№ 260034
гр.Дулово, 31.05.2021 г.
Районен съд –
Дулово, граждански състав, в публично съдебно заседание на първи декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател :
Емил Николаев
при секретаря
Росица Радева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 317/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по субективно
съединени искове за делба, с правна квалификация чл.34, ал.1 от ЗС и се движи
по реда на чл.341 и сл. от ГПК. Намира се във втора фаза – по извършване на
делбата.
След като
разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените
искания и събраните доказателства, съдът установи следното :
С влязло в сила
Решение № 242/23.12.2019 г. /поправено в частта за квотите, касаещи
поделяемостта на полумасивна жилищна сграда с Решение № 34/04.03.2020 г./,
постановено по делото, е допусната съдебна делба между страните Б.Й.Б., с ЕГН **********,
Н.Б.Х., с ЕГН **********, Е.Р.С., с ЕГН **********,
и В.Р.Ю., с ЕГН **********, при съответни квоти от правото на собственост върху
следните недвижими имоти:
1. Дворно място
с площ от 1 260 кв. м. /хиляда двеста и шестдесет квадратни метра/, от които
придаваеми по регулация към парцела – 190 кв. м. сметките за които не са уредени, съставляващо
по регулационния план на с.Овен, общ.Дулово, обл.Силистра от 1954 г. УПИ ***/***/
в кв.12 /дванадесети/ при граници: улица, УПИ с №№ X -***, XIII-***, XI-***, и улицаа; и
2. ПОЛУМАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 75 кв. м. /седемдесет и пет квадратни
метра/ с мазе от 16 кв. м. /шестнадесет квадратни метра/, построена в УПИ ***/***/
в кв.12 /дванадесети/ по регулационния план на с. Овен, общ.Дулово, обл. Силистра,
от 1954 г.
В първото по
делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата, проведено на 16.07.2020 г., ищецът предявява по реда на по чл. 346 от ГПК искания по сметките срещу ответника Н.Б.Х., свързани с делбената общност, а
именно - заплащане на наем за стопанската 2016/2017 г. и за стопанската
2017/2018 г. в общ размер от 200 лева, както и сумата от 600 лв. представляваща
равностойността на липсващата в полумасивната жилищна сграда покъщнина.
В хода по
същество ищецът чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа искането
си по чл. 349, ал.2 от ГПК за възлагане на допуснатите до делба дворно място и
полумасивна жилищна сграда, ако са налице условията за това. Прави искане в
случай, че не са налице предпоставките по чл. 349, ал.2 от ГПК, допуснатите до
делба недвижими имоти да бъдат изнесени на публична продан.
Ответниците не
изразяват становище относно това как да бъде приключена делбата и по
направеното от ищеца искане за възлагане.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства от
фактическа и правна страна, достигна до следното:
Съдебна делба е
допусната върху реално неподеляеми дворно място и полумасивна жилищна сграда, тъй като в тях не могат да
бъдат обособени съответни дялове в самостоятелни обекти без значителни
преустройства и неудобства, по-големи от обикновените, по смисъла на чл.203,
ал.1 от ЗУТ. Макар да е направено искане за реално поделяне на имота, то това е
невъзможно с оглед становището на вещото лице, че за всеки един от четиримата
съделители не могат да се обособят
самостоятелни реални дялове.
Съдът намира
възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК на съделителя Б.Й. Б.за
неоснователна. Същата следва да бъде отхвърлена по следните съображения:
Възлагане по
реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се извърши при наличието на две кумулативно
определени условия. На първо място, допуснатият до делба недвижим имот следва
да представлява жилище и съделителят да е живял в него при откриване на
наследството и на второ място, съделителят да не притежава друго жилище. В
конкретния случай по категоричен начин се установи, че съделителят Б.Й.Б. не е
живял в процесния имот към момента на откриване на наследството, като в
настоящото производство не бяха ангажирани и предоставени, каквито и да било
доказателства, че това жилище се явява единствено такова за него и че същият не
притежава друго. В тази насока следва де се отчете и обстоятелството, че
производството по конкретното дело продължава повече от 3 години и съделителят Б.
е имал предостатъчно време и процесуални възможности да ангажира необходими
доказателства в тази насока. От заявения по делото адрес става ясно, че същият
е с постоянен адрес ***, а от свидетелските показания става ясно, че настоящият
му адрес е в Република Турция, където е и обичайното му местопребиваване.
Следователно от
гореизложеното, съдът приема, че по отношение и на ищеца не са налице условията,
визирани в нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът счита, че прекратяване на съсобствеността следва да стане чрез основния
предвиден в ГПК способ – изнасяне на имотите на публична продан, поради
невъзможността да се спази принципа в чл.69, ал.2 от ЗН – всеки съделител да
получи дял в натура. Делбените имоти са реално неподеляеми, съделителите са
четирима, което прави невъзможно извършване на делбата чрез разпределение. За
всеки от съделителите остава предвидената в чл. 348, изр. второ от ГПК
възможност да участва при наддаването в публична продан, като по реда на 354
ГПК изкупи имотите при условията на чл. 505, ал. 2 ГПК.
От
допълнителното заключение на приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, която съдът цени като компетентно и безпристрастно дадено, става
ясно, че справедливата пазарна стойност на допуснатите до съдебна делба недвижими
имоти е 7 780.00 лв. /3 780 лв. на
дворното място и 4 000 лв. на полумасивната жилищна сграда/.
Относно
претенциите по сметки на ищеца по реда на чл. 346 от ГПК:
Ищецът
претендира ответника Н.Б.Х. да му заплати сумата от 600 лв., представляваща
паричната равностойност на полагащата му се част от липсващата покъщнина в
полумасивната жилищна сграда. Липсващата покъщнина е посочена в 25 пункта на
допълнителна искова молба /листи 25 и 26 от делото/.
Ищецът не поиска
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на реалната
стойност на липсващата покъщнина.
От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на водените свидетели М.М.В., И.А.Б., Р.А.М.и
Б.А.Х. не бе установено по безспорен начин, че ответникът Н.Х. е изхвърлила
цялата покъщнина от жилищната сграда и че тази покъщнина се състои от
посочените от ищеца движими вещи.
Същите под страх
от наказателна отговорност заявиха, че са чули, че Н.Х. е изхвърлила вещи от
къщата, но не и че са я видели да прави това. В съвкупност техните показания
бяха в насока относно това кой е строил жилищната сграда, през коя година и кой
се е грижил за С.Ю.Х. до смъртта ѝ.
Доказателства
относно това, че ответникът Н.Х. се е разпоредила с покъщнината в жилищната
сграда не бяха събрани.
С оглед на това
тази претенция на ищеца се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ищецът
претендира Н.Б.Х. да му заплати сумата от 200 лв., представляваща дължим наем
за стопанските 2016/2017 г. и за 2017/2018 г.
В изготвената
съдебно-техническа и ценова експертиза вещото лице е посочило дължим годишен
наем в размер на 126.00 лв. От заключението на експерта става ясно, че дворното
място не е обработвано през последните години.
Разпитаните по
делото свидетели заявиха в показанията се, че не знаят кой е обработвал
дворното място през последните 4-5 години.
По делото не
бяха събрани и представени доказателства, че ответникът Н.Х. е обработвала
дворното място през периода от 2016 г. до 2018 г., че е лишила останалите
съделители, включително ищеца, от неговите ползи и плодове или че е пречила на
другите наследници да го обработват.
С оглед изложеното,
тази претенция по сметки на ищеца се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на
дължимите в делбеното производство държавни такси:
На основание
чл.355 от ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса
в размер на 4% от стойността на дяловете, съгласно чл.8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Стойността на дяловете ще се
определи, съобразно приетото заключение на съдебно-техническата и ценова
експертиза по делото.
Изчислена за
всеки един от съделителите е както следва: за Б.Й.Б. - в общ размер от 220.84 лева, за Н.Б.Х. – в
общ размер от 30.12 лв., за Е.Р.С. – в общ размер от 30.12 лв. и за В.Р.Ю. – в
общ размер от 30.12 лв.
По отношение на
направените от страните в хода на производството разноски:
Ищецът е
представил списък на разноските и претендира такива в размер на 306.00 лв.
Ответниците не са направили и не претендират такива.
От
претендираните от ищеца разноски следва
да бъде приспадната заплатената държавна такса от 50 лв., внесени по искането
за заплащане на равностойността на покъщнината и платените банкови комисионни в
размер на 3.50 лв. или общо 53.50лв.
Чл. 355 от ГПК
предвижда, че страните в делбеното производство заплащат разноските съобразно
стойността на дяловете им. Извършената съдебна делба осъществява правото на
делба на всеки от съделителите. Ето защо, всеки съделител трябва да понесе
такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба,
която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Общата
сума за разноски, подлежаща на разпределение между страните, е 253.00 лв.
Предвид това и с
оглед изхода на спора и стойността на дяловете, които се полагат на страните съобразно
квотите, при които е допусната делбата, за да поеме всеки от съделителите
своята част от разноските по делото, следва ответниците Н.Б.Х., Е.Р.С. и В.Р.Ю. да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца Б.Й.Б. по 21.09 лв. за деловодни разноски.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Б.Й.Б., с ЕГН **********,***, за възлагане в негов дял, на осн.
чл. 349, ал. 2 ГПК, на допуснатите до делба недвижими имоти: Дворно място с
площ от 1 260 кв. м. /хиляда двеста и шестдесет квадратни метра/, от които
придаваеми по регулация към парцела – 190 кв. м., сметките за които не са уредени, съставляващо
по регулационния план на с. Овен, общ. Дулово, обл. Силистра от 1954 г. УПИ ***/***/
в кв.12 /дванадесети/ при граници: улица, УПИ с № № X -***, XIII-***, XI-***, и улица и ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 75 кв. м. /седемдесет и пет квадратни метра/ с мазе от 16 кв.
м. /шестнадесет квадратни метра/, построена в УПИ ***/***/ в кв.12
/дванадесети/ по регулационния план на с. Овен, общ. Дулово, обл. Силистра, от
1954 г., като неоснователна.
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот, представляващ Дворно
място с площ от 1 260 кв. м. /хиляда двеста и шестдесет квадратни метра/, от
които придаваеми по регулация към парцела – 190 кв. м., сметките за които не са уредени, съставляващо
по регулационния план на с. Овен, общ. Дулово, обл. Силистра, от 1954 г. УПИ ***/***/
в кв.12 /дванадесети/ при граници: улица, УПИ с №№ X -***, XIII-***, XI-***, и улица, с действителна пазарна стойност 3
780.00 лв. /три хиляди седемстотин и осемдесет лева/, като получената от
публичната продан сума да бъде поделена между съделителите, съобразно техните
квоти от правото на собственост, установени с решението по допускане на
делбата.
ИЗНАСЯ НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба недвижим имот, построен в УПИ ***/***/
в кв.12 /дванадесети/ по регулационния план на с. Овен, общ.Дулово, обл. Силистра,
от 1954 г., представляващ ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 75
кв. м. /седемдесет и пет квадратни метра/ с мазе от 16 кв. м. /шестнадесет
квадратни метра/, с действителна пазарна стойност 4 000.00 лв. /четири хиляди
лева/, като получената от публичната продан сума да бъде поделена между
съделителите, съобразно техните квоти от правото на собственост, установени с
Допълнително решение № 34/04.03.2020 г., което е неразделна част от решението
по допускане на делбата.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията по сметки на Б.Й.Б., с ЕГН **********,***, срещу Н.Б.Х., с ЕГН **********,***,
за заплащане на сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща дължим наем за
стопанските 2016/2017 г. и за 2017/2018 г., като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Б.Й.Б., с ЕГН **********,*** срещу Н.Б.Х., с ЕГН **********,***,
за заплащане на сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща паричната
равностойност на полагащата му се част от липсващата покъщнина в полумасивната
жилищна сграда, като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., с
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд –Дулово, сумата от
220.84 лв. /двеста и двадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ – дължима
държавна такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА Н.Б.Х., с
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд –Дулово, сумата от
30.12 лв. /тридесет лева и дванадесет стотинки/– дължима държавна такса върху
стойността на дела ѝ.
ОСЪЖДА Е.Р.С., с
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд –Дулово, сумата от
30.12 лв. /тридесет лева и дванадесет стотинки/ – дължима държавна такса върху
стойността на дела му.
ОСЪЖДА В.Р.Ю., с
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд –Дулово, сумата от
30.12 лв. /тридесет лева и дванадесет стотинки/– дължима държавна такса върху
стойността на дела ѝ.
ОСЪЖДА Н.Б.Х., с ЕГН **********,***, да
заплати на Б.Й.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 21.09 лв. /двадесет и един
лева и девет стотинки/ – за деловодни разноски.
ОСЪЖДА Е.Р.С., с ЕГН **********,***, да
заплати на Б.Й.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 21.09 лв./двадесет и един
лева и девет стотинки/– за деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.Р.Ю., с ЕГН **********,***, да
заплати на Б.Й.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 21.09 лв./двадесет и един
лева и девет стотинки/– за деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :