Решение по дело №4697/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 359                                                         15.02.2019 година                                        град Бургас

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                              ІІІ-ти граждански състав

На двадесет и четвърти януари                              две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                     Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова  

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 4697 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           

          Сочи се, че с изплатена сума се обезщетяват причинени имуществени вреди по автомобила на *****.

            Правно основание на предявения иск е чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./.

            В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител – адвокат С.. Изразява се становище за нередовности в исковата молба, които не се споделят от съда, тъй като в допълнителната си молба ищецът надлежно е индивидуализирал повредите по автомобила, които твърди, че са настъпили в резултат на процесното ПТП. По същество изразява становище за недоказаност на иска, тъй като било налице пълно несъответствие между търсените вреди по вид, пера и стойност, с оглед твърденията на ищеца и представените от него доказателства.

            Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

            По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 496/2018 г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът не е открит по постоянен и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

            Съгласно протокол за ПТП № 1334934 от 01.07.2013 г. се установява настъпилото ПТП между „***** *****“ с рег. № *****, управляван от ответника, и „*****“ с рег. № *****, собственост на **********-*****, който е бил паркиран. Ответникът управлявал след концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, като поради шофиране с несъобразена скорост е допуснал ПТ с паркирания автомобил на *****, от което са причинени вреди за същия, от които видимите такива са по предната дясна врата, задната дясна врата и десния праг. Като свидетел по делото е разпитан съставителя на протокола, който заявява, че не си спомня случая, но е описал в протокола, това което е констатирал на място при огледа на ПТП и автомобилите.

В качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил марка „***** *****“ по полица № *****с валидност от 31.08.2012 г. до 30.08.2013 г. ищецът изплаща обезщетение за причинените вследствие на ПТП –то вреди на собственика на лек автомобил „*****“ в размер на 1 389. 94 лв., по образувана щета 4308021***** по молба на ***** ***** – *****, като щетите са надлежното описани в калкулацията по щетата и възлизат на 1 389. 94 лева, като сумата е платена в полза на ***** на 09.07.2013 г. по посочената от нея банкова сметка.

***ната автотехническа експертиза, която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания, се установява, че процесните щети отговарят на механизма на произшествието, като изплатеното обезщетение, съответства на приетите и от застрахователя средни пазарни цени.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство след употребата на алкохол над допустимата по закон норма. В случая по делото се установи, че процесното ПТП е настъпило по вина на ответника, като същият е управлявал след употребата на алкохол в кръвта над допустимата по закона, за което е реализирана административно-наказателната му отговорност, като му е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила на 26.02.2014 г., видно от представените данни от МВР в тази насока, поради което и наведените в писмените бележки на адвокат Събеви доводи досежно административно-наказателната отговорност и виновността на ответника за процесното ПТП не следва да се обсъждат.

При това и с оглед установеното по делото плащане на обезщетение от страна на ищеца в полза на собственика на автомобила, претърпял имуществени вреди /чл. 267, ал. 1 и чл. 271, ал. 2, т. 1 от КЗ /отм./, вследствие на ПТП-то, съдът намира, че предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.

Неоснователни в тази връзка възраженията на процесуалния представител на ответника за недоказаност на иска, при все че се установи настъпването на имуществени вреди от процесното ПТП-то, за които вещото лице сочи, че са в причинна връзка с оглед механизма на същото, както и плащането на обезщетение на увреденото лице, което поражда регресната отговорност на ответника спрямо застрахователя. За пълнота следва също така да се отбележи, че от калкулацията на щетите по процесната щета се установява, че същите са от дясната страна на автомобила, което е в съответствие с протокола за ПТП и уведомлението за щетата от увреденото лице до застрахователя. Така и съгласно чл. 271, ал. 3 от КЗ /отм./ застраховател не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен някой от следните документи – в случая протокол за пътнотранспортно произшествие.

Съответно основателна е и акцесорната претенцията за законна лихва върху главница от датата на подаването на заявлението.

При това се налага извода, че се дължат и направените в заповедното производство разноски в размер на 188 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

При този изход на основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 540 лв., съгласно представения списък на разноските.

Или общата дължима сума за разноските възлиза на 728 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Приема за установено, че В.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от ***** - главен изпълнителен директор, съвместно с някой от изпълнителните директори *****или *****, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 356/18.01.2018 г. по ч.гр.д. № 496/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 389.94 лева, представляваща главница за изплатено застрахователно обезщетение по щета №4 308021*****, поради причинено от ответника на 01.07.2013 г. ПТП, при управление на лек автомобил „*****“ с рег. № *****, след употреба на алкохол – над 0,5 промила и неспазване на правилата за движение по пътищата, вследствие на което са нанесени щети по л.а. с рег. № *****, собственост на *****, на която е изплатено обезщетение в размер на 1389. 94 лева на основание застраховка Гражданска отговорност, със срок от 31.08.2012 г. до 30.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 17.01.2018 г. до изплащане на вземането.

Осъжда В.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от ***** - главен изпълнителен директор, съвместно с някой от изпълнителните директори *****или *****, сумата от 728 лв. /седемстотин двадесет и осем лева/ за направените по делото разноски, от които 188 лв. за ч.гр.д. 496/2018 г. и 540 лв. за гр.д. № 4697/2018 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

 Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                          

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева

 

Вярно с оригинала!

К.К