РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Перник, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500094 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
„Малинова долина“, ул.„Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано от
Р. И. М. – Т., чрез адв. П. В. В. от САК, със съдебен адрес: *** срещу решение
№ 119 от 07.10.2022 г., постановено по гр.д. № 3/2022 г., на Районен съд гр.
Радомир.
С решението си Районен съд гр.Радомир е отхвърлил обективно
съединените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК и чл.86,ал.1 от ЗЗД, предявени от ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
срещу Д. И. Г., ЕГН **********, ***, за признаване за установено по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество сумата
от 4500,00 лева, /частично от 12 654.42 лева/, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит по кредитни програми № *** от *** и
1
Анекс от ***, сумата от 500 лева /частично от 3518.07 лева, представляваща
договорна лихва за периода от *** до ***, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
09.11.2021 година до окончателното изплащане на сумата.
В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, е депозирана
въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, с която
обжалва първоинстанционното решението, като намира същото за
неправилно и недопустимо, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита за неправилни изводите до които е стигнал
районния и въз основа на които е постановил своя акт. Твърди, че при
сключване на договор за кредит, срокът за погасяването на цялото
задължение е предварително определен, като при настъпване на
изискуемостта на последната вноска – ***дина, настъпва изискуемостта и на
цялото задължение, от когато започва да тече общата пет годишна, а не три
годишна погасителна давност, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Въз основа на
тези доводи се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да
бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество
сумата от 4 500 лева, /частично от 12 654.42 лева/ представляваща главница
по Договор за потребителски кредит по кредитни програми № *** от *** и
Анекс от ***, сумата от 500 лева /частично от 3518.07 лева, представляваща
договорна лихва за периода от *** до ***, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
09.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски в хода
на заповедното, исковото и въззивното производство. Не се представят и не
се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Депозира списък
за разноски по чл.80 от ГПК, както следва: 100 лева – по заповедното
производство по ч.гр.д.№ 7/2021 година, на РС Радомир; 350 лева – разноски
по исковото производство по гр.д.№ № 3/2022 г., на Районен съд – Радомир и
100 лева - сторени въззивни разноски за държавна такса, заплатена по сметка
на ОС Перник.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д. И. Г., чрез особения представител на
въззиваемата страна – адвокат П. Й. е подала отговор на жалбата, в който
2
излага съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното
решение за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено и
съобразено със събраните доказателства по делото. Моли въззивната жалба да
бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решението да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Не претендира
присъждане на съдебни разноски.
За да постанови решението си в горния смисъл, Радомирският
районен съд е приел, че възражението за изтекла погасителна давност,
направено от ответницата се явява основателно досежно претендираните
главница и договорни лихви. Счел е, че в случая и относно главницата е
приложима разпоредбата на чл.111, б.“в“ ЗЗД, според която с изтичане на
тригодишна давност се погасяват задължения за периодични плащания и
лихви. Позовал се е на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 година, на
ВКС, постановено по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, където се дефинира понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" от Закона за
задълженията и договорите, като изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира
повече от един път в течение на определен срок, като е за повтарящо се
изпълнение, множеството престации се обединяват от това, че имат един и
същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
Районният съдия приема, че изискуемостта, забавата и давността за всяка
престация настъпват поотделно, тъй като се отнася до самостоятелни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, вземанията по договор за
потребителски кредит, при които има определена анюитетна вноска, също
съдържали изброените признаци на понятието, поради което счита, че също
представляват периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях
се прилага тригодишния погасителен давностен срок, който започвал да тече
от падежа на всяко едно задължение, описано в заключението на вещото лице
по изготвената и приета от съда ССчЕ, произтичащо от договора за
потребителски кредит и анекса към него. На основание чл.116, б.“б“ ГПК
давността се прекъсвала с предявяване на иск или възражение, а в случая - с
подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК пред районния съд -
09.11.2021 година.
В резултат на всичко изложено дотук, районният съдия приема, че след
3
като крайния срок за погасяване на цялото задължение бил *** и това е най-
късната дата, от която вземането следва да се смята изискуемо, тригодишният
срок по чл.111, б.“в“ ГПК изтичал на 25.02.2020 г., а след като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е
било подадено след тази дата – на 09.11.2021 година, предявеният
установителен иск за главницата и за договорните лихви се явявал изцяло
неоснователен и следвало да се отхвърли.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Радомирския районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението в обжалваната му
част се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 7 / 2021 година, по описа на
Радомирския районен съд, по което е била издаД. заповед за изпълнение №
379/10.11.2021 година, с която са присъдени изцяло исковите суми за
главница и лихви, в заявените части. В срок е постъпило възражение от
длъжника по чл.414 ГПК за недължимост на претендираните суми поради
настъпила погасителна давност, а заявителят в също в срок е предявил
исковата молба по чл.422 ГПК. Следователно са били налице положителните
процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били
налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото
погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по предявените искове.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
4
От съдържащите се в заповедното и исковото производство писмени
доказателства и от заключението на приетата от районния съд съдебно-
счетоводна експертиза, безспорно се установява, че въз основа на договор за
потребителски кредит по кредитни програми от ***дина от длъжника е била
усвоена сумата от 14000 лева - преведена по банкова сметка № *** на клиент
Д. И. Г. и 2 063,55 лева на *** по анекс № 1 от ***дина към Договор за
потребителски кредит по кредитни програми от *** или общо 16 063,55 лева.
Към 28.09.2012 г., по силата на договор за прехвърляне на парични
вземания между „СИБАНК ЕАД и ЕОС Матрикс ООД, на името на Д. И. Г.
остатъчния дълг по главница бил 12 654,42 лева, както и остатъчен дълг по
лихва в размер на сумата от 3 518,07 лева.
Размерът на задълженията по договор за потребителски кредит по
кредитни програми от *** на *** и анекс № 1 от *** към договор за
потребителски кредит по кредитни програми от *** към 07.07.2022 г. - датата
на предоставяне на данни от ищеца и към датата на експертизата е общо 17
120,38 лева, като от тях 12 654,42 лева - главница и 4465,96 лева - договорна
/възнаградителна/ лихва по молба от 31.05.2022 година.
По договор за потребителски кредит по кредитни програми от *** на ***
и анекс № 1 от *** към договор за потребителски кредит по кредитни
програми от ***дина, усвоеният от Д. И. Г. кредит възлиза общо в размер на
16 063,55 лева.
Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред PC Радомир -
09.11.2021 година непогасената главница била общо 17120,38 лева, като от
тях: 12 654,42 лева – главница и 4 465,96 лева - договорна /възнаградителна/
лихва.
За периода от първоначалното усвояване на кредита на ***, до датата на
предоставяне на данни от ищеца - 07.07.2022 г., кредитополучателят е платил
общо 7 273,98 лева, с които са погасени задължения, подробно описани в
таблица № 1, както следва: 3 409,13 лева главница, 3 641,48 лева договорна
/възнаградителна/ лихва, 13,37 лева лихва за забава в плащанията, 210,00 лева
такси по обслужване на кредита.
В случая ищецът претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че в негова полза съществува вземане против
ответника в определен размер, включващ изискуеми главница и догооворни
лихви за забава, за неизпълнение на парично задължение по Договор за
банков потребителки кредит на физическо лице /по Закона за потребителския
кредит/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението пред съда до окончателното изплащане. Сочи, че не е налице
5
изтекла погасителна давност, с оглед на своевременно направеното
правопогасяващо възражение от длъжника, тъй като вземането за главница се
погасява с петгодишна давност, която тече от падежа на договора, а именно -
25.02.2017 година, както и това, че не е налице предсрочна изискуемост на
кредита. Посочва съдебна практика за горното и относно това, че
изплащането на кредита на вноски не ги превръща в периодични плащания, а
кредитът остава неделимо вземане, за което кредиторът се съгласява да му
бъде изплатено на части.
Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД, че давността
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Спорният момент между
страните е дали вземането по главницата касае единно задължение /неделимо
плащане/, чието изпълнение е разсрочено по определен от страните по
договора погасителен план, което обуславя извода, че давността започва да
тече от настъпването на изискуемостта на цялото вземане, който момент се
сочи, че е изтичането на срока на договора, при липса на предсрочна
изискуемост, или че давностният срок следва да се брои от датите на падежа
на всяка погасителна вноска по кредита.
Налице е практика на ВКС, която следва да бъде съобразена, а именно
Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о., ГК и
Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК. В
тези решения се приема, че при договор за банков кредит, който по същество
е и договор за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на
заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора. Приложим е
общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Към тази практика
следва да бъдат отнесена и тази, изложена в определение № 35 от 15.01.2016
г., по т. д. № 362/2015 г., II т.о., ТК на ВКС.
Съществуващото противоречие следва да се счита за безспорно
преодоляно според решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г.,
по т. д. № 5/2019 г., на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава
практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично задължение, което
по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при
уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се
касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се,
6
че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и
въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент
от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или
продължително действие, през всеки период от време и двете страни по
правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни
задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното - при уговорка за
разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение, престира
само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по
себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Ето
защо при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено
на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не
стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания.
Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването
му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от
който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за
договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за
който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Предвид гореизложеното и във връзка с възраженията на ответника, съдът
приема, че в конкретният случай договарянето на връщането на сумата да
стане на погасителни вноски на определени дати, не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна
на длъжника на части, което обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.
По делото не се спори, че по договора не е налице предсрочна
изискуемост, което обосновава извода, че в случая намира приложение чл.84,
ал.1 от ЗЗД, тъй като се касае за изискуеми вземания, които не са платени до
датата на падежа - 25.02.2017 година.
Предвид гореизложеното, съдът приема исковата претенция, в частта за
претендираната главница за основателна и несъмнено установена от
заключението на съдебно счетоводната експертиза по делото, кредитирана от
7
съда. По изложените съображения съдът намира направеното възражение от
длъжника за настъпила тригодишна погасителна давност относно
претендиранаата и дължима сума за главницата за неоснователно. За него е
относима петгодишна погасителна давност, която не е настъпила към
момента на депозиране на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред
районния съд.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен иска за претендирана главница в размер на сумата
от 4500,00 лева, /частично от 12 654.42 лева/, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит по кредитни програми № *** от *** и
Анекс от *** година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 09.11.2021 година, до
окончателното изплащане на сумата, и исковата претенция да бъде уважена за
тях.
Решението на районния съд следва да бъде потвърдено в частта, с която е
отхвърлен иска за заплащането на сумата от 500,00 лева /частично от 3518.07
лева/, представляваща договорна лихва за периода от *** до ***дина, като
погасено по давност. Заявителното производство по чл.410 от ГПК е било
предявено на 09.11.2021 година, а тригодишният срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД
е изтекъл на 25.02.2020 г., поради което предявеният установителен иск в
частта за така претендираните лихви се явява неоснователен.
По разноските:
С оглед волята на страните и изхода на делото, на осн.чл.78, ал.1 от
ГПК, Д. И. Г. следва да бъде осъдена да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
съразмерно с уважената част от исковите претенции следните сумите, както
следва:
- 90,00 лева – разноски по заявителното производство пред районния
съд;
- 315,00 лева – разноски по исковото производство пред РС Радомир;
- 90,00 лева – разноски по въззивното производство пред ОС Перник.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 119 от 07.10.2022 г., постановено по гр.д. №
3/2022 г., на Районен съд гр. Радомир В ЧАСТТА, с което е отхвърлен като
неоснователен предявения иск, с правно основание чл.422 от ГПК – за
признаване за установено съществуването на вземането на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД спрямо Д. И. Г., ЕГН **********, ***, в размер на сумата от 4500,00
лева, /частично от 12 654.42 лева/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит по кредитни програми № *** от *** и Анекс от ***
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда - 09.11.2021 година, до окончателното
изплащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, с правно основание чл.422 от
ГПК съществуване на вземането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД спрямо Д. И. Г.,
ЕГН **********, ***, в размер на сумата от 4500,00 лева, /частично от
12 654.42 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит по кредитни програми № *** от *** и Анекс от *** година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда - 09.11.2021 година, до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119 от 07.10.2022 г., постановено по
гр.д. № 3/2022 г., на Районен съд гр. Радомир в частта, с която е отхвърлен
като неоснователен предявения иск, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД от
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Д. И. Г., че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 500,00 лева /частично от 3518.07 лева/, представляваща
договорна лихва за периода от *** до 25.02.2017 година.
ОСЪЖДА Д. И. Г. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумите,
както следва:
- 90,00 лева – разноски по заявителното производство пред районния
съд;
- 315,00 лева – разноски по исковото производство пред РС Радомир;
- 90,00 лева – разноски по въззивното производство пред ОС Перник.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10