гр.К., ............2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд, гражданска колегия
в публично заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря....................................Х. К.……........................................като
разгледа докладваното от съдията..........................гр.дело №3612 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е за неимуществени
вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът П.А.И.
е председател на Сдружение „Клуб по конен спорт, приложни дейности и спортове
за оцеляване Б.-7“, БУЛСТАТ:*****, със седалище и адрес на управление *** и към
03.07.2016г. основната цел на сдружението съгласно устава му била „да работи за
физическото и духовното развитие на подрастващите в сферата на приложните
спортове и дейности като: конна езда, плуване, колоездене, моторни спортове,
гребане, яхтинг, ориентиране, астрономия, стрелба с лък, бойни умения, скално
катерене, изучаване на флората и фауната, оцеляване сред дивата природа.
Ответникът организирал летни неколкодневни спортни лагери за деца, на които ги
обучавал и тренирал по изброените по-горе видове спорт. Заниманията се
провеждали в с.К., общ.К., обл.С., където ответникът и семейството му
притежавали имот - „К.Ч..“. Летният лагер не бил регистриран в РЗИ и НАП, нито
отговарял на изискванията по ЗТуризма, липсвали изискуемите правила и ред за
работа с деца. През м.06.2016г., ответникът набирал деца за провеждане на
спортен лагер в имота си в с.К., като рекламирал тази своя дейност в интернет
пространството и посочвал, че обучава и тренира деца в множество видове спорт.
Разбирайки за предлаганите спортни услуги, майка му Т.К.А.чрез нейна позната
учителка, която съдействала за набиране на деца за лагера, се свързала с
ответника и го записала за провеждания в периода от 31.06.2016г. до
05.07.2016г. спортен лагер заедно с брат му близнак В. С.А.. За предлаганата
услуга родителите му заплатили по *** лв. за всеки от тях, в която сума били
включени транспорт, нощувки, храна и такси за посещавани увеселителни и други
обекти. Срещу заплатените суми родителите му не получили касов бон или друг
счетоводен документ. На 31.06.2016г., под ръководството на ответника група от
деца, сред които и той, отпътували с микробус от гр. за с.К.. След пристигането
им, били настанени в имота на ответника, в който отглеждал коне. До
03.07.2016г. участващите в спортния лагер деца, под ръководството на ответника
се упражнявали и обучавали в различни видове спорт - стрелба с лък, стрелба с
въздушна пушка и пистолет, яздене, каране на бъги, спускане с въже и др. На
03.07.2016г., след обяд, ответникът организирал поредното спортно занимание - „А.
т.“, което представлявало опънато под наклон въже между две дървета в имота, на
височина около 1.80 м. от земята, по което всяко дете следвало да се спусне
посредством халка, която се закачала за въжето и която била закрепена за
спускащия се. Преди началото на заниманието, ответникът не им извършил подробен
и точен инструктаж как следва да го изпълняват безопасно. Спускайки се от
едното дърво, когато достигнело до другото дърво, детето стъпвало на поставена
от ответника подвижна метална стълба с формата на буквата „Л“, която не била
монтирана стабилно, бивало откачано от въжето от друго дете, след което слизало
по стълбата само. Ответникът слагал на децата обезопасителни колани през кръста
преди да започнат спускането, след което децата се качвали по друга подвижна
дървена стълба, която също не била стабилно монтирана, до площадка около
дървото и сами се закачали за въжето, по което се спускали. През цялото това
време, докато децата се спускали по въжето, ответникът наблюдавал изпълненията,
седнал на стол. След като няколко деца направили упражнението, дошъл и неговия
ред Спуснал се по въжето безпроблемно и достигнал до стълбата в долния му
край. Стъпил на стълбата, но детето,
което го откачало от въжето, откачило халката не откъм кръста му, а откъм
въжето, при което стълбата се заклатила, той се подхлъзнал и паднал от нея по
гръб от височина около 1.80 м. При падането си изкарал въздуха и си прехапал
езика, като много силно го заболял и гърбът. След като другите деца започнали
да викат, че е паднал, ответникът отишъл при него и му казал: „Как можа да
паднеш така, бе, момче?!“, не установил видими наранявания по него и го
изпратил да пийне вода и да се успокои. Не повикал лекар или медицинско лице,
което да му извърши преглед, нито го завел в медицински кабинет за провеждане
на преглед. Вечерта, съобщил на родителите си какво се случило и че много го
боли гърба. Родителите му помолили госпожата, която придружавала децата, да
намери мехлем и да го намаже, а ако е необходимо да потърси лекарска помощ,
която ще заплатят. В следващите дни взел участие и в останалите занимания,
включително и посещение на аквапарк в с.Овощник, като продължавал да изпитва
болки в гърба, а ответникът не се поинтересувал повече за здравословното му
състояние- поведение, което застрашавало здравословното му състояние според
лекарите, които извършили прегледите му по-късно. Силните болки в гърба му
продължили и след края на лагера и прибирането му в гр.Х.. Тъй като същите не
отминавали, на 11.07.2016г. бащата му го завел на лекар-ортопед. При извършния
преглед, била установена силна болка паравертебрално и върху Тh5- Тh10 сегмент
на гръбначния стълб, както и силна палпаторна болка върху дясната гръдна
половина. Ортопедът предписал като терапия: покой на легло за 1 месец;
ограничаване от физически натоварвания до 6 месеца; препоръчано било да се
направи и ЯМР. Поставена му била основна диагноза: Множествени счупвания на
гръдната част на гръбначния стълб. На 11.07.2016г. в Медико-диагностична
лаборатория за рентгенова диагностика „С.“ ООД му била направена и
Рентгенография на торакалните прешлени №3651/11.07.2016г. с данни за снишени тела на Тh 7 и Тh 8. В
изпълнение на предписанието на д-р Е. Г., на 12.07.2016г. посетил ДКЦ „П.“ ООД
- гр. за извършване на ЯМР и след извършено изследване: МРТ на торакален и
лумбален отдели на гръбначния стълб се установили данни за състояние след
понесена травма- дискретни фрактури с вклиняване на телата на Тh 5 и Тh 7 откъм
краниалните ламини. В Съдебномедицинско удостоверение №345/16г. от
09.08.2016г., издадено от д-р Х. Е. - специалист по съдебна медицина било
установено, че са му причинени счупвания на телата на V, VII и VIII гръдни
прешлени и, че тези увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд
тъп предмет и могат да се получат при падане от височина по описаните начин и
обстоятелства. Според експерта било причинено трайно затруднение в движението
на снагата по смисъла на чл.129 от НК, което се дължало на счупването на телата
на не по-малко от три прешлена от гръдния отдел на гръбначния стълб. С Протокол
на медицинска комисия №803 от 05.10.2015г. на „ДКЦ 1“ - гр.Х., при извършен
преглед, му била установена болка паравертебрално и върху Тh 5- Тh10 сегмент
на гръбначния стълб, както и силна палпаторна болка върху дясната гръдна
половина. Дадено било мнение, да се освободи от занятия по физическо възпитание
за учебната 2016/2017г. и му била поставена диагноза: Множествени счупвания на
гръдната част на гръбначния стълб. Твърди, че следствие на претърпения инцидент
и поради изпитваните силни болки в областта на счупените прешлени от гръбначния
стълб, в изпълнение на дадените лекарски предписания не му била позволена
никаква физическа активност /тренировки по баскетбол, подскачане, бягане-дори и
със ниска скорост, носене дори на малки тежести на гърба - особено на
ученическа раница/ в продължение на 6 месеца. Носил корсет в продължение на 3
месеца, при предполагаеми ситуации, свързани с натоварване на гръбначния стълб.
На 15.12.2016г. отново посетил ДКЦ „П.“ ООД - гр.П., за повторно изследване:
МРТ на торакален и лумбален отдели на гръбначния стълб, като било установено,
че са налице МРТ данни за състояние след понесена травма и че към момента на
изследването вече не са налице МРТ данни за патологични промени. От
медицинската документация се установявало, че вследствие на инцидента от
03.07.2016г. е получил счупване на телата на V, VII и VIII гръдни прешлени.
Възстановителният му период продължил около 5 месеца, през което време изпитвал
болки, спазвал режим на покой на легло в продължение на 1 месец, носил корсет в
продължение на 3 месеца, страдал от затруднени движения, бил освободен от учебните
часове по физическо възпитание и дори не можел да си носи сам раницата за
училище. Твърди, че е активен спортист -тренирал баскетбол и бил лицензиран
състезател на Баскетболен клуб „Х.“ от спортно-състезателната 2014/2015г. След
получената травма се наложило да преустанови до пълното си възстановяване и
тренировките по баскетбол. Така, процесният инцидент от 03.07.2016г. се отразил
изключително негативно и на психиката му. След злополуката се изплашил, а след
установяване наличието на счупени прешлени, настъпило и притеснение относно
възможността и занапред да тренира баскетбол. В първите седмици след случилото
се, не можел да спи спокойно, загубил апетит и станал по-лесно раздразнителен.
Поради получената травма не можел да се занимава с любимия си спорт, не можел
да играе с останалите деца, настъпило затваряне в себе си и ограничаване на
социалните контакта, които отражения върху психиката постепенно с
възстановяването в здравословен план са намалявали. Тези негативни последици
върху психиката му, съпътствали целият възстановителен период. За станалия
инцидент на 03.07.2016г. били образувани пр.пр. №2364/2016г. по описа на РП - К.
и ДП №93/2016г. по описа на ОСлО при ОП - С., като ответникът бил привлечен в
качеството на обвиняем, но разследването все още не било окончателно
приключило. Тъй като ответникът организирал всички игри и обучения по различни
видове спортове и бил лицето, на когото били поверени грижите на всички деца за
периода на провеждане на лагера в имота му в с.К. - от 31.06.2016г. до
05.07.2016г. той отговарял и за безопасността на децата по време на
провежданите от него занимания като пълнолетно лице, което ги ръководело. С
проявената от ответника небрежност относно безопасността на децата при
провеждане на заниманието „А. т.“ на 03.07.2016г., неосигурявайки същата в
пълна степен и поверявайки част от нея на други деца, недаването на точни
инструкции на децата как безопасно да изпълняват заниманието „А. т.“ и
бездействията му след настъпилия инцидент - непотърсена медицинска помощ,
счита, че същият виновно е допуснал да
настъпят описаните неимуществени вреди в правната му сфера като по този начин
бил осъществен съставът на чл.45, ал.1 от ЗЗД. Били налице всички елементи от
фактическия състав на нормата, за да бъде ангажирана отговорността на ответника
- противоправно деяние, изразяващо се в бездействие, настъпили за ищеца
неимуществени вреди, пряка причинно-следствена връзка между тях, както и вина у
делинквента и презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че не е получавал от
ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
претърпяната злополука на 03.07.2016г. Счита, че е налице правен интерес от
завеждане на иска за репариране на причинените му неимуществени вреди, вследствие
на непозволено увреждане. Счита претенцията за изплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди вследствие на процесния инцидент за
напълно основателна, а размерът на търсеното обезщетение за справедлив и в
съответствие с трайната съдебна практика по сходни казуси предвид причинените
болки и страдания и младата му възраст. На основание чл.84, ал.3, вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД претендира и законна лихва върху претендираното обезщетение,
считано от три датата на непозволеното увреждане, считано три години назад от
датата на подаване на исковата молба предвид чл.111, б.“в" от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника П.А.И.,
с ЕГН:********** ***, да заплати на Б.С.А., с ЕГН-**********, действащ лично и със
съгласието на С.Г.А., с ЕГН-********** като баща и законен представител , и
двамата от гр.Х., ул.“О****, сумата от ****лв. представляваща част от *** лв.
обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в счупване на телата на V, VII и VIII гръдни
прешлени, както и преживени душевни болки и страдания - стрес, страх и
негативни емоции в резултат на инцидент на 03.07.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 02.12.2016г. - 3 години преди датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на
исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът счита иска за допустим, но за неоснователен.
Оспорва твърденията в исковата молба, оспорва описаната в нея фактическа
обстановка. Заявява, че през м.06.2016г. са били организирани занимания на
деца, които се провеждали в с.К., общ.Г., обл.С.. Тези занимания не
представлявали организиран тренировъчен процес, а игри сред природата. Целта на
цялото мероприятие било децата да бъдат сред природа, да играят и спортуват
извън затворените пространства, без компютри и електронни игри. Осигурявал
развлечения и занимателни игри на деца. Всички игри били с различен характер,
реализирани били еднократно с цел забавление. Децата сами избирали в коя игра и
кое развлечение да се включат като част от тези развлечения били посещения на
ферма за отглеждане на коне с възможност на децата да яздят кон, посещение на
аквапарк, на картинг и пр. На 03.07.2016г. за децата била организирана игра -
спускане по въже, наподобяваща т. нар. „А. т.“. За целта стоманено въже било
опънато между две дървета през средата на двора на имота, в който били
отседнали децата, на определена не голяма височина. Децата били обезопасени
всяко индивидуално. Спускали се посредством алпийски колани и ролки, едно по
едно по въжето, посредством алпийски колан с две халки - единия край се закачал
за опънатото въже, а другия за колана на детето. Преди започване на играта на
всички деца обстойно било обяснено начина на провеждането й, включително и
задължението да не откачат сами халката нито откъм въжето, нито от колана. В
края на въжето, по което се спускали децата, стояло значително по-голямо дете,
което да га посреща, да им помага да стъпят на стълбичката. На същото място се
намирало и друго дете - момиче, което пък откачало халката от обезопасителния
колан. Имало и дете, което
придържало стълбичката, в
случай, че се разклати. Стълбичката представлявала
малка, Л-образна, разтворена, стабилна. Стълбата била общо с четири стъпала,
здраво закрепени на земята. Децата се спускали едно след друго. В края на „А.
т.“ краката на децата били на височина около 60 см., а и стълбичката била
малка, чиято височина не надвишавала метър. Когато дошъл ред на ищеца Б.А.,
същият се спуснал по въжето. Посрещнат
бил от по-голямото дете С.П. Д.,
който му помогнал да стъпи на стълбичката. Едно момиче, което наричали Ц.,
откачила халката на обезопасителния колан и ищецът започнал да слиза по
стълбичката. На предпоследното стъпало се подхлъзнал и паднал. Твърди, че Б.А.
паднал от височина не повече от 40-50 см., а не от върха на стълбата от
височина 1.80 м. Твърди, че лично слагал обезопасителни колани и карабинери, за
да е сигурен в поставянето им правилно и безопасността на децата. Не било
вярно, че е стоял на столче отстрани и само наблюдавал. Оспорва, че при
падането ищецът си изкарал въздуха, че не можел да диша и изпитал силни болки в
гърба. Детето се е изправило, влезнало в помещенията да почине и да пие вода и
след това продължило игрите заедно с другите деца. Ищецът не споделил нито с
него, нито с другите деца или със съпругата му Стела Иванова за каквито и да
било болки, още по-малко в гърба. Самият ищец признавал, че е взел участие и в
следващите игри, включително в посещение на аквапарк, спускане по пързалки,
част от които били доста екстремни, раздрусващи и при наличие на болка в гърба,
ищецът не би могъл да участва в игрите. След още един ден, Б.А. участвал в игра
управление на картинг, което предизвиквало силно натоварване на гърба,
причиняващо изключително раздрусване, но той отново не изразил никаква негативна
емоция, не се оплакал от болки, не е отказал да участва. Напротив, бил активен
във всички игри. Още на 05.07.2016г. децата били вече при своите родители.
Ищецът не разкривал с какви занимания се е забавлявал в периода от 05.07.2016г.
до 11.07.2016г.
През тази седмица той бил във ваканция, играел, спортувал. бил активен
спортист, тренирал баскетбол, което показвало, че заниманията му били свързани
със скачане, бягане и в нередки случаи падане. Липсвали каквито и да било
основания да се твърди, че бил претърпял сериозна травма именно от инцидента на
03.07.2016г.,
когато паднал от съвсем ниско разстояние. Оспорва поставена диагноза „множество
счупвания на гръдната част на гръбначния стълб“. Счита, че не носи никаква
отговорност за претърпени от ищеца травми. Дори и да има такива, то те не били
настъпили по време на престоя му в с.К.. За тях нямал вина нямал нито пряко, нито косвено бил отговорен за
ищеца. С Инструктаж, подписан от Т.К.А.- майка на ищеца, на детето било
разяснено, че при възникване на здравословен проблем било длъжно да уведоми
ръководителя на групата незабавно. В случая, дори да е имало някакъв
здравословен проблем у ищеца, то това не било станало достояние на нито един от
възрастните лица, придружаващи децата, а най-малко на него, поради което и
нямало как да носи отговорност за неосигуряване на медицинска помощ. Моли съда
да отхвърли предявените искови претенции за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, както и исковата претенция за заплащане на
законната лихва върху обезщетението, считано от 02.12.2016г.. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
От заверено копие на удостоверение
за раждане е видно, че ищецът Б.С.А. е с родители: Т. К. А.-майка и С.Г.А.-баща.
По делото е прието
заверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот №157, том IV,
дело №1286 от 26.05.1995г. на Нотариус П. К., с район РС – К., съгласно който П.А.И.
и С. Д. И. са собственици на недвижим имот,- дворно място от 1730 кв.м. и
построените в него жилищна сграда и стопански постройки, находящи се в с.К.,
олщ.Гурково, обл.С..
По делото е прието за безспорно, че
ищецът Б.С.А. е бил на детски спортен лагер „К.Ч..“, организиран от ответника П.А.И.
*** З. и на 03.07.2016 г. при участие в играта „А. т.“ е паднал.
По реда на чл.176 от ГПК ответникът
обяснява, че е завършил НСА, успешно издържал изпит по алпинизъм и предвид
дипломата си сам монтирал съоръженията в имот си. Съоръжението „А. т.“,
представлявало стоманено въже, презапасено със здравина. Децата били със
сертифицирани колани, закупени от специален магазин. Въжето било монтирано
безопасно, за да могат децата да се движат максимално ниско до земята, но да
получат адреналина от летежа. По време на летежа децата се движели на 50 см.
над земята. Безопасността я организирал като уведомявал децата да са с обувки,
докато ги фиксира с коланите. Височината била ниска и не било необходима
предпазна мрежа. По време на лагера през 2016г., имал на разположение детски
лекар при повикване. На лагера имало учител М. И. Й.. За провеждането на
мероприятията в лагера информирал родителите при лична среща с тях или по
телефона и те давали устно съгласието
си. М. Й. осъществила контактите с ищеца и родителите и ги запознала за
организирания от него лагер. Играта „А. т.“ провели веднъж. Направил инструктаж
за участието в нея и предупредил децата да са със здрави нехлъзгащи обувки.
Направил оглед кой с какви обувки бил, но някои от децата се пускали със
сандали, а не с маратонки. Качването ставало по стълба, а преди спускането били
обезопасени със сбруя- колан с халка и кука, който обхващал чатала и кръста и
се захващал за ролката на въжето. Стълбата по която децата се качвали била
дървена и здрава. На изхода имало друга желязна стълба във формата на буквата
„Л“, по която децата слизали след като спират на долния край и откачат въжето.
При всяко слизане, стълбата се махала. На самия ден бил на качването, а на
слизането помагало едно от децата С., който бил от по-големите деца. В момента
на инцидента учителката не била при тях. Стълбата на която се качвали децата
била около 2 м. висока, а тази на която слизали е-около 1.60 м. висока и двете
с 5 стъпала.
Съгласно показанията на св.М. Й. Д., ищецът Б.А. бил с група деца в
лагер през 2016г., който тя организирала. Сочи, че е педагог и психолог на
свободна практика. Лагера организирали по желание на децата, които били на него
в предходната година като през 2016г. поканили и деца, които не са участвали,
сред които Б.А. и брат му. Майката на Б.А., която отишла при нея, била
запозната с условията, както и колко дни ще бъде лагерът, в общи линии какви
занимания се включват, и че трябва да има писмено съгласие да заведе децата на
лагера. Такъв документ й бил даден. Лично отговаряла за 7-8 деца, които завела
сред които ищецът Б.А., брат му и детето С. Д.. За другите деца, участващи в
лагера и за самата организация в лагера отговаряли П.И. и съпругата му С. И..
Придружавала децата във всички мероприятия. Присъствала като наблюдател на
спортното занимание „А. т.“ на 03.07.2016г. Телефонът й звъннал, влязла в
къщата, а когато излязла ищецът плачел. Той се спускал, когато тръгнала и не
видяла самия инцидент. След приключване на разговора по телефона, се върнала
обратно. Ищецът бил до къща и плачел. Разпитала го какво е станало, а детето
казало, че е паднало и че го боли гърбът. Погледнала и не видяла синини или
нещо, което да й подскаже, че то има травма, за да го заведат на лекар.
Оставила го да почине, но следяла как се чувствал и информирали родителите му
същия ден. Следяла състоянието на ищеца до края на лагера, което било 2 дни.
Той участвал във всички игри. Питала го дали има проблем и дали да го боли, а
той й казал, че имал леки болки. На следващия ден завели децата на аквапарк.
Ищецът се къпал и пързалял. След аквапарка го питала го как се чувства като той
и казал, че има лек дискомфорт и леки болки. В деня на инцидента децата
и ищецът карали бъги, на следващия ден, ходили на аквапарк, а след това децата
карали картинг в МОЛ - С. и се прибрали в гр.Х.. Б.А. не й се оплакал след
картинга. Седмица или 2-3 седмици, след като се прибрали в гр.Х. случайно се
видяла с родителите на ищеца, които и казали, че той продължил да се оплаква от болки, че не
ходел на тренировки и го завели на лекар. По време на лагера и до прибирането в
гр.Х. освен този инцидент с ищеца, други инциденти. За времето на предстоя в
лагера играта А. т. се провела веднъж. Присъствала на инструктаж преди всяко
мероприятие, на което децата участвали. Инструктажът преди алпийския тролей бил
децата да внимават, да стоят на разстояние, внимателно да се качват и да слизат
по стълбичките. Нямало раздадени каски и надлакътници. Ако не се спазвали
дадените от ответника предписанията, детето не участвало в играта. Преди
започване на играта „А. т.“ П.И. обяснявал на децата, че първо минават през
него, обезопасявал ги като ги захващал за кръста с колан. Той ги качвал от
първата точка, след това децата минавали по тролея и тъй като скоростта им била
по-бърза, преди да слязат от металната стълба в края на трасето, трябвало да се
разкопчаят. На последната точка този ден били св.С. Д.и едно момиче, които
помагали на детето да спре и да може да слезе. С. Д. помагал да се махне коланът при
слизането. Б.А. бил облечен с къси
панталони, но нямала спомен как е бил обут. Изискването било децата да са обути
с удобни обувки и удобни дрехи. Тя и ответникът П.И. преценили, че детето няма
да се води на лекар, тъй като не се оплакало, че има сериозни болки. Не си
спомняла за отстранени деца от участие в играта „А. т.“, но имало деца, които
не искали да участват, защото се страхували.
В показанията си, дадени в присъствието на родителя Г.С.Д.
като законен представител и на социален работник от ДСП-К.,
свидетелят С. П. Д.сочи,
че бил на лагерите в с.К., организирани от П.И. през 2015 г. и през м.юли
2016г. Познавал Б.С.А. от лагера през 2016г. Участвал в играта „А. т.“, както и
всички деца. Като отишли на съоръжението, ответникът им помагал да си слагат
екипировката, казвал им какво трябва да се правят, както и да са внимателни, да
внимават къде стъпват при слизане от стълбата. Ищецът минал на алпийския
тролей. Бил бос когато се качвал и П.И. му направил забележка. Тренировката
правили към обяд. Тревата все още била мокра. Б.А. продължи да върви бос,
отивайки към „тролея“. Сложили му екипировката - каска и колани, той се пусна и
като загубил инерция се спрял на стълбата. Когато започнал да слиза от стълбата
се подхлъзнал, паднал и си ударил гърба. Стълбата, по която се качвали била
дървена, а по която се слизало била метална на буква „Л“. Бил до металната
стълба и видял как ищецът се подхлъзнал при слизането. Височината от която той
паднал била около метър. След падането Б.А. не можел да си поеме въздух.
Обадили се на св.Й. и тя дошла. Видял, че Б. не може да си поеме въздух когато
всички в т.ч. и ответникът отишли при ищеца. Свидетелят сочи, че ответникът го
накарал при слизане от стълбата да помага на децата ако е необходима помощ като
детето трябвало да му каже за да му подаде ръка или да се подпре на него, а
когато стълбата се накланяла трябвало да я задържи. Б.А. тръгнал да слиза и се
подхлъзнал. Стълбата не се разклатила и не видял, че на ищеца му трябвала
помощ. Лагерът бил 5 дни. Качили се веднъж на „алпийския тролей“. По времето на
престоя в с.К., ходили на разходка с каруца, карали АТВ на *** м. от лагера,
разхождали се по поляни, ходили на аквапарк. Играта „А. т.“ била в края на
престоя, аквапаркът в последния ден, а АТВ-то преди това. Б.А. бил със
затруднено дишане около 2-3 минути. П.И. го попитал, дали има болки за да
вземат мерки, а Б.А. казал, че няма болки и че трябва да си почине. Бил видимо
уплашен. Братът на Б. му помогнал, както и госпожата. Ищецът участвал активно в
аквапарка като плувал и се пускал по пързалките. При прибирането към гр.Х.
ответникът завел на картинг писта в гр.С., където Б.А. и брат му карали
картинг. На картинг пистата нямало проблеми. На лагера Б.А. бил в една стая с
брат си. Въжето на алпийския тролей при слизане било на около 2 метра
разстояние от земята. П.И. сложил на кръста на Б.А. колан от планинска
екипировка, който минавал между краката. След изкачване по стълбата всеки сам
се закачвал към въжената линия с две катарами, захващал се за въжето и се
спускал. Всички се спускали с едно въже. По цялата дължина за спускане има едно
въже. При слизане свидетелят пояснява, че хващал спусналото се дете за краката
и го бутал към стълбата. Това го правел всеки път, когато бил сложен в края на
алпийското въже. Можело човек сам да си свали въжето от катарамата и не била
необходима помощ. На 03.07.2016 г. имало по-малко от него момиче на име Калина,
която помагала на децата да откопчават катарамите от въжето. Тя помогнала и на Б.
да си откачи катарамата. Била качена от другата страна на стълбата, а той бил
от страната на Б.А., който слизал. По време на лагера, освен П.И. и св.Й., била
и съпругата на П.И.. Към П.И. отнасяли всички въпроси, свързани с лагера, за
храната се обръщали към съпругата му С., а към св.Й., ако трябвало помощ или да
звъннат на родителите си. В началото на лагера тримата им казали към кого да се
обръщат. Знаел какви игри ще има на лагера, защото бил там предходната година.
Съгласно показанията на свидетеля В. С.А., дадени в присъствието на
родителя и социалния работник от ДСП-К., за лагера разбрали от приятелка на
майка му. Влязъл в интернет и видял, че се организират игрите стрелба с лък, каране на бъги, стрелба
с въздушна пушка, имало и снимки. На лагера заминали с брат си, където ги настанали
ответникът и ги информирал какво ще правят през дните на престоя. Стреляли с
лък, карали картинг, били на аквапарк след играта „А. т.“, която била по
средата на пребиваването им. Не се качил на „алпийския тролей“, а стоял на
тревата до стълбата, която била дървена. Седнал на тревата, която била влажна и
се намокрил. Не слушал какво говорел ответника и гледал внимателно цялата игра,
защото не му било интересно. Децата се качвали по стълбата и се закачали сами
на въжето, а ответникът им слагал предпазен колан. Свидетелят заявява, че не
помни брат му как е бил облечен този ден, но бил обут със сандали. Ответникът
не казал нищо на брат му, когато му слагал предпазния колан. Св.Й. не била там.
Брат му се качил по стълбата, закачил се, спуснал се като опитал да направи
трик- да се обърне с главата надолу и да вдигне краката нагоре спускайки се, за
точки. В края на дължината на „алпийския тролей“ стоял само С. Д.. Разстоянието
между краката и земята, в долната част при спускането било до кръста му при
неговият ръст от 193 см. В долната част на въжето С.Д. откачил ищеца, който
стъпил на стълбата, подхлъзнал се и паднал по гръб. Болял го, плачел и охкал.
Ответникът отишъл при него. Завели брат му да се измие, след това се прибрали
двамата в стаята. Когато ищецът легнал на леглото му казал да не го мърда че го
болял гърбът. При тях дошла съпругата на ответника, похвалила брат му, че
направил завъртането и че е взел 5 точки. Ищецът не се оплаквал. Обадили се на
родителите им. Вечерта ищецът отишъл на вечеря. Болката му била силна през
цялото време. Карали картинг. Болял го гърба, но искал да кара картинга. Ходили
на аквапарк, той плувал в басейна, спускал се по пързалката. Оплакал му се, че
го боли след инцидента и на следващия ден. Казал чу го боли силно и на майка
им. М.Д. постоянно го питала, дали го боли и той й отговарял, че го боли. Като
се прибрали в гр.Х., болките продължавали и родителите им го завели на лекар.
След ренгеновата снимка от родителите си разбрали, че брат му имал спукани
прешлени и по препоръка на лекарите не трябва да бяга и да скача. С брат си
тренирали баскетбол от 6 години. Като се върнали от лагера, ищецът не ходел да
спортува. След една година започнал да си носи раницата. Видял Б. като паднал.
Стилян го спрял накрая, откачил го, Б. стъпил на стълбата и паднал. Стълбата
имала 5 стъпала. Ищецът паднал от най високото стъпало. Ответникът стоял на
стол на тревата, в началото на тролея. Отишъл при брат му, попитал, как така е
паднал и му казал да отиде да се измие. Никой не му помогнал да стане. Всеки
път като ставал от леглото присвивал очи и през цялото време бил намръщен. След
прибирането им от лагера брат му лежал, боляло го,не се срещал с приятели.
От Амбулаторен лист №4904 от
11.07.2016г., издаден от д-р Е. Г. - ортопед-травматолог, било видно, че след
падане от стълба се оплаквал от силни болки в дясната гръдна половина и Тh отдел на гръбначния стълб.
