№ 19562
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110116808 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу Я. В. М., М. В. М., Д. Я. М. и И. Я. М.
обективно, кумулативно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване
на установено в отношенията между страните, че Я. В. М.
дължи при квота от 11/18 идеални части на ищеца, сумата в
размер на 4201,88 лв. – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № *********, ведно
със законната лихва от 30.03.2022г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 823,26 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 15.02.2022 г., както и суми за дялово
1
разпределение 21,60 лв. –главница за периода от 01.01.2019
г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.03.2022г.
до изплащане на вземането и 5,08 лв. – лихва за периода от
03.03.2019г. до 15.02.2022 г.; че М. В. М. при квоти от 3/18
идеални части дължи на ищеца сумата в размер на 1145,97
лв. – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен № *********, ведно със законна лихва от
30.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
224,54 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 15.02.2022 г., както и
суми за дялово разпределение 5,91 лв. –главница за периода
от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
от 30.03.2022г. до изплащане на вземането и 1,40 лв. –
лихва за периода от 03.03.2019г. до 15.02.2022 г., че Д. Я. М.
и И. Я. М. дължат на ищеца всеки от тях при квоти от по
2/18 идеални части, сумата в размер на по 763,98 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен №
*********, ведно със законната лихва от 30.03.2022г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на по 149,69 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 15.02.2022 г., както и суми за
дялово разпределение в размер на по 3,94 лв. –главница за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
2
лихва от 30.03.2022г. до изплащане на вземането и сумата в
размер на по 0,93 лв. – лихва за периода от 03.03.2019г. до
15.02.2022 г.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за битови
нужди, при което между ответниците и ищеца били
възникнали договорни правоотношения при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Потребителите не били заплатили дължимата цена за
продажба на топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г.
до 30.04.2020 г., върху която сума дължали и обезщетение за
забава. Вземането било осчетоводено с извлечение от
сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия била
извършвана съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
3
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответниците. Оспорват наличието на
валидно възникнало между ищеца и тях правоотношение
по доставка топлинна енергия в процесния имот. Правят
правопогасяващо възражение за давност. По отношение
претенцията за мораторна лихва, намират, че не са
изпаднали в забава, поради нищожност на клаузата на чл.
33, ал.1 и ал.2 от ОУ. Оспорват и материалноправните
предпоставки за дължимост на сумите за дялово
разпределение. Молят за отхвърляне на исковете.
Претендират разноски.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован се представлява от юрисконсулт С., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът Я. В. М., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът И. Я. М., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът Д. Я. М., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът М. В. М., редовно призован в съдебно
заседание, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
4
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първата предпоставка за уважаване на предявените осъдителни искове е установяване
от страна на ищеца на валидно правоотношение между страните по доставка на топлинна
енергия. Ищецът основава вземането си срещу ответника Я. М. за част от сумите на собствено
основание и на основание универсално правоприемство, а срещу останалите ответници на
основание универсално правоприемство. В тази връзка се установява по делото, че Я. М. и А.
Д. М. са сключили граждански брак на 10.12.1975г., като видно от приетия по делото
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ № 112 от 11.03.1982г. по време на брака им Я. В. М. е
придобил 2/3 идеални части от недвижим имот, находящ се в /АДРЕС/, а лицето В. М. С. 1/3
идеална част от имота. Видно от приетото удостоверение за наследници А. Д. М. е починала на
06.01.2022г., като е оставила за свои законни наследници съпруга си Я. М. и синовете им – Д.
М. и И. М.. От приетото по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки на СО, район
Надежда, се установява, че лицето В. В. М. е баща на ответниците Я. М. и М. М., като след
смъртта си на 04.05.2005г. е оставил за свои законни наследници синовете си – Я. М. и М. М..
По изложеното след смъртта на В. М. притежаваната от него 1/3 идеална част от имота на
основание чл. 5, ал.1 от ЗН е преминала в собственост по силата на универсално
правоприемство в патримониума на синовете му, при квоти от по 3/18. След смъртта на А. М.
тя е наследена от съпруга си Я. М. и синовете им Д. М. и И. М.. По гореизложеното след
смъртта на баща си и на съпругата си Я. М. притежава 61,11 идеална част от имота или 11/18
части от имота, синовете му Д. М. и И. М., като наследници на покойната си майка А. Д. М.
11,11 идеални части от имота, всеки от тях, или всеки от по 2/18 от него, а брат му – ответникът
М. М., след смъртта на баща си по силата на универсално правоприемство наследява 3/18
идеални части от имота.
Ответниците се позовават и молят за приложение по аналогия на постановките на ТР №
2/2017г. на ОСГТК на ВКС, като твърдят, че партидата е открита на ответника Я. М. и именно
той е задължен за заплащане на процесните задължения, доколкото облигационната връзка е
съществуваща като такива единствено между него, като ползвател и преживял съпруг и
титуляр на партидата и ищцовото дружество.
Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен
факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на
топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока,
съдържащи се на лист 25 и 26 от досието на делото както следва: Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните Общи условия уреждат реда и
условията за продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна
енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи
5
условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и
получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл.
33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
По делото е приет списък с живущите в жилищна сграда в ж.к. „Надежда III“ част, вх.
А, като е видно, че списъка е подписан от ответника Я. М.. Видно е и се установява, и от
изслушаната ССчЕ, че партидата е открита на името на Я. М., като през 2018г. е наложена
възбрана върху притежаваната от покойната му съпруга А. Д. М. идеална част от имота, за
задължения на съпруга й. Сключен е между собствениците на СЕС договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“, приет на л.18 по делото с /ФИРМА/ - договор №
4633/02.10.2002г. В раздел 2, т.2.4 страните са уговорили, че договора се сключва за срок от три
години, с опция за удължаване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с отправено
писмено предизвестие месец преди прекратяването му. Няма данни по делото да е отправено
такова предизвестие.
По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот
по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1
от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото
дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен
при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по
силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за
доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или
облигационно право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото
дружество при промяна на собствеността или вещното право на ползване, новият и предишен
6
собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за
откриване, промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на разпоредбата ако
предишният собственик или ползвател не закрие партидата си продавачът събира дължимите
суми от стария собственик или ползвател до момента на откриване на партида на новия
собственик. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот
е длъжник към топлопеносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в
случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да
владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съгласно т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, на което се позовават и ответниците,
собствениците, респективно бившите съпрузи, като собственици, или титулярите на
ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставена
топлинна енергия за битови нужди, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който, ползвателят, като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответниците Д. Я. М. и И. Я. М. и
М. М. не са страна по договорно правоотношение с ищеца. Д. Я. М. и И. Я. М. към процесния
период – м.05.2018г. 9 м.04.2020г. не са били титуляри на собственост или на ограничено
вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот, но след смъртта на майка си
отговарят за задълженията към ищеца по силата на универсалното правоприемство, съобразно
наследената от тях част. Съдът приема, че ответникът М. М. не е страна по облигационна
връзка по доставка на топлинна енергия с ищеца. От съвкупния доказателствен материал по
делото се установи, че имота преимуществено е ползван от покойната А. М. и съпруга й -
ответникът Я. М.. Наложена е възбрана върху притежаваните от тях идеални части за
задължения на ответника Я. М.. Съгласно горецитираното тълкувателно решение, това, че едно
лице е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имота не го прави автоматично
„клиент“ на топлинна енергия. Възможни са усложнени хипотези. Такова е изключението,
когато потребители на топлинна енергия ползват топлинна енергия със съгласието на
собственика за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия, като в този случай, договора не се установява единствено със самият факт на
ползването на имота, а и с други средства по ГПК, например с откриване на индивидуална
партида. Съдът намира, че в случая въпреки, че ответникът М. М., като наследник на баща си е
титуляр на право на собственост върху имота до размера на 3/18 идеални части от него, както и
останалите ответници – И. и Д. М.и, като наследници на покойната си майка, не дължат цената
на доставената в имота топлинна енергия, тъй като по делото се установява, че клиент
„потребител“ на топлинна енергия е именно ответникът Я. М., тъй като на негово име е
открита партидата и отделно от това имота е ползван от него и покойната му съпруга. В
отговора на исковата молба дори имплицитно е вмъкнато признание на Я. М., че
7
преимуществено имота е ползван от него, както на собствено основание, така и по силата на
правоприемство, като наследник на покойните си съпруга и баща.
По всичко гореизложено съдът намира, че ищецът доказа наличие на облигационна
връзка по доставка на топлинна енергия единствено между него и ответника Я. М., като
титуляр на 11/18 идеални части от имота.
По отношение на останалите ответници исковете следва да бъдат отхвърлени само на
това основание.
В производството не се оспорва количеството на доставената в имота топлинна енергия
и размера на нейната цена, както и дължимостта на сумите за главница за дялово
разпределение.
Единствено в срока по чл. 131 от ГПК ответниците са релевирали правопогасяващо
възражение за давност, което следва да бъде разгледано по отношение дължимите от ответника
Я. М. и съобразно притежаваната от него идеална част суми.
В тази връзка изслушаната по делото ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно
изготвена, установява, че за имота по прогнозни данни е дължима сума в размер на 6393,19
лева, като след изравняване е дължима обща сума в размер на 6 875,81 лева за главница за
отопление на имота. На абонат с № *********, за периода от 30.01.2019г. до 30.04.2020г. са
начислени и такси за дялово разпределение на стойност от 35,39 лева. Вещото лице е посочило,
че върху главниците са начислени лихви по прогнозен дял в общ размер от 76,86 лева, което
съдът намира за недопустимо, тъй като лихва не се начислява върху прогнозно начислените
суми, а единствено върху реално потребените суми, чиито размери са ясни едва при издаването
на кредитните известия и на общата фактура, след изравняване. Така съдът приема, че
дължимата лихва върху главницата за отопление на имота е посочената от вещото лице в
размер на 1305,17 лева, а не посочената от 1383,64 лева, за периода от 15.09.2019г. до
15.02.2022г., а върху главницата за такси за дялово разпределение в размер на 8,35 лева, за
периода от 03.03.2019г. до 15.02.2022г.
По гореустановеното от ССчЕ, съдът намира за частично основателно релевираното
възражение за давност. По силата на чл. 111, б. „в“ с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Следователно в
настоящия случай доколкото вземанията на ищцовото дружество са периодични плащания то
същите се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а съгласно чл. 114, ал.2
от ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече
от деня, в който задължението е възникнало. Съгласно чл. 33, ал. 1 от действащите към
процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
/ФИРМА/ на клиенти в град София клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Исковата молба е подадена в съда на 30.03.2022г., когото давността е прекъсната, а
впоследствие е спряла да тече. Следователно всички изискуеми вземания преди 30.03.2019г. са
8
погасени по давност. Това са вземания за периода от м.05.2018г. до м.01.2019г., тъй като за
сумите за м.02.2019г. давността вече е прекъсната. Така според заключението сумата погасена
по давност е в размер на 2 146,33 лева, като тази сума следва да бъде сторнирана от общата
сума за начислена енергия за отопление на имота. Или общо дължимата сума е в размер на
4729,48 лева, а дължима от ответника Я. М., съобразно притежаваната от него идеална част е
сумата от 2890, 24 лева, до който размер следва да бъде уважен и иска срещу Я. М., а за сумата
от 1311,64 лева, разликата над уважената сума от 2890,24 лева до размера на пълно
предявената от 4201,88 лева, следва да бъде отхвърлен.
По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената
на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в
сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение, съгласно чл. 139 в, ал.3,т.4. Във връзка с това по силата на закона възниква
система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят
от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество, като последното
е уредено и в ОУ – чл. 32, ал.1 и ал.2. С договора сключван по реда на 139в, ал.3,т.4 от
ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се
определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.4,т.8 от
ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът
на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето защо, съдът
приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на
топлофикационното дружество сумите за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях. Сумата за м.01.2019г. за главница за такси за дялово разпределение е
погасена по давност. Тя е в размер на 2,15 лева /35,39 лева-2,15 лева= 33,24 лева/, или
дължимата сума от ответника Я. М. за такси за дялово разпределение е в размер на 20,31 лева,
до който размер следва да бъде уважен иска срещу него, а за сумата от 1,29 лева, разликата над
уважената сума от 20,31 лева до размера на пълно предявената от 21,60 лева, следва да бъде
отхвърлен.
Искът за мораторна лихва, дължима от Я. М., за сумата от 5.08 лева, начислена върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 03.03.2019г. до 15.02.2022г. следва
да бъде отхвърлен. В ОУ на ищеца приложими към процесния период не е уреден изрично срок
за заплащане на задължението, поради и което длъжникът следва да изпадне в забава на
основание чл. 84 от ЗЗД след връчване на покана за заплащане на сумата за такси за дялово
разпределение. Ищецът не е представил доказателства за връчена покана до ответника за
заплащане на главница за такси за дялово разпределение, поради и което ответникът не е
9
изпаднал в забава. По изложеното този иск следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 33 от Общите условия падежът на всяко задължение на ответника за
заплащане на сумите за отопление на имота, настъпва с изтичане на четиридесет и пет дни от
изтичането на периода, за който се дължи. Следователно задължението за заплащане на лихва
върху главницата за доставена в имота топлинна енергия е срочно и на основание чл. 86, ал.1
от ЗЗД върху посочената по-горе сума се дължи обезщетение за забава, за периода 15.09.2019 г.
– 15.02.2022 г. Според изслушаната ССчЕ и съгласно уважената част от иска за главница за
доставена в имота топлинна енергия, тази сума възлиза на сумата от 479,56 лева, поради и
което иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за отопление на имота следва да
бъде уважен до размера на сумата от 479,56 лева, а за сумата от 343,70 лева, разликата над
уважената сума от 479,56 лева до размера на пълно предявената от 823,26 лева следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на двете страни, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. И двете
страни претендират присъждане на разноски. Ищецът е заплатил разноски в размер на 358,18
лева за държавна такса, 300,00 лева за изслушване на ССчЕ, като на ищеца на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер от 400,00 лева, или
разноски в общ размер на 1058,18 лева. Или на ищеца в исковото производство, съобразно
уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 433,95 лева, които
следва да бъдат възложени за заплащане в тежест на ответника Я. М..
Ответниците претендират присъждане на възнаграждение за адвокат в размер на 550,00
лева, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на
ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.77 от досието по делото. Или на ответниците
съобразно отхвърлената част от исковете следва да им се заплатят разноски в размер на 324,45
лева за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от ищеца, както следва: на
Я. М. сумата от 198, 27 лева, на М. М. сумата от 54,08 лева, а на Д. М. и И. М. сумата от 36,05
лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. В. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ********, по
предявените срещу него осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пред.1 от ЗЗД,
вр. чл. 150, ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 86 от ЗЗД, сумата в размер на 2890, 24 лева, представляваща
цена на доставена от ищеца топлинна енергия, за периода от м.02.2019г. до 30.04.2020г., за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер *********, сумата в размер на
10
20,31 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“, за периода от
01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, сумата в размер на 479,56 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху
сумата за доставена топлинна енергия в имота, за периода от 15.09.2019г. до 15.02.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена в имота топлинна енергия за сумата от
1311,64 лева, разликата над уважената сума от 2890,24 лева до размера на пълно
предявената от 4201,88 лева, за периода от 01.05.2018г. до м.01.2019г., иска за мораторна
лихва, начислена върху главницата за доставена в имота топлинна енергия, за сумата от
343,70 лева, разликата над уважената сума от 479,56 лева до размера на пълно предявената
от 823,26 лева, иска за главница за такси за дялово разпределение за сумата от 1,29 лева,
разликата над уважената сума от 20,31 лева до размера на пълно предявената от 21,60 лева,
за периода за м.01.2019г. и иска за мораторна лихва, начислена върху главницата за такси за
дялово разпределение за сумата от 5,08 лева, за периода от 03.03.2019г. до 15.02.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ******** срещу М. В. М., ЕГН
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150,
ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 1145, 97 лева, представляваща цена на
доставена от ищеца топлинна енергия, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер *********, сумата в размер на
5,91 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“, за периода от
01.01.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, за сумата в размер на 224,54 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху сумата за доставена топлинна енергия в имота, за периода от 15.09.2019г. до
15.02.2022г. и за сумата в размер на 1,40 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 03.03.2019г. до
15.02.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ******** срещу Д. Я. М., ЕГН
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150,
ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 763, 98 лева, представляваща цена на
доставена от ищеца топлинна енергия, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер *********, сумата в размер на
3,94 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“, за периода от
01.01.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, за сумата в размер на 149,69 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху сумата за доставена топлинна енергия в имота, за периода от 15.09.2019г. до
15.02.2022г. и за сумата в размер на 0,93 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
11
върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 03.03.2019г. до
15.02.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ******** срещу И. Я. М., ЕГН
**********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1,пред.1 от ЗЗД, вр. чл. 150,
ал.1 от ЗЕ, вр. чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 763, 98 лева, представляваща цена на
доставена от ищеца топлинна енергия, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер *********, сумата в размер на
3,94 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“, за периода от
01.01.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2022г. до окончателно изплащане на
сумата, за сумата в размер на 149,69 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху сумата за доставена топлинна енергия в имота, за периода от 15.09.2019г. до
15.02.2022г. и за сумата в размер на 0,93 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 03.03.2019г. до
15.02.2022г.
ОСЪЖДА Я. В. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ********,
сумата в размер на 433,95 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на Я. В. М., ЕГН **********,
сумата в размер на 198,27 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на М. В. М., ЕГН **********,
сумата в размер на 54,08 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Я. М., ЕГН **********,
сумата в размер на 36,05 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на И. Я. М., ЕГН **********,
сумата в размер на 36,05 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13