№ 6642
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509310 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 9735 от 08.06.2023 г. по гр.д. № 60804/2021 г. по описа на СРС, 74
с-в е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
****, срещу Л. Б. Б., с ЕГН ********** и С. Б. Н., с ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Л. Б. Б., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „**** и С. Б. Н., с ЕГН ********** и
адрес гр. София, ж.к. „****, дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23 Б, всеки от тях
сумата в размер на по 803,90 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „****, аб. № 140479, ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на по 107,28 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия
за периода от 15.09.2018 г. до 25.11.2020 г., както и сумата в размер на по 11,31 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 61207/2020 г., по описа на СРС, 74 състав, като са
отхвърлени исковете за стойност на незаплатена топлинна енергия в частта за периода
1
от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г., както и исковете за сумата в размер на по 2,32 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 25.11.2020 г.
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна в производството
на страната на ищеца - „Нелбо“ АД.
Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответниците Л. Б.
Б. и С. Б. Н. с изложени доводи, че е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост.
Поддържат, че в производството не е доказано количеството ТЕ доставена в
имота, както и че последния е бил ползван през исковия период. Сочените
обстоятелства са били приети за доказани от съда чрез констатациите на приетата пред
първата инстанция съдебна експертиза, която от своя страна е основана на документи,
които не ги установяват по ясен и категоричен начин. Същевременно, доколкото
ищецът не е доказал датата, на която е публикувал общата фактура, то, изводите на
съда, че ответниците дължат законна лихва за забава са необосновани и неоснователни.
В производството не е доказано, че ответниците са изпаднали в забава в заплащане на
сочените суми, поради което претенциите за мораторна лихва следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Жалбоподателите отправят искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете като неоснователни.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в която изразява становище за нейната
неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част,
като правилно. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
2
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответниците са съсобственици на имота при квоти, който имот
представлява имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****, аб. № 140479, поради което са
битови клиенти по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните период и имот, за
който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия;
че в качеството си на потребители на ТЕ в имота – жилищен обект ответниците дължат
разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и мораторна лихва върху
сумата за ТЕ, както и цена на услугата дялово разпределение, чиято стойност възлиза
на част от исковите суми при съобразяване като основателно в една част релевираното
възражение за погасяване по давност на част от вземанията.
Решението е правилно.
Чрез представените пред СРС доказателства е установено, че ответниците Л. Б.
Б. и С. Б. Н. са собственици на процесния недвижим имот при равни права – по ½ ид.ч.
всеки. В това си качество ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия и
съответно са обвързани от облигационни връзка с предмет - доставка на топлинна
енергия.
Установено е и в производството не е спорно, че процесният имот е
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира имота/ е
присъединена към топлопреносната мрежа. Подаването на топлинна енергия към
сградата, в която се намира процесния имот, в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
за който са предявени исковете също не е спорно между страните, както правилно е
отбелязал СРС и се установява от настоящата инстанция.
Доводите на въззивниците, че в производството не е доказано ползване на имота
за исковия период, съдът намира за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /потребител,
респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. През процесния период клиент
на ТЕ съобразно придобитото вещно право на собственост върху процесния имот са
ответниците при посочените квоти от съсобствеността - арг. чл.153 чл.153, ал.1 ЗЕ и §
1, т.2а от ДР на ЗЕ. С оглед това същите са били обвързани от облигационно
правоотношение по договор с ищеца за продажба на топлинна енергия, която се
извършва при публично известни Общи условия на топлофикационното дружество за
3
продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ. През процесния
период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР. С цитираната разпоредба е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и разясненията, дадени
в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.
Според приетите като доказателства по делото пред първата инстанция и
констатациите на експерта по СТЕ, приета пред СРС, които се възприемат изцяло по
реда на чл.202 ГПК от настоящата инстанция сумата за потребена ТЕ в имота за
исковия период възлиза на 1607,80 лева. Съответно, дължимата такса за дялово
разпределение за исковия период възлиза на сумата 22,63 лева.
Доводите на ответниците, че в производството не е доказан размер на
потребените услуги, съдът намира за неоснователни и недоказани. Както правилно е
посочил СРС в своето решение съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. В случая между страните не е спорно, че услугата е
извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителите
следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение за услугата дялово
разпределение по силата на цитираните разпоредби.
Доводите на въззивниците, че в производството не е доказано, че са в забава при
изпълнение на сочените задължение, поради което не дължат мораторна лихва върху
сумата за потребена в имота ТЕ, съдът намира за неоснователни. Съгласно Общите
условия на ищеца от 2016 г. месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в сградата - етажна собственост и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1
4
от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45
- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45 - дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.
33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени
в срока по, ал. 2. Върху прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно
чл. 33, ал. 5 от ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 /по общата фактура /, ако не са заплатени в срока
по, ал. 2 на чл. 33 - в 45 - дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45- дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнасят задълженията /съгласно чл. 32, ал. 1 от
ОУ/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане
цената на ТЕ в този срок. Чрез представени пред първата инстанция 2 бр. Фактури от
31.07.2018 г. и от 31.07.2019 г., които се отнасят за отоплителните сезони 2017 г. и 2018
г., правилни и законосъобразни са изводите на СРС за дължимост на законна лихва за
забава върху сумите по тях дължими от ответниците като клиенти на топлинна енергия
за имота.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
настоящата инстанция в размер на 100.00 лв.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9735 от 08.06.2023 г. по гр.д. № 60804/2021 г. по
описа на СРС, 74 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ****, срещу Л. Б. Б., с ЕГН ********** и С. Б. Н.,
с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Б. Б., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул.
„**** и С. Б. Н., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „****, дължат разделно на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23 Б, всеки от тях сумата в размер на по 803,90 лева,
5
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2017 г.
до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „****, аб. № 140479,
ведно със законната лихва от 04.12.2020 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на по 107,28 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането
за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 25.11.2020 г.,
както и сумата в размер на по 11,31 лева, представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 04.12.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 61207/2020 г., по
описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА Л. Б. Б., с ЕГН ********** и С. Б. Н., с ЕГН ********** да заплатят
на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ****, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК
сумата 100.00 лв. - възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция.
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна в производството
на страната на ищеца - „Нелбо“ АД.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6