Съгласно показанията на
свидетеля Т.К.А.контактите
й били със св.М. Й., която й обяснила с
какво ще се занимават на лагера -конен спорт, яздене, стрелба с лъкове,
аквапарк, спортни мероприятия. Двете им деца били спортисти и семейството
решили, че е добър вариант те да отидат за 5 дена на този лагер. Платили на Й.аксите,
подписали декларация и заплатили застраховки за пътуването. Моят контакт беше
само с г-жа Й.. С ответникът се видели на паркинга преди отпътуването за лагер.
Били информирани, че могат да търсят децата по телефоните им след 18:00 часа,
когато ще са свършили заниманията в лагера. От синът си В. разбрала за
инцидента, след като се обадила по телефона. Той и казал, че ищецът е паднал от
стълба след като „преодолял алпийски тролей“. Обадила се на св.Й., която
подробно обяснила какво е станало, похвалила детето, че е изпълнил всички
упражнения, но накрая паднал. Попитала ищеца дали го боли и той потвърдил. Й. и
казала, че в лагера няма лекар, но ако се наложело можело да се потърси. Помолила
я да види ищеца, да прецени има ли нужда от лекар и ако ситуацията е сериозна
да им се обади за да го приберат. С Б. говорила кратко. От сина си В. разбрала,
че спят на двуетажни легла. Чула Б. викайки на брат си да не клати леглото че
го боли. На следващия ден, след аквапарка отново разговаряла с ищеца, които и
казали, че се пуснал легнал по пързалката защото го боляло седнал. и разбрал,
че го боли пак и останал в басейна. Децата не били от хленчещите, не се
оплаквали ако нещо ги притеснявало и ако не били попитани нямало да кажат, че
ги боли. Когато се върнали от лагера, Б.
й казал, че го боли гърба при скачане, при кихане и при тръскане. На втория ден
след връщането от лагера отишли на лекар. След установяване на травмата,
лекуващият лекар предписал - без скачане и ищецът бил освободен от физическо
възпитание, не ходел на баскетбол, не си носел раницата за училище. Носел
корсетът половин година ежедневно, след това при по-тежки натоварвания.
Започнал с по-леки упражнения една година след травмата. В период от една
година имал болки при движенията тичане, скачане, тръскане, кашляне.
По делото са приети като
доказателства заверени копия на Амбулаторен лист, Медико-диагностична
лаборатория за рентгенова диагностика „С.“ ООД, Рентгенография на торакалните
прешлени №3651/11.07.2016г., съдебномедицинско удостоверение №345/16г. от
09.08.2016г., Протокол на медицинска комисия №803 от 05.10.2015г., издаден от
Ортопедична ЛКК, издаден от „ДКЦ 1“ - гр. Х., от които е видно, че
при извършен на извършен преглед на Б.С.А. е установена силна болка
паравертебрално и върху Тh5-Тh10 сегмент на гръбначния стълб, силна палпаторна
болка върху дясната гръдна половина, предписан е покой на легло за 1 месец и
ограничаване от физически натоварвания до 6 месеца, а след направена и
Рентгенография на торакалните прешлени и
ЯМР са установени снишени тела на Тh7 и Тh8, дискретни фрактури
с вклиняване на телата на Тh5 и Тh7 откъм краниалните ламини на гръбначния стълб
на гръбначния стълб, след понесена травма, поставена е диагноза: Множествени
счупвания на гръдната част на гръбначния стълб, с препоръка Ортопедична ЛКК детето да се освободи от занятия по физическо възпитание за учебната
2016/2017г.
По делото е прието заверено копие на
Инструктаж за безопасност на учениците и култура на поведение при провеждане на
екскурзия по маршрут Х. - „К.Ч..“ – Х. през периода от 30.06.2016г. до
05.07.2016г., подписан от ищеца Б.С.А. и родителя Т. К.А., в който е посочено
задължението на децата да спазват на дисциплина по време на пътуването и докато
са в превозното средство, да изпълняват предвидените в екскурзията дейности и
разпореждания на учителя и винаги да спазват уреченото време за сбор и
тръгване, да не осъществяват контакти с непознати хора по какъвто и да е повод,
при възникване на здравословен проблем да се уведоми ръководителя на групата,
да не ползват остри и опасни предмети и запалителни вещества и да се отнасят
отговорно и разумно при всяка постъпка, а съгласно декларацията от м.06.2016 г.
към инструктажа, подписана от Т. К. А., последната е декларирала, че е съгласна
синът й Б.А. да пътува на екскурзия по маршрут Х. - „К.Ч..“ – Х. през периода
от 30.06.2016г. до 05.07.2016г., с клуб „Б.-7“ Д.и е запозната с инструкцията
за безопасност и културно поведение по време екскурзията и с ръководителя на
учениците.
Съгласно показанията на свидетелят С. Г. С. ответникът П. И., когото познавал като клиент, водил деца в аквапарка в с.О.
последно през 2016г. и тогава не е имало инциденти.
Приети като доказателства са 6 бр. протоколи за разпит на свидетел по
ДП№93/2016 г. по описа на ОСл при ОП-С., и 4 бр. списъци на лицензирани
състезатели за спортно-състезателната 2014/2015 г. на БК „Х.“, момчета-10 г.
По делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от
страните, което съдът кредитира. Съгласно заключението травмите са от действие
от твърд, тъп предмет или при падане върху твърд, тъп предмет. В резултат на
получено компресионно приплескване на горни ламини на телата ТХ5, ТХ7, ТХ8 е
причинено трайно затруднение в движението на снагата за период по-дълъг от 30
дни и при нормално консервативно решение, ограничен двигателен режим и
превалиране спазването на покой би трябвало да се възстанови за период от 3
месеца. В случая се касае за средна телесна увреда. След претърпяната травма на
03.07.2016 г. няма данни за последващ травматичен момент до 11.07.2016 г. може да се заключи, че вклинените фрактури са
получени на 03.07.2016 г. при падане от височина т.е. между получените
увреждания и процесният инцидент има пряка причинно следствена връзка. Предвид
възрастта на ищеца към момента на травмата- на 11 г. и степента на травмата
може да се заключи, че оздравителния период и около 3 месеца, а препоръките за
по-големи периоди по медицинските документи е с цел да се минимализира риска от
повторна подобна травма. В с.з.
вещото лице пояснява, че гръбначната травма, независимо от възрастта, е силно
болезнена през първи, втори и третия час. Последващите часове, тя отслабва
особено, ако се спазва режим на покой. В конкретния случай се касае за
компесионни вклинявания на 5-7-8 гръдни прешлени, което е доказано с рентгенови снимки и особено от ЯМР от
12.07.2016г. При покой болката на пациента е чувствително по-слаба, но при
изправяне, раздвижване усукване на гръбначния стълб, има рязко скачане на
болковия импулс. При гръбначна травма, трябва да се лежи на твърдо легло, а при
легло с дюшек, матрак, при всяко леко раздвижване на тялото, болката се усилва
неимоверно много. При гръбначни травми, има една особеност- след продължително
време, ако тялото е било в покой, болката спада, но само при опит за изправяне,
тя се усилва неимоверно. Пациентът може да колабира и да падне. След
раздвижване на гръбначния стълб и човек тръгва да ходи, болката спада, но не
напълно, тъй като при всяка крачка има усукващ и накланящ се момент на
гръбначния стълб и настрани, и напред, и назад. При този вид фрактура, дори при
един компресиран прешлен, независимо от възрастта на пострадалия, е възможно да
доведе до колапс. Напълно е възможно такъв вид травма, да доведе до затруднено
дишане. Това води до локален шок на гръбначния мозък в зоната. Компресията може
да се задълбочи при нови травми, следващи първата травма, когато инерционната
сила е предадена вертикално по гръбначния стълб. При плуване няма да се получи
нова компресия, но постоянна болка би имало, но ще се поддържа болка от
постоянно движение на гръбнака. При спускане във водна пързалка, при извиване
на тялото ще има силна болка и тя ще бъде предизвикана от първата травма, но ако се приводни в басейна, няма да има
силен надлъжен компресионен момент, няма да има нова компресия. Седящ, при
неравности, при всяко друсане ще има болка. Спирането на въздуха е ефект от силното
друсане на гръбначния мозък, но не е обусловено от фрактурата. Компресионната
фрактура има само надлъжна посока на силово въздействие. Тя може да се получи
от падане от високо, при скачане от високо на крака, при падане на крака или на
дупе, при вертикален гръбнак. Тази компресия може да се получи от скачане от
високо, приземяване на крака, остра болка и падане с шок на гръбначния мозък и
спиране на дишането за секунди. При седнало и при легнало положение на тялото,
получава болки в зоната на гръбначния стълб на гръдния отдел. Тази зона е силно
болезнена при кашляне първите два месеца, при кихане още по-силно. Нормалният
период за отшумяване на болките при възрастта на ищеца е 2-3 месеца. При направения клиничен преглед в.л. не е установило усложнения на
първоначално получените на 03.07.2016 г. травми.
По делото е
приложен социален доклад на ДСП-Х..
От така установеното съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму“, а съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. Основателността на предявения иск предполага установяване наличието при условията на кумулативност на следните елементи: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма-умисъл или небрежност.
Отговорността на ответника се претендира
с фактически твърдения за причиняване на неимуществени вреди на ищеца,
произтекли от неизпълнение на задължението му да осигури безопасността на
децата по време на провежданата в имота му игра „А. т.“, вследствие на което
ищецът претърпял болки и страдания. От събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност съдът счита, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника.
Безспорно право на всеки собственик на
недвижим имот респ. движима вещ е да ги ползва ползва както намери за добре, но
предвид това, че ответникът като член на
сдружение „Клуб по конен спорт, приложни дейности и спортове за оцеляване
Балкхан-7“ е организирал и провеждал както през 2016 г., така и в предходни
години игри и занимания на ненавършили пълнолетие деца, то следва, че
изградената от него в имота му въжена линия т.нар. алпийски тролей се припокрива с дефинираното в §1, т.22 от ДР
на Наредба №1/12.01.2009г.
за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, обн.,ДВ, бр.10/06.02.2009 г., понятие,
а мястото, на което е проведена играта „А. т.“ е
площадка за игра по смисъла на §1, т.1 от същата наредба. В чл.4, ал.3 от
Наредба
№1/12.01.2009 г. са посочени основни видове игри и/или занимания за
осъществяването на които следва да са налице условия на детските площадки. Съобразно
изискването на чл.1,
ал.2 от Наредбата,
площадките за игра се устройват така, че да осигуряват безопасност и достъпност
при игра за всички ползватели, като се предприемат подходящи мерки срещу
възможни рискове, застрашаващи живота и здравето на ползвателите и на техните
придружители. В чл.42 от Наредбата е предвидено, че всяко съоръжение с височина
на свободно падане от 1 до 2 m се обезопасява с парапети с височина от 0,65 до
0,80 m от повърхността на стоене. В съгласно чл.64, ал.1 от
цитираната наредба,
обществено достъпните площадки за игра, разположени на открито и на закрито,
могат да се ползват само ако съответстват на изискванията за устройство и
безопасност, определени по реда на тази наредба, като поддържането и контролът
на площадките за игра, на подходите към тях и на съоръженията и елементите им
се извършват от техните стопани. Стопанинът на площадката за игра по всяко
време носи отговорност за съответствието на площадката с изискванията на
наредбата, както и за монтажа, контрола и поддържането на съоръженията за игра.
В чл.66, ал.2 на горепосочената наредба е предвидено, че стопанинът на площадката
за игра носи отговорност за правилното й устройство в съответствие с
изискванията за безопастност, определени по реда на тази наредба; монтажа,
контрола и поддържането на всички съоръжения за игра; полагането на изискващите
се ударопоглъщащи и други видове настилки на територията на площадката, както и
за контрола и поддържането им, извършването на всички видове контрол
по време на експлоатацията на площадката за игра и др. Съгласно т.6, § 1 от ДР
на Наредбата „стопанин на площадка за игра“ е собственик, наемател или
концесионер на поземления имот или на сграда или на част от сграда, на чиято
територия е разположена площадката за игра.
Установи се, че в периода
30.06.2016 г. - 05.07.2016 г. непълнолетният ищец е
пребивавал на лагер, ситуиран в имота на ответника в с.К., общ.Г., където са
превеждани и организирани от ответника И. спортни занимания и игри. На
03.07.2016г. при участие в играта „А. т.“ ищецът паднал от поставената в
крайната точка на въжената линия подвижна метална стълба на буква „Л“,
осигуряваща достъпа до земята. От показанията на свидетеля С. Д. и свидетеля
В. А., които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и
неопровергани от другите доказателства по делото, се установи, че инцидентът е
настъпил следствие подхлъзване на ищеца, при стъпване върху горното
стъпало на металната стълба, до която ответникът е възложил на две ненавършили
пълнолетие деца да помагат при необходимост, на участниците в играта при
слизане по металната стълбата в края въжената линия. Съдът приема за
доказано, че в следствие на падането върху земята ищецът е получил травматични
увреждания-множествени счупвания на
гръдната част на гръбначния стълб. Този извод съдът формира при съвкупната
преценка на приложената към делото медицинска документация, заключението
на съдебно-медицинска експерта и разпитаните свидетели- очевидци на случилото
се, които доказателства не се опровергават от другите доказателства, събрани в
хода на процеса. Налице е противоправно поведение от страна на ответника,
изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за устройване на
площадката за играта „А. т.“ така, че да осигурява безопасност като се
предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове, застрашаващи живота и
здравето на участниците на изхода на въжената линия, за да няма опасност при
слизане на земята. Тези задължения произтичат от минималните изисквания към
безопастността на съоръженията за игра и техните части и от изисквания към
настилките на територията на площадки за игра, регламентирани в чл.35, чл.38,
ал.1 и ал.2, чл.47, чл.48, чл.64, ал.1 и ал.2 от Наредба
№1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на
площадките за игра.
Установи се, че ответникът е допуснал ищецът да участва в играта и с
неподходяща екипировка- сандали, при мокра тревна настилка, което
е създало предпоставки за подхлъзване от подвижната метална стълба,
необезопасена съгласно изискванията в чл.42, ал.1 от Наредбата №1 от 12.01.2009
г.
Що се отнася до вината, тя се предполага до доказване на противното. Предвид
доказателствата по делото съдът приема, че презумцията на чл.42, ал.2 от ЗЗД не
е оборена. Установи се и причинно-следствената връзка
между неимуществените вреди и противоправното поведение на
ответника, на когото е възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от
цитираните по-горе разпоредби от Наредбата, като собственик на имота и
организатор на играта „А. т.“.
С оглед на гореизложеното и от
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД следва, че ответникът е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил на ищеца, като съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД дължат се
всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно Постановление №4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Обществения критерий за справедливост по чл.52 от ЗЗД включва следните обстоятелства: а) характерът на увреждането,
начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени
неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и
възстановяване, както и периода, през който ищцата е търпяла болки и страдания;
г) прогноза за възстановяване; д) възрастта на пострадалия; ж) и
социално-икономическите условия в страната. От заключението на СМЕ се
установява, че множествените счупвания на гръдната част на гръбначния стълб са
вследствие на компресионното приплескване на горните ламини на ТХ5, ТХ7, ТХ8 , с което е причинено трайно
затруднение в движението на снагата за периода по дълъг от 30 дни и се
характеризират като средна телесна повреда. Показанията на свидетелите Т.К.А.и
В. С.А., следва да бъдат обсъдени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. След
тази преценка съдът счита, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло като преки
и непосредствени и от които се установя, че след инцидента и по време на
възстановителният период ищецът е изпитвал болки при кихане, скачане и тръскане, спазвал режим на покой на
легло в продължение на 1 месец, преустановил активните си тренировки по
баскетбол и ограничил социалните си контакти, носел корсет в продължение на
половин година, не можел да носи сам раницата си за училище, а през първите
седмици след инцидента не можел да спи спокойно и станал по-лесно
раздразнителен.При определяне размера на обезщетението, като се вземе предвид
възрастта на ищеца към момента на инцидента- 10 години и 11 месеца, която е
активна детска възраст; причинените болки, страдания и ограничения, които малолетното дете
е следвало да спазва за да се сведе до минимум риска от повторна подобна травма,
а това е довело и до негативните психически изживявания; периода на
възстановяване- около 3 месеца; липсата на данни за усложнения, както и
характера на увреждането, съдът приема, че обезщетение в размер на сумата ****
лв., е в състояние да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди,
доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка. В
този смисъл релевираната частична претенция за сумата от ****лв. се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Вземането от непозволено увреждане
е изискуемо от деня на извършването му, ако деецът е известен още тогава- арг. чл.114,
ал.3 от ЗЗД, като причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и
без да е поканен- арг. чл.84, ал.3 от ЗЗД. В настоящият случай ответникът е
изпаднал в забава на 03.07.2016 г. -денят на увреждането, но с оглед
на това, че лихва за забава
се претендира за три години назад от датата на подаване на исковата молба, то същата
следва да бъде присъдена върху обезщетението в размер на ****лв., считано от
20.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът дължи и следва да
заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на *** лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.А.И., с ЕГН-********** *** да заплати на Б.С.А., с ЕГН-********** действащ лично и със съгласието на С.Г.А., с ЕГН-********** като баща и законен представител и двамата от гр.Х., ул.“О.“ №*, ет***, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от ****лв., частичен иск от *** лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на телата на V, VII и VIII гръдни прешлени, преживените болки, страдания и негативни емоции, следствие на инцидент на 03.07.2016г. настъпил в имот „К* ч.“ в с.К., общ.Г.о, ведно със законната лихва върху сумата от ****лв., считано от 20.12.2016 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.А.И., с ЕГН-********** *** да заплати на Б.С.А., с ЕГН-********** действащ лично и със съгласието на С.Г.А., с ЕГН-********** като баща и законен представител и двамата от гр.Х., ул.“О.“ №***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на ** лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените с решението суми следва да бъдат заплатени от ответника П.А.И.
по посочената в исковата молба банкова сметка: ***, в „Р*/“ АД с титуляр Ж.С.З..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: