Р Е Ш Е Н И Е № 260052
гр. Пловдив, 17.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна
колегия, в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при секретаря Величка Илиева и в
присъствието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от
чл.съдията ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА ВНОХД № 2431 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна
жалба на адв. К. – защитник на подсъдимия П., против присъда от 12.10.2020г. по
НОХД № 5176/2019г. по описа на Районен
съд – гр. Пловдив.
С присъдата първата инстанция е признала подсъдимия К.Т.П.
ЕГН **********,
за виновен в извършване на престъпление по чл. 354 а ал.3 т.1 от НК, като на основание чл. 58 а ал.1 вр. чл. 54 от НК го е осъдила на осем
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000лв.
На основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът е постановил така наложеното на подс. П. наказание лишаване от
свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
На основание чл. 59 от НК съдът е
приспаднал времето, през което П. е бил задържан, както и спрямо него се е
реализирала МНО „Домашен арест“.
На основание чл. 68 ал.1 от НК първата инстанция е постановила К.П. да
изтърпи изцяло и отделно наказанието от осем месеца лишаване от свобода по НОХД
№ 3139/2020г. на Районен съд гр. Пловдив, което на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим.
Съдът се е произнесъл по
веществените доказателства по делото, както и направените по делото разноски.
В настоящата
въззивна жалба се посочва, че присъдата е неправилна и незаконососъобразна,
поради което се прави искане за изменението й в насока признаване на подсъдимия
за виновен за по-леко наказуемото престъпление по смисъла на чл. 354а ал.5 вр.
ал.3 т.1 от НК.
В разпоредително
заседание на въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушването на експертизи и ангажирането на други писмени и веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на
Пловдивска окръжна прокуратура предлага присъдата на първата инстанция да бъде
потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована и отбелязва, че актът не
страда от пороците посочени от защитата.
Защитникът на подсъдимия - адв. К. пледира за
това, депозираната жалба да бъде уважена.
Подсъдимият подкрепя заявеното от адвоката си.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и
след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или
изменянето на първоинстанционния акт поради следните съображения:
Производството пред
районния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК.
ПРС е съблюдавал стриктно правилата на процесуалния закон. Подсъдимият К.Т.П. е
признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното
от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят.
По делото е установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Т.П. с ЕГН ********** е
роден на *** ***. Същият е българин, с българско гражданство, със средно
специално образование, женен, осъждан, с адрес гр. П., ул. „Б.” № *, ет. *, ап.
*.
На 15.06.2020 г. се провеждала
специализирана полицейска операция по линия „Употреба и разпространение на
наркотични вещества“ на територията на IV РУ
към ОД на МВР гр. Пловдив. В операцията участвали и полицейските служители А.Д.
и А.Т. – от сектор „Криминална полиция“. В изпълнение на служебните си
задължения извършвали обход в гр. Пловдив на територията на съответното районно
управление със служебен автомобил с отличителни знаци, вкл. в района на питейни
заведения, паркове, градини, междублокови пространства, прилежащи дворове и
учебни заведения.
Около 11:10 часа същият ден в градинката
на площад „Ш.“ в град Пловдив двамата полицаи забелязали лице от мъжки пол,
което се придвижвало с велосипед в посока към ул. „Б.“, което им се сторило
съмнително. Затова те решили да му извършат проверка. Спрели го на площад „Ж. п.“
№ ** и установили самоличността на лицето – подсъдимият К.Т.П. с ЕГН **********,***.
Полицаите направили за лицето справки в служебната система, от която станало
ясно, че е криминално проявен и осъждан. Забелязали, че по време на проверката
бил видимо притеснен, потен и напрегнат. Свидетелят Д. го попитал дали има в
себе си забранени за притежание от закона вещи и предмети и подсъдимият
отговорил, че в предния десен джоб на дънките си има амфетамин, увит в парче
станиол от цигари. След проведена на място с полицейските служители пояснил, че
амфетаминът бил с тегло от около 0,5 грама, а за произхода му обяснил, че го
закупил за лична употреба срещу сумата от 10 лева малко преди проверката от
лице, което познавал с малко име Д.. В сградата на IV
РУ при ОД на МВР гр. Пловдив подсъдимият предал наличното количество наркотично
вещество, за което бил оформен протокол за доброволно предаване.
След приобщаването на процесното
вещество по надлежния ред към материалите по разследването била назначена и
изготвена физико-химическа експертиза, чието експертно заключение, обективирано
в протокол № 1170/15.06.2020г., установява представеното за изследване
прахообразно вещество – бяло на цвят, под формата на бучки, да представлява
амфетамин /АМР/ с нето тегло 1,329 грама и да съдържа 21,5 тегловни процента
амфетамин.
Остатъкът след изследването - 1,154
грама амфетамин, на основание чл. 91 от Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите, бил изпратен за съхранение в Централно митническо
управление – гр. София, Отдел „МРР-НОП“.
Според приложеното по делото експертно
заключение по назначената съдебно-химическа експертиза, амфетаминът е включен в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата им и са
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
В хода на разследването не са приобщени
данни подсъдимият да притежава издадено надлежно разрешително по см. на чл. 32
вр. чл. 16 и чл. 18 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите за съхранение на високорискови наркотични вещества.
Съгласно Постановление № 23/29.01.1998
г. на МС за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводство, стойността на наркотичното вещество, възлиза както следва:
1,329 гр. амфетамин /АМР/, със съдържание на 21,5 тегловни % амфетамин и
възлиза на стойност 39,87 лв. при единична цена за грам от 30 лв.
Първостепенният съд е извел
законосъобразен и мотивиран извод, че направеното от подсъдимия самопризнание
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички фактически данни, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които се включват в предмета на настоящото наказателно
дело, като те не са единственото доказателство в подкрепа на обвинителната
теза. Признанието е направено доброволно и кореспондира с показанията на
разпитаните на досъдебното производство свидетели А.Д. и А.Т.,
писмени – протокол за доброволно предаване от 15.06.2020 г., изготвената
експертна справка № 1169 от 15.06.2020 г., химическа експертиза с протокол №
1170 от експерт при БНТЛ – ОД на МВР Пловдив , писмо до ЦМУ за изпращане за
съхранение на наркотични вещества , веществени доказателства, празен хартиен
плик, справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка. Всички установени по
делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното
престъпно посегателство по безспорен начин налагат извода, че именно
подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Отсъстват
доказателства, поставящи под съмнение виновността му.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, ПРС е направил обоснован извод, че с деянието си подс. П. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 354а, ал. 3,
т. 1 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място без надлежно
разрешително е държал високорисково наркотично вещество амфетамин с нето тегло
1,329 гр. и съдържание на активен компонент амфетамин 21,5 тегловни процента на
стойност 39,87 лв. при единична цена 30 лв. за грам. Амфетаминът е включен в
Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество
с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотреба с него, забранено за приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина.
Освен коментираните
обективни признаци на описаното деяние, въззивният съд споделя извода на ПРС,
че е налице и субективна съставомерност на деянието. Всички данни по делото
несъмнено сочат, че подсъдимият П. е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, като е знаел, че държането на високорискови наркотични вещества без
надлежно разрешително е забранено от закона и въпреки това е упражнявал
фактическа власт върху същите, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал тяхното настъпване.
Убедителни и обосновани
са съжденията на първоинстанционния съд за конкретната степен на обществен
опасност на деянието и дееца. Отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства.
Неправилно защитата
претендира за ниска степен на обществена опасност на деянието, иска се да не се
акцентира върху обстоятелството, че стойността на наркотичното вещество е
ниска, както и тази на подсъдимия и конкретното деяние. В тази връзка се пледира аргументирано за
това, че случаят е „маловажен“, поради което и следва да се преквалифицира
настоящето деяние като такова по смисъла на чл. 354а ал.5 от НК.
Според въззивната инстанция коректно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че деянието не покрива
признаците на маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
В мотивите си изключително
задълбочено първата инстанция е отговорила на въпроса защо приема, че
разпоредбата на ал.5 но чл. 354а от НК не следва да намери приложение, с които
заключения въззивният съд е напълно съгласен. Правилен е изводът, че
маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, ако има такива,
които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Безспорно е, че преценката
дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на наличните данни,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и
моралната укоримост на извършеното и на дееца в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от същия вид.
Очевидно в настоящия казус се касае
за държане на високорисково наркотично вещество за лична употреба - амфетамин с
нето тегло 1,329 гр. на стойност 39,87 лв. но правилно е отчетен вида на
наркотика - амфетамин, който несъмнено е
с по-висок риск при употреба за сметка на марихуаната например.
Взети са предвид данните за личността
на дееца, от които може да се направи заключение, че личността на подсъдимия е
с висока степен на обществена опасност. В тази
насока е обсъдена справката за съдимост, съгласно която подсъдимият е
осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК с акт на Районен съд Пловдив
(определение № 415/05.06.2020 г. по НОХД № 3139/2020 г.), който е влязъл си
сила на 05.06.2020 г., т.е. - деянието по настоящото дело е извършено само
десет дни след като подсъдимият е бил изправен пред съд,
Изложеното изключва възможността да се приеме,
че обществената опасност на деянието, осъществено от подсъдимия, както и
неговата висока обществена опасност е такава, че съотнесена към ниската стойност
на наркотичното вещество, налагат извод за маловажност на случая. Възраженията
на защитата на подсъдимия в тази насока са изцяло неоснователни.
Въз основа на
доказателствата по делото настоящата инстанция намира, че не са налице
предпоставки за преквалификация на инкриминираното на подс. П. деяние по чл. 354а, ал. 5,
вр. ал. 3 НК.
За да се приеме, че деянието представлява "маловажен
случай" на престъпление от съответен
вид, е необходимо извършеното, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид (арг. от чл. 93, т. 9 НК).
В конкретния по делото случай
количеството държано от подсъдимия наркотично вещество не е пренебрежимо малка
– амфетамин
с нето тегло 1,329 гр. и съдържание на активен компонент амфетамин 21,5
тегловни процента на стойност 39,87 лв. Това обстоятелство, обсъждано дори само
по себе си (доколкото престъплението по чл. 354а, ал. 3,
т. 1, алт. 1 НК е
формално и тук не може да се обсъждат съставомерни вредни последици), изключва
възможността да се приеме, че случаят е маловажен,
по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК.
Предвид провеждането на
съкратено съдебно следствие първоинстанционния съд правилно е изпълнил
императивното предписание на чл. 373, ал. 2 НПК
и е приложил правилата на чл. 58а от НК
при определяне на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Правилно
са оценени фактите по делото, взети са предвид
смекчаващи вината обстоятелства и е възприет справедлив подход при
индивидуализация на наказанието, като е наложено минималното предвидено наказание
лишаване от свобода в размер на една година, което след редукцията по чл. 58а,
ал. 1 и съобразно чл. 58а, ал. 3 НК
става ОСЕМ месеца "лишаване от свобода". Идентичен подход е приет и
при определянето на кумулативно предвиденото наказание "глоба", като
е определен в минималния предвиден в закона размер от 2000 лв.
В
случая и въззивният съд намери, че наличните смекчаващи обстоятелства не са
многобройни, като никое от тях не е изключително. Предвиденото в закона
най-леко наказание не е несъразмерно тежко. Ето защо, при преценката извършена
по реда на чл. 58а, ал. 4 НК, правилно първоинстанционният съд е приел, че не
са налице предпоставките на чл. 55 НК и наказанието на подсъдимия следва да се
определи по реда на чл. 58а, ал. 1 НК.
При
това положение, с оглед отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, законосъобразна
е преценката на проверяваната инстанция, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Няма
спор и по това, че така определеното наказание „лишаване от свобода“ следва на
основание чл. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим, доколкото сборът от предходното осъждане и наказанието по настоящото
дело е по-малък от две години.
Правилно
е приложена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НК
Законосъобразно
е приложен и чл. 68 ал. 1 от НК. Видно от справката съдимост на подсъдимия, същият
е осъден със споразумение за решаване на
НОХД № 3139/2020 г., влязло в сила на 05.06.2020 г. за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от одобряване на споразумението от
съда. Определението по това осъждане е влязло в сила на 05.06.2020 г. В рамките
на така определения от съда изпитателен срок, т.е. до 05.06.2022 г., осъденият
е извършил друго умишлено престъпление от общ характер, за което с
първоинстанционната присъда, му е наложено наказание в размер на осем месеца
лишаване от свобода.
Ето
защо и точно Районният съд е решил, че подсъдимият следва да изтърпи изцяло и
отделно отложеното наказание, наложено му по НОХД № 3139/2020 г. по описа на
ПРС, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим на основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и да се приспадне и времето, през което е бил
задържан по реда на ЗМВР и НПК.
Правилно
е произнасянето по разноските и веществените доказателства по делото.
При цялостната извършена
служебна проверка на обжалваната присъда въззивният съд не установи съществени
процесуални нарушения в досъдебното или съдебното производство, които да
обуславят отмяната и връщането на делото за разглеждане от друг състав на същия
съд, поради което присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
С оглед на изложеното и
на основание чл. 334, т. 6,
вр. чл. 338 НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 12.10.2020г. по НОХД № 5176/2019г. по
описа на Районен съд – гр. Пловдив, 11 н.с.
Решението не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: