РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Христина В. Христова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Събчева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300601015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. С.И., защитник на подсъдимите М.Б. и
З.Б., депозирана срещу присъда № 260010 от 14.09.2021г., постановена по
НЧХД № 153/2020г. по описа на Първомайски районен съд. С присъдата
подс.М.Б. и подс. З.Б. са признати за виновни в извършване на престъпление
по чл.130 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. На основание чл. 78а, ал.1 от
НК подс.М.Б. е освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание Глоба в размер на 1000 лева, а по реда на чл.57,
ал.1, вр чл.54, ал.1 от НК на подс. З.Б. е било наложено наказание Глоба в
размер на 150лева. С присъдата подс. З.Б. е признат за виновен и в
извършването на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.57,
ал.1, вр чл.54, ал.1 от НК му е било наложено наказание Глоба в размер на
1000лева. По отношение на този подсъдим е била приложена разпоредбата на
чл.23, ал.1 от НК като е било определено едно общо най-тежко наказание
глоба в размер на 1000лв.
На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимите са осъдени да заплатят на
1
гражданския ищец сумата от 2000лв, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от престъпление по чл.130 ал.2, вр.
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като на същото основание подс. З.Б. е осъден да
заплати на гражданския ищец сумата от 1000лв, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от престъпление по по чл.146, ал.1
от НК.
Съдът е възложил разноските по делото в тежест на подсъдимите.
С жалбата от защитника присъдата се атакува с твърдения за
неоснователност и необоснованост поради липса на доказателства. Конкретни
доводи се излагат в допълнението към жалбата, депозирано от адв.В., според
което присъдата е неправилна и необоснована. Твърди се, че по делото
липсват каквито и да е доказателства, че подсъдимите са ударили частния
тъжител. Сочи се, че в свидетелските показания липсват твърдения за
конкретни телодвижения на подсъдимите, които да съответстват на
описанието, дадено в експертизата, относно механизма на причиняване на
констатираните телесни увреждания на частния тъжител. Твърдят се
недостатъци на предявеното обвинение по чл.130, ал.2 от НК поради липса
каквато и да е конкретика по отношение на мястото на нанесените удари,
техният брой, интензитет и поредност. Твърди се липса на доказателства,
които да водят до единствено възможен извод по въпросите за авторството и
вината. По обвинението по чл.146, ал.1 от НК се твърди разлика между
посочените в обвинението инкриминирани изрази, установените в хода на
делото и тези, за които присъдата е била постановена. Иска се присъдата да
бъде отменена изцяло като подсъдимите бъдат оправдани, както и да бъдат
отхвърлени и предявените срещу тях граждански искове. Претендира се
присъждане на разноски пред първата и въззивната инстанция.
В съдебно заседания частният тъжител и повереникът му твърдят, че
жалбата е неоснователна, а законът е бил приложен правилно от
Първомайския районен съд. Иска се присъдата да бъде потвърдена изцяло и
присъждане на направените разноски във въззивната инстанция. Защитникът
и подсъдимите поддържат жалбата и твърдят необективен и пристрастен
анализ на доказателствата.
В последната си дума подсъдимите молят да бъдат оправдани.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото
2
и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадени от правоимащо лице в
законоустановения срок. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Първостепенният съд е установил следната фактическа обстановка:
ЧТ Е.Я. и Т. Б. имали обща дъщеря Р. Я. Първоначално семейството
живеело заедно в гр.П., но отношенията им се влошили, поради което Т. Б.,
заедно с дъщеря си Р., се преместила да живее при родителите си
/подсъдимите/ в ***. С решение №80/07.08.2017г било утвърдено постигнато
между страните споразумение, според което родителските права по
отношение на детето Р. Я. ще се упражняват от майката, при която и ще бъде
неговото местоживеене. На бащата Я. е предоставен режим на лични
отношения. Във връзка с упражняването на родителските права и режима на
личен контакт с детето отношенията между бащата и майката се обострили.
По повод извършен акт на домашно насилие спрямо Т. Б. от страна на
частния тъжител било образувано гражданско дело №10580/2018г по описа на
РС Пловдив, по което била издадена Заповед за незабавна защита. Делото
приключило с влязло в сила съдебно решение и въз основа на съдения акт
била издадена заповед за защита от 27.12.2018г спрямо Т. Б. и дъщеря й Р. за
срок от една година. Междувременно ЧТ Я. се снабдил с изпълнителен лист
от 20.07.2018г, въз основа на който било образувано изпълнително дело ИД
№ 20188190404051 по описа на ЧСИ рег.№819 с район на действие Окръжен
съд Пловдив, по което производство били издадени две постановления за
налагане на глоба на Т. Б. поради непредразполагане на детето Р. Я. да
контактува с баща си и за непредаване на детето за осъществяване на
определения режим на виждане.
На 30.12.2019г ЧТ Я. възнамерявал да вземе детето си Р. за
новогодишните празници. С тази цел той посетил ***, придружен от своя
съсед от гр.П. – свид.С. Х. Автомобилът бил управляван от свид.Х., който се
съгласил да откара частния тъжител до ***, след като първо свършил своята
работа в гр.Първомай. По пътя свид.Х. разбрал от частния тъжител, че
последният иска да види детето си. При пристигането им на адреса в ***
частният тъжител слязъл от автомобила и от тротоара започнал да вика
дъщеря си по име. По същото време в дома на адреса били и подсъдимите М.
и З.Б.и. Подс.М.Б., която по това време била на двора на имота и частният
3
тъжител Я. започнали да си разменят остри реплики, което било възприето от
съседите Б. Х. и К. Н.. След това на двора се появил и подс. З.Б.. Докато били
на двора подсъдимите започнали да викат на частния тъжител да се маха, а
подс.Б. размахвал дървена пръчка и наричал частния тъжител „мръсник“,
„простак“ и го псувал на майка. Частният тъжител помолил свид.Х. да снима
с телефона си случващото си. След като се опитали да прогонят частния
тъжител с думи, двамата подсъдими излезли на улицата, като всеки от тях
носил дървена пръчка в ръце. Те подгонили частния тъжител и го ударили.
Докато е бил нападан и удрян частния тъжител успял да издърпа пръчката от
ръцете на подс.М.Б., след което сигнализирал за случилото се по телефона на
кварталния мл.полицейски инспектор. Още същия ден частният тъжител бил
отведен в спешен кабинет, тъй като не се чувствал добре и не можел да
шофира сам. Там Я. бил прегледан и му били направени изследвания. За
случилото се ЧТ Я. споделил със сестра си Р. Р., която на другия ден отвела
частния тъжител до Съдебна медицина Пловдив, от където той се снабдил с
медицинско удостоверение за нанесените му травми. Била образувана
преписка в РУ Първомай №325000-6652/2019г на като с постановление №376
от 14.02.2020г на Районна прокуратура Пловдив, ТО-Първомай било отказано
образуване на наказателно производство за престъпление по чл.131, ал.1, т.12
от НК.
При така установената фактическа обстановка по случая от страна на
първостепенният съд напълно неясно остава колко на брой са били
отправените към частният тъжител удари, от кое точно подсъдимо лице
произхождат те и в които части от тялото на частният тъжител са попаднали
същите. Нещо повече - в мотивите на съда е заложена неяснота, формираща
противоречие. Според първостепенния съд подсъдимите „подгонват
тъжителя и го удрят“, което веднъж води до извод за еднократно
телодвижение, а втори път не дава информация, дали и двамата подсъдими са
нанесли удар или удар е бил нанесен само от единия от тях. Малко по-надолу
в мотивите обаче първостепенният съд намира, че според фактите частният
тъжител е бил „нападан и удрян“, което оставя впечатление за поредица от
действия, при съществена неяснота за конкретния им брой и изражение, както
и от кого точно и колко удари са били отправени към частния тъжител. От
тези така и до тук описани в мотивите действия, според първостепенният съд
се доказва от фактическа и правна страна, че двамата подсъдими са
4
причинили на частния тъжител като съизвършители три телесни увреждания,
а именно контузия на гърба, травматичен оток на лявата лакътна става и
кръвонасядане по дясната предмишница, без изобщо да е ясна нито
деятелността на всеки един от тях нито местата, на които частният тъжител е
усетил удари по себе си.
Изложеното сочи, че е налице съществена непълнота на мотивите на
първостепенният съд, която не позволява да бъде проверен процесът по
формиране на вътрешното убеждение на съдията по въпросите за авторството
и вината. В тази насока са и възраженията на защитата, в които се твърди
неизяснен механизъм на причиняване на телесните повреди на частния
тъжител. Останали са неустановени от страна на първостепенния съд броя на
ударите, нанесени спрямо частния тъжител, както и мястото, на което същите
са попадали по тялото на частния тъжител. Остава напълно неясно още всеки
от подсъдимите ли е ударил частния тъжител или ударът/ударите изхождат
само от единият от тях. Независимо, че обвинението се отнася за
престъпление, извършено в съучастие, признаците на състава на
престъплението от обективна страна следва да бъдат изпълнени от всеки един
от тях при общност на умисъла, но и при отделни действия, които следва да
бъдат ясно разграничени. Въпреки тази фактологическа непълнота съдът е
счел, че с действията си подсъдимите са причинили на частният тъжител, в
съучастие, три леки телесни повреди. Налице е съществена непълнота и
противоречие в мотивите на съда по отношение на установената фактическа
обстановка, описваща механизма на извършване на престъплението по чл.130,
ал.2 от НК. Касае се за съществена непълнота на факти, които да изяснят
механизма на престъплението. Липсата на мотиви по отношение на
установените съставомерни обстоятелства в постановената присъда
рефлектира пряко върху правото на страните да разберат фактическите
съображения за постановяване на съдебния акт /Решение № 112 от 2.08.2019
г. на ВКС по н. д. № 267/2019 г., III н. о./. Посоченото процесуално
нарушение е съществено и се приравнява на липса на мотиви, поради което
присъдата подлежи на отмяна.
Всъщност този дефицит от факти в мотивите на първостепенният съд е
предопределен от липсата им в депозираната частна тъжба. Частният тъжител
е посочил в депозираната тъжба пред първостепенният съд, че са му били
нанесени удари- „двамата ми нанесоха удари с дървените тояги.., замеряха ме
5
с яйца и камъни“. Липсват обаче обстоятелства относно броя на ударите,
попаднали по тялото на частният тъжител, с какъв точно предмет сред
изброените са били нанесени те, в каква последователност, от кой подсъдим и
какъв конкретен резултат е настъпил от съответните действия. В случай, че
конкретни факти по някой от посочените въпроси не могат да бъдат изложени
следва да се опишат обстоятелствата, поради които това е така. При всички
случаи фактите следва да описват деятелността на всеки от подсъдимите и
настъпилият от нея пряк резултат в обективната действителност. Независимо,
че в разпореждането си от 08.07.2020г първостепенният съд е посочил
недостатъците в тъжбата, те на практика не са били отстранени. В
постъпилото уточнение не са изложени факти, а единствено е формулирано
обвинение от правна страна. Обвинението от фактическа страна остава
непълно, неясно и противоречиво. В обвинението от правна страна в частната
тъжба се твърди, че на частният тъжител са причинени три телесни повреди -
контузия на гърба, травматичен оток по лявата лакътна става и кръвонасядане
по дясната предмишница, без обаче да се твърди сред фактите в частната
тъжба, че частният тъжител Я. е бил ударен от подсъдимите на посочените
места. Нещо повече – сред фактите по случая изобщо не се споменава за удар
попаднал в предмишницата, нито дори за последвали болки в тази област.
Сочи се единствено, че след инцидента частният тъжител е почувствал болки
от ударите в гърба и левия лакът като дълго време имал синини /не се сочи
дали и на двете места или само на едно от тях/. Липсата на факти в частната
тъжба, които да изяснят поредицата от действия на подсъдимите лица спрямо
частният тъжител, както и посочените противоречия в същата тъжба не
позволяват подсъдимите да научат в какво са обвинени, което от своя страна
нарушава правото им на защита. Допуснато е било съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимите З. и
М. Б.и.
Тъй като констатираните съществени процесуални нарушения, не могат
да бъдат отстранени от настоящата съдебна инстанция се налага отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Поради този изход на
делото възраженията на защитата срещу анализа и оценката на
доказателствата от страна на първостепенният съд не следва да бъдат
обсъждани.
Предвид изложеното, Пловдивски окръжен съд намира, че на основание
6
чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2 от НПК присъдата на първостепенния съд следва
да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
По изложените мотиви, Пловдивски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260010 от 14.09.2021г. на Първомайския районен
съд, постановена по НЧХД № 153/2020г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Първомайския районен съд за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7