О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..
гр. Варна, 06.11.2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в
закрито заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ Д.
разгледа
докладваното от съдия Таня Д. частно административно дело № 3018/2019 г. по
описа на АдмС-Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 60 от АПК във вр. с чл. 217,
ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Н.К.Н. и А.К.Н.
*** против допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 276 от 17.10.2019
г. на Кмета на Район Младост при Община Варна на основание чл. 60 от АПК.
С жалбата (наименова молба) се прави
искане да бъде спряно допуснатото изпълнение в т. 6 от заповедта до
произнасянето на спора по същество и оспорването на горепосочената заповед пред
ВАС, като се настоява, че не отговаря на действителността. Сочи се, че сградата
е обитаема от доста години от двама души, които се грижат за нея. Възразява се,
че сградата е с конструктивни повреди и не са налице предпоставките за
събаряне.
За да се произнесе по
искането на оспорващите за спиране на предварителното изпълнение, съдът взе
предвид следното:
Заповед № 276 от
17.10.2019 г. на Кмета на Район Младост при Община Варна при Община Варна е
издадена на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 3 от ЗУТ. С нея е
постановено премахване на сграда с идентификатор № 10135.3513.360.4, находяща
се в имот с идентификатор № 10135.3513.360 по КК на гр. Варна, като е определен
доброволен срок за изпълнение на заповедта – 20 (двадесет) работни дни от
датата на връчване на заповедта, а в т. 6 от заповедта е посочено, че на
основание чл. 60, ал. 1 от АПК се допуска предварително изпълнение на
заповедта, с оглед установеното фактическо състояние на сградата – необитаема,
с компрометирана конструкция, рушаща се под влияние на атмосферните условия,
опасна за живота и здравето на гражданите. Адресати на заповедта са Н.К.Н. и А.К.Н..
Видно от представените
от ответника известия за доставяне, процесната заповед е съобщена на
оспорващите на 21.10.2019 г., т.е. срокът за доброволно премахване на сградата
е до 18.11.2019 година.
Със заповедта е разпоредено,
в случай на неизпълнение на разпореденото доброволно премахване на обекта в
определения срок, същият да бъде премахват принудително по реда определен в
Наредбата на ОбС Варна за принудително изпълнение на заповед за поправяне,
заздравяване или премахване на строежи или части от тях, за сметка на
собствениците на сградата.
Съгласно чл. 217, ал. 1,
т. 9 от ЗУТ, жалбите до съда срещу заповеди по чл. 195 и 196 от ЗУТ, не спират
изпълнението на заповедите.
Предмет на разглеждане в
настоящото производство е искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната
заповед, което искане намира своето правно основание в чл. 217, ал. 2 от ЗУТ.
Както по-горе се посочи, съгласно
чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението
на заповеди за премахване по о чл. 195 и 196 от ЗУТ (каквато именно е
настоящата заповед). В ал. 2 на чл. 217 от ЗУТ е предвидена възможност съдът да
спре изпълнението на заповедите, посочени в ал. 1 на разпоредбата. Т.е. в
случая става въпрос за допуснато по силата на закона предварително изпълнение
на заповеди по чл. 195 и 196 от ЗУТ. Тъй като в ЗУТ не е уреден въпросът във
връзка с основанията за спиране на предварително изпълнение, по силата на
препращащата норма на чл. 213 от с.з. приложение следва да намират основанията,
посочени в АПК.
Допускайки предварително на
изпълнение на посочените в чл. 217, ал. 1 от ЗУТ актове, законодателят е приел,
че за такъв административен акт се презумира наличието на особено важен
държавен или обществен интерес, като се презумира съществуването на условия от
рода на тези по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на заповеди по чл. 195 и
196 от ЗУТ е наличието на интерес на оспорващия, който по степен на важност е
противопоставим на законовата презумпция за наличието
на условията в хипотезите по чл. 60, ал. 1 от АПК.
По аргумент на чл. 166, ал.
4, във вр. с ал. 2 от АПК, след като предварителното изпълнение е по силата на
закона, а не по преценка на административния орган, в тежест на молителя е да
посочи и докаже наличието на обстоятелства, които водят до извод за
основателност на искането за спиране. В тежест на оспорващия е да установи по
делото, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или
трудно поправима вреда, т.е. че интересите му надделяват над законовата
презумпция за необходимост от защита на особено важен държавен или обществен
интерес.
В случая искането за спиране
на предварителното изпълнение на акта е подадено преждевременно – към момента
на подаването му не е налице оспорване на заповедта на кмета, а разпоредбата на
чл. 166, ал. 2 от АПК поставя като изискване за допустимостта на искането
същото да е направено по вече образувано дело по оспорване на заповедта („при
всяко положение на делото до влизане в сила на решението ….“. Същевременно оспорващите
сочат, че са оспорили с отделна жалба пред съда Заповед № 276 от 17.10.2019 г.
на Кмета на Район Младост при Община Варна, като с жалбата срещу заповедта са
направили и искане на основание чл. 166, ал. 2 от АПК за постановяване на
определение, с което да се спре предварителното изпълнение на заповедта, но
понастоящем не е налице образувано административно дело, за да се приеме, че е
допустимо искането на оспорващия. Именно в образуваното производство по
оспорване на заповедта съдът дължи произнасяне по искането за спиране на
предварителното изпълнение.
От друга страна, както се
посочи доколкото в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на
закона, независимо от изрично вписаното в оспорената заповед разпореждане по
чл. 60, ал. 1 от АПК, то дори да се приеме, че предварителното изпълнение е
допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК, то срокът за обжалване пред
съда на разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение е 3-дневен,
считано от съобщаването му – чл. 60, ал. 5 от ЗУТ. Както се посочи процесната
заповед е съобщена на оспорващите на 21.10.2019 г., т.е. обжалването на
разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение по молбата на
оспорващите от 29.10.2019 г. е просрочено. В такива случаи не е налице и правен
интерес от искане за отмяна на разпореденото предварително изпълнение, тъй като
съдът дори да отмени изричното разпореждане на органа за предварително
изпълнение, то доколкото предварителното изпълнение е допуснато по силата на
закона, за да се постигне желания от оспорващите ефект следва да бъде спряно
предварителното изпълнение от съда при налично оспорване на заповедта по чл.
195 и чл. 196 от ЗУТ.
По изложените съображения
съдът намира, че следва да остави без разглеждане искането, обективирано в
молбата на оспорващите.
Така мотивиран и на основание чл. 217, ал.
2 от ЗУТ, във вр. с чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, Административен съд
- Варна
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н.К.Н. и А.К.Н.
*** да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение в т. 6 на Заповед № 276
от 17.10.2019 г. на Кмета на Район Младост при Община Варна.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: