РЕШЕНИЕ
Номер ІІ -
260064 19.08.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: деветнадесети август две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 1184 по описа за 2020 година
Производството по
делото е по реда на чл.435, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя „ИВАТОТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 3,
ет.4, офис 401, представлявано от Иван Станков Ников, против Постановление от
01.04.2020 г. за прекратяване на изпълнително дело № 20138000400572 по описа на
ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 и с район на действие БОС, на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК.
В жалбата се твърди, че не са налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело и обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като в хода на
изпълнителните действия изпълнението е спряно на основание чл.420 ГПК, през
което време е образувано производство по несъстоятелност против длъжника „АКРУКС
ТУР“ ЕООД, което към настоящия момент не е прекратено. Сочи се, че с откриване
на производство по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу
имущества, включени в масата на несъстоятелността, поради което настоящото
изпълнително дело следва да бъде спряно по силата на закона, а при спряно
производство не може да се иска извършването на каквито и да било изпълнителни
действия, поради което не са налице условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за
прекратяване на производството и тази разпоредба не намира приложение при
наличието на специалната норма на чл.638, ал.1 ТЗ. Сочи се също, че
изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по заповед за незабавно изпълнение, същото е спряно с постановление от
27.03.2013 г. до приключване на делото с влязло в сила решение и ЧСИ следва да
се подчини на разпореждането на съда, като преустанови всички изпълнителни
действия, насочени към осребряване на имуществото на длъжника. Моли съда да
отмени обжалваното постановление и да върне изпълнителното дело на съдебния
изпълнител за продължаване на действията по него.
Не са постъпили
възражения по жалбата от страна на длъжника „АКРУКС ТУР“ ЕООД и от длъжника С.Г.Р.,
не се вземат становища по жалбата.
Приложени са мотиви
от ЧСИ Божилова по чл.436, ал.3 от ГПК, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата.
Представено е копие
на изпълнителното дело.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното
изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Изпълнително дело № 20138000400572 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е
образувано по молба на взискателя „ИВАТОТРЕЙД“ ЕООД с вх.№ 11896/ 25.09.2013
г., въз основа на изпълнителен лист от
23.08.2013 г., издаден по заповед за изпълнение № 4470/21.08.2013 г. по ч.гр.д.№
6919/2013 г. по описа на РС-Бургас, срещу длъжника „АКРУКС ТУР“ ЕООД,
представляван от С.Г.Р., и длъжника С.Г.Р., за солидарно заплащане от
длъжниците на сумата от 600 000 лв. – частично вземане от 970 000 лв. по
запис на заповед, издаден на 27.12.2011 г. и с падеж на предявяване, ведно със
законната лихва от 16.08.2013 г. до окончателното плащане, както и съдебни
разноски в размер а 18 225 лв., КАКТО и въз основа на изпълнителен лист от
07.08.2013 г., издаден по заповед за изпълнение № 4263/02.08.2013 г. по ч.гр.д.№
6521/2013 г. по описа на РС-Бургас, срещу длъжника „АКРУКС ТУР“ ЕООД,
представляван от С.Г.Р., и длъжника С.Г.Р., за солидарно заплащане от
длъжниците на сумата от 30 000 лв. – частично вземане от 1 000 000
лв. по запис на заповед, издаден на 27.12.2011 г. и с падеж на предявяване,
ведно със законната лихва от 01.08.2013 г. до окончателното плащане, както и
съдебни разноски в размер а 1125 лв.
С молбата взискателят е делегирал правомощия на ЧСИ по
чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
От съдебния изпълнител са извършени справки в НАП, ОДМВР-КАТ
Бургас, СГКК-Бургас за имущественото състояние на длъжниците. По молба на
взискателя на 26.09.2013 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти,
собственост на длъжника С.Г.Р., а на 31.10.2013 г. е наложен запор на банкови сметки
на солидарните длъжници.
Длъжниците са уведомени за образуваното изпълнително
дело, като ПДИ до С.Р. е връчена на 18.10.2013 г. с обратна разписка, а ПДИ до
„АКРУКС ТУР“ ЕООД е връчена на 17.10.2013 г. по реда на чл.50, ал.4 ГПК.
С постановление от 27.11.2013 г. на ЧСИ Божилова и с
оглед постъпили в кантората на съдебния изпълнител определение от 21.11.2013 г.
по ч.гр.д.№ 6521/2013 г. на БРС и определение от 22.11.2013 г. по ч.гр.д.№
6919/2013 г. на БРС, е постановено спиране на изпълнителното производство на
основание чл.420, ал.1 ГПК. Взискателят и длъжниците са уведомени за спирането
на изпълнителното дело.
От материалите по приложеното изпълнително дело е
видно, че с решение № 280/20.11.2014 г., постановено по т.д.№ 615/2013 г. на
БОС, на основание чл.630 ГПК е открито производство по несъстоятелност по
отношение на длъжника „АКРУКС ТУР“ ЕООД. С определение № 1360/23.11.2015 г. по
т.д.№ 615/2013 г. на БОС, на основание чл.692, ал.1 ТЗ е одобрен от съда
списъка на приетите и служебно вписаните от синдика предявени вземания към
длъжника „АКРУКС ТУР“ ЕООД /в несъстоятелност/, като в приложения списък № 1
фигурират като приети от синдика вземанията на „ИВАТОТРЕЙД“ ЕООД по ч.гр.д.№
6919/2013 г. и по ч.гр.д.№ 6521/2013 г. на БРС.
С обжалваното понастоящем постановление от 01.04.2020
г. на ЧСИ Божилова, производството по изпълнително дело № 20138000400572 по
описа на същия ЧСИ е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В
постановлението е посочено, че на 27.11.2013 г. изпълнителното производство е
спряно на основание чл.420, ал.1 ГПК, като с оглед изтеклия дълъг период и
факта, че по делото от страните не е постъпила информация относно движението на
ч.гр.д.№ 6919/2013 г. и ч.гр.д.№ 6521/2019 на БРС, е извършена справка в БРС,
от която е установено, че делата са архивирани. Поради това и тъй като
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години, ЧСИ Божилова е прекратила производството по изпълнителното дело.
От изисканата от ЧСИ Божилова информация и постъпилите
в тази връзка по изпълнителното дело писма от РС-Бургас и ОС-Бургас, както и от
извършената от съда служебна справка в деловодната програма на БОС, е видно, че
за установяване на вземанията на взискателя „ИВАТОТРЕЙД“ ЕООД по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6521/2013 г. на БРС е образувано т.д.№
19/2014 г. по описа на БОС, приключило с решение № 49/04.03.2015 г., с което
предявеният иск по чл.422 ГПК е уважен, като решението е влязло в сила на 27.03.2015
г. и делото е предадено в архив на 30.07.2015 г. А за установяване на
вземанията на „ИВАТОТРЕЙД“ ЕООД по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
6919/2013 г. на БРС е образувано т.д.№ 695/2013 г. по описа на БОС, приключило
с решение № 283/15.08.2014 г., с което предявеният иск по чл.422 ГПК е уважен,
като решението е влязло в сила на 20.09.2014 г. и делото е предадено в архив на
16.03.2015 г.
При
горната фактическа обстановка, за съда се налагат следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК и от легитимирано
лице – взискател срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.1,
т.3 ГПК –прекратяване на изпълнителното производство, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното постановление на съдебния изпълнител е
правилно като краен резултат, макар и частично по други мотиви.
Съгласно
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Това
прекратяване настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само го прогласява
с постановление, което има декларативен характер (ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Следователно, взискателят е този, който трябва да
поддържа със своите действия висящността на изпълнителния процес и да отправя
искания за предприемане на съответен изпълнителен способ, като бездействието му
в продължение на 2 години води до прекратяване на изпълнителното дело.
В хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК прекратяването на
изпълнителното дело настъпва по право и в този случай новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. От
данните по делото е видно, че последното изпълнително действие е било извършено
на 31.10.2013 г., когато ЧСИ Божилова е наложила запор върху банковите сметки
на длъжниците. Действително, изпълнителното производство е спряно на 27.11.2013
г. на основание чл.420 ГПК с постановление на съдебния изпълнител, съгласно
прогласените от съда в заповедните производства спирания на изпълнението по
силата на закона, като това означава, че в периода на спряното дело не могат да
се извършват изпълнителни действия. В случая обаче е безспорно установено, че
предявеният от взискателя иск по чл.422 ГПК за
установяване на вземанията му по заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 6521/2013
г. на БРС, е уважен с решение № 49/04.03.2015 г., постановено по т.д.№ 19/2014 г. по описа на БОС, влязло в
сила на 27.03.2015 г. А предявеният иск по чл.422 ГПК за установяване на вземанията на взискателя по заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№ 6919/2013 г. на БРС, е уважен с решение № 283/15.08.2014 г.,
постановено по т.д.№ 695/2013 г. по описа на БОС, влязло в сила на 20.09.2014 г. Доколкото спирането на
изпълнението в хипотезата на чл.420, вр. 417, т.9 ГПК (сега т.10) до
приключване на делото с влязло в сила решение настъпва ex lege и постановяването на спирането от съда има само
декларативен характер, то следва, че с влизането в сила на посочените съдебни
решения е отпаднала необходимостта от това спиране на изпълнителното
производство, също по силата на закона. При това положение, след като от 27.03.2015 г. в продължение на повече от две години
не е поискано от взискателя извършването на изпълнителни действия спрямо
длъжника С.Р., то в случая прекратяването на изпълнителното дело спрямо този
длъжник е настъпило по право още на 27.03.2017 г., а с издаденото от ЧСИ
постановление от 01.04.2020 г. само е констатирано това прекратяване. Ето защо, изпълнително дело правилно е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК по отношение на длъжника С.Г.Р., като възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Съдът намира, че прекратяването на изпълнителното дело по
отношение длъжника „АКРУКС ТУР“ ЕООД /в несъстоятелност/ също е правилно като
краен резултат, но по различни от изложените в постановлението мотиви. От
данните по изпълнителното дело и от извършената от съда служебна справка в
сайта на ТР се установява, че спрямо дружеството-длъжник е открито производство
по несъстоятелност с решение № 280/20.11.2014 г., постановено
по т.д.№ 615/2013 г. на БОС, на основание чл.630 ГПК. С определение №
1360/23.11.2015 г. по т.д.№ 615/2013 г. на БОС, на основание чл.692, ал.1 ТЗ е
одобрен от съда по несъстоятелност списък на приетите от синдика предявени
вземания към длъжника „АКРУКС ТУР“ ЕООД /в несъстоятелност/, като в приложения
списък № 1 фигурират като приети вземанията на „ИВАТОТРЕЙД“ ЕООД по ч.гр.д.№
6919/2013 г. и по ч.гр.д.№ 6521/2013 г. на БРС.
Съгласно чл.638,
ал.1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират
изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. По изключение, при наличие на предпоставките на чл.638, ал.3 ТЗ, съдът по несъстоятелността може да разреши производството да продължи с цел
реализация на предоставено обезпечение. Съгласно чл.634а ТЗ, производството по
несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл.630, ал.1 ТЗ. Следователно, в случая изпълнителното производство по
отношение на длъжника „АКРУКС ТУР“ ЕООД е било спряно по силата на закона на 20.11.2014
г. – с откриването на производство по несъстоятелност и не е било възможно
извършването на изпълнителни действия спрямо този длъжник, като по делото
липсват данни да е постановено разрешение от съда по чл.638, ал.3 ТЗ. Предвид
това, не е било възможно взискателят да предприеме действия спрямо дружеството-длъжник,
съответно не би могъл да тече и срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което
не са били налице предпоставките за прекратяване на това основание на
изпълнителното дело по отношение на „АКРУКС ТУР“ ЕООД. В случая, обаче, следва
да се има предвид, че спирането на изпълнителното производство срещу длъжник в
несъстоятелност по реда на чл.638, ал.1 ТЗ има за цел охраняване на масата на
несъстоятелността. Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ, когато по отношение на длъжника е
открито производство по несъстоятелност, а вземането на кредитора е включено в
списъка на приетите вземания при условията на чл.693 ТЗ (т.е. списъкът е
одобрен от съда), кредиторът не може да осъществява срещу същия длъжник индивидуално
изпълнение, поради което това производство спрямо него се прекратява. В тези
хипотези удовлетворяването на кредитора се извършва в производството по
несъстоятелност. При това положение, след като вземанията на взискателя
„Иватотрейд“ ЕООД, за събирането които е образуваното процесното изпълнително
дело, са предявени от него пред съда по несъстоятелност и са включени в
одобрения списък на приетите вземания, следва, че в конкретния случай са налице
предпоставките на чл.638, ал.4 ТЗ за прекратяване на индивидуалното
изпълнително производството спрямо длъжника „АКРУКС ТУР“ ЕООД (в
несъстоятелност). Ето защо, прекратяването на делото спрямо несъстоятелния
длъжник е правилно, макар и постановено от съдебния изпълнител по други мотиви.
С оглед
изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното
постановление е правилно, а депозираната против него жалба е неоснователна,
поради което следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ИВАТОТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Шейново“ № 3, ет.4, офис 401, представлявано от Иван Станков
Ников, против Постановление от 01.04.2020 г. за прекратяване на изпълнително дело
№ 20138000400572 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег.№ 800 и с район на
действие БОС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.437, ал.4 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.