ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Луковит, 17.09.2018 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 115/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано
е по жалба от Н.Й.Л. срещу постановление
на РП Ловеч от 05.04.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 10/2014 г. по описа на РУ на МВР – Луковит, водено срещу Деян Георгиев
Григоров, Живко Й. Богданов и Галин Тонов Ангелов за извършено престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 вр. чл. 130, ал. 1 и чл. 20,
ал. 2 от НК.
В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
прокурорския акт. Основно оплакванията се свеждат до: тенденциозност в
разследването; незаконосъобразно били разделени материалите на досъдебното
производство, с което се целяло оневиняване на обвиняемите по настоящето
производство и осъждане на пострадалите, по другото производство; неправилна оценка на доказателствата поради
превратното им тълкуване, в резултат била установена фактическа обстановка,
различна от установената в мотивите на невлязлата в сила присъда по НОХД №
372/2014 г. по описа на РС Луковит, образувано по внесен обвинителен акт срещу
пострадалите; неправилна квалификация на
действията на обвиняемите – че са действали при наличието на неизбежна отбрана
или нейното превишаване. С жалбата е направено искане за отмяна на обжалваното
постановление на РП – Луковит и постановяване своевременно внасяне на
обвинителен акт срещу извършителите на доказаното престъпление.
След
като се запозна с обжалваното постановление и материалите по досъдебното
производство, настоящият съдебен състав намира за установено следното:
Жалбата против постановлението за прекратяване е
подадена в законоустановения срок от лице, което има качеството на пострадал и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано на
09.06.2013 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК срещу неизвестен извършител за
престъпления: по чл. 129, ал. 1 от НК - за това, че на 09.06.2013 г. в с.
Карлуково, обл. Ловеч, на ул. "Св. Св. Кирил и Методий" пред дом № 1,
причинил средна телесна повреда на Н.Й.Л. от с. с., изразяваща се в травматично
счупване на лявата лакътна става, и по чл. 216, ал. 1 от НК - за това, че по
същото време и на същото място унищожил задно стъкло и повредил преден капак на
лек автомобил "БМВ 324ТД" с рег. № ОВ7909АТ, собственост на Жана
Владимирова Божкова от с. село. С постановление от 17.12.2013 г. на наблюдаващия прокурор от РП - Луковит са
отделени материалите, свързани с причиняване на средна телесна повреда на Н.Й.Л.
и лека телесна повреда на Л.Р.Л. в отделно производство, като е образувано ДП №
10/2014 г. по описа на РУМВР - Луковит. Поради отвеждане на прокурорите от РП-
Луковит досъдебното производство е изпратено за наблюдение и произнасяне по
същество на РП - Ловеч.
В хода на разследването в качеството на
обвиняеми са привлечени Деян Георгиев Григоров, Живко Й. Банов и Галин Тонев
Ангелов за престъпление по чл. 131, а. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 пр.
2, хип. 2 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Настоящето прекратяване на наказателното
производство по ДП № 10/2014 г. по описа на РУМВР - Луковит е четвърто по ред. Наказателното производство
е прекратявано - веднъж с постановление на РП - Луковит от 07.05.2014 г. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, втори път - с постановление на РП - Ловеч от
12.10.2015 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 и т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, и трети път – с постановление на РП – Ловеч от 09.08.2016 г. на основание
чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр.2-ро НПК, като постановените в
този смисъл прекратителни постановления на прокурорите са били отменяни от РС -
Луковит в иницииирано пред него производство по чл. 243, ал. 4 от НПК и делото
е връщано за допълнително разследване.
След
извършване на допълнителни действия по разследването след последното
отменително определение от 28.02.2017 г.
по ЧНД № 232/2016 г. по описа на РС Луковит, прокурорът отново стига до същия
извод - че обвиняемите Деян Георгиев
Григоров, Живко Й. Богданов и Галин Тонов Ангелов са извършили деянието при
превишаване пределите на неизбежна отбрана, поради което действията им следва
да се квалифицират по чл. 132 НК, а съгласно особената разпоредба на чл. 161,
ал.1 от НК – за лека и средна повреда по чл. 132 НК, наказателното производство
се възбужда по тъжба на пострадалия, и с атакуваното постановление на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от НПК прекратил
воденото срещу обвиняемите наказателно производство за престъпление по чл. 131,
а. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 пр. 2, хип. 2 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 от НК.
В постановлението е приета следната
фактическа обстановка:
На
09.06.2013 г. вечерта около 20.00 часа в с.Карлуково, обл.Ловеч, св.Жана
Владимирова Божкова и обв.Деян Георгиев Григоров отишли с лек автомобил „БМВ
324 ТД" с рег.№ ОВ 7909 АТ, собственост на св.Божкова, до заведението на
обв.Галин Тонов Ангелов, намиращо се на ул. „Св.св.Кирил и Методий № 1. Паркирали
автомобила пред заведението и застанали отвън до масите, където все още нямало
други хора. Вътре в заведението по същото време се намирали свидетелите
Мирослав Цеков Йотов и Данаил Борисов Диков.
В същото време по улицата в посока от
към гробищата на селото към горецитираното заведение се движил лек автомобил
„Опел Астра", червен на цвят с неустановен по делото регистрационен номер.
Автомобилът се управлявал от св.Л.Р.Л., като на предна дясна седалка пътувал
св.Асен А.И..*** в същата посока се движил пеша св.Пламен Бориславов Иванов.
Последният чул, че зад него се движи и приближава автомобил с висока скорост,
обърнал се назад и видял водача на същия - св.Л., който извил рязко волана към
св.Иванов. Последният с цел да се предпази отскочил настрани към храстите.
Всичко това било възприето от св.Божкова и обв.Григоров.
Лекият автомобил управляван от св.Л.
спрял пред заведението, от него слязъл св.И. и в този момент към тях се
приближил обв.Григоров, който ги попитал „Какво правите?". Св.Л. потеглил
рязко с автомобила си, стигнал до кръстовището с ул. „Младост", дръпнал
ръчната спирачка на колата, в резултат на което тя се завъртяла /поднесла/. В
същия момент през кръстовището преминавал св.Станислав Живков Богданов, който
отскочил настрани, за да не бъде блъснат от автомобила, управляван от св.Л. и
паднал на земята. И това било възприето от св.Божкова и обв.Григоров, които се
запътили към кръстовището, тъй като възникнал конфликт между св.Богданов и св.Л..
Последният, виждайки пристигащите Божкова и Григоров, започнал да хвърля с
камъни по тях. От към училището се появил св.И., който седнал на шофьорското
място в автомобила „Опел Астра", потеглил с него към тях, направил няколко
маневри и се блъснал в парапета на училището. Св.Л. продължавал да хвърля
камъни и да се заканва: „Сега ще умре един българин". Свидетелите Божкова
и Богданов и обв.Григоров се скрили зад близките дървета, автомобила „ Опел
Астра" спрял, в него се качил св.Л. да го управлява и двамата с Асен И.
потеглили в посока към центъра на селото.
Св. Жана Божкова, св. Станислав Богданов
и обв. Деян Григоров отишли пред заведението на обв. Галин Ангелов, където ги
чакал св.Пламен Иванов. Разговаряли за станалото. Св.Богданов тръгнал към дома
си да сподели с баща си за случилото се, но по пътя, на същото кръстовище до
училището, бил пресрещнат от автомобила „Опел Астра", от който слезли
свидетелите Л., И. и Н.Л.. Първият от тях носел в ръцете си вила, вторият
брадва, а последният - извита, дървена тояга. И тримата нападнали св.Богданов,
нанасяйки му удари по цялото тяло с ритници и с предметите, които носели в себе
си. Св.И. останал да бие св.Богданов, а свидетелите Л. и Л. се насочили към св.Божкова
и обв.Григоров. С носената от него вила св.Л. ударил и счупил задно панорамно
стъкло на л.а."БМВ", собственост на св.Божкова, като се опитал да
счупи по същия начин и задно ляво стъкло на същия автомобил, но не успял.
Обв.Григоров тръгнал да помогне на св.Богданов, но бил пресрещнат от
свидетелите Л. и Л., които с носените от тях вила и дървена тояга започнали да
го удрят.
Всичко от описаното по-горе било
наблюдавано от св.Данаил Борисов Диков, който повикал собственика на
заведението - обв.Галин Ангелов. Последният заедно със свид.Мирослав Йотов,
излезли навън. Обв.Ангелов се опитал да разтърве биещите се и да помогне на
обв.Григоров, който бил нападнат от Л. и Л.. В същото време се появил и
обв.Живко Й. Богданов, който чул виковете за помощ на сина си — св.Станислав
Богданов. Виждайки го св.Л. се насочил към обв. Богданов, замахнал няколко пъти
с вилата към тялото му и успял да го
прободе с нея в областта на дясната предмишница. В създалата се суматоха
обв. Григоров успял да издърпа дървената тояга от ръцете на св. Л. и му нанесъл няколко удари с него в
областта на ръцете, с които продължавал да се опитва да удря обв. Григоров.
Тогава св. Л. паднал на земята. След този момент сбиването между всички било
преустановено. Появили се роднини на Л., Л. и И. - свидетелите Линка Йорданова
Маринова и Андриана Йорданова Георгиева. Последните две заедно с пострадалите Л.
и Л., както и св.И. с лични превозни средство посетили ЦСМП-филиал гр.Луковит,
където на св.Л. била оказана неотложна медицинска помощ, а св.Л. бил
транспортиран до МБАЛ гр.Ловеч. На Л. била извършена операция на лявата ръка.
По делото били изготвени
съдебно-медицински експертизи за установяване вида на телесните увреждания на Л.
и Л.. От заключението на същите се установявало, че на св.Н.Й.Л. било причинено
травматично счупване на двете кости на лява мишница на множество фрагменти с
разместване на същите, с последващо оперативно лечение, довело до затруднение
движенията на лявата ръка за срок от около 5-6 месеца с оглед тежестта на
счупването /средна телесна повреда/. На същия била причинена и
разкъсно-контузна рана на главата, довела до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота / лека телена повреда/. На св.Л.Р.Л. било причинена контузна
рана на главата, кръвонасядания в областта на гръдния кош и крайниците, довела
до временно и неопасно разстройство на здравето / лека телесна повреда/.
На свидетеля Станислав Богданов в резултат
на възникналото сбиване също били причинени телесни увреждания - средна телесна
повреда, изразяваща се в травма в областта на гръдния кош с данни за счупване
на едно ребро и данни за наличие на кръв в лявата гръдна кухина, довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. На обв.Живко Богданов била
причинена лека телесна повреда изразяваща се в рана в областта на дясната
мишница, която довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
а на обв. Деян Григоров била причинена също лека телесна повреда, изразяваща се
в кръвонасядания в областта на главата и гърба, довели до болка и страдание.
Тези телесни повреди били предмет на другото наказателно производство, от което
били отделени материали по настоящото такова.
Видно от заключението на повторната
тройна съдебно-медицинска експертиза на Н.Л. било причинено многофрагментно
счупване на двете кости на лявата предмишница под лакътната става. Приложено оперативно
лечение. Многофрагментното счупване на двете кости на лявата предмишница
причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за не
по-малко от четири-пет месеца при нормално протичане на оздравителния процес.
Счупването на двете кости на предмишницата може да се причини по два механизма
– единият е директен, силен удар, за какъвто съобщава пострадалият Л. и често
се причинява при вдигната над главата в защитна поза ръка. Възможно е директен
удар да се получи при падане на тялото и контакт със земната повърхност с
лакът; вторият възможен механизъм е падане на изпъната ръка, каквито данни също
има в делото. Поради липсата на рентгенографии, експертизата не могла да даде категоричен отговор за механизма, още по-малко
за конкретната поза на пострадалия – прав, легнал. При наличните данни в делото
е възможно костите на предмишницата да бъдат счупени и при двата обсъждани
механизма.
Видно от заключението на допълнителната
тройна съдебно-медицинска експертиза (извършена след запознаване с
представените рентгенографии) фрактурата на Монтеджи се получава най-често при
директна травма в областта на лакътя. Възможно е при тежка индиректна травма
при падане на длан с фиксирана в гривнената става ръка, но в конкретния случай
експертизата приема, че фрактурата е в резултат на силен директен удар с твърд
предмет в областта на лакътя при сгъната ръка – характерна поза при защита от
удар в главата. Конкретната поза на тялото – прав или паднал на земята, не може
да се посочи категорично, тъй като и в двете положения ръката може да бъде
вдигната за защита пред лицето или главата. Пострадалият съобщава, че ударите
по ръката са нанесени, когато е бил повален на земята и е вдигнал ръка за
защита. При тази поза на тялото е напълно реално да бъде причинено увреждането.
Относно характера на телесната повреда – трайно затруднение на движението на
левия горен крайник за не по-малко от четири-пет месеца при нормално протичане
на оздравителния процес.
В мотивите си прокурорът е приел за
установено, че средната телесна повреда на пострадалия Л. била причинена от
обв. Григоров чрез нанасяне на силен директен удар с дървена тояга в областта
на лакътя при сгъната лява ръка, която пострадалият поставил над главата си с
цел предпазване на главата от удари, а
леката телесна повреда на същия била причинена от удари с дървена тояга. Леката
телесна повреда на пострадалия Л. била причинена чрез нанасяне удари с ръце и
дървена тояга от страна на тримата обвиняеми в областта на главата.
На следващо място е прието, че от страна на
пострадалите Л. и Л. е било започнало внезапно противоправно нападение над св.
Станислав Богданов чрез нанасяне удари с ритници и твърди предмети (вила,
дървена тояга и брадва), над обв. Григоров чрез нанасяне на множество удари с юмруци по главата и гърба и над обв.
Живко Богданов чрез пробождане с вила в областта на дясната мишница. По
отношение на средната телесна повреда, причинена на св. Л. чрез нанасяне на
удари с дървения кол от страна на обв. Григоров, който последният издърпал от
ръцете на пострадалия Л., е прието, че
към момента на нанасяне на удара нападението спрямо обв. Григоров е
продължавало. Боят бил преустановен след падането на земята на св. Л.. При така
приетото за установено е направен правен извод, че обвиняемите са действали при
условията на неизбежна отбрана, превишавайки пределите й, респ. налице е
хипотезата на чл. 132 НК. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НК – че в случая наказателното
преследване се възбужда по частен ред, прокурорът прекратил наказателното
производство срещу тримата обвиняеми на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1, т. 1, пр. 2-ро.
За да намери приложение
института на неизбежната отбрана, следва по делото да се установят
следните обстоятелства: наличие на нападение, което да е противоправно и
непосредствено, и защита, която се изразява в причиняване на вреди на
нападателя в рамките на необходимите предели. За да е налице неизбежна отбрана
е необходимо вредите да са нанесени, докато нападението трае и нападателят да
продължава да осъществява поведението, в което се изразява нападението. А превишаване на пределите на
неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и
опасността на нападението.
Съдът намира за обоснована от
доказателствата по делото фактическата обстановка, изложено в постановлението досежно
по-голямата част от развитието на инцидента и предхождащия го конфликт между
обв. Деян Григоров и св. Л., както и за причината за конфликта - опасният и
заплашителен начин на управление на МПС
от страна на последния.
Според съда обоснован е изводът на
прокурора за реализирано от страна на
пострадалите Л. и Л. и св. И. противоправно и непосредствено нападение,
започнало със завръщането им на мястото на първоначалния конфликт, тримата
носейки описаните предмети, с намерение
да се саморазправят, изразило се в активни действия, насочени първо срещу личността
на Ст. Богданов (тримата го повалили на земята, нанесли му удари с ритници и с
предметите, които носели), впоследствие срещу личността на обв. Живко Богданов (Л. замахнал няколко пъти с вилата към
тялото му и успял да го прободе с нея в
областта на дясната предмишница), и срещу личността на обв. Деян Григоров (Л. и Л. с носените вила и дървена тояга му
нанесли удари по гърба и главата), както и
в активни действия, насочени срещу чужди имуществени права (Л. нанесъл
удар с вилата по л.а. БМВ, собственост на св. Божкова, и счупил задно панорамно
стъкло, опитал се с вилата да счупи и задно ляво стъкло).
Безспорно гласните доказателства са
изключително противоречиви, като прокурорът е
посочил на кои дава вяра и защо и на кои не дава вяра и защо. Обосновано
прокурорът се е доверил на показанията на свидетелите от едната група -
Мирослав Йотов, Данаил Диков, Жана Божкова,Десислава Ангелова, Пламен Иванов и
не се е доверил на показанията на Л., Л. и И.. В подкрепа на кредитираните от
прокурора свидетели са и данните от тел.
112. Първият сигнал за инцидента е подаден в 20.13 ч. от св. Десислава Добрева
/съпруга на обв. Галин Ангелов/, като в електронния картон е отразено, че в
момента ги нападат роми с вили. В 20.15 ч. е подаден сигнал от св. Жана
Божкова, като в електронния картон операторът е отразил, че в момента на
разговора чупят стъклото на колата й, съобщава за един пострадал и за необходимост
от СМП. Правилно не са кредитирани обясненията на обвиняемите в
частта им, че никой от тях не е нанасял удари по пострадалите, приемайки
обясненията им в тази част за защитна позиция. Изложени са съображения и защо не са кредитирани показанията на
пострадалите и св. И. в частта им, че безпричинно са били нападнати от
обвиняемите. Освен съображенията,
изложени в постановлението, следва да се има предвид, че пострадалите Л. и Л.,
както и св. И., са заинтересовани от изхода на делото поради това, че имат качеството на обвиняеми за причинени
телесни повреди на Деян Григоров, Живко Богданов и Станислав Богданов и за повреждане на чуждо движимо имущество
(л.а. БМВ на св. Божкова) в другото наказателно производство, от което са
отделени материалите по настоящето. Обосновано прокурорът не е кредитирал
показанията на роднините на пострадалите - св. Линка Маринова, св. Адриана
Георгиева и св. Марияна Маринова. Всички свидетели от първата група заявяват,
че роднините на пострадалите не са присъствали на масовия бой, а са пристигнали
почти веднага след края му /след падането на Л. на земята/. Същото са
поддържали и самите пострадали, както и св. И. при първоначалните си разпити. Л.
и И. в показанията си от 18.06.2013 г. и 14.01.2014 г. са твърдели, че след
края на сбиването /след като Л. е паднал
на земята/ Л. се е обадил по телефона на роднините си, като пред тях бой не е
имало. Индиция за това, че роднините на пострадалите са пристигнали на
местопроизшествието след края на масовия бой
са и данните от тел. 112 , където има регистрирани три обаждания от св.
Марияна Маринова, първото от които е в 20.17 ч., следващите в 20.18 ч. и 20.23
ч. В електронния картон на първото обаждане е отразено, че съобщава за
пострадали пред заведението на Галин, не знае колко са, в следващите е
отразено, че съобщава за един пострадал мъж, не е в съзнание, кръвотечение по
тялото, настоява линейката по-бързо да дойде, защото пострадалият е зле.
Настоящият състав обаче намира за
необосновано и същевременно противоречиво постановлението в частта му относно
ситуацията, при която е причинена средната телесна повреда на пострадалия Л.. Според
прокурора в създалата се суматоха обв. Григоров успял да издърпа дървената
тояга от ръцете на св. Л. и му нанесъл
няколко удари с нея в областта на ръцете, с които последният продължавал да се
опитва да удря обв. Григоров, тогава
св. Л. паднал на земята и след този момент сбиването между всички било
прекратено. При тези фактически констатации е направен извод, че към момента на
нанасяне на удара от обв. Григоров спрямо него е продължавало нападението.
Съдът намира, че тази фактическа интерпретация на ситуацията, при която е
причинена средната телесна повреда на Л.,
не съответства на съдебно-медицинските експертизи /единичната СМЕ експертиза на
вещото лице Мери Газемба, повторната тройна СМЕ и допълнителната тройна СМЕ/,
съгласно които се касае за типично
защитно нараняване, фрактурата е резултат на силен директен удар в областта
на лакътя при сгъната ръка - характерна
поза при защита от удар в главата. Следователно пострадалият Л. е вдигнал
ръце, за да предпази от удари главата
си, а не да нанася с ръцете си удари по обв. Григоров. Спорен момент е и в
какво положение е бил пострадалият Л. в момента на удара - в изправено
положение или е бил паднал /повален/ на земята /както твърди самият
пострадал/. Допълнителната тройна СМЕ не
е могла да даде категоричен отговор на този въпрос /възможни са и двете пози/,
но същевременно вещите лица са посочили, че е напълно реално увреждането да
бъде причинено както съобщава пострадалият - че ударите по ръката са му
нанесени, когато бил повален на земята и е вдигнал ръка за защита. Според
настоящия състав нападението спрямо обв. Григоров е прекратено в момента, в който
той е успял да вземе дървената тояга от пострадалия Л. и с нея е започнал да
нанася удари по последния. Отнемайки оръдието /дървената тояга/, с което
пострадалият Л. го е нападнал, обв. Григоров е прекратил нападението спрямо
своята личност. Оттук насетне обв. Григоров нанася с
отнетото оръдие /дървената тояга/ на пострадалия Л. силен директен удар,
в резултат на който му е причинил
многфрагментарно счупване на двете кости на лявата предмишница под лакътната
става. При това положение неговите действия не са били защитни, доколкото
нападението срещу него е било прекратено. Освен това на пострадалия Л. е
причинено и друго нараняване -
разкъсно-контузна рана на главата, за което в постановлението не се сочи как е
получена. За да е налице неизбежна отбрана е
необходимо вредите да са нанесени, докато нападението трае и нападателят да
продължава да осъществява поведението, в което се изразява нападението. Доколкото
обв. Григоров не е действал в ситуация на неизбежна отбрана при причиняване на
решаващия за средната телесна повреда удар,
то и е неприложима е хипотезата на
превишаване на нейните предели. Отделно от това, в постановлението липсват
доводи защо в конкретния случай прокурорът счита, че е налице превишаване на
пределите на неизбежната отбрана.
Следва да се отбележи, че съдът не разполага с правна
възможност да задължи прокурора да внесе или не обвинителен акт. Ролята на съда
е да прецени доколко актът на прокурора е обоснован и законосъобразен. Въз
основа на гореизложеното, съдът намира, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно, поради което
следва да се отмени и делото да се върне на прокурора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал.6, т.
3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 05.04.2018 г. на РП
- Ловеч, с което е прекратено
наказателното производство по ДП № 10/2014 г. по описа на РУ на МВР – Луковит
водено срещу Деян Георгиев Григоров, Живко Й. Богданов и Галин Тонов Ангелов за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2,
хипот. 2, вр. чл. 130, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК
ВРЪЩА НА
ПРОКУРОРА досъдебно производство ДП № 10/2014 г. по описа на РУ на МВР –
Луковит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протестиране пред Окръжен съд Ловеч в седемдневен срок от
съобщението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение и препис от определението на жалбоподателя Н.Л. ***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: