Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260062 09.04.2023 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две
хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 18508 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, чрез юрк. М.А.М. против К.Д.Д.,
ЕГН **********, п. на **** г., заместен
по реда на чл. 227 ГПК от П.Д.З., ЕГН **********,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
произтичащи от договор за потребителски заем/кредит № *****г., а именно : 3550
евро (три хиляди петстотин и петдесет евро) - просрочена главница; 1815,53 евро
(хиляда осемстотин и петнадесет евро и петдесет и три евроцента) - просрочена
договорна лихва, в периода от *** г. до *** г. и 4549,57 евро
(четири хиляди петстотин четиридесет и девет евро и петдесет и седем евроцента)
- просрочена наказателна лихва, в периода от *** г. до *** г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от **** г. до окончателното ѝ
изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № *** от *** г. по ч.гр.д. №
*** г. на РС-П.
В исковата молба се твърди, че на
*** г. ищецът и починалия в хода на делото ответник, са сключили договор за
банков кредит, за сумата от 3550.00 евро – главница, който кредит изцяло е
усвоен на **** г., по банкова сметка на кредитополучателя. Съгласно раздел II,
т. 4. от договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката
годишна лихва в размер на базов лихвен процент /БЛП/, плюс надбавка от 10,01
пункта. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент е в размер
на 7,99% годишно, с последно изменение на *** г. Предвидено е, съгласно т. 10
от договора, че кредитополучателят дължи на наказателна лихва за забава на
месечните погасителни вноски, в размер на договорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен ден. Крайният срок за погасяване на кредита е *** г., като същият е
платим на шестдесет месечни погасителни вноски, представени в табличен
вид. Твърди се, че длъжникът-ответник не
е погасил задълженията си към банката в този срок, като считано от датата на
падежа *** г. целият кредит е изискуем. Иска се уважаване на предявените искове
и присъждане на разноски.
С писмени отговор П.Д.З., ЕГН **********,
универсален правоприемник на починалия К.Д.Д., представлявана от адвокати Т. и
Т., оспорва предявените искове и иска тяхното отхвърляне. Възразява се, че
кредит не е усвоен, за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 ЗПК и нищожност на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД с оглед това, че договорът не
е сключен в предвидената от закона форма. Изтъква се, че клаузите от договора
на са договорени индивидуално. Възразява се за изтекла погасителна давност на
всички вземания. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за
процесуално допустима и частично основателна, като съображенията за това са
следните:
Установява се от приетите по
делото писмени доказателства, че на **** г. между ищецът и починалия в хода на
делото ответник е сключен договор за банков кредит, за сумата от 3550.00 евро –
главница, който кредит изцяло е усвоен на *** г., по банкова сметка на
кредотополучателя. Съгласно раздел II, т. 4. от договора, за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на базов лихвен
процент /БЛП/, плюс надбавка от 10,01 пункта. Към датата на сключване на
договора, базовият лихвен процент е в размер на 7,99% годишно, с последно
изменение на **** г. Предвидено е, съгласно т. 10 от договора, че
кредитополучателят дължи на наказателна лихва за забава на месечните
погасителни вноски, в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа
на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
Крайният срок за погасяване на кредита е **** г., като същият е платим на
шестдесет месечни погасителни вноски, представени в табличен вид по приетия
като доказателство по делото погасителен план.
Неоснователни са възраженията, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Установява се от приета
по делото съдебно-счетоводна експертиза, на вещото лице М., която съдът
кредитира изцяло, че процента на възнаградителна лихва по кредита не е променян
в посока на неговото завишаване, поради което е без правно значение дали в
договора е предвидена подобна възможност или не.
Основаният спор по делото се
концентрира до това кой е началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и
респективно, настъпила предсрочна изискуемост. Съдебната практика, постановена
до приемането на ТР от 21.01.2022 г. по т.д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС
преимуществено приемаше, че давността тече поотделно при падежа на отделните
погасителни вноски. С посочено тълкувателно решение, при отговора на въпроса
кога настъпва началният момент на течението на сока 147, ал. 1 ЗЗД, се прие, че
срокът тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, т.е. от крайния срок на договора за кредит, освен
ако не обявена предсрочната му изискуемост. Тоест прие се по същество, че възнаградителна
лихва и главница не са изискуеми преди датата на падежа, т.е. крайния срок на
договора. На база прието с ТР от
21.01.2022 г. по т.д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС актуалната съдена практика,
обективирана в решение № 50173 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 4674/2021 г. на ВКС, III г.о. приема, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за
вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор
за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна
изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Основните мотивите в тази насока се свеждат до това, че
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на
заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни
падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
като в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и
въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
Ето защо настоят съдебен състав,
ръководейки се от посочената съдебна практика, намира, че падежът на вземанията
за главница и лихва е настъпил на **** г.,
като тези вземания не са погасени по давност, тъй като заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на **** г. Същите следва
да се присъдят в цялост, като техният размер се установява от приетата по
делото ССчЕ. В този аспект следва да се изтъкне, че вземането за
възнаградителна лихва също ще падежира при настъпване изискуемостта на
главницата, тъй като лихвата е цената на ползвания паричен ресурс за
определения от страните срок.
Съдът намира обаче, че вземането
за неустойка не се дължи, тъй като неустоечната клауза е нищожна. С клаузата т.
10 от договора, е предвидено, че кредитополучателят дължи на наказателна лихва
за забава върху месечните погасителни вноски, в размер на договорения лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня,
следващ датата на падежа на съответната вноска. Въпросната наказателна лихва за
забава всъщност представлява мораторна неустойка за забавено изпълнение на
отделните погасителни вноски. След като обаче изискуемостта на кредита настъпва
едва с неговия краен падеж, както приема по-новата съдебна практика, то не може
да се приеме, че длъжникът изобщо може да носи отговорност за неизпълнение.
Единствената последица от неизпълнението на погасителния план е възможността
кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. Със задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е
установено, че неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. трето ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената
неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. В
случая за кредитора не могат да настъпят каквито и да било вреди от
неизпълнението на вземанията по погасителния план, тъй като все още не
настъпила изискуемостта на „еднократно“,
според прието с решение № 50173 от 13.10.2022
г. по гр. д. № 4674/2021 г. на ВКС, III г.о., плащане на вземанията по кредита.
Договорената неустойка няма присъщата й обезщетителната функция - да покрие
вредите от забава на длъжника, тъй като длъжникът не може да е в забава преди
да настъпи крайният срок на договора за кредит, следователно неустойката както
е договорена е нищожна. Не може от една страна да се приеме, че вземанията по
отделните погасителни вноски не се погасяват по давност с настъпването на
падежа им, респ., че не тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, а от друга, че
длъжникът носи отговорност за неизпълнение при забава в плащането на същите
погасителни вноски, а вредите за кредитора ще бъдат установени с неустойка. Доколкото
нищожността на неустойката се извежда от самия договор, то съдът може да се
произнесе по нея служебно, т.е. без възражение, в който смисъл са разясненията
на ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че П.Д.З., ЕГН **********,
конституирана по реда на чл. 227 ГПК на мястото на К.Д.Д., ЕГН **********, п.
на *** г., дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК ********* следните суми, произтичащи от договор за потребителски
заем/кредит № ****г., а именно: 3550 евро (три хиляди петстотин и петдесет
евро) - просрочена главница; 1815,53 евро (хиляда осемстотин и петнадесет евро
и петдесет и три евроцента) - просрочена договорна лихва, в периода от *** г.
до *** г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното ѝ изплащане,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № *** от *** г. по ч.гр.д. № *** г. на РС-Пловдив, като
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, ЕИК
*********
против П.Д.З., ЕГН **********, конституирана по реда
на чл. 227 ГПК на мястото на К.Д.Д., ЕГН **********, п. на *** г. иск за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4549,57 евро
(четири хиляди петстотин четиридесет и девет евро и петдесет и седем евроцента)
- просрочена наказателна лихва, в периода от **** г. до *** по договор за потребителски заем/кредит № ****г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № *** от ***
г. по ч.гр.д. № *** г. на РС-П.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п./ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.