РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Бургас , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Вяра И. Камбурова Въззивно гражданско дело
№ 20212100500499 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба вх.№1110/02.02.2021г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова
подадена от М. Д. Ч. от гр.Карнобат, ул.“Гр.Гроздев“ №11, длъжник по изп.д.№783 по описа
на ЧСИ, чрез пълномощника адв. Димитринка Вълева, съдебен адрес гр.Карнобат,
ул.“Георги Димитров“ №6, против Постановление за отказа за прекратяване на
изпълнителното производство от 20.11.2002г. по изп.д.№783/2011 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
С обжалваното постановление ЧСИ Иванка Миндова е отказала прекратяването
на изп.д.№783/2011 на основание чл.433, ал.1т.8 ГПК.
С жалбата се изразява недоволство от посочения акт като се излагат доводи, че
съдебният изпълнител неправилно е преценил действията предприети по изпълнителното
дело като се посочва, че през март 2012г. е наложен запор на банкова, на 06.07.2012г. е
наложена възбрана върху недвижим имот, м.03.2012 до м.12.2013г. са постъпвали суми,
заплатени доброволно от длъжника, като следващото изпълнително действие налагане на
запор на банкова сметка е през м.10.2019г. Счита, че за периода от 01.01.204г. до м.10.2019г.
са изтекли повече от две години и е настъпила перемпция. Позовава се на разясненията
дадени в т.10 от ТР№2/2013 на ОСГТК на ВКС. Моли да бъде отменен обжалвания акт на
ЧСИ.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК взискателят „ВиК“ ЕАД, чрез пълномощника юрк
1
Златева е подал писмено възражение, с което изразява становище за неоснователност
предвид липсата на предпоставките по чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Иванка Миндова излага хронология на
извършените по делото изпълнителни действия. Счита жалбата за неоснователна. Изпраща
копие на изп.д.№783/2011.
Съобразно нормата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи изпълнителното прекратяването на
принудителното изпълнение. Жалбата, с която е сезиран съда е подадена от длъжник в
посочената хипотеза, в предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК срок, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
Изпълнителното производството е образувано по молба на „ВиК“ ЕАД въз основа
на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист от 04.07.2011г. по ч.гр.д.№545/2011 по
описа на РС-Карнобат срещу М. Д. Ч. за сумата от 389,93 лв, неизплатени фактури за
ползвани ВИК услуги, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
молбата-26.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 125 лв.-
разноски по делото. С молбата е възложено на ЧСИ проучване на имущественото състояние
на длъжника.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена лично на
29.11.2011г. През м.март 2012г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника.
Наложен е възбрана върху недвижим имот на длъжника на 06.07.2012г. Насрочен е опис на
движими вещи в дома на длъжника на 28.07.2014г. по молба на взсикателя. Присъединено е
вземане на взискателя по изпълнителен лист от 27.05.2016г. по молба на същия от
26.01.2016г. Отново по молба на взискателя от 26.01.2016г. е насрочен опис на движими
вещи в дома на длъжника на 27.05.2016г. На 22.01.2018 г. е депозирана молба от взискателя
за опис на възбранения недвижим имот, собственост на длъжника. Наложен е запор върху
банкова сметка на длъжника в „ПИБ“ АД през м.10.2019г. Видно от отбелязванията върху
изпълнителния лист в периода м.03.2012г-м.12.2013г. са постъпвали доброволни плащания
от длъжнка.
Обжалваното постановление е постановено по повод депозирана на 02.11.2020г.
молба от длъжника, чрез пълномощника адв.Вълева с искане за прекратяване на основание
чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В доктрината и съдебна практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по
2
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. В този смисъл са дадените задължителни разяснения в т.8 на ТР
№2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК.
В конкретния случай не може да се приеме, че е настъпила перемпция. Давността
се прекъсва с предприемане на кое да е изпълнителното действие в рамките на
изпълнителния способ. В случая предприемането е било както на основание възлагане на
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, обективирано в молбата за
образуване на изпълнителното производство, така и с нарочни молби, подадени от
взискателя– от 27.02.2014г., от 19.02.2015г., 26.01.2016г., 22.01.2018г., а изпълнително дело
е образувано на 28.10.2011г. С молбите е поискано извършване на конкретни действия,
които са извършени от ЧСИ. Впоследствие е установена банкова сметка, върху която е
наложен запор. Както е посочено в цитираното ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС,
ОСГТК, т.10, ишецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните
такси и разноски за извършване на изпълнителни действия, изграждащия посочения от него
изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи. В случая взискателят не е бездействал в
продължение на две години, поради което не е настъпила перемпция.
Гореизложеното обосновава извод за законосъобразност на отказа на ЧСИ да
прекрати същото на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№1110/02.02.2021г. по описа на ЧСИ
Иванка Миндова подадена от М. Д. Ч. от гр.Карнобат, ул.“Гр.Гроздев“ №11, длъжник по
изп.д.№783 по описа на ЧСИ, чрез пълномощника адв. Димитринка Вълева, съдебен адрес
гр.Карнобат, ул.“Георги Димитров“ №6, против Постановление за отказа за прекратяване на
изпълнителното производство от 20.11.2002г. по изп.д.№783/2011 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4