О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1179 10.04.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, въззивно отделение, пети граждански състав
На десети
април, две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове : 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 641 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение
№2394/07.10.2019г., постановено по гр.д.№1643/2019г. по описа на Районен
съд- Бургас, „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, представлявано от Петя
Николова Димитрова и Димитър Борисов Шумаров, е осъдена да плати на Г.Я.Я. ЕГН **********,***,
сумата 1 600 евро /хиляда и
шестстотин лева/, представляваща
платени без основание лихви по договор за ипотечен кредит от 17.08.2007 година,
сключен с „Алфа банка“ АД - клон България, с която сума ответникът се е
обогатил за периода от 22.02.2014 година до датата на подаване на исковата
молба -22.02.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба на 22.02.2019 година, до
окончателното й плащане, както и сумата
1010, 18 лева, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба вх.№48664/31.10.2019г. по описа на БРС, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от Димитър Щумаров и Милена Ванева, чрез юрисконсулт Анна Чалева, по които първоначално е образувано в.гр.д.№2017/2019г. по описа на ОС- Бургас.
В.гр.д. .№2017/2019г. по описа на ОС- Бургас е прекратено и делото е върнато на БРС за провеждане на производство по чл.247 ГПК поради констатирана очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението.
С решение № 223 от 15.01.2020г. по гр.д.№ 1643 по описа за 2019г. на БРС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2394 от 07.10.2019 година, постановено по гражданско дело № 1643 по описа на Бургаски районен съд, като на страница шеста, ред втори, словесното изписване на валутата на присъдената сума е коригирана от 1600 лева на 1600 евро. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е обжалвано и е влязло в сила.
След връщането на делото в Бургаския окръжен съд същото е образувано под номер ВГД №641/2020г., по което ще бъде разгледана подадената въззивна жалба вх.№48664/31.10.2019г. по описа на БРС на „Юробанк България“ АД.
С въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение и се иска неговата отмяна, както и постановяване на ново решение, с което предявената исковата претенция да бъде отхвърлена. Твърди се, че решението на БРС е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, както и необосновано.
Неправилно районният съд приел, че оспорените клаузи не били индивидуално уговорени, още повече, че в исковата молба не били релевирани никакви възражения относно конкретните клаузи, нито страната е изразила някакво несъгласие с тях при сключване на договора. Изготвените от банката типови договори били нормална търговска практика и това не съставлявало нарушение на закона, както и не означавало, че към момента на сключването на договора ищците били лишени от възможността да влияят върху съдържанието му. Твърди, че поради неправилното приложение на разпоредбата на чл.146, ал.4 от ЗЗП, съдът е освободил ищеца от тежестта да докаже, че е изразил несъгласие с конкретни клаузи. По този начин се създавала възможност за освобождаване от постигнати в писмена форма уговорки въз основа на голословни твърдения и последваща промяна в мнението на едната страна в отношението, т.е. своеволно.
На следващо място са изложени оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доводи на ответника, както и значението за спора на доказани по делото негови фактически твърдения. Сочи се, че банката е уведомила всички свои клиенти във връзка с приемането на лихвения процент. Дори да не е получил изпратеното му писмо, в каквато насока били твърденията на въззиваемия, то от него, като разумен потребител се очаквало да следи движението по сметките и кредитите си поне на месечна база и да установи промяната на погасителната вноска. За него съществувало и задължение да се яви в банката в началото на всяка календарна година за получаване на актуален погасителен план (чл.16.2 от договора) като най-късно в началото на 2010г. същият бил длъжен да се уведоми за увеличението на лихвения процент и да реагира съобразно чл.23.2 от договора за кредит. Налице били и писмени данни, че ищецът е запознат със състоянието на кредита си – саморъчна молба с дата 22.01.2010г., с която изразил воля договорът да продължи да се изпълнява както досега – при плаващ лихвен процент. Така е изведено заключение, че е очевидно, че между страните е имало обсъждане на клаузите относно лихвения процент. В кредитното досие на ищеца имало и погасителен план, в който бил отразен отказ на ищеца да го подпише, което означавало, че същият бил запознат с него. След като липсвало писмено несъгласие, каквото се изисквало според нормата на чл.23.2 от договора, депозирано в предвидения в договора срок, то следвало да се приеме, че предприетата от банката промяна на лихвения процент била приета от клиента.
Твърди се още, че липсва вреда за потребителя, тъй като същият погасявал кредита при по-нисък лихвен процент от действащия към момента на сключване на договора- 7,022 %, който към април 2014г. е бил със стойност 4,662%, към 20.05.2016г. – 4,158 %, а към края на процесния период – 3,981%. Съдът обаче не посочил дали приема за доказани гореизброените факти, нито защо счита, че те нямат твърдяното от ответника правно значение за изхода на спора.
Сочи още, че
съдът не е обсъдил в решението дали са налице предпоставките за приложение на
изключенията по чл.144, ал.2, т.1 и чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП. Изтъква, че
процесният договор е сделка, имаща за предмет финансови услуги, чиято цена е
свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на доставчика на финансови услуги и попадат в приложното поле на
горецитираните изключения. Излага становище, че доколкото предвидената в
договора възможност за промяна на лихвения процент е обусловена от обективни
факти на финансовия пазар, то е налице изключение по смисъла на чл.144, ал.3,
т.1 от ЗЗП.
Заключението по съдебно-икономическата експертиза установявало, че са били налице неблагоприятни промени в икономическата обстановка- обективно и независещо от банката влошаване на финансовата обстановка, поради което била налице хипотезата на чл.23.1 от договора, но съдът пренебрегнал извода на експерта. Според въззивника липсва задължение конкретната причина за промяна на лихвата да е записана в договора, понеже затова било предвидено изключението в чл.144, ал.2, т.1 от ЗЗП.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемото дружество на 26.11.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г.Я.Я., чрез адв.С.М., съдебен адрес: ***, оф.7. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че в исковата молба изрично е изложено твърдение, че клаузите на т.23.1 и 23.2 от договора не са индивидуално уговорени, още повече в отговора на исковата молба, а и във въззивната жалба банката признава за общи условия по договора за кредит, което означава, че договорът е типов такъв. Твърди, че едностранното завишение на договорената надбавка по кредита от 2.5 % на 4,1 % е незаконосъобразно, неоснователно, в противоречие с договора за кредит и основано на нищожни клаузи. Предвид договорния характер на тази надбавка, което се признавало и от банката, следвало да има постигнато съгласие между страните за нейната промяна, каквото не била налице. Молбата от 22.01.2010г. представлявала изявление от ищеца, че не е съгласен с предложения от банката лихвен процент.
Изразява несъгласие с твърдението на банката за наличие на обстоятелства по чл.23.1 от договора, тъй като въпросната клауза е нищожна като неравноправна по смисъла на ЗЗП на сочените в исковата молба основания. Въпросната разпоредба давала право на банката едностранно да увеличава лихвения процент по неясни критерии, по нейна преценка. По делото не са доказани обективни обстоятелства, наложили завишаване на лихвения процент, още повече че за процесния период нямало финансова криза, която би обусловила завишаването на надбавката. Развити са съображения.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира разноски във въззивното производство.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден своевременно, от надлежно упълномощен адвокат.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 08.06.2020г. от 10.00ч.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на страните след отмяна на извънредното положение, ведно с призовките по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.