Р Е Ш Е Н И Е
Номер 522 Година 18.05.2023 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесети април две хиляди двадесет и трета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Марина НИКОЛОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря
Илияна Георгиева
Прокурор
Соня Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 596 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от Д.Ф.С. *** против решение № 130/20.02.2023г., постановено по
н.а.х.д. № 109/2023г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за
неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди, че е немотивирано и не споделя изводите
на районния съд за съставомерност на деянието, като възразява за неяснота
досежно ограничението на скоростта в процесния пътен участък. Възразява, че
електронния фиш е издаден в противоречие с материалния закони и при допуснати
съществени процесуални нарушения. Счита също така, че за установеното нарушение
не е следвало да бъде издаван ЕФ, тъй като предвиденото наказание е в размер на
50лв. по арг. от чл.39, ал.2 и ал.4 от ЗАНН. Иска се отмяна на съдебното
решение и на потвърдения електронен фиш.
Ответникът – Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява
становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Бургас, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и оставяне в сила на съдебния акт.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е
потвърдил електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5500274 на ОД на МВР гр.Бургас,
с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с
чл.182, ал.1, т.2 ЗДвП на Д.С. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като електронният фиш е по утвърден образец на МВР и
съдържа законоустановените реквизити, като по достатъчно описателен начин е посочено мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата по неговото извършване и всички
останали факти, относими към отговорността на нарушителя. По същество е обоснован
извод за съставомерност на деянието, като е намерено нарушението за безспорно
установено, чрез допустимо от закона, изправно техническо средство, с оглед на което е издадения електронен фиш е
потвърден.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Нарушението
за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на максимално
разрешената скорост за движение в населено място до 50 км/ч., в какъвто смисъл
е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От
събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното деяние, тъй като автомобилът на С. е заснет при движение със
скорост от 65 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр.Бургас, ПП I-6, км.494+910 от кв.5-ти км. в посока
към кв.Ветрен, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км./ч. при
измерване на скоростта, при въведено ограничение от 50км/ч. Първоначално установената
скорост, с която се е движел автомобила на касатора е била 65 км/ч, като именно
от тази стойност е приспадната допустимата грешка/толеранс от 3% и електронният
фиш е издаден за движение със скорост 62 км/ч., с оглед на което правилно е
приложена санкционната норма на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се
наказва с глоба от 50 лв. за превишаване от 11 до 20 км/ч.
Неоснователни
са възраженията на касатора, че съдебното решение е постановено при неизяснена
фактическа обстановка, тъй като не ставало ясно какъв е бил режимът на
скоростта – за населено място или е било въведено ограничение с пътен знак В26.
Видно от съставения протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-523/12.05.2015г., общото ограничение на скоростта е 50
км./ч., като в графата пътен знак за ограничение е отразено – не. В този смисъл
е и представено по делото от община Бургас писмото с рег.№ 11-00-282/1/26.01.2023
г., съгласно което посочения пътен участък към дата 15.12.2021г. не е
сигнализиран с допълнителен пътен знак В26. С оглед така представените по
делото доказателства се установява, че разрешената скорост в пътния участък е
тази предвидена в нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км.ч. за населено място.
Тази норма е посочена като нарушена и в издадения електронен фиш, където никъде
не е отразено, че разрешената скорост в този пътен участък е определена с пътен
знак В26, съответно не е посочена като нарушена нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
която би била приложима при наличието на такъв знак. Действително, касатора е
представил друго писмо от община Бургас, относно този пътен участък, в което се
сочи наличието на пътен знак В26, но това писмо отразява наличните пътни знаци
към момента на издаването му – 26.01.2023 г., докато първото писмо касае
знаците към един минал момент, а именно към датата на извършване на нарушението
15.12.2021 г., като не е невъзможно един пътен участък, през различните периоди
от време да е бил регулиран по различен начин и с различни пътни знаци.
Пред настоящата
инстанция се поддържа и възражение направено пред първоинстанционния съд, за
издаване на електронния фиш в нарушение на чл.39, ал.4 от ЗАНН, като се твърди,
че е наложено наказание с електронен фиш в хипотеза, когато това е изключено
със закон. Изложението от първоинстанционния съд подробни мотиви се споделят
изцяло от настоящия съдебен състав.
Съгласно
чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и
заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат
да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава
електронен фиш. Същевременно, в цитираната ал.2 не е предвиден необжалваем
минимум, като в нея е предвиден реда за налагат на местонарушението с фиш на
глоби в размер от 10 до 50 лв., при маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им.
Фишът по
чл.39, ал.2 се различава от електронния фиш по своето правно естество, ред за
издаване и правни последици, като в чл.39, ал.3 е предвидено, че ако
нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се
съставя акт, тоест сам по-себе си този фиш не е необжалваем. Ето защо не става
ясно какво се има в предвид под „необжалваем минимум“ в нормата на чл.39, ал.4
от ЗАНН, още повече че към настоящия момент ЗАНН не съдържа нито една норма в
която да е предвиден необжалваем минимум на наложено административно наказание.
Нещо повече, дори вече изрично е предвидена възможност за обжалване на
предупрежденията за приетите за маловажни случаи на административно нарушение,
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, при които не се налага административно наказание
на нарушителя.
Към момента
на приема на нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, нормата на чл.59, ал.3 от ЗАНН е
предвиждала, че не подлежат на обжалване наказателните постановления и
електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително,
постановено е в полза на държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева
включително или е присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност,
освен ако в специален закон е предвидено друго. Ето защо, след като към този
момент необжалваемия минимум е бил в размер на 10 лева и при наличието на тази
разпоредба при едно систематично и историческо тълкуване на ЗАНН, следва да се
приеме, с нормата на чл.39, ал.4 от ЗАНН е въведено ограничение за издаване на
електронен фиш за глоби до 10 лева, тоест няма пречка, към този момент, да се
издаде електронен фиш с който да се наложи глоба над тази сума, както е в
настоящия случай.
В
допълнение на изложеното, следва да се има в предвид и че към момента на
приемане на чл.39, ал.4 от ЗАНН, са приети и разпоредбите на чл.189, ал.4 и
ал.13 от ЗДвП, като според ал.13 не подлежат на обжалване наказателни
постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лева включително
(обявена за противоконституционна от КС на РБ - бр. 20 от 2012 г.), тоест
изрично е предвидено, че в тези случаи се издава електронен фиш, а не фиш по
чл.39, ал.2 от ЗАНН. Също така, към този момент е била приета и нормата на
чл.85а от ЗАНН, която препраща към специален закон при липсата на правила в
общия закон, като в случая специалния закон е ЗДвП. Ето защо, както към момента
на приемане на нормата на чл.39, ал.4, така и към настоящия момент не
съществува законова пречка за процесното нарушение да бъде издаден електронен
фиш, както е било сторено.
С оглед
изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 130/20.02.2023
г., постановено по н.а.х.д. № 109/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.