Решение по дело №940/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 42

гр. Самоков, 14.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ  

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 940 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

М.Б.Ц. *** е предявил следните искове:

- срещу Н.М.Ф., А.Ф.Ф. и Ф.А.Ф.,*** – иск за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 03.05.2011 г. между Н. и А. Ф. от една страна и Ф.Ф. – от друга страна с нотариален акт № 5., т. Іа, д. № 52/2011 г. на нотариус М. Хаджиангелова, с район на действие РС – Самоков, в частта му, имаща за предмет прехвърляне на 1/4 идеална част от правото на собственост върху застроен поземлен имот, идентичен с УПИ – парцел ІХ-6. в кв. 4 по застроителния и регулационен план на село Я., Община Самоков от 1979 г., целия с урегулирана площ по скица – 708 кв. м., при уредени сметки по регулация, а съгласно стар нотариален акт – целия с площ 720 кв. м., при граници и съседи по скица: улица и поземлени имоти, идентични с парцели Х, ХІ, VІ, VІІ и VІІІ, всички в квартал 4 по плана на селото и на 1/2 идеална част от правото на собственост върху цялата двуетажна масивна вилна сграда – югоизточен близнак, с РЗП в размер 73,82 кв. м., състояща се от мазета, един жилищен етаж и един жилищен полуетаж;

и

- срещу  Н.М.Ф., А.Ф.Ф. и Я.А.Ф.,*** – иск за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за дарение на недвижим имот, сключен между Н. и А. Ф. от една страна и Я.Ф. – от друга, на 03.05.2011 г. с нотариален акт № 56, т. Іа, д. № 53/2011 г. на нотариус М. Хаджиангелова, с район на действие РС – Самоков, в частта му, имаща за предмет прехвърляне на 1/4 идеална част от правото на собственост върху застроен поземлен имот, идентичен с УПИ – парцел ІХ-6. в кв. 4 по застроителния и регулационен план на село Я., Община Самоков от 1979 г., целия с урегулирана площ по скица – 708 кв. м., при уредени сметки по регулация, а съгласно стар нотариален акт – целия с площ 720 кв. м., при граници и съседи по скица: улица и поземлени имоти, идентични с парцели Х, ХІ, VІ, VІІ и VІІІ, всички в квартал 4 по плана на селото и на 1/2 идеална част от правото на собственост върху цялата двуетажна масивна вилна сграда – северозападен близнак, с РЗП в размер 73,82 кв. м., състояща се от мазета, един жилищен етаж и един жилищен полуетаж.

Твърди се в исковата молба, че ищецът М.Ц. е кредитор на ответника А.Ф. по договор за заем, сключен между тях на 26.06.2008 г. Ищецът предявил срещу ответника иск за изпълнение на вземанията си по договора, по който било образувано гр. д. № 49688/2010 г. по описа на Районен съд – София, 37-ми състав. Въз основа на влязлото в сила решение по делото в полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист, по силата на който ответникът следвало да му заплати на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата 10000 евро на основание договора за заем от горепосочената дата, ведно със законната лихва за забава от 14.10.2010 г. до окончателното плащане, сумата 1997,52 евро, представляваща изтекли лихви от 30.12.2018 г. до 13.10.2010 г., както и сумата 1534,02 лв., представляващи разноски по делото. За принудително изпълнение на тези вземания било образувано изпълнително производство по изп. д. № 20138380400686 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие съдебния район на Софийския градски съд. С процесните договори за дарение, сключени на 03.05.2011 г., ищецът, като кредитор на ответника А.Ф., бил увреден, тъй като се намалила възможността му да се удовлетвори принудително от имуществото на този ответник. Последният знаел за увреждането, а с оглед естеството на процесните договори и предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, в исковата молба се излагат доводи за приложение на презумпцията за знание за увреждането у всеки от приобретателите по тях, а именно – у ответника Ф.Ф. и у ответника Я.Ф..

В сроковете по чл. 131 от ГПК всички ответници са представили отговори на исковата молба.

Макар да са представили отделни отговори на исковата молба, ответниците А.Ф. и Н.Ф. са оспорили исковете със съображения, чието съдържание позволява те да бъдат обобщени. Тези двама ответници са възразили за погасяване на предявения иск по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД. Изтъкват, че процесните договори за дарение не увреждат ищеца, тъй като той се удовлетворява за вземанията си в рамките на образуваното изпълнително производство. Твърдят, че тези договори само привидно били договори за дарение, а по своето действително естество те били договори за продажба, за което между страните по тях било съставено обратно писмо или т. нар. „контра летър”. Отделно от това ответницата Н.Ф. изтъква и възражения, че тя не е длъжник на ищеца, което обосновава доводите й за недопустимост и неоснователност на иска срещу нея и на това основание.

Ответниците Я.Ф. и Ф.Ф. също са представили отделни отговори на исковата молба с почти идентично в основните им части съдържание. В тях те също са направили възражение за погасяване на исковете по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, както и че ищецът не е увреден от сключването на процесните договори предвид удовлетворяването му по изпълнителното дело. Също така са изложени твърдения, че тези договори привидно са договори за дарение, а по своето действително естество представляват договори за продажба, като в тази връзка между страните по тях било съставено обратно писмо. Поради изтъкнатия възмезден в действителност характер на договорите тези ответници твърдят, че сключването им не е увредило ищеца чрез намаляване на имуществото на неговия длъжник – ответника А.Ф., както и че те не са знаели за такова увреждане. Ответникът Я.Ф. излага и съображения за причината за съставянето на обратното писмо, а именно – лошите му отношения със съпругата му, с която понастоящем бракът бил прекратен.

Всички ответници са изтъкнали в отговорите на исковата молба и обстоятелството, че с нотариален акт № 168, т. 1, рег. № 2447, д. № 160/2015 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова, с район на действие РС – Самоков на 08.07.2015 г. бил сключен договор за продажба, с който ответникът Ф.Ф. продал на ответника Я.Ф. придобитата през 2011 г. с един от процесните договори 1/2 идеална част от поземления имот и цялата построена в имота двуетажна масивна вилна сграда, представляваща югоизточен близнак с РЗП 73,82 кв. м. Наред с това ответниците Ф.Ф. и Я.Ф. са изложили в своите отговори на исковата молба и доводи, че на това основание последният е добросъвестен приобретател на имота, който черпи правата си от горепосочения нотариален акт, вписан преди вписването на исковата молба на ищеца. Всички тези обстоятелства и доводи са неотносими към предмета на делото и затова не са докладвани по реда на чл. 146, ал. 1 от ГПК, тъй като те се отнасят не до допустимостта и основателността на исковете, а касаят въпроси относно регламентираното в чл. 135, ал. 1, изр. трето от ЗЗД действие на съдебното решение, с което евентуално исковете биха били уважени чрез обявяване на недействителност на процесните договори, спрямо приобретателя по нотариалния акт от 2015 г. Както от редакцията на чл. 135, ал. 1, изр. трето от ЗЗД, така и предвид естеството на „Павловия” иск, следва, че кредиторът не може да предяви такъв иск с предмет – обявяване на относителна спрямо него недействителност на последваща сделка между съконтрахента на неговия длъжник и трето лице (такъв не е и предявен в настоящия случай), а може в съответствие с чл. 226, ал. 3 от ГПК да противопостави решението по уважения такъв иск срещу длъжника и неговия съконтрахент – на третото лице, придобило правата си след вписване на исковата молба по този иск.

Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. Венцислав Милушев, който заявява, че поддържа исковете.

Ответниците А.Ф. и Н.Ф. се представляват от пълномощника им адв. Иванка Нишева, а ответниците Ф.Ф. и Я.Ф. се представляват от пълномощника им адв. Весела Стоичкова. Пълномощниците на ответниците заявяват, че поддържат становищата по исковете, изразени с представените отговори на исковата молба.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими, но неоснователни.

Срещу ответницата Н.М.Ф. исковете са неоснователни, защото ищецът няма материално-правна легитимация като неин кредитор. Изхождайки от принципните положения, че процесните договори за дарение, дори и да увреждат кредитора, запазват своята валидност; че със сключване на всеки от тях съпружеската имуществена общност върху прехвърленото право на собственост е прекратена, както и че относителна недействителност може да бъде обявена само на действия на длъжника, които увреждат кредитора, то разпорежданията на съпругата-недлъжник Н.Ф. с част от имотите не могат да бъдат обявени за относително недействителни по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. Затова за личен дълг на съпруга А.Ф.Ф. разпоредителните сделки с имоти, притежавани от него в СИО с Н.М.Ф., могат да бъдат обявени за относително недействителни спрямо ищеца М.Б.Ц. по реда на чл. 135 от ЗЗД само за 1/2 идеална част от прехвърленото право на собственост върху имотите, т. е. с частта от имотите, с която той се е разпоредил (в т. см. т. 1 от съобразителната част и от диспозитива на ТР № 5/2013 от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Впрочем, исковете са предявени до размера на тази 1/2 идеална част, но неоснователно са насочени и срещу ответницата Н.М.Ф., като участието й при сключване на договорите не е достатъчно за материално-правната й легитимация.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е носител на вземания срещу ответника А.Ф.Ф., произтичащи от сключен между тях на 26.06.2008 г. договор за заем и съдебно установени с влязло в сила решение по гр. д. № 49688/2010 г. по описа на Районен съд – София, 37-ми състав. Въз основа на влязлото в сила решение по това дело в полза на ищеца на 07.01.2013 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който ответникът следвало да му заплати на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата 10000 евро на основание договора за заем от 26.06.2008 г., ведно със законната лихва за забава от 14.10.2010 г. до окончателното плащане, сумата 1997,52 евро, представляваща изтекли лихви от 30.12.2018 г. до 13.10.2010 г., както и сумата 1534,02 лв., представляващи разноски по делото, дължими на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. За принудително изпълнение на тези вземания било образувано изпълнително производство по изп. д. № 20138380400686 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, с район на действие съдебния район на Софийския градски съд. Не е спорно, че към датата на приключване на устните състезания горепосочените вземания на ищеца не са изцяло погасени. Процесните договори за дарение са сключени след възникване на горепосочените вземания на ищеца и го увреждат, тъй като с тях неговият длъжник – ответникът А.Ф.Ф. се е разпоредил безвъзмездно със свои имуществени права и е съзнавал, че намалявайки по този начин актива на своето имущество, затруднява възможността на ищеца да удовлетвори вземанията си.

Възражението на ответниците за относителна симулативност на процесните договори за дарение като прикриващи действителни договори за продажба е неоснователно, тъй като само по себе си то не е от естество да обоснове изход на делото в тяхна полза. Представеният документ от 04.05.2011 г., наименован „контра летър” (т. е. обратно писмо) е с установена от експертно заключение автентичност и потвърдена от официални документи достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК (предвид смъртта на подписалия го като свидетел Н.Т. на 17.12.2013 г.), поради което с оглед неговото съдържание може да обоснове приложимост на правилата за договора за продажба в отношенията между страните по процесните договори. Ищецът обаче е трето лице – кредитор на един от прехвърлителите по тези договори и към момента на предявяване на иска е добросъвестен, т. е. не е знаел за прикритото съглашение, релевирано от ответниците едва с отговорите на исковата молба в настоящото производство. Поради това на него не могат да се противопоставят последиците от възмездност на имуществените разпореждания – предмет на тези договори, визирани в чл. 135, ал. 1 и 2 от ЗЗД, а именно: изискване за знание у третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането и възможност за оборване на установената в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД презумпция за знание у това трето лице за увреждането (предвид наличната в конкретния случай родствена връзка по права линия между прехвърлителя А.Ф. и приобретателите Ф.Ф. и Я.Ф. по съответните процесни договори). Макар и да не се отнасят конкретно до настоящата материално-правна хипотеза, разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и 3 от ЗЗД установяват общ принцип за защита на третите добросъвестни лица от привидността, чието приложение няма основание да се отрече и за кредитора на прехвърлителя по привиден договор в случай като конкретния, в който до вписване на исковата молба по настоящото дело привидността не е разкрита по никакъв начин. Противното би означавало на произвола на волята на страните по атакувани с отменителен иск сделки, по тяхно възражение след вписване на исковата молба, да се приемат като противопоставими на кредитора всякакви скрити съглашения, в които последният не е участвал, установяващи характер на сделките, различен от външно изявения, а това категорично не е смисъла на закона и съдът в настоящия си състав счита, че то би засегнало съществено сигурността на гражданския оборот.

Основателни са обаче възраженията на ответниците, че предявените искове са погасени по давност.

Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е по общо разбиране на правната теория (в т. см. „Облигационно право – Обща част”, Ангел Калайджиев, издателство „Сиби” 2002 г., стр. 515, както и „Облигационно право, Част Първа - Общо учение за облигацията”, проф. Иван Апостолов, фототипно издание на Издателство на Българска академия на науките, 1990 г., стр. 493-494) и на съдебната практика (вж. цитираните по-долу решения на ВКС) конститутивен иск, с който се упражнява преобразуващо право. Наред с това искът е облигационен, а не вещен (вж. мотивната част към т. 1 от Тълкувателно решение № 5/2013 от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Поради тези свои характеристики той се погасява по давност и с оглед общото правило на чл. 110 от ЗЗД срокът на тази давност е петгодишен. Този срок започва да тече от извършване на действието, което уврежда кредитора – в случая от сключване на процесните договори за дарение. От този момент за кредитора възниква право да иска обявяване на това действие за относително недействително спрямо него, предявявайки иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД и от същия момент „вземането” му, разбирано в широк смисъл като субективно право, установено с тази разпоредба, става изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и поставя началото на погасителната давност (в този смисъл вж. решение № 292/14.07.2011 г. по гр. д. № 1220/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 147/25.07.2016 г. по гр. д. № 645/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

Процесните договори са сключени на 03.05.2011 г., а исковете са предявени на 24.08.2018 г., т. е. след изтичане на 5 години от сключване на договорите, без ищецът да твърди и доказва основания за спиране или прекъсване на погасителната давност да упражняване на предявените в настоящото производство негови преобразуващи субективни граждански права – предмет на предявените искове. Поради това исковете на М.Ц. срещу А.Ф., Ф.Ф. и Я.Ф. са неоснователни като погасени по давност и следва да бъдат изцяло отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направените от ответниците искания за присъждане на разноски, ищецът следва да заплати на всеки от ответниците по 800 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представените договори за правна защита и съдействие, приложени към съответните отговори на исковата молба. Претенцията на ответниците Н.Ф. и А.Ф. за присъждане на още 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение на пълномощника им за осъществяване на процесуално представителство след второто съдебно заседание, както и аналогичната по основание и размер претенция на ответника Ф.Ф., са недоказани. Основанието за заплащане на такова допълнително адвокатско възнаграждение също е договорно, а на бланката за договор за правна защита и съдействие, сочеща плащането му от ответниците Н.Ф. и А.Ф. и представена към списъка за разноските им, липсват подписите на тези ответници. Що се касае до аналогичната претенция на ответника Ф.Ф., представеното допълнение към договора за правна защита и съдействие е изобщо неподписано.  

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от М.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „З... Б-.”, бл. 10, вх. Б, ап. 93, срещу Н.М.Ф., ЕГН **********, А.Ф.Ф., ЕГН **********, двамата с адрес *** и Ф.А.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на недействителност по отношение на М.Б.Ц. на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 03.05.2011 г. между А.Ф.Ф. и Н.М.Ф. – от една страна и Ф.А.Ф. – от друга страна с нотариален акт № 5., т. Іа, д. № 52/2011 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова, с район на действие съдебния район на Районен съд - Самоков, в частта му, имаща за предмет 1/4 идеална част от правото на собственост върху застроен поземлен имот, идентичен с УПИ – парцел ІХ-6. в кв. 4 по застроителния и регулационен план на село Я., Община Самоков от 1979 г., целия с урегулирана площ по скица – 708 кв. м., при уредени сметки по регулация, а съгласно стар нотариален акт – целия с площ 720 кв. м., при граници и съседи по скица: улица и поземлени имоти, идентични с парцели Х, ХІ, VІ, VІІ и VІІІ, всички в квартал 4 по плана на селото и 1/2 идеална част от правото на собственост върху цялата двуетажна масивна вилна сграда – югоизточен близнак, с РЗП в размер 73,82 кв. м., състояща се от мазета, един жилищен етаж и един жилищен полуетаж.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от М.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „З... Б-.”, бл. 10, вх. Б, ап. 93 срещу Н.М.Ф., ЕГН **********, А.Ф.Ф., ЕГН **********, двамата с адрес *** и Я.А.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за обявяване на недействителност по отношение на М.Б.Ц. на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 03.05.2011 г. между А.Ф.Ф. и Н.М.Ф. – от една страна и Я.А.Ф. – от друга страна с нотариален акт № 56, т. Іа, д. № 53/2011 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова, с район на действие съдебния район на Районен съд – Самоков, в частта му, имаща за предмет 1/4 идеална част от правото на собственост върху застроен поземлен имот, идентичен с УПИ – парцел ІХ-6. в кв. 4 по застроителния и регулационен план на село Я., Община Самоков от 1979 г., целия с урегулирана площ по скица – 708 кв. м., при уредени сметки по регулация, а съгласно стар нотариален акт – целият с площ 720 кв. м., при граници и съседи по скица: улица и поземлени имоти, идентични с парцели Х, ХІ, VІ, VІІ и VІІІ, всички в квартал 4 по плана на селото и 1/2 идеална част правото на собственост върху цялата двуетажна масивна вилна сграда – северозападен близнак, с РЗП в размер 73,82 кв. м., състояща се от мазета, един жилищен етаж и един жилищен полуетаж.

ОСЪЖДА М.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „З... Б-.”, бл. 10, вх. Б, ап. 93, да заплати на Н.М.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 800 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА М.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „З... Б-.”, бл. 10, вх. Б, ап. 93, да заплати на А.Ф.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 800 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА М.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „З... Б-.”, бл. 10, вх. Б, ап. 93, да заплати на Ф.А.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 800 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА М.Б.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „З... Б-.”, бл. 10, вх. Б, ап. 93, да заплати на Я.А.Ф., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 800 лв. за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: