№ 9332
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20231110157561 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е искова молба на 19.10.2023 г. от непълнолетната А. К. И., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка В. П. И., ЕГН **********, и
от малолетния П. К. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител В. П. И., ЕГН **********, срещу К. Ц. И., ЕГН **********. Предявени са
искове с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК.
Твърди се, че ответникът е баща на ищците, като по силата на съдебно решение,
първият е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на по 250,00 лева на всеки от
тях. Сочат, че от определяне на предходната издръжка нуждите им са се увеличили. Молят
съда да постанови решение, с което да увеличи размера на предходно определената
издръжка, като осъди ответника да им заплаща такава в размер на по 350,00 лева на всеки от
ищците, считано от датата на предявяване на исковата молба до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване. Претендират разноски.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че от последното изменение на издръжката не се
установява промяна в нуждите на децата, което да обуславя основателност на претенциите.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Между страните не се спори, а и видно от приложените удостроверения за раждане (л.
5 и л. 6 от делото), А. К. И., ЕГН **********, родена на 27.06.2009 г., и П. К. И., ЕГН
**********, роден на 27.05.2011 г. са деца на В. П. И. и К. Ц. И..
С Решение № 19241 от 21.11.2016 г. по гр.д. № 51823/2016 г. по описа на СРС, влязло в
1
сила на 21.11.2016г., родителските права по отношение на децата А. К. И., и П. К. И. са
предоставени за упражняване на майката, като бащата е осъден да заплаща издръжка в
размер на 200 лв. месечно за А. К. И. и 150 лв. месечно за П. К. И. (л. 7 – л. 9 от делото).
С Решение № 20106584 от 27.04.2021 г по гр.д. № 31165/2020 г. по описа на СРС,
влязло в сила на 28.02.2023 г., издръжката на децата е увеличена на по 250 лв. за всяко от
тях (л. 10 и л. 11, л. 13-л. 16 от делото).
От Удостоверение от 08.09.2023г. /л. 17 от делото/ се установява, че А. К. И. е записана
в 8-ми клас в 40 СУ „Луи Пастьор“ за учебната 2023/2024г., а видно от служебна бележка /л.
18 от делото/ П. К. И. е ученик в 6б клас за учебната 2022/2023г. В служебна бележка /л. 19
от делото/ е посочено, че А. К. И. и П. К. И. са посещавали курсове по български език и
математика за периода м.09.2022.-м.06.2023г., като за целия период е заплатена такса на
стойност 3716 лв.
Видно от справки на НАП /л. 45 и л. 46 от делото/, В. П. И. е заета по трудово
правоотношение, като за м.10 и м.11.2023г. е с осигурителен доход в размер на 3378,63 лв.
месечено.
От справка на НАП /л. 47 и л. 48 от делото/ се установява, че К. Ц. И. е зает по трудово
правоотношение, като е с осигурителен доход за м.10. и м.11.2023г. размер на 3160,74 лева
месечено.
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП-Люлин, в който е посочено, че
децата се отгелждат от тяхната майка, която полага основните грижи за тях. Посочено е, че
децата рядко боледуват, като не се съобщава за наличие на здравословни оплаквания.
Констатирано е, че семейството получава финансова подкрепа от роднините по м.л., като по
данни на майката тя реализира доход около 2800 лв., а бащата работи като служител в
Летище София в сферата на сигурността. В доклада е отбелязано, че децата са ученици, като
посещават различни извънкласни дейности и различни спортове, като на П. му предстои
явяване на външно оценяване след 7-ми клас, заради което взима допълнително уроци. В
заключени е посочено, че в интерес на децата е да се постанови издръжка, която ще
спомогне за по-качествен живот на децата спрямо нарастващите им потребности в сферата
на обучението и образованието. (л. 55-л.57 от делото).
Други относими по производството писмени доказателства не са приложени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, не е свързано с
каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин –
например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи
от имоти, семейни добавки и други такива /т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението
2
на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка, като това
зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Това
означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си
екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете.
Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 233,25 лева към настоящия момент. Размерът на
издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на
издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150
СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението
на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените
предпоставки.
Съдът намира исковете за изцяло основателни.
Безспорно по делото се установява, че ищците са непълнолетни лица, а ответникът е
техен баща, като по силата на влязло в сила решение е осъден да заплаща издръжка от по
250 лв. месечно за всяко едно от децата. Към датата на устните състезания в настоящото
производство децата А. и П. са съответно на 14 г. и 13 г., като от присъждане на
досегашната издръжка с влязъл в сила съдебн акт е изминала повече от година. За този
период е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо и увеличение на
размера на издръжката, доколкото потребностите на децата от средства за съществуване и
образование са насраснали, а и доходите на бащата значително са се увеличили, като при
постановяване на предходната издръжка същият е имал средномесечно брутно
възнаграждение в размер на около 1400 лева, а към настоящия момент има осигурителен
доход в размер на 3160,74 лева месечено.
Заедно с посоченото за размера на издръжката също от значение е и обстоятелството
при кого от двамата родители са предоставени за отглеждане и възпитание децата.
Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с
отглеждането на децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера на
издръжката, като в случая непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
децата се полагат от тяхната майка.
Следва да се има предвид, че съгласно трайната съдебна практика за определяне
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, относими са брутните доходи на родителите,
а не нетните такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и разходите,
които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на битовите си
условия, вкл. чрез заем и кредит от банкова институция не следва да се приспадат от общия
му доход /в този смисъл ТР №34/1973г. на ОСГК на ВС и Решение № 559/1970г. на II ГО
на ВКС/. На страните е известно обстоятелството, че всеки родител е длъжен да се грижи за
физическото, умственото, нравственото и социално развитие на своите деца, както и да
3
осигурява условия на живот, необходими за развитието им. Задължението за издръжка не
може да се дерогира чрез поемане на други задължения, обременяващи материалното
положение на дължащия издръжка.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите на
децата, както и че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на
децата се полагат от майката, настоящата инстанция счита, че ответникът следва да поеме
сума в размер на по 350 лв. от месечната издръжка на всяко едно от децата. Останалата
сума, необходима за издръжката, следва да се поеме от майката, която също следва да
участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за децата.
Ето защо, претенцията за издръжка с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК е
изцяло основателна. Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба –
19.10.2023 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на ненавършилите пълнолетие деца месечна издръжка в размер на по 350
лева за всяко от тях.
Относно направените разноски по делото:
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни. С оглед изхода на делото,
ищците имат право на такива в размер на 1000,00 лв. (л. 61а и л. 62 от делото), като съдът
намира релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност за неоснователно,
доколкото заплатеният хонорар съответства на минимума, предвиден в чл.7, ал.1, т.6
НМРАВ, като се има предвид, че са предявени два иска.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд,
разноски в размер на 288,00 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на
издръжката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката, определена с
Решение № 20106584 от 27.04.2021 г. по гр.д. № 31165/2020 г. по описа на СРС, 83 състав,
влязло в сила на 28.02.2023г., като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, К. Ц. И., ЕГН **********, да
заплаща на непълнолетното си дете А. К. И., ЕГН **********, чрез нейната майка В. П. В.,
4
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, считано от
датата на подаване на исковата молба - 19.10.2023 г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, К. Ц. И., ЕГН **********, да
заплаща на малолетното си дете П. К. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител В. П. В., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 (триста и
петдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.10.2023 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на А. К. И., ЕГН ********** и П. К. И., ЕГН **********
издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Ц. И., ЕГН **********, да заплати на А.
К. И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка В. П. В., ЕГН
********** и на П. К. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител В. П. В., ЕГН **********, сумата в общ размер на 1000,00 (хиляда) лева,
представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, К. Ц. И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 288,00 (двеста осемдесет и осем) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5