадена срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 25а ал. 3 от Наредбата за правната помощ - за предоставена правна помощ за получаване на документи и книжа по дела, за изготвяне на жалби, възражения, писмени отговори, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50,00 до 150,00 лева. В настоящият случай, съдът счита, че минималният размер от 50,00 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да осъди жалбоподателяда заплати на Министерство на правосъдието сумата от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на осн. чл. 200 от АПК, Административен съд - Пазарджик,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Д. Г., [ЕГН], с адрес в гр. Велинград, подадена срещу Писмо изх. № 94-И-269/23 от 20.12.2023 год. на Заместник - министъра на правосъдието, с което е отказано да се разгледа Заявление № PC - 23 - 525 от 02.11.2023 год., подадено чрез Инспектората на Висшия съдебен съвет до Министъра на правосъдието по реда на чл. 60а от Закона за съдебната власт

ОСЪЖДА И. Д. Г., [ЕГН], с адрес гр. Велинград, [улица], да заплати на

Министерство на правосъдието направени по делото разноски в размер на 50,00 (петдесет) лева.

Определението може да бъде обжалвано на основание чл. 200, ал. 2 от АПК и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на ОСС ВАС, I и II колегия, от жалбоподателя пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от получаването му.

Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.