Определение по дело №30965/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 юли 2024 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20241110130965
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28582
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110130965 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 30965/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Подадена е искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“, като се твърди, че на 02.05.2020 г., около 14:30 ч. на Републикански път
III-627 в района на км 2+337, с посока на движение към с. Рельово, лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, рег. № .., управляван от Е.Г., преминава през несигнализирана и
необезопасена неравност на пътното платно, като настъпва ПТП с вреди по автомобила –
скъсана предна лява гума. Поддържа, че за инцидента е съставен Протокол за ПТП №
1529443/02.05.2020 г., като при ищеца била образувана застрахователна преписка
(именувана „щета“) № 0000-1261-20-800621, тъй като за увредения лек автомобил имало
валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
93001910067842 с периода на застрахователно покритие от 14.09.2019 г. до 13.09.2020 г.
Навежда доводи, че по застрахователната преписка било изплатено на 04.06.2020 г.
застрахователно обезщетение в размер на 149,38 лева, като били сторени и обичайни
ликвидационни разходи в размер на 10,00 лева. Излага съображения, че е поканил ответника
да възстанови заплатената по застраховката парична сума – с писмо от 03.08.2020 г., което
било получено на 05.08.2020 г. Твърди, че с оглед липсата на плащане и поканата ответника
бил изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва в размер на 54,76 лева
29.05.2021 г. до 29.05.2024 г. Поддържа, че с плащането на застрахователно обезщетение е
встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Инвокира
доводи, че ПТП-то било настъпило на път, който следвало да се управлява и поддържа от
1
ответника. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени
средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетел при режим на призоваване за обстоятелства свързани с настъпването на ПТП-то,
както и за допускането на САТЕ по задачи формулирани в исковата молба. Иска ответника
да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и дължимите деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенциите се оспорват, като е направен отвод за местна подсъдност.
Съдът, като взе предвид становището на страните и доказателствата по делото намира
следното:
По силата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. Доколкото ответника е държавно
учреждение за него е приложима разпоредбата на чл. 108, ал.2 ГПК (изм.ДВ бр.86/2017г.),
съгласно която исковете срещу държавата и държавни учреждения, се предявяват пред съда,
в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът. В случая
правоотношението, от което произтича спорът, е извъндоговорно. Касае се за непозволено
увреждане, като ПТП от което са произлезли вредите е възникнало на територията на
община Самоков – което се твърди от ищеца и се установява от ангажирани по делото
писмени доказателствени средства.
За да бъде определена подсъдността по чл.108, ал. 2 ГПК е необходимо да се посочи
къде е възникнало правоотношението между страните, тъй като тя следва него.
По претенции, произтичащи от договорно основание, възникването на
правоотношението би следвало да е на мястото, където е съвпаднала волята на двете страни
и е сключен договора между тях. А по претенции, произтичащи от извъндоговорно
основание би следвало правоотношението между страните да възникне, там където са
настъпили твърдените от ищеца правопораждащи факти и правни последици.
Действително в случая освен наличието на фактическият състав на непозволеното
увреждане, трябва да е налице и факта на застрахователния договор и плащането по него, но
тук следва да се съобрази, че е налице особена хипотеза на суброгация без регресно право,
защото застрахователят не заплаща чуждо задължение, а свое такова. При това положение
той встъпва в правата на увредения срещу възложителя на работата – арг. чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД. Тоест, в случая доколкото се касае за претенция
основана на особена суброгация, то водещ е фактическият състав на деликта, като именно
на мястото където е настъпило процесното ПТП настъпват и противоправните последици –
изразяващи се в имуществени вреди. В изложени смисъл – вж. Определение № 1971 от
5.07.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1997/2023 г., Определение № 1971 от 5.07.2023 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1997/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 620 от 22.07.2021 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2699/2021 г., III г. о., ГК „Съгласно трайната практика на ВКС местната
подсъдност на исковете срещу държавни учреждения е мястото където е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК. Това е
абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, тъй като съдът следи служебно
за подсъдността съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК. Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална и
императивна, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове,
установена в чл. 115 и чл. 105 ГПК (в този смисъл за опр. № 544/19 г. на ІІІ ГО, опр. №
48/21 г. на ІV ГО, опр. № 52/19 г. на 5 чл. състав на ВКС и ВАС)“.
За липсата на местна подсъдност съгласно правилото на чл. 119, ал. 3, пр. 2 съдът
следи служебно. Съгласно правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК – искове срещу държавата и
държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред
съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в
случаите по чл. 109 и 110 ГПК. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред
надлежния съд в София.
2
С оглед на горното настоящия съдебен състав счита, че с оглед правилото на чл. 108,
ал. 2 ГПК производството пред Софийски районен съд следва да бъде прекратено, а делото
следва да бъде изпратено по местна подсъдност на Районен съд – гр. Самоков.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 30965/2024 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 108, ал. 2 ГПК, по
местна подсъдност на Районен съд – гр. Самоков.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на
ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3