№ 162
гр. Плевен, 19.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20214430201988 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 19-0938-001434/28.03.2019 г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М. В. В. ЕГН:
********** са наложени административни наказания, както следва:
на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение
по чл.25 ал.1 ЗДвП;
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1
т.3 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
1
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е „спазена
формата и реквизитите на закона“, без да излага конкретни съображения в
тази връзка. Наред с това счита, че наложените наказания са прекомерни и че
е изтекла предвидената в Закона давност за административнонаказателно
преследване. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното
постановление.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№201226/16.03.2019г. от страна на Н. З. ИВ. – мл.автоконтрольор при
ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля ВЛ. М. ТР., както и на
нарушителя М. В. В.. Съставен е за това, че на 16.03.2019г. около 20:42 часа в
гр.***, до бл.***, от южната страна на блока, с посока на движение от вх.Б
към вх.А, като водач на лек автомобил „***“ с рег.№***, извършва следното:
1.при маневра да влезе в ред паркирали автомобили, не се съобразява с
тяхното положение, вследствие на което удря паркиралия пред него, с
предната си част, в неговата лява страна /предна лява врата/ лек автомобил
„***“ с рег. №***, с водач С. Ант. Ант. ЕГН: **********, вследствие на което
реализира ПТП с материални щети по автомобилите – нарушение по чл.25
ал.1 ЗДвП; 2. след възникване на произшествието, не уведомява съответната
служба за контрол на МВР за него, оставя автомобила на
местопроизшествието и не остава на мястото му – нарушение по чл.123 ал.1
т.3 ЗДвП; отбелязано е, че В. е установен в 21:00 часа на 16.03.2019г., в дома
му; 3. не представя СУМПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; не
представя контролен талон към СУМПС – нарушение по чл.100 ал.1 т.1
ЗДвП; не представя СРМПС, част втора – нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.
При съставяне на АУАН нарушителят не е направил възражения, а само е
отбелязал, че има такива. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН е представил
подробно възражение, в което е изложил, че на процесната дата е паркирал
собствения си л.а., без какъвто и да било контакт с друго МПС, а едва по-
късно вечерта е бил извикан от пристигнали пред дома му полицейски
служители, които го „обвинили“, че е предизвикал ПТП с друг автомобил;
същевременно отбелязва, че по никой от двата автомобила не е имало щети,
но въпреки това е бил съставен Протокол за ПТП, който не отговаря на
истината; посочва, че не знае какво се е случило за времето след като е
паркирал собствения си л.а., но счита, че не е участник в ПТП, по смисъла на
2
ЗДвП.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушенията,
съответно – счел за неоснователни направените от нарушителя възражения.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М.
В. В. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както
следва: на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по
чл.25 ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123
ал.1 т.3 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по
чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по
чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.16 – 17 от делото/. Неоснователно се изтъква, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е „спазена
формата и реквизитите на закона“. Въпреки неконкретизираността на това
оплакване, следва да бъде отбелязано, че внимателното запознаване със
съставения АУАН и обжалваното НП, не разкрива подобни пороци. Наред с
това, сроковете по чл.34 ЗАНН се явяват спазени, а и считано от 16.03.2019г.,
до настоящия момент, не е изтекъл давностен срок по чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1
т.5 НК вр.чл.11 ЗАНН /Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд/ и следователно – неоснователни са съжденията на
жалбоподателя за изтичане на предвидената в Закона, давност.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните
правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Н. З.
ИВ., ВЛ. М. ТР., С. Ант. Ант., както и писмени доказателства /л.8 – 11, л.14,
л.31 от делото/. Показанията на свидетелите И., Т., А. са подробни,
последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за
проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране;
взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП,
3
фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и писмените материали по
делото, в т.ч. – изготвеният Протокол за ПТП №1740530/16.03.2019г. Не се
събраха никакви доказателствени материали в нейно опровержение, респ. в
подкрепа на направените от нарушителя възражения, че на процесната дата
жалбоподателят е паркирал собствения си л.а., без какъвто и да било контакт
с друго МПС и че по никой от двата автомобила не е имало щети. Напротив,
от приетия Протокол за ПТП №1740530/16.03.2019г. и от показанията на
свидетелите И., Т., А. се установява по убедителен начин, че не само е бил
налице контакт между предна част на управляван от М.В. л.а. „***“с рег.
№*** и предна лява врата на паркирания преди това на място, л.а. „***“ с рег.
№***, но и е била налице деформация по предна лява врата на л.а. „***“. В
този смисъл, оспорването на фактическата обстановка в АУАН/НП,
включително – отразените факти и обстоятелства в Протокол за ПТП
№1740530/16.03.2019г., е напълно неподкрепено от доказателствата по
делото. Отново следва да бъде изтъкнато, че Съдът намира за убедителни и
небудещи съмнения в добросъвестността при депозирането им, свидетелските
показания на Н. З. ИВ., ВЛ. М. ТР., С. Ант. Ант., поради което ги кредитира.
Поради това, Съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка за
доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още повече, че
презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че:
съобразно чл.25 ал.1 ЗДвП, „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.“ От изложеното дотук е видно, че при приетите по-горе
условия на време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил
задължението, произтичащо от така цитираната правна разпоредба, тъй
като преди предприемане на маневра по навлизане в ред паркирали
автомобили, преди нейното предприемане, не се убедил, че няма да
създаде опасност за другите участници в движението, не се е съобразил с
положението на вече паркиран л.а. „***“ и в крайна сметка – е причинил
ПТП с материални щети - и това нарушение се явява доказано по
несъмнен начин. Следва да бъде подчертано, че напълно несъстоятелно,
жалбоподателят оспорва качеството си на участник в ПТП, тъй като
съобразно легалната дефиниция на §6, т.27 от ДР на ЗДвП, „"Участник в
пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването
4
му.“. Поради това, правилно административнонаказващият орган е
наложил административно наказание на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1
т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/
лева. Нейният размер не подлежи на обсъждане, тъй като се касае за
абсолютно определена санкция, която е надлежно съобразена от
административнонаказващия орган;
съобразно чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП, „ Водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 3.
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а)
да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните
средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания“. От изложеното дотук е видно, че
при приетите по-горе условия на време, място, обстановка,
жалбоподателят не е изпълнил задълженията, произтичащи от така
цитираната правна разпоредба, тъй като непосредствено след
причиняване на процесното ПТП, самоволно се е отклонил от
местопроизшествието, а оттук – сам, по свое усмотрение, се е поставил в
невъзможност да изпълни което и да било от задълженията, предвидени
в чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП - и това нарушение се явява доказано по
несъмнен начин. Поради това, правилно административнонаказващият
орган е наложил кумулативно предвидените административни наказания
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец. Техният размер не подлежи на
обсъждане, тъй като са определени в самия законов минимум, предвиден
в административнонаказателната разпоредба;
съобразно чл.100 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП, „ Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи: 1. свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него; 2. свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява, и за тегленото от него ремарке“. От изложеното
дотук е видно, че при приетите по-горе условия на време, място,
обстановка, жалбоподателят не е изпълнил задълженията, произтичащи
от цитираните правни разпоредби, тъй като при извършената му
надлежна проверка от контролните органи, В. не е носел в себе си нито
издаденото му СУМПС, нито - контролния талон към СУМПС, нито -
5
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява. Следователно, трите нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 и т.2
ЗДвП, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, се явяват доказани по несъмнен начин и
правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане
на три административни наказания на основание чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП –
три глоби, всяка в размер на 10 /десет/ лева. Досежно техния размер,
видно е, че административнонаказващият орган правилно е съобразил
предвидената абсолютно определена санкция по чл.183 ал.1 т.1 ЗДвП,
поради което, размера на тези административни наказания, не следва да
бъде обсъждан.
Не на последно място, никое от нарушенията, за които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на М.В., не може да
бъде преценено като „маловажен“ случай, включително, при отчитане на
междувременно влезлите в сила изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./. Така, според §1 т.4 от ДР на ЗАНН, „" Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“. Не са налице доказателства, обуславящи извод, че някое
от обсъжданите пет нарушения на ЗДвП, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи, а дори са налице
доказателства в обратния смисъл - видно от представената справка за
нарушител от региона, налице са множество налагани административни
наказания спрямо М.В., за различни нарушения на ЗДвП; отделен е въпроса,
че извършването на множество /5/ нарушения на ЗДвП при процесната
обстановка, само по себе си разкрива незачитане на правилата за движение по
пътищата, т.е. противоправно поведение, което е принципно несъвместимо с
понятието „маловажен случай“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0938-
001434/28.03.2019 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, с което на М. В. В. ЕГН: ********** са наложени административни
6
наказания, както следва:
на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение
по чл.25 ал.1 ЗДвП;
на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1
т.3 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.1 ЗДвП;
на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1
т.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7