№ 13707
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110154672 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Р. С. Ч., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на следните вземания:
сумата от 228,63 лева, представляваща стойност на потребена без правно основание
топлинна енергия за стопански нужди за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Яворов“ бл. 72, ет.5, ап. 21, аб. № 28752, ведно със законната
лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 35,35 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 31.12.2020 г. до 21.03.2023 г., сумата от 12,03 лева,
представляваща стойност на услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до
м.09.2021 г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва
от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 2,78 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 21.03.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение от 24.05.2023 г. по ч.гр.д. № 18332/2023 г. на СРС,
175 състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот –
ап. № 21, находящ се в гр. София, ж.к. „Яворов“ бл. 72, ет.5, но между страните липсва
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл.
149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като
е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за процесния период. Освен
стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата сума за дяловото разпределение в
имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи
1
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че не е ползвал услугите на
ищеца, като в тази връзка излага, че в процесния имот няма радиатори. Сочи, че не е
подписван договор с ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
С молба от 23.02.2022г. третото лице-помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД /с предишно
наименование „МХ Елвеко“ ЕООД/ на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД
заявява, че дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в съответствие с
нормативните актове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: по иска за главница: доставянето на
ответника на топлинна енергия за стопански нужди, както и предоставянето на услугата
дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с доставеното
количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово разпределение;
обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между обогатяването и
обедняването, както и размера на сумите; по акцесорния иск за мораторна лихва:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Между страните няма спор и по делото е обявено за безспорно по реда на чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК обстоятелството, че през процесния период ответникът Р. С. Чобанов е бил
собственик на имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Яворов“ бл. 72, ет.5, ап. 21, и го е
обитавал.
Относно доставката на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди в имота, съдът
намира следното.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г.,
ОСГК, е прието, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградени
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - 36 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването/ със собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергиая по сключения с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
2
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се
отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗЕ е установено, че топлоснабдяването е процес на
производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с
топлоносител водна пара и гореща вода за битови и небитови нужди. Дефиниции на
понятията "битов клиент" и "небитов клиент" се съдържат в § 1 от ДР на ЗЕ, като съгласно
чл. 2а битов клиент е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди,
а съгласно чл. 33а "небитов клиент" е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди за небитови нужди. Въведеното в ЗЕ разделение на клиентите е в съответствие и с
целта на нормите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13
юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на
Директива 2003/54/ЕО, съгласно която "битов клиент" означава клиент, купуващ
електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или
професионални дейности /чл. 2, т. 10/, а "небитов клиент" означава физическо или
юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, и
включва производители и клиенти на едро /чл. 2, т. 11/.
Следователно водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са
нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение.
Нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславят и вида на
правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод
доставката на топлинна енергия /в този смисъл Решение № 5333 от 20.10.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 11541/2022 г., Решение № 3395 от 24.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12303/2021
г., Решение № 3260 от 3.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5136/2023 г./.
Както беше посочено по-горе, по делото няма спор, че ответникът Р. С. Ч. е собственик
на процесния топлоснабден имот. От представеното с исковата молба заявление-декларация
от 04.07.2005г. се установява, че ответникът е поискал от ищцовото дружество да бъде
открита на негово име партида за процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Яворов“,
бл. 72, ет. 5, ап. 21, аб. № 28752 и такава е била открита, като между страните е възникнало
правоотношение по неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия.
Със заявление от 22.03.2013г. ответникът в качеството си на едноличен търговец ЕТ „Р.
Ч.“ с ЕИК: *********, е поискал да сключи с ищцовото дружество договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди за същия имот. Видно от сключения между страните
Договор № ТД 1346/17006846 (28752) от 22.03.2013г. страните са се споразумели ищцовото
дружество да доставя на ЕТ „Р. Ч.“ топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди в
3
имота. Уговореният срок на договора е пет години, считано от 01.03.2013г., поради което
действието му е прекратено с изтичане на срока на 01.03.2018г.
С писмо изх. № П-11573 от 03.10.2019г. ищцовото дружество е поканило ЕТ „Р. Ч.“
както и Илияна С.а Соколова да сключат договор за доставка на топлинна енергия за
небитови нужди, но такъв не е бил сключен.
В настоящото производство ищецът твърди, че ответникът Р. С. Ч. /в лично качество/ е
ползвал доставената топлинна енергия в имота без да е налице правно основание за това,
тъй като не е бил сключен нов писмен договор за доставка на топлинна енергия за небитови
нужди. Искът е предявен срещу Р. С. Ч. лично, а не в качеството му на едноличен търговец,
като наведените от ищеца с исковата молба твърдения са за лично ползване на имота.
Ответникът не оспорва това обстоятелство и то е обявено за безспорно между страните. По
делото не се твърди и не се установява ответникът да е ползвал имота за нуждите на
упражнявана от него търговска дейност като едноличен търговец, а предназначението на
имота е жилищно – апартамент № 21 на 5-ия етаж в сграда в режим на етажна собственост.
При това положение се налага изводът, че за процесния по делото период от м.07.2020г.
до м.04.2022г. е била доставена топлинна енергия в жилищен имот за личното ползване на
обитаващото жилището физическо лице – собственик. Налице е доставка на топлинна
енергия за битови нужди, във връзка с която между страните е възникнало облигационно
правоотношение по неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. При наличието на възможност за
топлопреносното предприятие да защити правото си с искове за реално изпълнение на
договорно основание, субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната
сума като резултат от неоснователно обогатяване е неоснователна, защото по делото се
доказва наличието на основание за извършеното разместване на имуществени блага -
договор между страните, възникнал по силата на чл. 153 ЗЕ. Ето защо предявените искове
въз основа на извъндоговорен източник иск са неоснователни на основание чл. 59, ал. 2 ЗЗД
и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият, обаче,
не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не му се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, срещу Р. С. Ч., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Яворов“, бл. 72, ет. 5, ап. 21, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
Р. С. Ч. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 228,63 лева, представляваща
стойност на потребена без правно основание топлинна енергия за стопански нужди за
4
периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Яворов“ бл. 72,
ет.5, ап. 21, аб. № 28752, ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 35,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2020 г.
до 21.03.2023 г., сумата от 12,03 лева, представляваща стойност на услуга дялово
разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.09.2021 г., с която ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 05.04.2023 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 2,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 21.03.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.05.2023 г. по ч.гр.д. №
18332/2023 г. на СРС, 175 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Далсия Елвеко“
ЕООД /с предишно наименование „МХ Елвеко“ ЕООД/ на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5