№ 1056
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110215348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-009302 от
25.05.2022г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност „началник сектор”, отдел
„Пътна Полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за
нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, на Кр. З. Г., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало санкционираното лице
Кр. Г., което го обжалва в срок. Оспорва го като неправилно и
незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Позовава се на съдебна
практика по сходен казус. Иска отмяна на обжалваното НП.
В съдебното заседание жалбоподателката Г., редовно призована, не се явява и
не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди данните по делото, констатира следното:
На 18.04.2022г., около 20:52ч., жалбоподателката Кр. Г. е управлявала лек
автомобил марка „пежо“, модел „207“, с рег. № ХХХХ, движейки се по ул.
1
„Пернишко шосе“, с посока на движение от гр. София към с. Владая. Водачът
бил спрян от полицейски служители на КПП-Владая, сред които свидетелят
А. С.. Жалбоподателката представила СУМПС с номер GROZD851169KZ9RT
05, като при проверката с РСОД и справка ОДЧ-99 свидетелят С. направил
извод, че жалбоподателката управлява автомобила с чуждестранно СУМПС,
издадено от Великобритания, което не е издадено от държава – членка на
Европейския съюз или от Конфедерация Швейцария, в срок от три месеца от
влизането и в страната.
За констатираното нарушение свидетелят С. съставил АУАН с номер 604355
от 18.04.2022 г., като приел, че е натушена разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от
ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-009302 от 25.05.2022г., издадено от Д.Д.Д., на
длъжност „началник сектор”, отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, на Кр. З.
Г., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитания в съдебното заседание свидетел А. С., както и въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, които са
последователни, пълни, не съдържат вътрешни противоречия, като същите се
подкрепят от приложените по делото писмени документи и са логични и
ясни, както и липсват доказателства, които да ги оборват.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна
проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния
2
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и оспорваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при
спазване на установения за ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН на жалбоподателя – лично на него. НП е също връчено
редовно. Наказателното постановление е издадено от компетентен за това
орган.
Доколкото от фактическа страна се установява, че при проверката
жалбоподателката е представила СУМПС, издадено във Великобритания -
държава, която не е членка на Европейския съюз и не е страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство,
актосъставителят и административнонаказващият орган са направили
правилен извод, че следва да се съобрази разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от
ЗДвП, според която българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария,
в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Пряка последица от
изтичането на тримесечния срок, визиран в цитираната разпоредба, е
дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на
МПС за територията на Република България. Действително това не лишава
водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да
управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно
СУМПС по смисъла на националното законодателство. Тоест управлението
на МПС от водач в хипотезата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП - с чуждестранно
СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от датата на влизането му в
страната, е равнозначно на управление на МПС без свидетелство за
правоуправление.
В обжалваното наказателно постановление, както и в АУАН, на база на който
то е издадено, не е посочено и лисват данни кога водачът Кр. Г. е влязъл на
територията на Р България, за да бъде направена преценка дали този срок е
изтекъл. От страна на административния орган не са ангажирани
3
доказателства в тази насока. Фактически констатации за това изцяло липсват,
като в наказателното постановление бланкетно е посочено, че
чуждестранното свидетелство не е подменено след пребиваване повече от 3
месеца в страната.
Посочената липса на описание на обстоятелствата на нарушението е в
противоречие с императивните изисквания за задължително съдържание на
наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а именно същото
да съдържа описание обстоятелствата, при които е извршено нарушението.
Посоченото нарушение ограничава възможността на санкционирания субект
да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си, както и съда да
упражни контролните си правомощия като направи преценка от фактическа
страна дали действително не е спазен тримесечният срок и от правна страна
дали е извършено твърдяното в наказателното постановление нарушение.
Констатираното процесуално нарушение, допуснато при издаването на
наказателното постановление представлява абсолютно основание за неговата
отмяна. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че при липса на
доказателства за датата на влизане на водача на автомобила в страната,
нарушението остава и недоказано, като в административнонаказателните
производства доказателствената тежест е за административнонаказващия
орган.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 22-4332-009302 от
25.05.2022г., издадено от Д.Д.Д., на длъжност „началник сектор”, отдел
„Пътна Полиция“ при СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за
нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, на Кр. З. Г., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5