М
О Т И
В И
към присъда по НОХД № 926 по описа на
КРС за 2009 г.
Подсъдимият Г.П.Т. е предаден на съд с обвинение в
това, че на *** г. в с. Р. не е изпълнил Заповед за защита срещу домашното
насилие, постановена на *** г. от
Карловски Районен Съд – престъпление по чл. 296 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира на подсъдимия
съдът да наложи наказание по реда на чл.78а от НК, глоба в размер на 1000 лева.
Подсъдимият Г.П.Т. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, дава обяснения, съжалява за случилото се.
Защитникът на подсъдимия пледира за наказание по реда
на чл. 78а от НК в минимален размер.
След запознаване с доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Г.П.Т. и И.Ц.Т. са съпрузи с брак продължил повече от
30 г., по време, на който И. е била тормозена от съпруга си – най-често след
употреба на алкохол. Предвид системния тормоз, който Т. и налагал, предявила
пред РС Карлово иск по ЗЗДН. Със заповед за защита от **** г. издадена по гр. дело № ***/*** г. в
производство по ЗЗСДН (л.10) Карловският Районен Съд е заповядал на Г.П.Т. да
се „въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗСДН,
всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие, както и опит за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо И.Ц.Т....”.
Заради неприятностите със съпруга си, свидетелката Т. задълго отсъствала от
дома си и живяла на различни места. Решила да се прибере, когато подсъдимият
пострадал при падане в нетрезво състояние. След подобрение на състоянието му,
започнали отново проблемите с алкохола – станал агресивен, гонел жена си от
къщата, заплашвал я с побой, пилеел имущество. На *** г. подсъдимият Т. се напил и започнал да буйства, да
заплашва свидетелката и да я напада. Оскубал я, и я заплашил с убийство.
Започнал да унищожава зимнината, която Т. в момента правела. Тя се оплакала на
сина си – свидетелят П.Т.. Последният тръгнал веднага с колата си от ***, като по път се е обадил на полицията за съдействие.
При пристигането си в с. Р. заварил баща
си в нетрезво състояние да заплашва и обижда всички присъстващи, включително
пристигналия по-рано на мястото Ст. К.. Подсъдимият Т. бил задържан в
полицията, а свидетелят П.Т. ***.
По делото е назначена съдебнопсихиатрична експертиза,
която заключва, че подсъдимият Г.Т. страда от психични и поведенчески промени,
свързани с употребата на алкохол, синдром на алкохолна зависимост, но към
момента на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Същият
може да дава достоверни обяснения относно основните моменти по делото, като
експертът дава становище и относно необходимостта от прилагане на принудителни
медицински мерки, тъй като до момента подсъдимият не е лекуван.
Горната фактическа обстановка се установява от
доказателствата по делото. При преценката им, съдът следва да обсъди на първо
място обясненията на подсъдимия и позицията на защитата, като изходи от тяхната
двойнствена природа – пряк израз на правото на защита и доказателствено
средство.
Позицията на Т. се изразява най-общо в следното:
Подсъдимият обичал внуците си, и се дръзнел на жена си, когато го следяла, и не
му позволявала да пийне една ракийка. Не си спомнял решението на съда, с което
бил задължен да се въздържа от домашно насилие. Когато пийнел, сам не се
харесвал, повишавал тона. На *** г. изпил три
ракии и седнал отвън. Нарочно хвърлил едно дърво, защото очаквал съпругата си,
искал да го види къде е. Не посягал, на жена си, не помнел, че е напсувал
полицая, който дошъл на мястото. Същата вечер го задържали в полицията. Много
съжалявал за случката, даже не знаел, как го е направил това нещо. В
обясненията си подсъдимият по същество не оспорва акта на домашно насилие,
който е осъществил на **** г., същият
по-скоро извинява поведението си по време на алкохолно опиянение, и се опитва
да го омаловажи.
Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите Т.
и К., като непротиворечиви, установяващи изцяло фактическата обстановка по
делото. Същите се подкрепят и от писмените доказателства по делото – гр. дело №
***/***г., въз
основа на решението, по което е издадена заповед за защита.
Фактическата обстановка се установява и от експертното заключение на съдебно -
психиатричната експертиза, което съдът възприема като компетентно и
професионално изготвено.
Приетата
фактическа обстановка се основава и на приобщените
по
делото писмени доказателства, които са събрани
по предвидения в НПК ред и са относими са към предмета на доказване.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Обект на това
престъпление са обществените отношения, осигуряващи правилното развитие на
правосъдната дейност и в частност гражданския процес във всички негови фази -
от исковото производство, в което се осъществява гражданското правораздаване до
изпълнителното производство, чиято цел е да обезпечи неговото реализиране в
отношенията между страните.
Изпълнителното
деяние на това престъпление може да бъде осъществено както с активни действия,
така и чрез бездействие, които обаче и в двата случая трябва да са от естество
да попречат или по друг начин да осуетят изпълнението на съдебно решение, като
за съставомерността на деянието не се изисква да е настъпил целения резултат,
т.е. да се е стигнало до реално неизпълнение в общата хипотеза. В настоящият
случай, изпълнителното деянието може да се осъществи само с действие, т.к.
законодателят е приел, че за да е осъществен състава на престъплението, следва
да има издадена заповед за защита по ЗЗСДН, и същата да не е изпълнена от
дееца. От самия характер на заповедта, следва да се изведат и действията на
лицето, за което се твърди, да е осъществило състава на престъплението по чл.
296, ал.1 от НК. На подсъдимия е заповядано да се въздържа от домашно насилие
спрямо съпругата си. Заповедта за защита е издадена по влязлото в сила съдебно
решение, постановено по нейна молба, и издадената заповед защитава именно нея.
С действията си на ***
г. подсъдимият е осъществил акт на насилие спрямо И.Т., изразяващ се в
психическо насилие – заплахи, и физическо насилие – скубане по косата. Т.е.
действията на подсъдимия съставляват акт на домашно насилие, и на заповед за
защита, същата се явяла неизпълнена.
От субективна
страна, за да е съставомерно, деянието следва да е извършено умишлено, като
умисълът на Т. се извлича то действията му.
По изложените
съображения, съдът намира, че подсъдимият Г.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 296, ал.1 от НК, тъй като на
*** г. в с. Р, не е
изпълнил Заповед за защита срещу домашното насилие, постановена на *** г. от Районен съд Карлово, поради което съдът го
признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Относно наказанието:
При така установената фактическа и правна обстановка
съдът намира, че следва да освободи подсъдимия Т. от наказателна отговорност,
като му наложи административно наказание по реда на чл. 78а от НК, тъй като са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки на тази норма, а именно: за посоченото по- горе деяние, което
е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба
до 5000 лева, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер, спрямо него до този момент не е прилаган този
институт, и от деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди. С оглед на гореизложеното съдът освободи подсъдимия
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание на основание
чл.78а ал.1 вр. с ал.5 от НК глоба в размер на
500 лева. При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид
обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1 от НК. Като
основен критерий при оразмеряване на наказанието прие тежестта и степента на обществена
опасност на конкретното деяние, която е сравнително ниска в сравнение с други
престъпления от същия вид с оглед на обстоятелствата, при които е извършено. Прецени се и наличието на смекчаващи вината обстоятелства,
каквито са признанието на вината, изразено критично отношение, както и чистото
съдебно минало на обвиняемия и съдействието за разкриване на обективната истина.
При определяне размера на глобата съдът прие, че е налице превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, което преценено в аспекта на горе
коментираната тежест на деянието мотивира съда да я определи в минималния предвиден в закона размер от 500 лв.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: