Р Е Ш Е Н И Е
№445
от 30.06.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа дело № 374/2022 г. по описа
на Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1
- ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка
с чл. 145 Р чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по жалба на К.М.К. срещу Решение №
1012-26-161-1/05.04.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане № **********-2140-26-198/17.02.2022 г. на
ръководителя на гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ -Хасково.
Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно издадено. Твърди, че
неправилно периодът от 01.01.1978 г. до 10.01.1979 г. не бил зачетен за трудов
стаж, доколкото е налице отразяване в трудовата книжка Р длъжност гдомакинТ в
клоново стопанство с. ***. Неправилно времето на редовната военна служба от 04.09.1973
г. Р 01.11.1975 г., не се зачита за действителен стаж. Безспорно бил доказан
стаж повече от 15 години. Обективирано е искане за отмяна на обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане, както и връщане на преписката за
ново произнасяне. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - К.М.К.,
редовно уведомен, се явява лично и се представлява от адв. Ч.. Поддържа се
изложеното в жалбата. Твърди, че трудовата книжка е водена последователно,
валидна е и същата отразява непрекъснатост на трудовия стаж за времето от
01.06.1976 г. до 31.12.1980 г. Времето през 1976 г. и 1977 г. следвало да се
зачете на 1 г. и 7 месеца вместо 1 г. и 4 месеца. От събраните доказателства се
установявало, че през 1978 г. жалбоподателят е заемал длъжността гдомакинТ,
както и, че периодът от 04.09.1973 г. до 01.11.1975 г. /наборна военна служба/
се зачитал за действителен осигурителен стаж. Незаконосъобразно било отказано
отпускането на лична пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Моли решението да бъде
отменено. Претендира разноски.
Ответникът
Р Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, юриск. С., моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Твърди се, че трудовата книжка не била заверена до 31.07.1980
г., т.е. не била приключена, вкл. и за спорния период Р 1978 г. Правилно бил
изчислен стажът за 1976 г. Сочи се, че дори и стажът за военна служба да бъде зачетен
като действителен съгласно легалната дефиниция на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО, то
жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 68, ал. 3 КСО Р 15 години
действителен осигурителен стаж. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд - Хасково, като
обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
К.М.К. е подал заявление с
вх. № 2113-26-2024/18.10.2021 г. по описа на ТП на НОИ Р Хасково за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с документи,
удостоверяващи осигурителен стаж.
С
Разпореждане № **********-2140-26-198/17.02.2022 г. ръководителят на гПенсионно
осигуряванеТ при ТП на НОИ РХасково е отказал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст поради това, че към датата на подаване на
заявлението за пенсия Р 18.10.2021 г., К.М.К.
има навършена възраст - 66 г., 09 м. и 23 дни, и осигурителен стаж, положен за
периода от 14.09.1973 г. до 25.10.1989 г. с прекъсване, както следва Р 01 г., 04
м. и 03 дни от втора категория труд, 12 г., 11 м. и 12 дни от трета категория
труд, осигурителен стаж на наборна военна служба Р 02 г., 01 м. и 18 дни, т.е.
общ осигурителен стаж по чл. 104 КСО Р 14 г., 07 м. и 16 дни. Посочено е, че
действителният осигурителен стаж е 12 г., 01 м. и 27 дни, тъй като зачетеният
стаж за времето на наборна военна служба от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. не е
действителен осигурителен стаж по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО.
Разпореждането
е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Р Хасково, с
жалба вх. № 1012-26-161/25.03.2022 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково,
депозирана в указания по чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО едномесечен срок.
С
Решение № 1012-26-161-1/05.04.2022 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково, е
отхвърлил жалбата на К.М.К. срещу Разпореждане
№ **********-2140-26-198/17.02.2022 г. на ръководителя на гПенсионно
осигуряванеТ при ТП на НОИ -Хасково. Сочи се, че лицето не отговаря на
изискванията по чл. 68, ал. 1-ал. 2 КСО Р към датата на подаване на заявлението
за пенсия няма осигурителен стаж от 39 г., а има - общ осигурителен стаж по чл.
104 КСО Р 14 г., 07 м. и 16 дни. Изложени са подробни съображения, че времето с
продължителност от 02 г., 01 м. и 18 дни /наборна военна служба от 14.09.1973
г. до 01.11.1975 г./ не е действителен осигурителен стаж по смисъла на ¤ 1, ал.
1, т. 12 ДР КСО. Формиран е извод, че К.М.К.
няма право на пенсия и по условията на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като към датата
на подаване на заявлението няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има
- 12 г., 01 м. и 27 дни.
Решение
№ 1012-26-161-1/05.04.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Р Хасково, е връчено на
жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, на 07.04.2022 г., видно
от отразяването в известието за доставяне.
При така установеното
от фактическа страна, Административен съд - Хасково обуславя следните правни
изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Насочена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и
засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се
посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно
производство Р решението на ръководителя на съответното териториално поделение
на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване
по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. гаТ КСО на
основание чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Решение №
1012-26-161-1/05.04.2022 г. е издадено от компетентен административен орган - Директора
на ТП на НОИ Р Хасково /л. 14/, в установената писмена форма /чл. 117, ал. 3 КСО и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване
на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във
връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, на основание чл.
68, ал. 1-3 КСО лицето по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ Р л. 15, е
отказало с разпореждане отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на К.М.К.. Разпореждането е
оспорено от г-н К. по
административен ред Р пред ръководителя на ТП на НОИ Р Хасково, в установения
по чл. 117, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2, б. гаТ КСО срок. Спазен е и
срокът за произнасяне от Директора на ТП на НОИ Р Хасково, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 КСО. Обсъдени са подробно възраженията на К.М.К.. Формира се извод, че не са
допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да
ограничават правото на защита на лицето - К.М.К.,
инициирало производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, съгласно чл. 69б,
ал. 2 КСО глицата, които са работили 15 години при условията на втора категория
труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст
до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за
мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възрастТ. В конкретния случай тази разпоредба не е
приложима, тъй като жалбоподателят не доказва, че е работил 15 години при
условията на втора категория труд.
Съгласно
чл. 68, ал. 1 КСО /в редакцията в сила от 01.01.2016 г./ право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива от мъжете при навършване на възраст 63
години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца, като от 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година, както следва до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се
увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст. Съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с
ал. 1 КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен
стаж 40 години за мъжете. Към датата на подаване на заявлението за придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст Р 18.10.2021 г., К.М.К. е следвало да има навършени 64
г. и 04 м. и придобит осигурителен стаж 39 г. В случая, обаче, към дата 18.10.2021
г. г-н К. има навършена възраст 66
г., 09 м. и 23 дни, но няма осигурителен стаж от 39 г.
Съгласно
чл. 68, ал. 3 КСО гв случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възрастТ. За да бъде придобито право на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 КСО
заявителят следва да има навършена възраст от 66 г. и 08 м. и придобит
действителен осигурителен стаж 15 години. Към дата 18.10.2021 г. К.М.К. има навършена възраст 66 г., 09
м. и 23 дни, като е спорен въпросът има ли 15 г. действителен осигурителен
стаж. Според административният орган г-н К.
има 12 г., 01 м. и 27 дни действителен осигурителен стаж, тъй като при
изчисляване на осигурителния стаж по чл. 68, ал. 3 КСО не се прилага
разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
/НПОС/, а от осигурителния стаж е премахнат периодът от 14.09.1973 г. до
01.11.1975 г. Р наборна военна служба, тъй като същият не бил действителен стаж
съгласно ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО.
Съгласно
легалната дефиниция, посочена в ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО, гдействителен стажТ е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноскиТ. Според чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, който стаж в разпоредбата на чл. 44 от НПОС се определя от трета
категория.
Съгласно
¤ 9, ал. 1 ПЗР КСО гвремето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодексТ. Съгласно чл. 81,
изречение Първо от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм. в сила
от 01.01.2000 г./ гзачита се за трудов стаж от III категория изслужената
наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателствоТ. Съгласно приложимата за казуса
редакция на чл. 3 във връзка с чл. 9 и чл. 24 от Закона за всеобщата военна
служба в Народна Република България /отм., в сила от 28.02 1996 г./ наборната
военна служба /вкл. през периода 1973-1975 г./ е била действителна и
задължителна за мъжете, т.е. същата е представлявала обективно и неотстранимо
по волята на дадено лице препятствие същото да полага друг вид труд по трудово
или приравнено нему правоотношение.
К.М.К. е отслужил редовна
/наборна/ военна служба през периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., който период
следва да му бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от трета категория
по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО и като такъв да бъде включен в общия
сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Формира
се извод за действителен осигурителен стаж - 14 г., 07 м. и 16 дни, който не е
достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Твърдението
на процесуалния представител на жалбоподателя, че периодът 1976 г.-1977 г.
вместо 1 година, 04 м. и 03 дни следва да бъде зачетен на 1 г., 07 м., не
променя извода за липсата на действителен осигурителен стаж от 15 г. по чл. 68,
ал. 3 КСО, тъй като сборът от установения от настоящата съдебна инстанция
действителен осигурителен стаж - 14 г., 07 м. и 16 дни, и приблизително 3 м.
разлика, която се твърди от жалбоподателя /1 г., 07 м. - 1 година, 04 м. и 03
дни/, отново не надвишава изискуемия по чл. 68, ал. 3 КСО действителен осигурителен
стаж.
Спорен
е въпросът дали периодът на 1978 г. следва да бъде зачетен за осигурителен
стаж.
Изслушани
са свидетелските показания на лицата Р. Р. Ю. и С. Н. Й., видно от които К.М.К. е бил на длъжност тракторист а
през 1978 г. Р домакин в бригада З. към клоново стопанство К.. Същите обаче
съдът, въпреки че ги е допуснал, не кредитира по следните съображения:
На
основание чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец,
издадени въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. По аргумент от цитираните разпоредби
осигурителен стаж не се установява въз основа на свидетелски показания. Това е
регламентирано от законодателя в чл. 104, ал. 10, изр. Първо КСО досежно
категорията на труд. Изключение се допуска, когато следва да бъдат установени
факти и обстоятелства във връзка с условията на полагане на труда и заеманата
длъжност. Законодателят обаче е регламентирал случаи, при които за изясняване
на тези обстоятелства не се допускат свидетелски показания, а именно - когато
не са представени писмени доказателства, издадени от работодателя/осигурителя,
при който е положен трудът, и по време на полагането муТ /чл. 104, ал. 10, изр.
Второ КСО, Решение № 6364 от 27.05.2021 г. по адм. д. № 1502/2021 г., VІ отд.
на ВАС/ В процесния случай за периода 1978 г. не са представени от
жалбоподателя ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и
договори за възлагане на труд съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС, представляващи
първични документи, в които се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето
/Решение № 4990 от 26.05.2022 г. по адм. д. № 336/2022 г., VІ отд. на ВАС/.
По
делото са приложени Удостоверение обр. УП-13, изготвено от технически
изпълнител в сектор ОА, ТП на НОИ Р Хасково, и отказ за издаване на
Удостоверение от Началник на сектор ОА, ТП на НОИ Р Хасково, видно от които липсва
отразяване на трудовия стаж, съответно информация в предадените по чл. 5, ал.
10 КСО от осигурителя ТКЗС ведомости за заплати и документи, относно К.М.К. за периода от януари 1977 г.,
октомври 1977 г. до март 1979 г. Същите са издадени на основание чл. 30, ал. 1,
т. 3 Инструкция № 5 от 30 юни 2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за
заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник,
с която се уреждат редът и условията за предаването, приемането, изземването,
обработването, съхраняването и използването на ведомости за заплати и
трудовоправни документи, съставени и/или издадени от осигурители, които са
прекратили дейността си без правоприемник, както и на документи, въз основа на
които се установява осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в
организациите по ¤ 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи. От Удостоверението обр. УП-13
и отказът се установяват периодите, които се признават за трудов и осигурителен
стаж /така вж. Решение № 9432 от 14.07.2020 г. по адм. д. № 3854/2020 г., VІ
отд. на ВАС, ¤ 9, ал. 1 ПЗР КСО - Решение № 9441 от 19.06.2019 г. по адм. д. №
6755/2018 г., VІ отд. на ВАС/. Липсват данни, че съдържанието на Удостоверение
обр. УП-13, съответно отказът за издаване на удостоверение, са оспорени пред
ръководителя на ТП на НОИ Р Хасково на основание чл. 117, ал. 1, т. 5 и т. 4 КСО.
Следователно,
на изследване в случая подлежи обстоятелството може ли осигурителният стаж да
бъде установен единствено от представената трудова книжка, представляваща вторичен
документ, който следва да отразява вече направените записвания във ведомости за
заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд
съгласно чл. 40, ал. 3 от НПОС /Решение № 4990 от 26.05.2022 г. по адм. д. №
336/2022 г., VІ отд. на ВАС/. Съгласно чл. 347 КТ трудовата книжка е официален
удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща материална доказателствена
сила за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на
работника, включително и за заеманата от него длъжност и вида на изпълняваната
трудова дейност /ТР № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК на ВКС/.
Производство по оспорване истинността на трудовата книжка като документ
съгласно чл. 144 АПК във връзка с чл. 193 ГПК или по установяване
истинността/неистинността с установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. Първо ГПК
не са проведени /Решение № 8747 от 28.06.2018 г. по адм. д. № 11525/2017 г., VІ
отд. на ВАС/. В този смисъл съдът е обвързан с отразените в трудовата книжка
обстоятелства, но само в частта, която тя е оформена съгласно действащата нормативна
уредба - вписването на данни за работника да бъде отразено с подпис от
счетоводителя и ръководителя на предприятието, като бъде поставен и печат на
предприятието. Видно от представената по делото трудова книжка, стр. 10-11, е
отразено записването на длъжност гтрактористТ - до 17.01.1978 г., и гдомакинТ Р
от 18.01.1978 г. до 05.04.1979 г., но срещу не е поставен печат на
предприятието, а в правоъгълния печат липсват един от изискуемите подписи и
печат на предприятието, който да засегне и двете страници. След 31.12.1980 г.,
посочено като дата на прекратяване на договора, и поставяне на правоъгълния
печат, е направено ново отбелязване, за длъжност гполевъд, бригадирТ Р ПУ, с.
Николово, считано от 01.01.1981 г. с отбелязване гпреназначенТ, което препятства
преценката кога в действителност е прекратено трудовото правоотношение. Не се обусловя
извод за оформянето на трудовата книжка от работодателя, той и осигурител,
съгласно релевантната нормативна уредба /Решение № 2650 от 26.02.2021 г. по
адм. д. № 755/2021 г., VІ отд. на ВАС/.
Дори
и да се приеме, че трудовата книжка е оформена съгласно действащата уредба, е
налице разминаване между отразяването в нея за периода 1978 г. и представените
в НОИ документи при прекратяване на дейността на осигурител, който няма
правоприемник /чл. 5, ал. 10 във връзка с ал. 7, т. 1 КСО/, сред които документи
липсва информация за лицето за спорния период. Константна е съдебната практика,
че при несъответствия между записванията за един и същи период за едно и също
лице меродавно е записването в първичните документи, сред които и
изплащателните ведомости, а не Р обратното, да се приеме записването в в
трудовата, служебна или осигурителна книжка.
Поради
това не се констатира, че осигурителният стаж на жалбоподателя за спорната 1978
г. е
доказан чрез писмени доказателства и свидетелски показания. Така вж. Решение №
8797 от 03.07.2020 г. по адм. д. № 8244/2019 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 3210
от 06.03.2019 г. по адм. д. № 2706/2018 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 2734 от
26.02.2021 г. по адм. д. № 12218/2020 Г., VІ отд. на ВАС.
За
установяване на трудовия и осигурителен стаж, придобит за 1978 г., К.М.К. следва да предяви иск пред
съответния районен съд по реда на Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред /Решение № 7758 от 27.06.2016 г. по адм. д. №
9110/2015 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 2831 от 26.02.2019 г. по адм. д. №
10213/2018 г., VІ отд. на ВАС; Решение № 10328 от 12.10.2021 г. по адм. д. №
5478/2021 г., VІ отд. на ВАС/.
Извод: по аргумент от чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК не са
налице основанията за отмяна на Решение № 1012-26-161-1/05.04.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ - Хасково, и потвърденото с него Разпореждане № **********-2140-26-198/17.02.2022
г. на ръководителя на гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ Р Хасково.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 143,
ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 /сто/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, чл. 143, ал. 3 АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.К. срещу
Решение № 1012-26-161-1/05.04.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Разпореждане № **********-2140-26-198/17.02.2022 г. на ръководителя на
гПенсионно осигуряванеТ при Териториално поделение на Националния осигурителен
институт - Хасково.
ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на Националния осигурителен институт, със седалище в гр. София,
сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
Съдия: