№ 367
гр. Благоевград, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20241200500412 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от И.
В. Г., гражданин на Руска федерация, с адрес в Република България: гр. Б., ул. „**,
чрез адв. Г. П., съдебен адрес: гр. София, бул. „** срещу Решение № 359/03.11.2023
г., постановено по гр.д. № 507/2022 г. по описа на РС- Петрич в частта, в която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя против Ю. Ю. К. искове за заплащане
на следните суми: 12 000 евро - неплатена печалба за 2018 г., дължима до края на
месец февруари 2019 г., по договор за инвестиция при сътрудничество и съвместна
дейност, сключен на 19.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд
-16.11.2021 г., до погасяването; 3 300 евро - мораторна лихва върху посочената
главница по визирания договор за инвестиция при сътрудничество и съвместна
дейност, начислена за периода от 28.02.2019 г. до 16.11.2021 г. и 900 евро -
възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г., претендирана
по договор за заем от 02.02.2017 г., сключен между жалбоподателя (като
заемодател) и въззиваемата (като заемополучател).
Недоволен от решението в обжалваната част е останал жалбоподателят,
който го счита за неправилно, постановено при нарушение на процесуалните
правила и противоречие със закона.
Оспорва се определената от първостепенния съд правна квалификация на
предявените искове. Според жалбоподателя съдът неправилно бил приел, че е
налице договор за дружество по ЗЗД, вместо договор за заем. Както в исковата
молба, така и в уточняващата молба, били изложени твърдения, че договорът за
1
инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност от 19.02.2016 г. имал белезите на
договор за заем с продължително периодично изпълнение. В чл. 2 от договора било
уговорено ответницата К. да изплаща на ищеца печалба, която имала белезите на
възнаградителна лихва за предоставените средства, на периодични вноски по
веднъж годишно до края на февруари, считано от края на февруари 2019 г. В
договора липсвала уговорка, че ищецът носи риска от невръщане на заплатените
от него суми или печалби. Уговорената възможност за ищеца да претендира
връщане на платените суми категорично сочела, че между страните било
възникнало облигационно отношение, имащо характеристиките на договор за
целеви паричен заем с уговорена възнаградителна лихва.
Сочи се, че съгласно чл. 4, т. 1 от договорите, те се прекратявали при
продължително постоянно неизпълнение на задълженията от една от страните.
Едно от задълженията на ответницата било за изплащане на възнаградителна лихва
(печалба), уговорено в чл. 2 от договора, което било същността на договора -
целеви заем. В договора конкретно и ясно били описани задълженията на страните
и последиците от неизпълнение на поетите задължения. Ищецът бил изпълнил
своите задължения по договорите като е предоставил цитираните в договорите
суми общо 11 500 евро. Ответницата била канена нееднократно да изпълни
задълженията си по договора, но плащане не било извършено.
В двуседмичния срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответната страна не е постъпил
отговор на подадената въззивна жалба.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
Производството пред Районен съд - Петрич е било образувано по искова
молба, депозирана от И. В. Г., с която против Ю. Ю. К. са предявени искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми на следните основания:
сумата от 12000,00 евро – възнаграждение по Договор от 19.02.2016 г. за 2018 г. с
падеж 28.02.2019 г.; сумата от 3300,00 евро – законна лихва за забава на плащането
на възнаграждението за периода от 28.02.2019 г. до завеждане на иска; 1000,00
евро- главница по заем от 02.02.2017 г.; 900,00 евро- възнаграждение по договор за
заем от 02.02.2017 г. и сумата от 735,00 евро- законна лихва за забава за плащане на
сумите по договор за заем, считано от 31.12.2017 г. до завеждане на иска.
В исковата молба се твърди, че на 19.02.2016 г. между ищеца и ответника е
бил сключен договор за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност, по
силата който ищецът е предоставил на ответника сумата от 24 000 евро. Пояснява
се, че договорът за инвестиция, сътрудничество и съвместна дейност има белезите
на договор за заем и е договор с продължително периодично изпълнение. Сочи се,
че съгласно чл. 2 от договора К. следвало да изплаща на ищеца печалба, която
имала белезите на възнаградителна лихва за предоставените средства, на
периодични вноски, веднъж годишно до края на месец февруари, считано от края
на февруари 2019 г., докато действал договора. Разяснява се, че печалбата,
дължима за 2018 г., е в размер на 12 000 евро, а срокът за плащането й - 28.02.2019
г. Сочи се, че макар падежът на вземането да е настъпил, същото не било
изплатено, поради което за него се дължи и мораторна лихва от 3 300 евро,
начислена от 28.02.2019 г. до 16.11.2021 г.
Твърди се, че на 02.02.2017 г. между ищеца и ответника е бил сключен и
договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил в заем сумата от 1 000
евро, с уговорена възнаградителна лихва от по 100 евро месечно за девет месеца в
2
общ размер на 900 евро, дължима за периода от месец април 2017 г. до месец
декември 2017 г. Сочи, че К. не е погасила сумите по предоставения заем, за което
се дължи мораторна лихва върху главницата, възлизаща на 735 евро, за времето от
31.12.2017 г. до 16.11.2021 г.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни.
Твърди се, че след сключване на договора за инвестиция, сътрудничество и
съвместна дейност е следвало да изплаща печалба на ищеца, когато такава бъде
реализирана, което изобщо не се е случило поради форсмажорни обстоятелства
(повишени разходи за отглеждане на животните през зимата, заразни болести и
административни забрани за търговия с говеждо месо).
Сочи се, че задълженията по договора за заем са изцяло погасени със
следните преводи: 200,00 лв. на 13.07.2017 г.; 200,00 лв. на 07.08.2017 г.; 500,00 лв.
на 28.12.2017 г.; 1000,00 лв. на 25.04.2018 г.; 500,00 лв. на 04.10.2018 г.
С обжалваното решение районният съд е осъдил Ю. Ю. К. да заплати на И.
В. Г., следните суми: 1 000,00 евро - неплатена главница по договор за заем,
сключен на 02.02.2017 г. между И. В. Г. (като заемодател) и Ю. Ю. К. (като
заемополучател), със срок на погасяване до края на 2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
първоначално сезирания съд - 16.11.2021 г. до погасяването; 376,65 евро -
мораторна лихва върху посочената главница по визирания заемен договор,
начислена за периодите от 31.12.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до
16.11.2021 г., като е отхвърлил този иск за разликата над така уважената му част до
неговия пълен заявен размер от 735,00 евро, както и за периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г., 138,39 лв. - съдебни разноски, дължими за производството по делото,
съобразно уважената част от исковете. Отхвърлени са исковете на И. В. Г. срещу
Ю. Ю. К., с които се претендира последната да бъде осъдена да заплати на ищеца
следните суми: 12 000,00 евро - неплатена печалба за 2018 г., дължима до края на
месец февруари 2019 г., по договор за инвестиция при сътрудничество и съвместна
дейност, сключен на 19.02.2016 г. между И. В. Г. и Ю. Ю. К., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
първоначално сезирания съд – 16.11.2021 г., до погасяването; 3 300,00 евро -
мораторна лихва върху посочената главница по визирания договор за инвестиция
при сътрудничество и съвместна дейност, начислена за периода от 28.02.2019 г. до
16.11.2021 г.; 900,00 евро - възнаградителна лихва за периода от 01.04.2017 г. до
31.12.2017 г., претендирана по цитирания по-горе договор за заем от 02.02.2017 г.,
сключен между И. В. Г. (като заемодател) и Ю. Ю. К. (като заемополучател).
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за
правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Направеният от
въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните
фактически констатации:
Не се спори между страните, че на 19.02.2016 г. между въззиваемата Ю. Ю.
К. и въззивника И. В. Г. е сключен договор за инвестиция при сътрудничество и
съвместна дейност, с който страните декларират своите намерения за
сътрудничество в областта на селското стопанство, конкретно за покупка на
животни (крави и телета) за 24000,00 евро, за двадесет и четири крави и двадесет и
четири телета. Договорът се сключва за срок от 7-10 години, със следващо
3
продължение. Ю. К. се задължава да осигури: паша, отглеждане, изхранване и
друга необходима грижа за тези крави и телета във ферма № 2850-0283, гр. Петрич
и се задължава да предостави печалбата за 2016-2018 г. след приспадане на
разходите и данъците. Първият път след две години, след 31 декември 2018 г. и
2019 г. до края на февруари не по-малко от 50% от вложените пари, а после, по-
нататък, всяка следваща година по 50% от вложените пари. Страните са уговорили,
че в случай на гибел на животно, Ю. К. осигурява неговата продажба на месо или
го заменя с подобно животно. К. осигурява продажбата на отгледаните телета,
печалбата от които дели по равно с инвеститора. Продажбата на телетата се
осъществява в края на годината като сроковете за изплащане на печалбата се
съгласуват с инвеститора. Пазарната стойност на телетата е 3-4 лева за килограм
живо тегло към дадения момент, а впоследствие може да се коригира със
съгласието на страните. Стойността на кравата – 1500 лева, стойността на едно
теле – 300 лева, плюс осигуряване на храна 200 лева (100 бали ечемична слама) за
всяка крава. След 31 декември 2018 г. се осъществява продажбата на телетата, като
примерната печалба е 50% от вложената сума. Ако договорът се продължи за срок
от целия програмен период 2016-2022 г. и по-нататък, то инвеститорът може да
стане съдружник и да вземе участие в закупуването на земя или други основни
средства за развитие на предприятието, при разпределение на печалбата. В чл. 3 е
уговорено, че договорът може да бъде прекратен при продължително постоянно
неизпълнение на задълженията на една от страните; по взаимно съгласие и във
връзка с форсмажорни обстоятелства.
Видно от приети като доказателства по делото разписки и преводно
нареждане, въззивникът е предоставил сумата от 24000,00 евро по сключения
договор от 19.02.2016 г.
По делото е приета като доказателство разписка, с която Ю. К. признава
получаването на 1000,00 евро от И. Г. до април 2017 г. с изплащане 100,00 евро на
месец.
С покана от 15.06.2021 г. въззивникът е поканил К. да заплати дължимото
възнаграждение по договор за инвестиция при сътрудничество и съвместна
дейност и по разписка от 02.02.2017 г., като в случай, че не изплати същите,
заявява, че счита договорите за прекратени.
От приети като доказателства по делото преводни нареждания се установява,
че К. е наредила към въззивника следните плащания: 200,00 лв.- на 13.07.2017 г., с
основание „прехвърляне на средства“; 200,00 лв.- на 07.08.2017 г., с основание
„прехвърляне на средства“; 500,00 лв.- на 28.12.2017 г., с основание „по договор“;
1000 лв.- на 25.04.2018 г., с основание „захранване на сметка“; 500 лв.- на
04.10.2018 г., с основание „захранване на сметка“.
От справки от Българска агенция по безопасност на храните се установява,
че К. стопанисва кравеферма в землището на гр. Петрич, както и че през 2016 г.,
през 2018 г. и през 2019 г. в кравефермата не са регистрирани новородени телета.
От заповеди на директора на ОДБХ и директора на БАБХ е видно, че през
2016 г. в района на гр. Петрич са били установени огнища на заразна болест
(нодуларен дерматит) по едрите преживни животни, поради което са били
предприети съответни противоепидемични мерки, сред които и забраната за
търговия с такъв вид животни. Разпоредено е започването от 28.04.2016 г. на
ваксинация на животните в животновъдните обекти, намиращи се в 20
4
километровите зони около огнищата с констатирани случаи на заболяването-
заразен нодуларен дерматит, както и е наредено принудително убиване на всички
едри преживни животни, болни от болестта заразен нодуларен дерматит и
контактните с тях животни в констатираните огнища на болестта.
В производството пред районния съд е назначена и приета съдебно-
счетоводна експертиза. В заключението вещото лице сочи, че размерът на
печалбата, уговорена в договора за инвестиция при сътрудничество и съвместна
дейност, която би следвало да се полага на ищеца за 2018 г., е 12 000 евро;
мораторната лихва върху последното вземане, начислена за периода от 28.02.2019
г. до 16.11.2021 г., е 3 110 евро; ако се приеме, че в разписката от 02.02.2017 г., на
която ищецът базира иска си по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, се съдържа уговорка за
изплащане на възнаградителна лихва от по 100 евро на месец, нейната величина, за
периода от 01.04.2017 г. до 31.12.2017 г., ще бъде 900 евро; мораторната лихва
върху заетата сума от 1 000 евро, начислена за периода от 31.12.2017 г. до
16.11.2021 г., възлиза на 376,65 евро.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.
По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата. Оспореното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, окръжната инстанция намира
следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правна квалификация чл. 361, ал. 1
ЗЗД, чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Неоснователни са възраженията по отношение правната квалификация на
исковете, тъй като сключеният между страните договор имал белезите на договор
за заем и договор с продължително периодично изпълнение.
В редица решения ВКС се е произнесъл, че на тълкуване подлежат неясните,
непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат
съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на
постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора
правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД,
за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите;
прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните договорни
уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от
договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора
и обективирана в съдържанието му воля на договарящите – решение №
81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г., ВКС, I т.о., решение № 26/26.04.2017 г. по
гр.д. № 50246/2016 г., ВКС, III г.о., решение № 89/17.07.2009 г. по т.д. № 523/2008
г., ВКС, I т.о. и др.
В настоящия казус дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на исковете е правилна. От съдържанието на уговорките в
сключения на 19.02.2016 г. договор, наименован договор за инвестиция при
сътрудничество и съвместна дейност следва, че предмет на договора е обединяване
на дейността на страните в областта на селското стопанство чрез закупуване на 24
5
броя крави и 24 броя телета, отглеждането им във ферма № 2850-0283 на
въззиваемата Ю. К. в град Петрич и продажба на отгледани телета с цел печалба.
Уговорено е, че въззивникът участва в дейността чрез инвестиция в размер от 24
000 евро, а ответницата – чрез осигуряване на паша, отглеждане, изхранване и
друга необходима грижа за кравите и телетата, предмет на договора, продажба на
отгледаните телета на съгласувана между страните цена (пазарна стойност, а при
гибел на животно - чрез продажба на месо или замяна с подобно животно).
Страните са декларирали намерения за сътрудничество в областта на селското
стопанство, като въззиваемата се е задължила да предостави печалба след
приспадане на разходите и данъците, като печалбата се дели по равно с
инвеститора.
Сключеният между страните договор за инвестиция при сътрудничество и
съвместна дейност е за гражданско дружество, който се урежда от разпоредбите на
чл. 357 и сл. ЗЗД. При договора за дружество страните не поемат помежду си
насрещни права и задължения, както при двустранните договори. Общата
стопанска цел определя еднаквостта и взаимността на съдържанието на правата и
задълженията на съдружниците. Различните форми на участие не обуславят
различно съдържание на правата и задълженията, тъй като съдружниците нямат
отделни цели и противоположни интереси в рамките на развиваната обща дейност
- решение № 78/17.06.2009 г. по т.д. № 756/2008 г. на ВКС, II т.о.
От ангажираните по делото доказателства се установява, че К. е изпълнила
задължението си по договора, като е закупила срещу инвестицията на въззивника
24 броя крави и 24 броя телета и започнала да ги отглежда във фермата й в град
Петрич. По делото е установено, че срещу разпространяването на зараза от
нодуларен дерматит по едрите преживни животни, със заповед на директора на
ОДБХ - Благоевград са забранени продажбата и придвижването на едри преживни
животни, отглеждани в животновъдни обекти на територията на няколко общини, в
т.ч. Петрич, с изключение на животните, предназначени за клане в месодобивни
предприятия на територията на Благоевградска област. Забранено е провеждането
на пазари и изложби на животни в същите общини, в т.ч. Община Петрич.
Разпоредено е от 28.04.2016 г. ваксиниране на животните в животновъдните
обекти, намиращи се в 20 километровите зони около огнищата с констатирани
случаи на заболяването- заразен нодуларен дерматит, както и убиване на всички
едри преживни животни, болни от болестта и на контактните с тях животни в
констатираните огнища на болестта.
Съгласно чл. 361, ал. 1 ЗЗД ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се
разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял. Недействителна е
уговорката за изключване на някои от съдружниците в участие в загубите или
печалбите (чл. 361, ал. 2 ЗЗД). В настоящия казус страните са уговорили, че К. се
задължава да предостави печалбата за 2016 г. – 2018 г. след приспадане на
разходите и данъците, първия път след 31.12.2018 г. и 2019 г. до края на февруари
не по-малко от 50 % от вложените пари, а после, по-нататък, всяка следваща година
по 50% от вложените пари. От страна на въззивника не са ангажирани
доказателства за реализирана печалба от дейността на дружеството. При отсъствие
на постигната и отчетена печалба за периода 2016 г. - 2018 г., договорната клауза за
предоставяне на печалба за същия период, съгласно императивното правило на чл.
361, ал. 2 ЗЗД е недействителна, целяща изключване участието на въззивника в
6
загубите на създаденото с процесния договор дружество. Съществуването на
различна уговорка, отклоняваща се от законовото правило на чл. 361, ал. 1 ЗЗД, на
която се основава исковата претенция, поради противоречието си с императивна
правна норма, не е в състояние да породи присъщите и целени с нея правни
последици- в тази насока решение от 16.10.2007 г. по т.д. № 322/2007 г. на ВКС, II
т.о.
Предвид изложеното, при отсъствие на валидно породено в тежест на
въззиваемата задължение по сключения между страните договор, в полза на
въззивника не е възникнало и претендираното от него вземане за печалба за 2018 г.
Неоснователни са и доводите за неправилност на извода на районния съд за
недоказаност на иска по чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Установено е по делото, че между страните е бил сключен договор за заем,
съгласно който въззивникът е предоставил на К. заем в размер на 1000 евро. От
страна на въззивника не е доказано, че по сключения договор за заем е било
постигнато съгласие за изплащане на възнаградителна лихва. Уговорката в
договора „с изплащане на 100 евро на месец“ не обективира постигнато съгласие за
изплащане на възнаградителна лихва.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и
законосъобразен, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се
потвърди, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на районния
съд.
Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 359/03.11.2023 г., постановено по гр.д. №
507/2022 г. по описа на РС- Петрич.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да
бъде обжалван в едномесечен срок, считано от връчването, пред Върховния
касационен съд, с касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд-Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7