№ 97
гр. Разград, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.а
Членове:В.а П. Д.
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. И.
като разгледа докладваното от В.а П. Д. Въззивно частно наказателно дело №
20223300600271 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба от Ю. С. Р. против
определение №157/25.07.2022г., постановено по НЧХД №50/2022г. по описа на РРС, с което съдът
на основание чл.250, ал.1, т.1 във вр.с чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр.с чл.81, ал.3 и чл.80, ал.1,т.5
от НК е прекратил производството по делото, като е приел, че в случая е изтекла предвидената в
закона абсолютна давност.
Оплакванията са, че определението е неправилно, тъй като е постановено при неизяснена
фактическа обстановка. Жалбоподателят твърди, че се запознал с молбата, в която се съдържат
инкриминираните изрази през настоящата година.Прави искане за отмяна на определението за
прекратяване на производството и връщане на делото на РС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – тъжител в първоинстанционното
производство и в срока по чл. 319 НПК. Извършено е от първостепенния съд администриране на
жалбата, като препис от същата е връчен на всички подсъдими, като отговор е подаден само от
трима от тях, В. Д. Т., Н. В. Н. – Я. и М. В. В., чрез назначения им служебен защитник адв.Е. Г..В
отговора се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба, с искане за нейното
отхвърляне и потвърждаване на атакуваното определение за прекратяване на НЧХД №50/2022г.по
описа на РРС.
Съгласно чл.250, ал.4 от НПК определението/разпореждането за прекратяване на
наказателното производство подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и
първа от същия, поради което и делото е внесено за разглеждане в открито съд.заседание с
призоваване на частният тъжител и настоящ жалбоподател, подсъдимите и техните защииници.
Пред въззивната инстанция лично се явява само тъжителя-частен жалбоподател, който
поддържа подадената жалба срещу прекратителното определение на районния съд, така както е
предявена.Заявява, че ще търси правата си по реда на специалния закон ЗОДОВ.
Подсъдимите В. Д. Т., Н. Ж. С., Н. В. Н.-Я., Б. В. Т., М. В. В., Х. Н. Х., Ж. Д. П., Г. Л. Е., Н.
1
И. Е., С. И.а А., А. С. И., А. Т. А., А. Н. А., З. Е. И. и К. С. С., всички от гр. Шумен, срещу които е
била подадена тъжбата за извършено от тях престъпление по чл.147, ал.1 от НК не се явяват, при
редовност в призоваването.
Защитникът на подсъдимите Н. С., Б. Т., Х. Х., Ж. П., Г. Е. и З. И., адв.В. Д. с писмена молба,
постъпила преди съд.заседание е отправил искане към съда за потвърждаване на атакуваното
прекратително определение.
Молба със същото искане за потвърждаване на определението на РРС е подадена от адв. Е.
Г. Г. , както и от адв. И. Д. Й.- пълномощник на подсъдимите Н. Е., С. А., А. И., А. А.ов, А. А. и К.
С..
При съобразяване на доказателствата по делото, с оглед доводите и становищата на
страните, Окръжният съд намира, че подадената жалба е процесуално допустима, но по същество
неоснователна по следните съображения:
Няма спор по делото, че по тъжбата, подадена от Ю. С. Р. производството пред РРС по
нчх дело е образувано 26.01.2022г./изпратено за разглеждане нчхд №342/2021 г. на РС Велики
Преслав, на основание чл. 43, т. 3 НПК, с определение №1/05.01.2022 г. по чнд №1085/2021 г на
ВКС, след отвод на съдиите от РС Велики Преслав по нчхд №342/21 г., а преди това и на съдиите
от РС Шумен по нчхд №475/20 г./ против В. Д. Т., Н. Ж. С., Н. В. Н. - Я., Б. В. Т., М. В. В., Х. Н. Х.,
Ж. Д. П., Г. Л. Е., Н. И. Е., С. Н. А., А. С. И., А. Т. А., А. Н. А., З. Е. И. и К. С. С. , всички от гр.
Шумен за престъпление по чл. 147, ал. 1 НК. В тъжбата Р. е изложил твърдения,че в молба рег.
№94-00-168/12.01.2018 г. при Община Шумен подсъдимите, посочени в тъжбата са изложили
позорящи името му, честта и достойнството твърдения, които квалифицира като престъпление по
чл. 147, ал. 1 НК, с искане същите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по
посочения текст и и осъдени, както и да заплатят обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Първото прекратяване на нчх дело №50/2022г. по описа на РРС е извършено от съда с
разпореждане №89/31.01.2022г., на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. последно във вр. чл. 247а, ал.
2, т. 2 вр. чл. 24, ал.5, т. 2 от НПК, като съдът е приел , че шестмесечният срок по чл. 81, ал. 3 НПК
е изтекъл на 06.08.2019 г., а частната тъжба е подадена след изтичането му, на 27.02.2020 г.
Разпореждането е било отменено с решение №38/03.06.2022г. по вчн дело №104/2022г. по описа на
РОС и делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С атакуваното сега определение районният съд е прекратил образуваното пред него дело,
преценявайки, че е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за престъплението по чл.147,
ал.1 от НК, като искане за прекратяване на производството на основание чл. чл.250, ал.1, т.1 във
вр.с чл.24, ал.1, т.3 от НПК във вр.с чл.81, ал.3 и чл.80, ал.1,т.5 от НК е направено от всички
подсъдими, чрез техните защитници.
За да прекрати производството съдът е отчел, че деянието в което са обвинени подсъдимите е
извършено на 12.01.2018г., когато е депозирана молба рег.№ 94-00-168 до Община Шумен от
същите, като в нея според тъжителя са изложени позорящи името, честта и достойнството му
твърдения, които квалифицира като престъпление по чл.147, ал.1 от НК. Предвиденото в закона
наказание за това престъпление „клевета“ е глоба от 3000 до 7000 лв. и обществено порицание.
Посочил е също така, че дори и при квалифицираната клевета по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1 от НК
наказанието е глоба от 5000 до 15 000 лв. и обществено порицание. Съгласно разпоредбата на чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК предвидената в закона давност за изключване на наказателното преследване в
този случай е 3 /три/ години, като съгласно чл. 81, ал. 3 от НК т.нар. абсолютна давност за
наказателно преследване, независимо от спирането и прекъсването на давността е 4 /четири/
години и половина. В случая давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е изтекла на 12.01.2021г., а
давността по чл. 81, ал. 3 от НК е изтекла на 12.07.2022г.
При направените констатации от районния съд, правилни и законосъобразни се явяват и
направените от него изводи за наличието на предпоставките за прекратяване на наказателното
производство поради изтекла давност.
В това производство окръжният съд не дължи произнасяне за причините довели до изтичане
на абсолютната давност за наказателно преследване.
Атакуваното прекратително определение не страда от посочените в жалбата пороци и следва
да бъде потвърдено, поради което Разградският окръжен съд.
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №157/25.07.2022г., постановено по НЧХД №50/2022г. по
описа на РС - Разград за прекратяване на производството по делото на основание чл.250, ал.1, т.1
във вр.с чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3