Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1569
гр. Русе, 11.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 12 септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №3752 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.124 от ГПК.
Ищецът С.И.С. твърди, че е ползвател на имот *****************, захранен с ел.енергия. При проверка установил, че му
била определена сума за плащане в размер на 1388,48 лв. по фактура №
**********/22.03.2019 г. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника„Енерго-Про Продажби” АД, че не дължи сумата от 1388,48 лв., начислена по партида абонатен
№ ********** за периода от 28.10.2018 г.
до 25.01.2019 г. за корекция на потребена, неотчетена ел. енергия на адрес ****************.
Ответникът „Енерго-Про Продажби” АД, оспорва изцяло предявения иск.. Твърди, че служители на „Електроразпределение Север” АД извършили проверка на средството за техническо измерване с място на потребление – ************, с клиент ищеца, при която било констатирано
отклонение в измерването на потребената ел. енергия. Въз основа на съставения констативен
протокол била изготвена справка за корекция на сметките за периода от 28.10.2018 г. до 25.01.2019 г. със сумата
от 1388,48 лв.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че
ищецът е бил потребител на доставяна от ответника електрическа
енергия с адрес ************, като ползваната от него електроенергия била заплащана по
счетоводна партида с абонатен № **********. Била издадена фактура № **********/22.03.2019 на
стойност 1388,48 лв., поради констатирано
неточно измерване на електрическата енергия, съгласно справка за корекция за периода 28.10.2018 г. до 25.01.2019 г.
Според
представения Констативен
протокол № 1701804 от 25.01.2019 г.при извършена проверка на същата дата на СТИ с място на потребление процесния имот, било констатирано,
че при СТИ била измерена грешка -88.89 % при отчитане на ел. енергия.
Съгласно
заключението на Констативен протокол № 321/11.03.2019 г.на Българският институт
по метрология, ГД”МИУ”, Регионален отдел-Русе, при софтуерно четене била
установена външна намеса в СТИ- през била пробита дупка и бил промушен метален
проводник, минаващ между клеми 1 и 3,
като СТИ не съответствало на техническите характеристики и не отговарял на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
От заключението на
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният СТИ бил еднофазен, статичен
електромер, тип ,AMS
B1B-FA1SDI, №1127 0117 0381 4120, произведен през 2017 г. Монтиран при абоната на 13.02.2018 г.
Съгласно констатациите на метрологичната експертиза на процесния електромер, през клемореда била пробита
дупка и промушен меден проводник, минаващ между клема 1 и 3". При
изпитване с различни режими на натоварване, електромерът регистрирал
преминаващата енергия с грешка с отрицателна стойност, по-голяма от максимално допустимата,
като не било възможно да бъде измерена цялата потребена електрическа енергия от ищеца - абонат на ответното дружество в
периода, посочен в корекционната сметка (от 28.10.2018 г. до 25.01.2019 г.).
От
метрологичната експертиза била
установена „външна намеса в
електромера", като „през
клемореда била пробита дупка и промушен меден проводник минаващ между клема
1 и 3“. Процесният електромер
измервал преминаващата електрическа енергия с грешка с отрицателна стойност,
по-голяма от максималнодопустимата. При това положение било налице неотчитане
на цялото количество електрическа енергия, преминала от захранващия кабел към
абоната. Общото количество електрическа енергия (отчетеното количество
електроенергия + коригираното количество електроенергия, определено в справката
за корекция), можело да бъде доставено да абоната, съобразно пропускателната
способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения. Налице била външна намеса в схемата на
електромера. Вследствие на това била установена грешка при измерването
с отрицателна стойност. Функцията на електромера била измерване на електрическата енергия в
съответствие с класа му на точност „А" (максималнодопустима грешка (±2 %).
В случая, средството за търговско измерване било извън класа му на точност,
като при това положение била нарушена функционалността му. Допълнително
начисленото количество електроенергия по корекционна процедура (справка № 51693-6583/ 21.03.2019 г., изд. от
„ЕРП Север"АД; фактура
№ **********/22.03.2019 г., изд. от „Енерго-Про Продажби" АД), за
периода от 28.10.2018 г. до 25.01.2019 г., (90 дни), с приетия клас на точност „0.5"" на
СТИ, била 7024 kWh на стойност 1157.07 лева без ДДС и 1388.48 лева с ДДС.
Допълнително
начисленото количество електроенергия по корекционна процедура съгласно
настоящата експертиза, за периода от 28.10.2018 г. до 25.01.2019 г., (90 дни), но
с отчитане на фактическия клас на точност „А" („2") на СТИ, била 6905 kWh на стойност 1137.46 лева без ДДС и 1364.95
лева с ДДС. Нямало информация за момента на настъпване на външната
намеса в електромера (дали била преди повече от 90 дни от датата на проверката или
била настъпила през 90-дневния период от 28.10.2018 г. до 25.01.2019 г.
Разпитания по делото свидетел Д.И.Ю., „Специалист енергиен контрол” от 5
години а в „Електроразпределение Севевер” АД, с предишно наименование
„Енерго-Про Мрежи” АД участвал в процесната проверка, изнася данни, че при процесната
проверката установили, че СТИ не отчита правилно. Електромерът бил смъкнат за
оценка, проверката била извършена в присъствие
на свидетел , различен от ищеца, защото той отсъствал.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното
дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже при пълно и главно
доказване дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и
ОУ правила е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, което
количество електроенергия е реално доставено на ищеца.
Правният спор по делото е съсредоточен върху
наличието на предпоставките за възникване на правото на ответното дружество
служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, както
и върху обстоятелството дали начислената му допълнително електроенергия е
реално потребена от абоната за процесния период.
Според
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ, устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми,
предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
издадени от Председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., които
имат характер на подзаконов нормативен акт.
Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ
са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На основание чл. 195, ал. 1
във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня
на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от
ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на
електромера, е извършена на 25.01.2019
г., т. е. след
тяхната отмяна.
Отмяната на
нормите, уреждащи задължителната по силата на закона форма при реализиране на
материалното право по чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ, не обуславя незаконосъобразността
и на самото му прилагане. Въпреки това процесната корекция е необоснована. Дори
и да бъде приет аргументът, че констативният протокол от 25.01.2019 г. следва да бъде ценен като частен документ
относно направените в него констатации, предвид оспорването им от ищеца, без да
се изследват реквизитите му по отмените членове от ПИКЕЕ, в хода на
производството ответникът не е представил доказателства, които при условията на
пълно и главно доказване да обосноват извода, че ответното дружество е
доставило на ищеца и той е потребил ел. енергия в размер на още 7024 кВтч.
Нормата,
обективирана в чл. 50 ПИКЕЕ, предвижда, че при установено несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една
година.
Съдът намира, че
правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период,
регламентирано в цитираната разпоредба не е възникнало в патримониума на
ответното дружество, доколкото не са осъществени нормативно предвидените
предпоставки за това. Ответникът не е доказал дали процесното количество
енергия е доставено на абоната и потребено от него. Неустановен се явява и
точният момент, на настъпване на външната намеса в СТИ – дали е преди повече от
90 дни от датата на проверката или е
настъпила в 90-дневния период от 28.10.2018 г. до 25.01.2019. Отново поради
липсата на данни за началния момент на грешката не може да бъде установено и
обстоятелството дали допълнително начисленото количество електрическа енергия е
действително потребено от конкретния абонат в процесния 90-дневен период. От
съществено значение в случая е също така, че дори и да се приеме за реално
преминало количеството електроенергия в размер на още 7024 кВтч., е невъзможно да бъде
определено в кой момент колко от него е преминало, а цената на електроенергията
е различна в различните периоди от време през денонощието. При това положение
остава неизяснено, как операторът е преценил каква част от допълнително
начисленото количество електроенергия следва да отнесе към отделните различни тарифи
за нощно и дневно ползване. Очевидно е, че ако количествата се разпределят по
друг, предвид различните цени за тях, ще се получи различна крайна стойност на
дължимата цена. От всичко това следва, че ответното дружество не е провело
пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално процесната
електроенергия в процесния период.
Отделно от това съдебна
практика на ВКС, въвежда допълнително изискване за извършване на корекция на
сметките на потребителя за минал период - крайният снабдител с ел. енергия
(доставчика) да предвиди в общите условия на договора с потребителите ред за
уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка, съгласно правилата по
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т. е. съгласно новите ПИКЕЕ. В този смисъл са решение №
115 от 20.09.2015 г. по гр.д. № 1156/16 г. на ВКС, II т.о. и решение № 111 от
17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г. на ВКС, I т.о.
Съгласно чл. 10,
ал. 1 ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и
канализацията се осъществява от КЕВР. Общите условия на договорите между
енергийните дружества и техните клиенти се отличават от останалите договори,
сключвани при общи условия по това, че според разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т.
4 ЗЕ същите задължително следва да бъдат одобрени от КЕВР. След като след
изменението си през 2012 г., чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ предвижда, че ОУ съдържат
задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (т.е. по глава IХ от ПИКЕЕ),
именно това налага допълването на заварените към момента ОУ с изрични
разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съобразно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. След корекцията на ОУ
от страна на дружеството, същите подлежат на одобряване от КЕВР, т.е. на
регламентиран държавен контрол, също на разгласяване в обществото по реда на
чл. 98а, ал. 3 ЗЕ (публикуване най-малко в един централен и един местен
вестник). Предвидена е и възможност несъгласният с тях клиент да поиска
специални условия - така чл. 98а, ал. 5 ЗЕ. Именно спазването от страна на
„Енерго - Про Продажби“ АД на цялата тази процедура, уредена в закона с цел
защита на крайния потребител, налага нарочното регламентиране на реда за
уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметка съобразно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ след приемането на ПИКЕЕ. В случая е
безспорно, че ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, действащи за процесния период,
са приети през 2007 г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012 г. и приемането на
ПИКЕЕ през 2013 г. Правилата по чл. 24, ал. 2 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“
АД и общият ред за уведомяване, предвиден в чл. 42 от ОУ на „Енерго - Про
Продажби“ АД се явяват неприложими в конкретния случай.
Предвид изложеното
съдът намира, че в случая не е извършено и редовно уведомяване на клиента за
корекцията поради липса на установени правила.
Тъй като
ответникът не е установил по период и стойност реално потребление в обекта на
ищцата, като същевременно не е установено и наличието на законосъобразно
проведена корекционна процедура, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, ответникът “Енерго-Про Продажби” АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо разноски
в размер на 390.54 лева / държавна такса – 60.54 лв. и
дължимо адвокатско възнаграждение от 330 лв./.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.124, ал.1 от ГПК, С.И.С., ЕГН: **********,***, не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна,
район Владислав Варненчик,
бул. “Владислав
Варненчик” №258, Варна Тауърс Г,
сумата от 1388,48 лева, представляваща допълнително начислена
ел. енергия по партида абонатен № ********** за
периода от 28.10.2018 г. до 25.01.2019 г., за която е издадена фактура № **********/22.03.2019 г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г да заплати на С.И.С., ЕГН: **********,*** сумата от 390.54 лева –разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