Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.12.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2311 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1228-001705 от 30.07.2019 година на Началник сектор ПП към ОД на МВР - Стара
Загора /упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра
на МВР/, с което на С.Р.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание
– „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за
срок от шест месеца за допуснато административно нарушение по чл.140, ал.1 във
връзка с чл.175, ал.3, предложение първо от Закона за движението по пътищата,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 19-1228-001705 от 30.07.2019 година на Началник сектор ПП към
ОД на МВР - Стара Загора /упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
година на Министъра на МВР/, с което на С.Р.С., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато административно
нарушение по чл.140, ал.1 във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо от
Закона за движението по пътищата.
В
жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище
по основателността на жалбата.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
С.Р.С. е издадено обжалваното наказателно постановление от 30.07.2019 година,
по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, в което е описано следното административно
нарушение – на 05.05.2019 година, около 22.00 часа град Стара Загора, по улица
„Хрищян Войвода”, пред магазин „Ауди”, управлява моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Форд, с ДК№ СТ 8171 АК, като автомобила не е регистриран
по надлежен ред /служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. На жалбоподателя основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП е
наложено административно наказание –„глоба” в минимален размер от 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца, също в минимален размер.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни
превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. При допуснато нарушение в тази
насока в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено съответното
наказание – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца.
В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателя е управлявал лек автомобил, без надлежна
регистрация. Регистрацията е била служебно прекратена на основание чл.143,
ал.10 от Закона за движението по пътищата – служебно се прекратява
регистрацията на ппс, за които е получено уведомление ог ГФ по чл.574, ал.11 от КЗ и се уведомява собственика на превозното средство. Това се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и постановлението на районна прокуратура което е
послужило на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, да бъде образувано
административно-наказателното производство. Съдът намира, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност от страна на АНО не са допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила. Посочено е мястото – в района на
населено място, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по
извършването му, несъмнено е установен и нарушителя. Правилно е определена
правната квалификация, законосъобразно е приложен материалния закон за
констатираното административно нарушение. Съдът намира доводите изложени в
жабата за непълно неоснователни. Несъмнено водачът С., към датата на проверката
е управлявал нерегистрирано моторно превозно средство и с това е нарушил
закона. Изложените доводи, че не е знаел че управлявания от него автомобил и
със служебно прекратена регистрация и това изключвало неговата вина, то съдът
намира, че всеки един водач е моторно превозно средство е длъжен да се увери н
неговата изправност преди да го управлява. Ето защо в задължение на С. е било
преди да приведе в движение чуждия за него автомобил да се увери в неговата
изправност в тази връзка и за това дали е платена съответната „Гражданска
отговорност” и дали автомобила е надлежно регистриран. Следва да се има
предвид, че жалбоподателя е управлявал лекия автомобил и без валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за което не е бил подведен под наказателна
отговорност или поне за това по делото не събраха данни. Не може да се приеме и
довода, че нарушението е „маловажен случай”, тъй като единствено и само
полицейската проверка е преустановила, реализираното от С., административно
нарушение. Следователно административното нарушение е безспорно установено.
Предвид гореизложеното въззивния съд
намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.175, ал.3 от ЗДвП е
предвидено наказание – глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от
правоуправление за срок от 6 до 12 месеца. При определяне на наказанието АНО се
е съобразил с нарушението, неговата тежест и обществен интерес, като законосъобразно
е наложил наказание в предвидения в закона минимален размер и по отношение на
двете кумулативно предвидени в закона наказания.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: