РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Търговище, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на шести юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20213500900092 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Искове с правно основание в
разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединен с
искове по чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по депозирана искова молба от Р. К. М., ЕГН
**********, лично и в качеството си на родител и законен представител на
детето си К. Б. Х., ЕГН **********, с общ адрес: гр. *******, ул.
*************** № *****, чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“,
Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б. Х. - управител, телефон
на кантората: *******, електронна поща: ********. съдебен адрес в гр.
*******, р-н *******, ул. ******* № ****, ет. ****, срещу „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *******, район Искър, бул. Христофор Колумб № 43
Б, представлявано от Р. Г. Б. и Е. С. И. - изпълнителни директори.
В исковата молба се твърди следното: На 15.10.2020 г., около 08:30 ч., на
път II-49, в посока от гр. Лозница към гр. Търговище, се движи микробус
„Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с рег. № РР 9337 ВА, управляван от Б. Р. Х.. На
кръстовище, намиращо се в района на км. 0+422 м., при изхода от
предприятие „Шишеджам“, отдясно по посока на движение на микробуса, от
1
път без предимство, означен със знак „Стоп“, на пътното платно навлиза
автобус марка „Бова“, модел „Ф12“, с рег. № Т 6969 ТН, управлявано от Н.
Ш. Н. По този начин автобусът отнема предимството на правомерно
движещия се микробус, вследствие на което настъпва сблъсък между двете
МПС-та, при който сблъсък е загинал Б. Р. Х., управлявал МПС марка
„Фолксваген“. По повод произшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 190/16.10.2020 г., по описа на СПП при ОД на
МВР - Търговище. По случая е образувано ДП № 774/2020 г., по описа на ОД
на МВР - Търговище, съотв. пр. пр. № 1225/2020 г., по описа на ОП -
Търговище. В исковата молба се твърди, че ищцата Р. К. М. живеела на
семейни начала с починалия в пътния инцидент. Двамата имали общо дете -
К. Б. Х.. Загубата на Б. Х. неимоверно и безвъзвратно е преобърнала целия
живот на сплотеното младо семейство. Видно от приложения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 190/16.10.2020 г., по описа на СПП
при ОД на МВР - Търговище, виновният за процесното ПТП водач попада в
кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди,
се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със „ЗД
Евроинс“ АД - застрахователна полица № BG/07/120000484223, валидна от
14.02.2020 г. до 13.02.2021 г. На 22.12.2020 г. от името на ищците е подадена
молба с peг. № РК- *********/22.12.2020 г., по описа на „ЗД Евроинс“ АД, с
която е претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие от смъртта на Боян Х.. По случая застрахователят е образувал
щета № ********** и щета № **********. С Уведомително писмо с per. №
РК-014- 41875/1/29.12.2020 г., по описа на „ЗД Евроинс“ АД,
застрахователното дружество е изискало представянето на допълнителни
документи, а с Уведомително писмо с per. № РК-014-41875/2/23.03.2021 г., по
описа на „ЗД Евроинс“ АД е отказало изплащането на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, като е посочило, че с оглед на
представените документи не е налице основание за уважаване на
претенциите.
Предвид гореизложеното, и на основание чл. 432 КЗ, ищците молят съдът
да осъди „ЗД Евроинс“ АД да изплати на Р. К. М. обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на Б. Р. Х., с
когото живеела в условията на фактическо съжителство, починал при ПТП,
настъпило на 15.10.2020 г., в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
2
предявен частично от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), ведно със законната
лихва върху сумата, считано от завеждане на настоящата искова претенция
(17.11.2021 г.) до окончателното изплащане на обезщетението, ведно с
мораторна лихва в размер 1 991,83 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и един
лева и осемдесет и три ст.), предявена частично от 13 278,84 лв. (тринадесет
хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки) за
периода от 23.03.2021 г. — датата след изтичане на срока за произнасяне по
чл. 496, ал. 1 КЗ до 16.11.2021 г. до датата преди завеждане на настоящата
искова претенция, а на К. Б. Х. - обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща си Б. Р. Х., починал при
ПТП, настъпило на 15.10.2020 г., в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева), предявен частично от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), ведно със
законната лихва върху сумата, считано от завеждане на настоящата искова
претенция (17.11.2021 г.) до окончателното изплащане на обезщетението,
ведно с мораторна лихва в размер 1 991,83 лв. (хиляда деветстотин деветдесет
и един лева и осемдесет и три ст.), предявена частично от 13 278,84 лв.
(тринадесет хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и четири ст.)
за периода от 23.03.2021 г. - датата след изтичане на срока за произнасяне по
чл. 496, ал. 1 КЗ до 16.11.2021 г. - датата преди завеждане на настоящата
искова претенция. Направени са доказателствени искания. Представени са
писмени доказателства.
В хода на производството съдът е допуснал изменение на предявените от Р.
К. М. срещу “Евроинс“АД - София, ЕИК *********, в лично качеството и
като майка и законен представител на детето й К. Б. Х., род. на ******* г.,
искове като е увеличил размера на същите, както следва:
- Иск за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди,
вследствие смъртта на Б. Р. Х., с когото живеела в условията на фактическо
съжителство, починал при ПТП, настъпило на 15.10.2020 г., на път II-49, в
размер на 200 000 лв. (двеста хиляди) лева;
- Иск за мораторна лихва в размер на 13 278,84 лв. (тринадесет хиляди
двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки) за периода от
23.03.2021 г. до датата преди завеждане на настоящата искова претенция;
- Иск за обезщетение за неимуществени вреди в полза на К. Б. Х.
вследствие смъртта на баща му Б. Р. Х., починал при ПТП, настъпило на
3
15.10.2020 г., на път II-49, в размер на 200 000 лв. (двеста хиляди) лева;
- Иск за мораторна лихва в полза на К. Б. Х. в размер на 13 278,84 лв.
(тринадесет хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и четири
стотинки) за периода от 23.03.2021 г. до датата преди завеждане на
настоящата искова претенция.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез юрисконсулт Й. С., електронна поща: *******.bg. в който се изразява
следното становище по исковите претенции: Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение, възникнало на основание полица
№ 07120000484223 за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
автобус марка „Бова“, ДКН Т6969ТН, със срок на покритие от 14.02.2020г. до
13.02.2021 г. и че на 22.12.2020 г. пред застрахователя е предявена
извънсъдебна претенция от ищците, по реда на чл. 380 КЗ, за изплащане на
застрахователно обезщетение. Оспорват механизма на ПТП, описан в
исковата молба. Застрахователят твърди, че водачът на автобус „Бова“ няма
никаква вина за настъпване на катастрофата. Не са налице противоправно
поведение, действия или бездействия от неговата страна, които да са довели
до инцидента. Той е изпълнил задължението си да спре на знак стоп. В
случай, че по делото се установи, че водачът на автобуса има принос за
катастрофата, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД правят възражение за
съпричиняване от страна на загиналия за настъпване на ПТП и вредоносния
резултат като се твърди, че при движение със скорост, съобразена с пътната
обстановка и видимостта, починалият е можел да спре преди мястото на
удара. Допълват възражението за съпричиняване с твърдението, че
починалият е бил без правилно поставен предпазен колан, което е довело
получаване на травмите, довели до фаталния изход. Оспорват базовия размер
на обезщетенията. Сумите от по 200 000 лева за всеки от ищците са
прекомерни и не отговарят на критерия за справедливост, и съдебната
практика в сходни случаи. По отношение на Р. К. М. следва да се има
предвид, че тя е предявила искове против „ЗД ЕВРОИНС“ АД пред Окръжен
съд - Търговище за изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
получените телесни увреждания. Образувано е т. д. № 30/2021 г.
Първоинстанционният съд е присъдил общо 224 015.39 лева, от които 200 000
лева са за неимуществените вреди. За да обоснове този размер решаващият
4
състав се е позовал на съдебно-психологична експертиза, която е дала обща
оценка на състоянието на ищцата, без да се прави разграничение между
страдания, причинени от нараняванията и от загубата на близък в
катастрофата. Това означава, че по отношение на Р. К. М. е налице
произнасяне по претенцията й за неимуществени вреди, предмет на
настоящото производство. Дори съдът да приеме, че исковете й са допустими,
при преценката на фактите по делото по същество, посоченото обстоятелство
следва да се вземе предвид. Колкото до другия ищец, от изложеното в
исковата молба прави впечатление, че той претендира обезщетение за бъдещи
неимуществени вреди. Оспорват неимуществените вреди и духовната връзка
между ищците и починалия, тъй като към момента по делото няма
доказателства, събрани за това. Ищцата Р. К. М. няма роднинска връзка с
починалия, поради което оспорват качеството й на увредено лице. По
отношение на нея се прави възражение за липса на предпоставките на чл.
493а, ал. 4 КЗ. Твърдят, че между нея и загиналият не е имало особена връзка,
която обуславя правото й да получи обезщетение. В случай, че съдът намери
исковете й за основателни, считат, че следва да се приложи ограничението,
установено в чл. 493а, ал. 4 КЗ във връзка с ал. 2 и § 96 ПЗР на КЗ.
Цитираните разпоредби предвиждат, че при наличие на предпоставките за
присъждане на обезщетение, такова да се определя до 5000 лева. С отговора
са направени доказателствени искания и се взема становище по исканията на
ищците.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищците, в която се твърди следното: Заявяват, че за посочения механизъм за
настъпване на ПТП са ангажирали нужните доказателствени искания.
Твърдят още, че не е налице съпричиняване в настъпването на вредоносния
резултат от страна на починалия Б. Р. Х. Считат твърдението на ответника, че
пострадалият не е пътувал с поставен предпазен колан за недоказано. Няма
данни последният да е управлявал превозното средство без поставен
предпазен колан, в нарушение на разпоредбите в ЗДвП. Излагат се
допълнителни съображения относно вида и характера на претендираните
неимуществени вреди и относно допустимостта на предявения от ищцата в
лично качество иск.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника, в който се излага следното: Заявяват, че поддържат
5
всички направени възражения, оспорвания и доказателствени искания в
първоначалния отговор на искова молба. Излагат допълнителни доводи. Не
възразяват да се уважат направените от ищците доказателствени искания.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявеният по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ иск се явява допустим. Ищцата
в лично качество и като майка и законен представител на детето си е
предявила претенция пред застрахователя за доброволно уреждане на спора.
Споразумение не е постигнато, поради което ищците имат правен интерес от
предявяване на настоящите искови претенции. Предявеният от ищцата в
лично качество иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
лицето, с което твърди, че е живяла, е различен от предявения от ищцата иск
за причинените й болки, травми и страдания, които тя е получила в резултат
на процесното ПТП като пътник в автомобила, и които са разгледани в
производство по т. дело № 30/2021 година по описа на ТОС.
В съдебно заседание ищците поддържат исковите претенции и молят да
бъдат уважени в пълен размер.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковите претенции
съобразно постъпилия по делото отговор.
Със своето определение по насрочване на делото в открито заседание съдът
е посочил правната квалификация на претендираните права – иск по чл. 432,
ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД, като е
разпределил доказателствената тежест.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите съдът съобрази следното:
На 15.10.2020 г., около 08:30 ч., на път II-49, с посока от гр. Лозница към
гр. Търговище, се движи микробус „Фолксваген“, модел „ЛТ35“ с per. № РР
9337 ВА, управляван Б. Р. Х.. На кръстовище, намиращо се в района на км.
0+422 м., при изхода от предприятие „Шишеджам“, отдясно по посока на
движение на микробуса, от път без предимство, означен със знак „Стоп“, на
пътното платно навлиза автобус марка „Бова“, модел „Ф12“, с per. № Т 6969
ТН, управляван от Н. Ш. Н. Настъпва сблъсък между двете МПС-та.
Вследствие на инцидента Б. Р. Х., който е управлявал МПС марка
6
„Фолксваген“, загива. По повод произшествието е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 190/16.10.2020 г., по описа на СПП
при ОД на МВР - Търговище. По случая е образувано ДП № 774/2020 г., по
описа на ОД на МВР - Търговище, съотв. пр. пр. № 1225/2020 г., по описа на
ОП - Търговище.
С писмо вх. № 647 от 25.02.2022 година, изходящо от Васил Ангелов,
зам.окръжен прокурор в Окръжна прокуратура Търговище, постъпило по
делото и касаещо развитието на наказателното производство по отношение на
Н. Ш. Н., управлявал превозното средство, застраховано в ответното
застрахователно дружество, досъдебното производство е образувано на
15.10.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК за това, че на 15.10.2020 г. на
път II-49, км.0+422 при управление на моторно превозно средство са били
нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е била
причинена смъртта на Б. Р. Х. ЕГН********** от гр. *******- престъпление
по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. е чл.342, ал.1 от НК. С постановление на
водещия разследването от 07.06.2021 г. като обвиняем е привлечен Н. Ш. Н..
ЕГН********** от с. *******, обл. ******* за престъпление по чл.343, ал.4,
във вр. с ал.З, б.“б“, във вр. е чл.342, ал.1 от НК от с. *******, обл. *******.
ДП е било внесено на 06.08.2021 г. с обвинителен акт в ОС - Търговище. С
влязло в сила на 08.10.2021 г. Определение от 30.09.2021 г. по НОХД
№188/2021 г. по описа на ТОС наказателното производство е било прекратено
и върнато на прокурора поради допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения. С постановление от 22.10.2021 г. на
прокурор при ТОП производството е било прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т.
1, във вр. е чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради несъставомерност на деянието. С
влязло в сила на 29.11.2021 г. Определение №160/2021 г. по ЧНД №269/2021
г. по описа на ОС - Търговище постановлението за прекратяване на
наказателното производство е било отменено. Съдът е приел, че крайният
прокурорски акт е издаден при не напълно изяснена фактическа обстановка, а
именно, че не е било установено категорично каква е била степента на
видимост и в частност дали мъглата в района на местопроизшествието в
момента на възникването на процесното ПТП е била „силна“ или „умерена“,
което е довело до необоснованост на направения правен извод относно
съставомерността на деянието. С постановление от 29.12.2021 г. на прокурор
при ОП - Търговище материалите по ДП са изпратени на РУ - Търговище за
7
продължаване на разследването. Видно от справка вх. № 1461 от 26.04.2023
година от Окръжна прокуратура – Търговище, се установява, че
привлеченият като обвиняем Н. Ш. Н. е починал на ******* година и
предстои произнасяне на наблюдаващия прокурор по реда и в сроковете на
чл. 242 от НПК.
Доколкото въпросът за наказателната отговорност на Н. Ш. Н. по ДП
№744/2020 г. по описа на РУ - Търговище при ОД на МВР – Търговище, респ.
- преписка вх. №1225/2020 г. по описа на ОП – Търговище, не би могъл
занапред да бъде решен в рамките на наказателното производство, респ. –
гражданският съд е този, който ще следва да прецени наличието на
предпоставките по така предявените в настоящото производство искове.
Относно механизма на настъпилото ПТП по делото, въз основа на
назначената от съда АТЕ, се установява следното:
Микробусът „Фолксваген ЛТ 35” с per. № РР 9337 ВА се е движел по
главен път Разград-Търговище. Скоростта му в района на произшествието
преди и по време на настъпване на удара е била 90,36 км/ч. Автобусът марка
„Бова“, модел „Ф12“, с per. № Т 6969 ТН, управляван от Н.Ш. Н., излиза от
страничен път, на който има знак СТОП, и завива наляво. Скоростта му преди
и по време на настъпване на удара е била 23,96 км/ч. Автобусът е спрял на
знак „СТОП“. По свой почин съдът допусна оглед на мястото на
произшествието, при който се констатира, че при спиране на знак „СТОП“ от
страна на ППС, няма пряка видимост към движещите се по главния път
превозни средства, поради което всяко едно ППС, за да може да осигури
предимството на движещите се по главния път пътни превозни средства,
трябва да спре втори път, на място, откъдето би имало пряка видимост.
Според вещото лице, знакът „СТОП“ се намира на около 30 м. от главния път.
В момента на навлизане на автобуса косо на платното за движение
микробусът „Фолксваген” е бил на отстояние около 55 м. от мястото на удара.
Опасната зона за спиране на микробуса при скоростта му на движение е била
около 86 м. При навлизане на автобуса на 3,6 м след дясната граница на
платното за движение по пътя с предимство, автомобилът „Фолксваген” е бил
на около 27 м. от мястото на удара, като водачът Х. е предприел промяна на
направлението на движение при завиване на волана наляво. При това
движение на автобуса и микробуса е последвал челен удар между челната
8
част на микробус „Фолксваген” и челна лява част на автобус „Бова”. В
резултат на удара т.а. „Фолксваген” е продължил движението си напред и
наляво спрямо неговата предварителна посока на движение, а автобусът е
продължил движението си напред и надясно спрямо неговата предварителна
посока на движение. Вследствие на удара водачът на микробуса - Б. Р. Х. е
загинал на място.
При така установения механизъм на ПТП основният въпрос в
производството е чия е вината за него. Самите разследващи органи са се
затруднили да определят дали водачът на автобуса е имал вина за
произшествието – дали е действал непредпазливо – т.е. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, или е предвиждал настъпването на тези последици, но е
мислил да ги предотврати. В настоящото производство вината на Н. Ш. Н.
като водач на автобус „БОВА“, който не е осигурил предимството на
движещия се по главния път микробус, се предполага до доказване на
противното.
По данни от климатична станция Търговище, метеорологичната обстановка
към момента на ПТП е била: „На 15.10.2020 година е регистрирана силна
мокреща мъгла от сутринта до около 10:20 часа, впоследствие мъглата
продължава с по-ниска интензивност до около 11:50 часа. Други явления не
са регистрирани на тази дата.“ Пътната обстановка, описана в протокола за
оглед: „гладък мокър асфалт, без неравности, намалена видимост от гъста
мъгла, дневна светлина.“
Според вещото лице авто-експерт водачът Х. на т.а. „Фолксваген” е нямал
техническа възможност да предотврати ПТП при предприетите действия от
водача на автобуса. Водачът Н. предприема действия по навлизане на автобус
„Бова” в лентата за движение на товарен автомобил „Фолксваген” с цел да я
пресече. По делото не е извършено изследване за видимостта в района на
ПТП. От извършената справка на вещото лице от „Метеорологична
обсерватория Търговище” е видно, че към момента на ПТП е имало силна
мокреща мъгла. Според ръководството за провеждане на метеорологични
наблюдения, при силна мъгла видимостта е по-малка от 50 м. Технически
правилно е видимостта да бъде определена съгласно осветеността на късите
светлини на фаровете. Това означава, че видимостта към момента на
9
настъпване на ПТП спрямо осветеността на фаровете при наличие на гъста
мъгла е била от порядъка 45-50 м. Водачът на автобус „Бова” е имал
възможност да се убеди в наличието на приближаващ автомобил
„Фолксваген” и да го пропусне – такова е заключението на вещото лице.
Според него, водачът на „Фолксваген ЛТ 35” с per. № РР 9337 ВА при
движение със скорост до 59 км/ч и по - ниска, от момента на навлизане на
автобус „Бова” косо на платното за движение, при адекватна реакция с
„аварийно спиране”, е имал техническа възможност да предотврати
произшествието.
При така установения механизъм на процесното ПТП съдът приема, че
водачът на автобус „Бова“ е нарушил правилата за движение, по-конкретно -
Чл. 25. (1) от Закона за движение по пътищата - (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г.) „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.“ При тези
обстоятелства, следва да се приеме, че причината за ПТП е противоправното
поведение на водача на автобуса, като застрахованият при ответното
дружество водач е нарушил изискванията на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, предвид
наличието на знак В2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!" (чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП) - като движещ се по път без
предимство, е бил длъжен да пропусне микробуса, движещ се по пътя с
предимство. Въпреки наличието на мъгла в района, видно от заключението
на в.л. и разясненията, дадени в о.з., водачът на автобуса е имал техническата
възможност да се убеди в наличието на приближаващия микробус и да го
пропусне, като предвид метеорологичната обстановка е бил длъжен да се
съобрази с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с конкретните условия на видимост, за да може спре пред всяко
предвидимо препятствие.
10
По така направеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, съдът ще се произнесе отделно по-долу в своя съдебен акт.
В резултат на обсъжданото ПТП водачът на товарния микробус
„Фолксваген ЛТ 35” с per. № РР 9337 ВА Б. Р. Х. е загинал. Ищцата Р. К. М. е
живеела със загиналия на семейни начала. Б. и Р. са живеели заедно в общо
домакинство, работили са заедно и са имали дете. Това се установява от
показанията на майката на ищцата, разпитана като свидетел в съдебно
заседание. Съдът приема, че ищцата е от кръга на лицата, които имат право да
претендират обезщетение за неимуществени вреди. Материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд (ПВС), и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
/Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело №
1/2016 г. на Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската
колегии (ОСНГТК) на Върховния касационен съд (ВКС)/.
Последващите спорни въпроси по настоящото дело касаят вида, характера
и обема на претендираните неимуществени вреди и дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия.
От показанията на майката на ищцата – свидетелят А. П. М. се установява,
че Р. и Б. живеели на семейни начала. Познавали се от много години, може
би седем-осем. Студенти били заедно в гр. Варна, там живеели заедно в много
хубави отношения и в течение на годините решили да имат дете. След като се
родило детето Калоян, живеели при родителите на Р.. Впоследствие си
купили жилище в гр. Разград и там си живееха допоследно. Отношенията им
били перфектни. В резултат на процесното ПТП Р. претърпяли значителни
травми. Претърпяла няколко операции - на челюст, на крак. Близките й
криели от нея, че Боян е починал, защото тя е емоционален човек, обичала го
много. В един момент тя почнала да пита за Боян, да се осъзнава. Когато
майка й казала, че Б. е загинал, Р. се разплакала и казала: „Коки вече си няма
тати“.
Свидетелката пояснява още и следното: „Р. не искаше да говори след това,
11
затвори се в себе си, комуникацията ни беше трудна. Тя беше в болницата,
ние стояхме над месец и половина в болницата. Там разбра всичко, беше в
затворен кръг. Не искаше никаква комуникация, единствено я крепеше
детето. Детето е малко, не осъзнава принципно какво се случва. На моменти,
понеже почна да ходи на градина, задава някой път такъв въпрос и му казваме
- „баща ти вече е на небето звездичка“. Той е мъничък и никога няма да
осъзнае какво се е случило, да знае какъв човек е бил, нито да изпита обичта и
ласките на баща си. Преди ПТП Р. много разчиташе на Б. Те един на друг си
разчитаха. Заедно бяха, сами си изкарваха прехраната, работиха заедно. След
смъртта на Б., тя сега не може сама да изкарва прехраната си. Изцяло е на
наша грижа. Смъртта на Б. коренно я промени, гледа в една точка, не искаше
да говори. Те се обичаха и той й беше голяма опора. Двамата с Б. имаха
частен бизнес, занимаваха се търговия. Смъртта на Б. повлия на дейността на
фирмата. Те работиха заедно. Тя повече не може да изпълнява такава работа.
Р. няма спомен за катастрофата. Двамата с Б. имаха общи планове, като всяко
младо семейство. Да се развиват, да си отгледат детето заедно, но плановете
някой път не могат да се осъществят.“
От назначената по делото съдебно-психологическа експертиза се
установява, че при ищцата, след събитието, са доминирали и все още
доминират острите негативни емоции като тревожност, страх, депресия. Тези
афекти са с висок интензитет като са затруднили адаптацията и са били
дезорганизиращ фактор по отношение на когнитивната дейност – ищцата
започнала да се суети, да съжалява детето си, че расте без баща, да губи
надежда и сила, да взема трудно решения. Тъй като ситуацията е възникнала
внезапно, константен е фактът, че се отнася до силен стресор, провокиращ
състояние на остър дистрес. Налице е промяна в психическото и емоционално
състояние на ищцата във връзка със смъртта на Б. Х. Първоначално това е
било шок за нея, но поради големият болков синдром, който е изпитвала,
вниманието и е било насочено повече към собствените си страдания. След
частичното си възстановяване е започнала да се фиксира върху загубата на
човека, с когото е живяла на семейни начала. Емоционалните реакции спрямо
смъртта на Б. Х. при ищцата са се формирали постепенно, оставяйки известно
време латентни, поради преимущественият болков синдром, който е
изпитвала. Към настоящия момент обаче, тези емоции излизат и са изпълнени
с гняв, мъка, печал, съжаление. Ищцата Р. М. е развила тежка степен на
12
депресивни изживявания. Значим фактор за страданието на ищцата, според
психолога, е фантазията и свързаното с нея възпитание към детето им и
смисъла на бащината фигура. Колкото и да се опитва да бъде пълноценна
майка, ищцата отчита факта, че без баща, детето ще бъде лишено от важни за
израстването му навици, грижи, емоции, структурираност.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
виновния извършител на противоправното деяние – до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-
гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди
само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -
делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид
специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна -
целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в
тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покриване на
отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира
запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на
обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение.
При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората
функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение,
сключено по застрахователна полица № № BG/07/120000484223, валидна от
14.02.2020 г. до 13.02.2021 г.; настъпване на застрахователно събитие в
13
срока на действие на договора - ПТП, претърпени неимуществени вреди от
лицето, претендиращо обезщетение, които вреди са пряка и непосредствена
последица от виновното поведение на застрахования водач.
Последващите спорни въпроси са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление
№ 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
1. По така предявения иск от Р. М. в лично качество съдът съобразява,
че между Р. и загиналия Б. Х. е имало продължителна, дълбока и трайна
връзка на любов, привързаност, уважение. Те са живеели и работели заедно в
условията на любов, израз на която е бил и техният син. Смъртта на Боян е
предизвикала силни негативни емоции у Р. и същата е изпаднала в тежка
депресия. Тя е лишена от своята любов и опора в живота, от бъдещите им
планове и мечти за съвместен живот. Тревожи се не само за своя бъдещ
живот без Боян, но и за бъдещото развитие на техния син, който ще израсне
без баща.
2. По така предявения иск от детето К. Б. Х. чрез майка му като негово
законен представител, съдът съобрази следното:
Видно от назначената по делото съдебно-психологическа експертиза
липсата на баща ще се отрази на К. Х. по следния начин: В ситуация на
14
непълно семейство, поради смърт или развод, възниква необходимостта да се
открие подходящ заместител /дядо, друг роднина/, за да се позволи на детето
да натрупа полово специфичния психологически опит. Всяко дете в рамките
на първа възрастова криза и все по-осъзнато в следващите детско-юношески
години знае, че бащата е този, който внася и отстоява норми на поведение.
Той е регулаторът на социалните активности вътре и извън семейството. В
годините на пубертета бащата има други функции: За синовете той е модел на
подражание в ревалитетната борба/борба за надмощие/ в мъжкия свят;
пример за мъжко достойнство; кавалерство спрямо момичетата; събеседник в
подготовката за безопасен сексуален контакт; за отстояване на трудности; за
справяне с конфликти. Последиците и рисковете при израстване на дете без
баща са: неумението да се съобразява с друг човек; неумението да се
преценява кой е значимият в определената ситуация; неумението да
преценява/разрешава конфликти.
Макар в конкретния случай детето да е малко и да не може в пълна степен
да осъзнае загубата на баща си, следва да се отбележи, че то започва да търпи
неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на злополуката
негов баща, тъй като е лишено за целия си живот от бащина закрила и
издръжка. Вредите са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане и макар да са бъдещи от гледна точка на момента на настъпване на
вредоносния резултат, подлежат на обезщетяване към настоящия момент.
Детето е лишено завинаги от изконните си човешки права да познава добре
баща си, да бъде обичано и обгрижвано от него и да получава любовта,
закрилата и подкрепата, която само той би могъл да му осигури. Посочените
неблагоприятни последици несъмнено съставляват неимуществени вреди за
детето, които се намират в пряка причинно - следствена връзка с поведението
на виновния водач и поради това подлежат на обезщетяване. Отричането на
правото на обезщетение с аргумент, че проявлението на вредите е последващо
спрямо настъпването на смъртта, е крайно несправедливо и същевременно
несъвместимо с правилото на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, според което всички вреди,
произлезли пряко и непосредствено от нарушаването на забраната за
непозволено увреждане, подлежат на обезщетяване от техния причинител
и/или от отговорните наред с него или вместо него лица. /В този смисъл -
Решение № 254 от 29.01.2013 година по т. д. № 32/2012 година на ВКС,
Търговска колегия, Второ отделение/.
15
С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав приема,
че справедливото обезщетение за неимуществени вреди в полза и на двамата
ищци е в размер на 200 000 лева.
Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. В т. 7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС е прието, че приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да обуславя в някаква степен вредоносния резултат.
Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
По въпроса за предпоставките, при които се прилага разпоредбата на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД е налице многобройна задължителна съдебна практика,
обективирана в ППВС №17/63 г., р.№159/24.11.10 г. по т.д.№1117/09 г. на
ВКС, второ т.о., р. №58/29.04.11 г. по т.д.№623/10 г. на ВКС, второ т.о., р.
№98/24.06.13 г. по т.д.№596/12 г. на ВКС, второ т.о., р.№52/08.04.14 г. по т.д.
№1498/13 г. на ВКС, второ т.о., р.№153/31.10.11 г. по т.д.№971/10 г. на ВКС,
второ т.о., р.№169/ 28.02.12 г. по т.д.№762/10 г. на ВКС, второ т.о., р.
№206/12.03.10 г. по т.д. № 35/09 г. на ВКС, второ т.о., р. № 151/12.11.10 г. по
т.д. № 1140/11 г. на ВКС,второ т.о., р. № 16/04.02.14г. по т.д. № 1858/13 г. на
ВКС, първо т.о., р. № 92/24.07.13 г. по т.д. № 540/12 г. на ВКС, първо т.о., р.
№144/27.12.16 г. по т.д.№1000/15 г. на ВКС,второ т.о. и др. С нея се приема,
че за да бъде намалено дължимото обезщетение поради наличие на принос на
пострадалия, следва да е пряко доказано такова негово обективно поведение,
изразяващо се както в действие, така и евентуално в бездействие, пряко
създаващо предпоставки за настъпването на увреждането и без
наличието на което вредите не биха настъпили или биха били в по-малък
обем, като съотношението му спрямо поведението на деликвента следва да се
преценява с оглед това кой е основният фактор за причиняването на
вредоносните последици.
Заключението на назначената авто-техническа и медицинска експертиза не
установява по несъмнен начин липсата на поставен предпазен колан от
16
пострадалия. С оглед житейската презумпция за добросъвестност в
поведението на всяко човешко същество, следва да се приеме, че същият е
бил с предпазен колан при настъпване на ПТП. Въздушната възглавница е
била задействана. Тялото на загиналия е било вътре в автомобила на предната
лява седалка /а не изпаднало извън автомобила/. Следователно водачът е бил
с предпазен колан - предпоставка за задействане на въздушната възглавница,
като предпазното му действие не изключва настъпване на описаните травми и
леталния изход, поради което и възражението на ответника за допуснато
такова нарушение е неоснователно. Липсва и неправомерност на
предприетата спасителна маневра, тъй като вещото лице, при направения
оглед на местопроизшествието изясни, че обичайната реакция на водач на
ППС при забелязване на препятствие в своята лента на движение е да завърти
волана наляво, както е сторил загиналият.
Основателно обаче е възражението за несъобразена скорост от страна на
пострадалия водач на микробуса преди настъпване на ПТП. Наличието на
мъгла, независимо дали е гъста или умерена, предпоставя не движение с
максимално разрешената скорост от 90 км/ч, а намаляване на скоростта до
степен, позволяваща спиране в зоната на осветеността на фаровете-около 50
м., т.е. с около 50 км/ч.С оглед поведението на другия водач, предприел
навлизане на главния път, когато микробусът се е намирал едва на 27 метра от
него, дори и при скорост от 50 км/ч пътният инцидент отново би бил
непредотвратим, но ударът и травмите биха били по- леки и фаталният
резултат не би настъпил. При тези обстоятелства, д съдът приема, че е
допуснато съпричиняване от страна на загиналия, изразяващо се в нарушение
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чиято тежест следва да бъде определена на 1/4 от
настъпилия вредоносен резултат, обуславящо намаляване на дължимото
обезщетение - чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че така предявените
искови претенции са основателни за сумата от 150 000 лева за всеки ищец и
следва да бъдат уважени в този размер.
По отношение на така предявените искове за лихва за забавено плащане,
съдът приема следното:
Всеки един ищец е предявил иск за мораторна лихва в размер на 13 278,84
лв. (тринадесет хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и четири
17
стотинки) за периода от 23.03.2021 г. до датата преди завеждане на
настоящата искова претенция
По делото се установява, че на 20.12.2020 година ищците са предявили
претенцията си пред застрахователя. На основание чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ,
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал. 1
КЗ от увреденото лице е отправяне от него към застрахователя или негов
представител по чл. 503, ал. 1 КЗ на писмена застрахователна претенция по
реда на чл. 380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл. 496, ал. 1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона
максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. Според чл. 496,
ал. 2 КЗ, произнасянето на застрахователя в лимитирания от чл. 496, ал. 1 КЗ
тримесечен срок, може да се изрази: или 1/ в определяне и изплащане на
размера на обезщетението, или 2/ в отказ за плащане, поради - а/ доказано
основание за отказ за плащане на обезщетението; б/ липса на пълно доказване
на основанието на претенцията или на размера на вредите, като в последния
случай отказът за плащане може да бъде и частичен – само по отношение на
недоказания от общо претендирания размер на вредата. В чл. 497, ал. 1 КЗ е
предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ /т.1/ или
изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ за произнасяне по
извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ /т.2/. С оглед обезпечаване на извънсъдебното уреждане на
застрахователните претенции, с разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ е възложено
в тежест на застрахователното дружество да изиска от увреденото лице
представяне на необходимите за доказване на претенцията доказателства, в
качеството му на професионалист при осъществяване на дейността по
предоставяне на застрахователните услуги, включваща и изплащане на
дължимите застрахователни обезщетения.
В конкретния случай с уведомително писмо от 23.03.2021 година
застрахователят е приел, че поради непредставяне на определени изискани от
него документи, няма правно основание за заплащане на обезщетение. Видно
от описа на приложените към молбата на ищците до застрахователя
18
документи, те са представили всички възможни към него момент документи,
респ. – документи, които са приложени и към настоящата искова молба, по
която е образувано производството. Отделно съдът отбелязва, че част от
изискванията на застрахователя са неизпълними – като представяне на
безспорни доказателства за наличието на духовна връзка с починалия. Ето
защо съдът приема, че ищците са били добросъвестни и са представили пред
застрахователя всички налични към него момент документи.
Съдът приема, че застрахователят е изпаднал в забава след изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по претенциите, поради което по всеки един
от исковете следва да се присъди лихва за забава за периода от 23.03.2021
година до 17.11.2021 година.
Размерът на така дължимата лихва за забава върху обезщетението, което
съдът определя в размер на 150 000 лева, изчислен с програмен продукт на
интернет страницата https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, възлиза
на 10 000 лева. Исковете по чл. 86 от ЗЗД са основателни в размер на 10 000
лева и следва да се уважат в този размер като се отхвърлят до пълния им
предявен размер.
По разноските:
Ищците са представили списък за разноските като претендират по всеки
иск разноски, както следва: 8 531.15 лева държавна такса; 175 лева депозит за
допуснати от съда експертизи и 7 200 лева адвокатско възнаграждение с ДДС
или общо разноски - 15,906.15 лева. Ответното застрахователно дружество
претендира разноски в размер на 500 лева за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда.
Общата искова претенция на всеки ищец е уважена в размер на 75.02%
/обща претенция – 213 278.84 лева, уважена общо - 160 000 лева/. При
направени разноски по всеки иск в размер на 15,906.15 лева, съобразно
уважената част на исковете, всеки ищец има право да му се присъдят
разноски в размер на 11,932.79 лева.
Ответникът има право на разноски общо в размер на 250 лева съобразно
отхвърлената част на исковете или по 125 лева за всеки иск. Общо
направените разноски от ответника са 1 000 лева – 500 лева за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение по преценка на съда в размер на 500 лева
/чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ/.
19
Съдът прилага служебно компенсация на разноските поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки ищец разноски в размер
на 11 807.79 лева.
Заплатените от бюджета на съда 100 лева възнаграждение за вещото лице
за явяване на оглед на местопроизшествието следва да се възложат на
ответното дружество.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район
Искър, бул. Христофор Колумб № 43 Б, представлявано от Р. Г. Б. и Е. С. И. -
изпълнителни директори, да заплати на Р. К. М., ЕГН **********, от гр.
*******, ул. ******** ******** № ****, действаща чрез Адвокатско
дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б.
Х. - управител, телефон на кантората: *******, електронна поща:
*******.com. съдебен адрес в гр. *********, р-н *******, ул. ******* №
****, ет. ****, сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени й от смъртта на нейния съжител Б. Р. Х., загинал в ПТП на
15.10.2020 г., около 08:30 ч., на път II-49, в посока от гр. Лозница към гр.
Търговище за което е виновен водач на автобус марка „Бова“, модел „Ф12“, с
рег. № Т 6969 ТН - Н. Ш. Н., застрахован в „ЗД Евроинс“ АД по полица №
BG/07/120000484223, валидна от 14.02.2020 г. до 13.02.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.11.2021 година до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, чл.
52 от ЗЗД във връзка с чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като отхвърля така предявения иск
до пълния му предявен размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район
Искър, бул. Христофор Колумб № 43 Б, представлявано от Р. Г. Б. и Е. С. И. -
изпълнителни директори, да заплати на Р. К. М., ЕГН **********, от гр.
*******, ул. ******* ******* № ****, действаща чрез Адвокатско
20
дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б.
Х. - управител, телефон на кантората: *******, електронна поща:
*******.com. съдебен адрес в гр. *******, р-н *******, ул. ******* № ****,
ет. ****, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща лихва за
забава върху дължимото й от застрахователя обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150 000 лева за периода от 23.03.2021 г. до 17.11.2021
година, като отхвърля така предявения иск до пълния му предявен размер от
13 278,84 лв. (тринадесет хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и
четири стотинки) като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район
Искър, бул. Христофор Колумб № 43 Б, представлявано от Р. Г. Б. и Е. С. И. -
изпълнителни директори, да заплати на К. Б. Х., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Р. К. М., ЕГН **********, от гр.
*******, ул. ******* ******* № ****, действаща чрез Адвокатско
дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б.
Х. - управител, телефон на кантората: *******, електронна поща: ********
.com. съдебен адрес в гр. *******, р-н *******, ул. ******* № *****, ет. ****,
сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от
смъртта на баща му Б. Р. Х., загинал в ПТП на 15.10.2020 г., около 08:30 ч., на
път II-49, в посока от гр. Лозница към гр. Търговище за което е виновен
водач на автобус марка „Бова“, модел „Ф12“, с рег. № Т 6969 ТН - Н. Ш. Н.,
застрахован в „ЗД Евроинс“ АД по полица № BG/07/120000484223, валидна
от 14.02.2020 г. до 13.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
18.11.2021 година до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, като отхвърля така предявения иск до пълния му предявен
размер от 200 000 /двеста хиляди/ лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район
Искър, бул. Христофор Колумб № 43 Б, представлявано от Р. Г. Б. и Е. С. И. -
изпълнителни директори, да заплати на К. Б. Х., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Р. К. М., ЕГН **********, от
гр.*******, ул. ******* ******* № 2 А, действаща чрез Адвокатско
21
дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б.
Х. - управител, телефон на кантората: ********, електронна поща:
*******.com. съдебен адрес в гр. *******, р-н *******, ул. ******* № ****,
ет. ****, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща лихва за
забава върху дължимото му от застрахователя обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150 000 лева за периода от 23.03.2021 г. до 17.11.2021
година, като отхвърля така предявения иск до пълния му предявен размер от
13 278,84 лв. (тринадесет хиляди двеста седемдесет и осем лева и осемдесет и
четири стотинки) като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район
Искър, бул. Христофор Колумб № 43 Б, представлявано от Р. Г. Б. и Е. С. И. -
изпълнителни директори, да заплати на Р. К. М., ЕГН **********, от гр.
Разград, ул. Александър Стамболийски № 2 А, действаща чрез Адвокатско
дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б.
Х. - управител, телефон на кантората: *******, електронна поща:
***************@*****.***. съдебен адрес в гр. *******, р-н *******, ул.
******* № 1, ет. 3, сумата от 11 807.79 /единадесет хиляди осемстотин и
седем лева и 79 ст./ лева, представляваща направени по делото разноски
съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район
Искър, бул. Христофор Колумб № 43 Б, представлявано от Р. Г. Б. и Е. С. И. -
изпълнителни директори, да заплати на К. Б. Х., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Р. К. М., ЕГН **********, от гр.
Разград, ул. Александър Стамболийски № 2 А, действаща чрез Адвокатско
дружество „Димов и Х.“, Булстат *********, представлявано от адвокат Г. Б.
Х. - управител, телефон на кантората: *******, електронна поща:
***************@*****.***. съдебен адрес в гр. *******, р-н *******, ул.
******* № ****, ет. ****, сумата от 11 807.79 /единадесет хиляди
осемстотин и седем лева и 79 ст./ лева, представляваща направени по
делото разноски съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *******, район
22
*******, бул. Христофор Колумб № 43 Б, представлявано от Р. Г. Б. и Е. С. И.
- изпълнителни директори, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от 100 /сто/ лева разноски в
производството, направени за сметка на бюджета.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
23