Р Е Ш
Е Н И
Е
№………
гр. Ловеч, 16.01.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД
ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в
открито съдебно заседание на двайсети декември през две хиляди и деветнайсета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при
секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА, като
разгледа в.гр.д.№ 635/2019г.,
докладвано от чл.съдията Ангелова, за да се произнесе съобрази:
Производство
по чл.258 от ГПК,във вр.с чл.55,ал.1,пр.2 от ЗЗД.
С Решение № 157/08.10.2019г.,пост.по гр.д.№237/2019г.
РС-Тетевен е отхвърлил,като неоснователен и недоказан, предявения от В.Б.В. ***,
иск срещу К.Л.П. ***, за връщане на сумата 13 000лв.,платена от ищеца за
сключване на бъдещ договор,който е останал неосъществен,ведно със законната
лихва от деня на подаване на исковата
молба-21.03.2019г. до окончателното изплаща не на сумата,приет като иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от В.Б.В. ***. Обжалва решението с
твърдения,че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли да се
постанови друго за уважаване на предявения от него иск с правно основание чл.59
от ЗЗД.
Твърди,че през есента на 2017г.,след като имали
предварителна уговорка с ответника за закупуване на негов недвижим имот в с.Б.,
му предал чрез трето лице част от договорената сума в размер на 13 000лв. Твърди,че
ответникът е получил сумата чрез своя братовчед Л.В.П.. Последният е направил
изрично изявление в този смисъл, като е признал,че му е дал
15 000лв.(вероятно техническа грешка,в действителност са 13000лв.), за да
ги даде на продавача.) Първоинстанционният съд е направил анализ на
доказателствата,събрани в хода на ДП №2/2018г.на РУП-Ябланица, но ги е
игнорирал с мотива,че единствено изявлението на ответника може да служи като
частен удостоверителен документ,а не и показанията на останалите свидетели.
Твърди,че в съпоставката на изявлението на ответника с признанието за
получаване на сумата 13000лв. от неговия братовчед Л. П.,в присъствието на
съпругата му, с показанията на Л. П. и съпругата му А.П., също и дъщерята С.Д.,
може да доведе до единствения логически и правдоподобен извод за
основателността на претенцията му. Обяснява,че независимо от дадените от съда
указания с доклада, не е посочил тези три лица като свидетели в гражданското
производство, поради крайно влошените с тях отношения, при което не може да
разчита да бъдат честни и обективни. От друга страна договорката му с ответника
е станала единствено в тяхно присъствие,като продавачът го е уверил, че щом
бъде изплатена цялата цена,сделката ще се осъществи с писмен договор.
Счита,че е постъпил наивно,предал е парите на лице,на
което имал доверие, като смятал,че ще му отговори със същото, но останал
излъган. Не е поискал документ, няма писмен договор с ответника и всички тези
обстоятелства го поставят в крайно неблагоприятно положение,но смятал,че с иск
по чл.59 от ЗЗД,като единствена правна възможност,ще защити интересите си и
постигне справедлив за него и за ответника резултат.
Излага,че смисълът на такъв иск е именно да се
възстанови справедливостта, като обяснява,че през целия си съзнателен живот не
си е служил с непочтени средства,не би го направил и в съдебен спор.
Обяснява,че е разчитал на почтеност,лоялност и добронамереност от страна на
хората,на които се е доверил и затова изпитва силно огорчение от липсата на
възмездие и справедливост. Развива,че правото е изкуство на доброто и
справедливостта, но РС-Тетевен смята,че не е посочил фактите,за да му даде
правото. Счита,че по този начин не се въздава добро и справедливост,не се
санкционират порочни практики,безотговорност, незачитане на морала и добрите
нрави.
Моли да се постанови решение,с което се отмени
обжалвания съдебен акт и се постанови ново решение с уважаване на предявения
иск,със законните последици от това.
С допълнителна молба въззивникът ангажира нови
доказателства. Искането за разпит на свидетели съдът остави без уважение на
основание чл.266 от ГПК,а от представените документи прие като писмени
доказателства относимите към спора,а останалите не.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от К.Л.П.,чрез
адв.А.А.-ЛАК. Счита обжалваното
решение за законосъобразно, аргументирано и постановено в съответствие с
действащите законови разпоредби. Излага, че съдът правилно е приел,че за
уважаване на претенцията по чл.59 от ЗЗД
е необходимо да се докаже осъществяването на кумулативните предпоставки-обогатяване
на ответника за сметка на ищеца, обедняване на ищеца, липса на основание за
обогатяването, отсъствие на друга правна възможност за защита на интересите на
обеднения. Счита,че ищецът не е доказал наличието на тези предпоставки. Не е
доказано да е предал на ответника сумата от 13 000лв.,като липсват разписки или
банкови документи за това Установено е, че ответникът е получил сумата от Л.,в
присъствието на съпругата му и ищецът не е бил там. Не е доказано,че В. е
договарял с ответника по сделка за покупко-продажба или да е сключен
предварителен договор, който следва да бъде в писмена форма. Признанията на
ответника са, че е получил сумата от Л. П.. С оглед ограничението по
чл.164,ал.1,т.3 от ГПК за установяване на факта на плащане не могат да се
ползват свидетелски показания. От своя страна ответникът категорично отрича в
обясненията си да са имали такива уговорки с ищеца. Няма доказателства
процесната сума да е излязла от патримониума на В. и да е постъпила в полза на
ответника. Моли да се потвърди решението.
Въззивникът не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание.
Въззиваемият се явява лично в съдебно заседание и с
пълномощник адв.А.-ЛАК, като поддържат отговора на въззивната жалба. Пълномощникът
представя писмена защита.
От събраните гр.д.№237/2019г.на РС-Тетевен и пред
настоящата писмени доказателства- Справка за данни за имот по електронна
партида с №691 на СВп.-Тетевен, у-ние с изх.№103/13.12.2019г.на „Банка
ДСК”ЕАД-офис Тетевен, Извлечение от сметка(02)956202 от 10.12.2019г., Нотариален
акт за покупко-продажба с №114,т.ІІІ,рег.№2459,н.д.№386/2017г.на Нотариус с
рег. №392 в НК и район на действие РС-Тетевен, преценени по отделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по
чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена е в срок и от
легитимирано лице. В срок е постъпил и отговорът на въззивната жалба.
По същество.
Не се спори по делото,че ищецът работи като
общопрактикуващ лекар и осъществява практиката си в с.Б.. Няма противоречия и
за факта, че през есента на 2017г. заживял на съпружески начала с
непълнолетната С.А.Д.от същото село. Установили се в къща, намираща се на ул.”***,
където живеели заедно с детето и родителите й.
Ищецът твърди,че решил да помогне на семейството на С.Д.,
което било многолюдно и нямали жилище. Затова решил да закупи къщата, която
обитавали заедно. Жилището било собственост на братовчед на бащата на С.-ответникът
К.Л.П.,закупено през 2016г. Ищецът твърди,че се договорили за цена от
16 000лв.,като 13 000лв. заплатил в началото на м.ноември 2017г. чрез
бащата на С.-Л.В.П., на когото дал сумата да я предаде на ответника. Спазил и
уговорката да предаде остатъка от 3000лв. след 3 месеца,като отново не предал
парите лично, а чрез С.Д.. В двата случая имал уверението,че сумите са
предадени на собственика на къщата-отв.К.П.. Ищецът твърди,че след време, за да
си гарантира окончателното сключване на сделката, предложил на продавача да подпишат
предварителен договор и го заверят пред нотариус. П. го уверил,че е сериозен в
намеренията си и че няма нужда от оформянето на такива документи.
Междувременно срещу В.В. било образувано Досъдебно
производство №2/2018г.по описа на РУ на МВР-Ябланица, по което му е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по чл.191,ал.1 от НК,а именно,че като
пълнолетен,през м.октомври 2017г.,в с.Б., Лов. област, е заживял на съпружески
начала с лице от женски пол, ненавършило 16 години-С. А. Д.. По делото е
приложено копие от наказателното производство,в което са разпитани
свидетели,включително и ищецът и ответникът. В обясненията си пред
разследващите органи В. поддържа изложените по-горе твърдения за хронологията
на отношенията и договореностите му със ответника и семейството на С.Д..
Потвърждава, че с ответника са постигнали договореност за закупуване на
жилището, в изпълнение на която му предал сумата 16000лв.,като 13000лв.-чрез Л.
П., а 3000лв. чрез С.. В хода на това производство е разпитан и отв.К.П.,който
е заявил,че е получил 13000лв.от Л. за закупуване на къщата,която им
предоставил да живеят със семейството. При предаване на сумата присъствала и
Анка-жена на Л. и майка на С.. Заявил е,че не знае Л. от къде е взел парите.
Категоричен е,че е продал жилището на братовчед си Л.. В наказателното
производство са разпитани като свидетели и С.Д. и родителите й Л. П. и А.П..
Досъдебното производство е прекратено с Постановление
от 20.03.2018г. на РП-Тетевен на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК.
С оглед принципа за непосредственост при събиране на
доказателствата по делото, в настоящето производство съдът е ангажиран
единствено с изявленията на страните –ищец и ответник по това наказателно
производство, които следва да се ценят като частен свидетелстващ документ, с
доказателствена сила в частта,в която подписалия ги удостоверява неизгодни за
себе си факти (Реш.№231/01.11.2016г.,пост.по гр.д.№1614/2016г., ІІІ ГО на ВКС).
Така по отношение на отв.К.П. означава да се приеме признанието му,че е получил
сумата от 13000лв. от Л. П.,в присъствието на А.П., за закупуване на жилището.
Обясненията на останалите разпитани в наказателното производство свидетели,тъй
като не са ангажирани и в настоящето производство, не могат да бъдат ценени
като надлежни доказателства за спора.
Пред настоящата инстанция,в изпълнение на дадените му
указания, ищецът представи писмени доказателства за извършените вписвания за
процесния имот- по електронна партида №691 от 21.11.2008г.,от които се
потвърждава, че ответникът е закупил жилището на 06.07.2016г. и го е продал на
10.06.2019г.на лице М.А.М.. По партидата на имота на 15.08.2019г. е извършено и
вписване на подадена от В.В. против К.Л.П. и М.А.М., искова молба с правно
основание чл.135 от ЗЗД.
Ищецът представя и Нотариален акт №114,т.ІІІ,рег.№2459/д.№386
от 31.10.2017г.,на Нотариус с рег.№392 в НК и район на действие РС-Тетевен,с
който е обективирана покупко-продажба на негов имот. Представя и у-ние
№103/13.12.2019г. от „Банка ДСК”ЕАД,с което се удостоверява,че по
разплащателната му сметка на
15.01.2018г. е постъпила сумата 22500лв.,с основание „Покупка на имот от А.Д.И.”.
Представя и извлечение от сметката.
Съставът прие доказателствата,но след анализа им във
връзка с твърденията на страните и останалите събрани по делото доказателства,
намира,че няма основания да се приемат за относими по конкретния спор,тъй като
не установяват факти и обстоятелства,свързани с него.
При така установената фактическа обстановка и
твърдения на страните съставът приема,че е сезиран с иск с правно основание
чл.55,ал.1, пр.2-ро от ЗЗД- за връщане на получена при отпаднало основание сума
в размер на 13000лв. Ищецът поддържа,че е предал сумата на ответника във
връзка с договорености с него за покупко-продажба на имот в с.Б.-къща на ул.”Стоянковото”№2
и тъй като не се стигнало до сключване на сделката, търси връщане обратно на
престираната сума. В определението по чл.267 от ГПК съставът обоснова защо
приема посоченото правно основание,а не приетото от първоинстанционния съд по
чл.59 от ЗЗД.
Съставът намира,че претенцията е
неоснователна и недоказана.
Предпоставките за уважаване на иск
с правно основание чл.55,ал.1, пр.2-ро от ЗЗД са наличие на имуществено
разместване, основанието за което не се е осъществило, затова следва с обратна
сила следва да се заличат последиците, считано от момента на настъпването им. Ищецът следва да обоснове,че е престирал сумата с
оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение с
ответника, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага,
което впоследствие не е възникнало (Реш.№1093/13.03.2006г., пост.по т.д.№391/2005г. II ТО на ВКС). При
предявен иск за връщане на дадено на неосъществено основание в тежест на ищеца
да докаже твърденията си, че е дал на ответника претендираната имуществена
облага и че основанието за даването не се е осъществило. В тежест на ответника
е да докаже противопоставяните от него възражения-тук оспорване факта на
получаването и наличието на валидно основание – уговорка за продажба.
Съдът намира,че въпреки дадената
възможност, ищецът не е обосновал нито една от посочените предпоставки за
основателност на претенцията му. Не представи никакви доказателства за
твърдения факт на реално предаване на процесната сума от 13 000лв. на отв.К.П..
Липсват както преки,така и косвени доказателства,от които да може да се направи извод,да се приеме наличие на индиция
за действително осъществяване на плащането по начина,сочен от В.. Представените
доказателства за извършена през 2017г. продажба на собствен имот, за наличие на
определена парична сума към 15.01.2018г., не могат по никакъв начин да
обосноват,че към м.ноември 2017г. е разполагал със сумата 16 000лв. и се е
разпоредил с нея в полза на ответника.
При съобразяване на стойността на
твърдения договор и страните, нормата на чл.164,ал.1,т.4 от ГПК поставя забрана
за установяване съществуването му със свидетелски показания. Твърдението си
ищецът не може да докаже и позовавайки се на обясненията на лицата,на които
твърди,че е предал сумата- Л. П. и А.П., тъй като обясненията им са дадени в наказателното
производство по ДП №2/2018г.по описа на РУ на МВР-Ябланица,а не са депозирани в
настоящето,в изпълнение на принципа за непосредственост при събиране на
доказателствата.
Ищецът не представи и
доказателства за основанието за престиране на сумата. Твърдението му е за
постигната договореност с ответника за продажба на жилището,а ответникът
твърди,че е договарял с Л. П.не с В..
Други доказателства, обосноваващи развивани някакви преддоговорни отношения с
ответника, не са ангажирани. Като последица
не може да се обоснове и последната предпоставка–неосъществяване на
основанието за престиране на сумата.
По изложените съображения съставът се съгласява изцяло с
извода на РС-Тетевен за неоснователност на предявения иск. Съставът споделя
развитата от възизвника теза за водеща роля на справедливостта в правната
уредба,но счита,че тя би могла да се осъществи главно при отговорно отношение и
упражняване на правата и задълженията на субектите на правото.
По изложените съображения съставът
намира,че обжалваното Решение № 157/08.10.2019г.,пост.по гр.д.№237/2019г. на
РС-Тетевен следва да се потвърди изцяло ,като правилно и законосъобразно.
По разноските.
При този изход въззиваемият има право на
възстановяване на направените в производството пред ОС-Ловеч разноски. Представени
са доказателства за сторени разноски от 300лв. за изплатен адвокатски хонорар, които
следва да се възложат на въззивника В.Б.В..
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК,ЛОС
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157/08.10.2019г.,постановено по
гр.д.№237/2019г. на РС-Тетевен, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В.Б.В. с ЕГН **********,с
адрес ***, да заплати на К.Л.П. с ЕГН **********,с
адрес ***, сумата 300 (триста) лева, представляваща разноски в производството.
Решението
може да се обжалва пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280 и сл.от ГПК,в 1-месечен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.